Решение по дело №2077/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 126

гр. Горна Оряховица, 15.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГО, 8-ми състав, в публичното заседание на петнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 2077 по описа на ГОРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.

Предявена е искова молба от Ц.К.Б., чрез пълномощник адв. С. И. против П.С.А. от с. П., с която се иска от съда да признае за установено, че задължението на ищеца към ответника, възникнало на основание изпълнителен лист № 76/15.02.2000 г., издаден по присъда по НОХД № 186/23.06.1999 г. по описа на ГОРС, в общ размер на 6974лв. – главница, 18423,07 лв. законна лихва за периода 24.08.1997 г. до 14.11.2018 г. и 2173,72 лв. разноски по иницииране на изпълнителното дело, е погасено по давност и не се дължи.

Ответникът депозира в срок писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Счита, че погасителната давност не е изтекла, че изп. дело № 514/2010 г. не е прекратено, т.к. още през 05.05.2017 г. се е явил и поискал извършване на необходимите изпълнителни действия. Посочва, че на основание чл. 116 ЗЗД давността между страните не е изтекла, т.к. през годините е прекъсвана с образуваните изпълнителни дела.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението (ал.1), но искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (ал.2). В настоящия случай ищецът се позовава на настъпила в периода 15.02.2000 г. – датата на издаване на изпълнителният лист срещу него до датата на образуване на изпълнително дело № 514/2010 г. по описа на ЧСИ Д. Колева, която е 03.08.2010 г., погасителна давност на вземането. Основава правния си извод на обстоятелството, че през този период по изпълнителното производство не са извършвани никакви изпълнителни действия, поради което правото се е погасило по давност. В съдебно заседание твърди, че съгласно ЗЗД и ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, в случая е настъпила пет годишната погасителна давност.

От представените писмени доказателства - заверени по съответния ред ксерокопия на изп. дела №193/2004 г., № 127/2007 г. и 514/2010 г., се установява, че с влязла в сила на 23.06.1999 г. присъда по НОХД № 186/1998г. по описа на ГОРС ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 7000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 24. 08. 1997 г. до окончателното ѝ изплащане. На 15.02.2000г. в полза на ответника бил издаден изпълнителен лист за посочените суми, въз основа на който било образувано изпълнително производство по описа на ДСИ при ГОРС. От приложените заверени преписи от изпълнително дело № 514/2010г. по описа на ЧСИ Д. Колева, се установява, че първоначално изпълнителното производство е било образувано на 11.05.2004г. по молба на ответника към която бил приложен процесния изпълнителен лист. В молбата си за образуване взискателят е посочил, че като изпълнителни способи за събиране на вземането желае да се приложи опис и публична продан на движимите вещи на длъжника, както и на притежаваните от него МПС, както и да се изиска справка от данъчно подразделение гр. Г. Оряховица за декларираните от длъжника банкови сметки, движимо и недвижимо имущество. На 31.05.2004г. на ищеца по делото била връчена покана за доброволно изпълнение. По изпълнителното дело били изготвени справки за наличие или липса на задължения и обезпечения, били изискани справки от банки, наложени запори. С протокол от 29.11.2007 г. на основание чл. 324, ал. 2 ГПК/отм./ с резолюция и на основание § 3 от ПЗР към ЗЧСИ и на основание чл. 323 от ГПК било образувано изп. д. № 172/2007г. по описа на ЧСИ С. Косева. Изискани са справки. С протокол от 18.12. 2007 г. ищецът в качеството си на длъжник по изп. д. се явил пред съдебния изпълнител, където заявил, че не притежава движимо или недвижимо имущество, поискал е отмяна на ПАМ за ограничаване пътуванията му в чужбина. Посочил, че може да си позволи да заплаща сумата от 30 лв. месечно. На 12.12.2007 г. на ищеца му била връщена призовка за принудително изпълнение. С протокол от 05.08.2010 г. ЧСИ С. Колева във връзка с молба на взискателя П.С.А. изпратила изп. д. №172/2007 г. на ЧСИ Д. Колева, където било образувано изп. д. № 514/2010 г.  След тази дата по изп. дело били извършени справки за трудови договори на длъжника, ТД НАП гр. В. Търново и др. С Постановление от 27.04.2017 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК съдебния изпълнител прекратил изпълнителното производство по изп. д. № 514/2010 г. С протокол от 05. 05. 2017 г. съдебният изпълнител отменил постановлението с което прекратил изпълнителното производство. Отново от взискателя били поискани извършване на справки за проучване наличността на имущество собственост на длъжника.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ал. 1 вр. чл. 124 ГПК, с който ищецът иска да установи по отношение на ответника, че вземането на последния по издадения на 15.02.2000г. изпълнителен лист по НОХД № 186/1998г. на ГОРС е погасено по давност, изтекла в хода на изпълнителен процес по изп. д. №514/2010 г. по описа на ЧСИ Д. Колева, с оглед неизвършването на изпълнителни действия и поради бездействие на взискателя. Следователно ищецът се позовава на факти настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание, с осъществяването на които свързва искането си за съдебно отричане на дължимостта на сумите по изпълнителния лист. Това обстоятелство и наличието на висящ изпълнителен процес срещу него обуславят правния му интерес, а оттам и допустимостта на предявения отрицателен установителен иск.

