Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.08.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание
на 26.08.2019г. в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:1.
Росина Дончева
2. Николай Василев
разгледа докладваното от Генева гр.д. № 589/2019 г. и за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството е по чл.435,ал.2,т.2
от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В.Г.Г. с ЕГН ********** *** против действията на ЧСИ В. Ц. с район на действие СОС по и.д. №
20199260400423-насочване на принудително изпълнение върху несеквестируеми
имоти.Жалбоподателката твърди,че делото е
преобразувано от и.д. № 126/2014г. на ЧСИ С. Я.,въз основа на изпълнителен лист от
28.06.2013г.,издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №
11483/2013г. на СРС,по силата на която В.Г. и Г.К.Г. са осъдени да заплатят
солидарно на „Б.Д.“ЕАД 74635 евро
–главница по запис на заповед от 21.11.2007г.,ведно със законната лихва,считано
от 15.03.2013г. до окончателното и плащане и 4809.46 лв. разноски.на
04.07.2019г. жалбоподателката получила призовка за
принудително изпълнение изх.№
8785/03.06.2019г., с която е уведомена за насрочване на опис на 16.07.2019г. на
следните имоти: 1/2 ид.ч.от ПИ № 214009 в с.С. с площ 1.935 дка,представляващ
земеделски имот и 1/2 ид.ч. от ПИ № 05815.306.106 във
в.з. Ч. с площ 859,предстнавляващ незастроен имот за
жилищни нужди.Върху земеделския имот имало жилищна сграда,която била
единственото жилище на жалбоподателката, а имотът във
вилната зона бил в съсобственост Л.Г. А. и бил пеподеляем
придвид критериите на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗУТ.Претендира присъждане на разноски-25 лв. държавна такса и 240 лв.
адвокатски хонорар,който да бъде присъден на адвокатското дружество „В. и Л.“.
Ответникът по жалбата-банката взискател- не е депозирал отговор.
Ответният ЧСИ излага мотиви за
неоснователност на жалбата.Незастроеният имот във вилната зона бил секвестируем,тъй като изпълнението било насочено върху
идеална част, а не върху реална част от имота.При описа на имота в с.С. дейстивително
установил наличие на жилищна сграда,но имотът се намирал в махала отвъд река
без мост, бил запустял,обрасъл с високи треви и видимо неподдържан,което било
отразено в протокола.Ето защо не можело да се счита за несеквестируем
като единствено жилище на длъжника.От справката в ГРАО се установило,че жалбоподателката е регистрирана на адрес в С., ж.к.С. р. … ап….заедно със съпруга и сина си М. Г.Г.,комуто
длъжниците по изпълнението прехвърлили собствеността
върху апартамента на 24.10.2018г. –четири години след образуването на изпълнителното
дело.,т.е. разпоредили са се от имота с
цел да лишат кредитора от обезпечението.При сделката си запазили правото на
ползване,но впоследствие направили отказ от него.Фактически живеели в къща в Б. на ул.“Я. „ № ..,която прехвърлили на сина си през
2009г. със запазване правото на ползване, от което се отказали.Длъжникът има
идеална част от наследствен имот в София, който бил възбранен-
1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4089.14.4.61,при учредено право на ползване на майката на
съсобствениците.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира жалбата процесуално допустима и
частично основателна.
Ответният ЧСИ правилно поддържа,че
разпореждането с имот го прави секвестируем,но в
случая изводът е необоснован и неотносим, тъй като се
атакува действие по принудително изпълнение не върху имота,чиято несеквестируемост е отпаднала, а върху друг имот.Съгласно константната
съдебна практика по прилагането на чл.477 ,т.7 ГПК ,не е необходимо длъжникът
да живее имота,върху който е насочено изпълнението.Следователно
обстоятелството,че къщата в с.С. е необитаема, не я прави секвестируема.Що
се отнася до незастроения имот за жилищни нужди,няма законова пречка да бъде
обект на принудително изпълнение при положение,че се осребрява само съответната
идеална част по реда на чл.500,ал.1 ГПК,при което имотът се описва изцяло , но
се продава само идеалната част на длъжника.Ето защо следва да се отмени насочването
на принудително изпълнение върху имота в.с.С. и да се отхвърли жалбата в
останалата й част.На процесуалния представител на жалбоподателката
следва да се заплати минималния размер на възнаграждението,преедвиде
представените декларация по чл.38 ЗА вх.№ 071719/09.07.2019г. и договор за
правна защита изх.№ 071715/09.07.2019г.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ на осн.чл.435,ал.2,т.2
от ГПК действието на ЧСИ В. Ц., рег.№ 926 с район на действие СОС по изпълнително дело №
201992604000423-насочване на принудително изпълнение чрез налагане на възбрана
и насрочване на опис върху ½ ид.ч. от ПИ №
214009 по картата на землището на с.С., Община Б.,с площ 1.935 дка и начин на трайно ползване“друга
селскостопанска територия“,ведно с построената върху имота жилищна сграда.
ОТХВЪРЛЯ жалба вх.№ 7529/12.07.2019г.
по описа на ЧСИ В. Ц.в останалата ѝ част като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД с адрес ***,РЦ „С. И.“,да заплати на Адвокатско дружество
„В. и Л.“,БУЛСТАТ ………, чрез адвокат Г.В. адвокатско възнаграждение на осн.чл.38 от ЗА в размер на 240/двеста и четиридесет /
лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.