В настоящото производство безспорно се доказва, че вземането на ответника срещу ищеца е установено с влязла в сила присъда № 186/23.06.1999г. постановена по НОХД № 186/1998 г. по описа на ГОРС. По аргумент от разпоредбата на чл. 117 ал. 2 ЗЗД, доколкото процесното вземане е установено със сила на присъдено нещо, същото се погасява с петгодишен давностен срок. По общото правило този петгодишен давностен срок започва да тече от датата на влизане в сила на съдебното решение, а именно 23.06.1999 г. Според чл. 116 б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а съгласно чл. 117 ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нов давностен срок.

С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. ОСГТК се прие, че ППВС № 3/1980 г. следва да се счита изгубило сила. Прие се, че в изпълнителното производство не могат да се прилагат правилата за спиране и прекъсване на давността, приложими за исковия процес. Даде се задължително за съдилищата разяснение, че в изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко насочване на взискателя към нов изпълнителен способ, както и че давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи/ или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. В тази връзка се прие, че новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. С Тълкувателно решение се посочи, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ/ДСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ. В тази връзка ВКС конкретно посочи тези изпълнителни действия: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. От друга страна се посочиха действията, който не могат да се квалифицират като изпълнителни и които не прекъсват давността - образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Видно от гореизложеното само по себе си образуването на изпълнителното дело № 514/2010 г. по описа на СИС при ГОРС не води до прекъсване на давността. Въпреки разпределената му от съда доказателствена тежест да докаже наведените от него обстоятелства, които са довели до прекъсване на давността, ответникът не е представил по делото доказателства, от които да се установи какви изпълнителни действия са предприети срещу ищеца по това изпълнително дело и кога те са извършени, предвид на което, петгодишния давностен срок би следвало да се счита за изтекъл след 18.12.2012г., т.к. ответникът е признал задължението си, видно от протокол съставен от ЧСИ С. Косева на 18. 07. 2007 г. Самият ищец сочи, че от датата на иницииране на изп. д. № 514/2010 г., която е 24.08.2010 г. до образуване на настоящото производство 15.10.2018 г. са изминали повече от 8 години и 2 месеца, поради което, счита, че щом едно вземане не се защитавало в продължителен период от време, то следва да се приеме, че е отпаднал правния интерес от същото. Последното негово твърдение не е оспорено и не е опровергано от ответника чрез ангажирането на доказателства и доказателствени средства в противната насока. Следва да се приеме, че въпреки, че е било образувано последното изпълнително дело срещу ищеца, то не са настъпили обстоятелства, които да са довели до прекъсване на давностния срок по чл. 117 ал. 2 ЗЗД. В случая е без значение, когато точно е прекратено изпълнително дело и дали това постановление е отменено от частния съдебен изпълнител, и по чия инициатива е сторено това, доколкото според задължителната практика на ВКС прекъсването на давността и започване течението на нов давностен срок се свърза, не с датата на прекратяване на принудителното изпълнение, а с датата на извършване на последното валидно изпълнително действие. От 18.07.2007 г. – датата на която ищецът е признал съществуването на задължението си до образуване на настоящото производство са изтекли повече от пет години. В този период ответникът не доказа извършването на изпълнителни действия, които са довели до прекъсването на давностния срок. Противно на твърдението му доказателства в тази насока не се съдържат в кориците на изп. дело № 514/2010г. по описа на ЧСИ Д. Колва. По същото единствено са извършвани справки собственост, справки НАП и частично проучване на имуществото му. По аргумент от цитираното Тълкувателно решение съставянето на призовка за доброволно изпълнение и справки, както и прилагането им по делото, не прекъсват давността.

Следователно към 18.07.2012г. установения в нормата на чл. 117 ал. 2 ЗЗД давностен срок вече е бил изтекъл и съдебно признатите вземания на ответника за обезщетение за неимуществени вреди и законна лихва са били погасени по давност. Веднъж изтекла, погасителната давност не може да бъде прекъсната, поради което изпълнителните действия, предприети в хода на изп. дело № 514/2010г. по описа на ЧСИ Д. Колва след тази дата, са без правно значение.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен, след като вземанията на ответника са погасени по давност и същите не са дължими от длъжника по реда на принудителното изпълнение. Отпадането на възможността вземането на ответника да бъде принудително събирано, превръща същото в естествено право.

По тези съображения настоящият състав на ГОРС намира, че предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ал.1 вр. чл. 124 ГПК за недължимост на сумата от 6974,71 лв., представляваща обезщетение за причинени в резултат на деянието на 24.08.1997 г. неимуществени вреди за причинени болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането до 14.11.2018 г., за които суми е издаден изпълнителен лист на 15.02.2000г. по НОХД № 186 /1998г. по описа на ГОРС, както и че не дължи лихвите и разноските, направени за образуване на изпълнително дело № 514/2010г. по описа на ЧСИ Д. Колева, поради изтекла погасителна давност на вземането, се явява основателен.

При този изход на делото претенцията на ищцовата страна за присъждане на разноски в нейна полза се явява основателна до размер от 2000 лв. - платено възнаграждение за един адвокат и заплатена държавна такса за сумата от 280 лв., така както е поискано.

Водим от горното, Горнооряховският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.С.А., ЕГН **********, с адрес ***. О., ул  че Ц.К.Б., ЕГН: ********** с постоянен адрес:*** и съдебен адрес ***И. от ВТАК, на основание чл. 439 ал. 1 вр. чл. 124 ГПК, НЕ ДЪЛЖИ сумата от 6974.71лв., представляваща обезщетение  за причинени в резултат на деянието на 24.08.1997 г. неимуществени вреди за причинени болки и страдания, ведно със законна лихва върху същата, считано от датата на деянието до 14.11.2018 г. в размер на 18 423,07 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист на 15.02.2000г. по НОХД № 186/1998 г. по описа на ГОРС, както и разноските за принудителното събиране в размер на 2198,72 лв., за които е образувано изпълнително дело № 514/2010г. по описа на ЧСИ Д. Колева, поради изтекла погасителна давност на вземането.

ОСЪЖДА П.С.А., ЕГН **********, с адрес ***. О., ул. ДА ЗАПЛАТИ на Ц.К.Б., ЕГН: ********** с постоянен адрес:*** СУМАТА от 2280 лв. /две хиляди двеста и осемдесет лева/, представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат и държавна такса.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-Велико Търново.

Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 от ГПК, да се връчи на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: