№ 96
гр. Горна О. , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., VIII СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Трифон П. Славков
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20204120101860 по описа за 2020 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. 240, ал. 1 и 2, вр. чл. 79 ал. 1 и чл.
86 ЗЗД.
Ищцовото дружество „Профи Кредит България“ ЕООД твърди, че с
ответника В. М. И. е сключило договор за потребителски кредит №
30040027245 /16.10.2019г., по силата на който е предоставило в заем сумата
от 400 лв., платима на 7 месечни вноски, на 25-то число от съответния месец,
с размер на месечната вноска 65,15 лв., годишен процент на разходите 45,27
%, годишен лихвен процент 40,70 %, с общо задължение по кредита 456,09
лв. Посочва се, че ответникът закупил и пакет от допълнително услуги в общ
размер на 220 лв., с размер на месечната вноска от закупения пакет от 45,71
лв. Двете услуги формирали задължението му от общо 776,09 лв., с общ
размер на погасителната вноска 110,86 лв. Дружеството претендира и
вземане, което определя като договорно възнаграждение, вписано в чл. 4 от
ОУ към договора в размер на 56,09 лв., от които намира, че незаплатения
остатък е в размер на 30,70 лв. Вземането е начислено за периода 25.01.2020
г. до 25.05.2020 г. Посочва, че падежът на последната погасителна вноска
настъпил на 25.05.2020 г. Признава, че общия размер на погасеното от
ответницата задължение по договора е в размер на 222, 98 лв., от които 221,
1
72 лв. са отишли за погасяване на вземането за лихва за забава на основание т.
12. 1 от ОУ. С оглед изложеното претендира сума в размер от общо 564,82
лв.. от които главница в размер на 295,09 лв., договорно възнаграждение в
размер на 30,70 лв., възнаграждение за закупена услуга „фаст“ в размер на
85,72 лв., възнаграждение за услуга „Флекси“ в размер на 142, 86 лв. и
законна лихва в размер на 10,45 лв., дължима за периода 25.05.2020 г. до
20.09.2020 г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
издадена по ч. гр. д. № 1426/2020 г. на ГОРС. Оспорва възражението за
настъпила погасителна давност заявено във възражението срещу заповедта,
както и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение в същото производство.
Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и
заповедното производство, включително и за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът не е депозирал в срок писмен отговор. В просрочения
отговор на исковата молба са въведени редица възражения, които с оглед
концентрационното начало и чл. 133 ГПК следва да се считат за
преклудирани.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда
на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № 1426/2020г. по описа на ГОРС е видно, че в
полза на заявителя - ищец в настоящото производство е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за сумите, част от които предмет на
установителните искове против длъжника В. М. И.. И. е възразила по реда на
чл. 414 ГПК срещу дължимостта на вземанията, като е оспорила по основани
и размер претендираните задължения. Позовала се е на настъпила
погасителна давност.
За установяване възникването на процесните вземания ищецът е
представил заверено за вярност копие от договор за потребителски кредит
профи кредит стандарт № 30040027245, сключен на 16.10.2019г., с който на
ответницата е предоставен заем в размер на 400 лева, срещу задължение да го
върне на 7 месечни вноски всяка от които 110,86 лева и общо задължение по
2
кредита 776, 09 лв. Истинността на представения договор за паричен заем не е
оспорена от ответника. Представени са също и заверени преписи от
декларация и общи условия по договора за кредит, подписани от ответницата,
погасителен план към договора, както и извлечение от EasyPay по захранена
микросметка на И. със сумата от 400 лв. и с дата 16.10. 2019 г., искане за
отпускане на кредит. Видно от извлечение от сметка към договор за
потребителски кредит № № 30040027245 е, че ответницата с месечни
погасителни вноски от 25.11.2019 г. и 25.12.2019 г. е платила на ищеца сумите
от по 110,86 лв или признава се от ищеца, че ответницата му е заплатила
сумата от общо 222,98 лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от фактическа и правна страна:
Съгласно изложените от страните твърдения, с доклада по делото е
разпределена тежестта на доказване на спорните факти в производството. За
уважаване на предявения установителен иск в тежест на ищцовото дружество
е да докаже издаването в негова полза на Заповед № 157/23.09.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1426/2020г. по
описа на ГОРС за процесните вземания, предявяването на настоящите искове
в едномесечния срок, сключването на договор за паричен заем №
30040027245 на 16.10.2019г. между страните, предоставяне на заемната сума
на заемателя; размерът на претендираните от ответника вземания.
По отношение на уговорените в чл. 6 от договора допълнително услуги
наименовани „Фаст“ в размер на 120 лв. и „Флекси“ в размер на 200 лв., съдът
намира, че са неравноправни клаузи и са недействителни, както по арг. на
чл.143, т.5 ЗЗП, така и по арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД.
Дължимостта на услугите „Фаст“ и „Флекси“ се обосновава с
възможността искането на ответника за отпускане на потребителски кредит да
бъде разгледано приоритетно, а услугата „Флекси“ предоставяла възможност
на длъжника едностранно да променя погасителния си план.
Възнаграждението по услугите било дължимо при подписване на договора и
било разсрочено на равни части, прибавено към дължимите месечни
погасителни вноски.
Видно от приложения към исковата молба договор за потребителски
3
кредит № 30040027245/16.10.2019 г., заемополучателят по същия има
качеството потребител, с оглед това, че е физическо лице и действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност, съобразно
легалната дефиниция, дадена в § 13 от ЗЗП.
Доколкото в случая вземанията за услуги е предвидено да се кумулират
към погасителните вноски, то те водят до скрито оскъпяване на кредита.
Посоченият в договора размер на разходите по кредита за потребителя като
ГПР от 45,27 %, нараства допълнително с размера на услугите по чл.6 от
договора до ниво над 50 %. Включени по този начин в погасителните вноски,
тези услуги по същество са добавък към възнаградителната лихва на
търговеца – заемодател и го обогатява неоснователно, доколкото именно
лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем, и в този смисъл
би представлявала и печалбата на заемодателя. Нормално, както разходите на
търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени в посочения в
договора ГПР от 45,27%. Именно възнаградителната договорна лихва
обхваща печалбата на търговеца, но в случая съдът намира, че клаузата на
чл.6 от договора въвежда още един сигурен източник на доход на
икономически по-силната страна. Тази разпоредба противоречи и на
заложените в договора проценти на ГПР – 45,27% и посоченият общ размер
на плащанията от 456,09 лева. Съгласно чл.19 ЗПКр, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит като в него не се включват разходите, които
потребителят дължи при неизпълнение на договора. Клаузите на чл.6 от
договора противоречат на добрите нрави и добрите търговски практики като
представлява пряка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава последния да заплати необосновано висока цена по кредита.
/чл.143, т.5 ЗЗП/. Такава разпоредба е в пряко противоречие и с добрите
нрави, поради което е и нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. За да достигне
до този извод съдът прави преценка за естеството на договора за кредит
4
/потребителски с по-слаба и уязвима страна/, съотношение на заема,
съотношение на законните лихви, както и съпоставка с вредите от
неизпълнението. Освен посоченото, начисляването на тези услуги заобикаля
предвиденото в чл.19, ал.4 ЗПК ограничение на максималния размер на
годишния процент на разходите, поради което е нищожно и на основание
чл.21, ал.1 ЗПК.
На следващо място уговорените договорни клаузи за допълнителни
услуги, съдът намира, че противоречат на изискването на чл.10а, ал.4 ЗПК за
ясно и точно определяне на вида, размера и действието, за което се събират
такси и/или комисионни. Същите са едностранно определени. Изброените в
исковата молба действия по тях не са допълнителни услуги за потребителя по
смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК, а прикрито завишено възнаграждение по заема,
както и такси свързани с управлението на кредита. Същите имат и
неустоечен, санкционен характер, водещ да увеличаване цената по заема
наполовина на заетата сума. Договорните клаузи, с които се възлагат за
заплащане от потребителя такси за действия, свързани с управлението на
кредита и отпускането му, пряко противоречи на забраната на чл.10а, ал.2
ЗПК.
Съгласно чл.9 ЗЗД страните могат свободно за определят съдържанието
на договора, но автономията на волята е ограничена от същата разпоредба в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.
Последицата от пристъпване на това ограничение е пълна или частична
нищожност (арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД). В случая клаузите за услуги са в пряко
отклонение от императивни правни норми, заобикалят такива и противоречат
на добрите нрави, поради което са нищожни.
По тези съображения исковата молба следва да се отхвърли в частта
относно вземанията за услуги „фаст“ в размер на 120 лв. и „флекси“ в размер
на 200 лв., или както са претендирани в размер на сумата 85,72 лв. за услугата
„фаст“ и сумата от 142,86 лв. за услугата „флекси“.
При това положение извършените от ответника плащания по кредита
следва да се отнесат към погасяване само на действително възникналите
задължения за връщане на усвоената сума – 400 лв., на договорната
5
възнаградителна лихва, възлизаща на 56,09 лв. и обезщетение за забава за
претендирания периода 25.05.2020 г. до 20.09.2020 г. в размер на 10,45 лв.
или общото задължение по заема възлиза на 466,54 лв. По делото, видно от
признанието на ищеца за неизгодния нему факт е, че ответникът е извършвал
плащания в общ размер на 222,98 лв./л.22 от делото/. Ответницата не е
заявила кое от задължение погасява с вноските по заема, поради което съдът
намира, че следва да приложи разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като погаси
предявените вземания чрез извършените плащания най-напред лихвите, а
най-после главницата. Ето защо искът за законна лихва за забава от 10,45 лв.
и искът за договорна възнаградителна лихва за сумата от 56,09 лв., с оглед
предявения от ищеца размер и диспозитивното начало в процеса/ следва да се
отхвърлят изцяло като погасени чрез плащане, а искът за главница следва да
се уважи за сумата 243,56 лв., като се отхвърли до целият предявен размер
сумата от 295,09 лв.
За останалите вземания за услуги „флекс“ и „фаст“ предявените искове
по чл. 422 ГПК подлежат на отхвърляне като неоснователени.
Разноски:
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК:
"Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение."
Издадената заповед за изпълнение е за сумата 616,06 лева, като
вземанията на ищеца съществуват в размер на 243,56 лева, поради което в
заповедното производство от направените 175 лева разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение по съразмерност следва да му се
присъдят 69,19 лева.
6
Длъжникът в заповедното производство също е направил искане за
присъждане на разноски. Представляван е от адв. М. Любомиров от САК,
като е уговорено възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. На същия по
съразмерност следва да се присъдят разноски в размер 181,39 лв., които
следва да бъдат заплатени от ищцовата страна.
В исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в размер на
25 лева, а за представителството от юрисконсулт съдът определя
възнаграждение в размер на 150 лева, или общо разноски в исковото
производство – 175 лева, от които съобразно изхода на делото в полза на
ищеца следва да се присъдят 75,46 лева.
Ответникът в исковото производство е направил искане за присъждане
на разноски. Представляван е от адв. Н. И. от САК, като е уговорено
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. На същия по съразмерност следва
да се присъдят разноски в размер на 170,63 лв., които следва да бъдат
заплатени от ищцовата страна.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. М. И., ЕГН ********** от гр. Г.
О., ул. *** дължи на "Профи кредит България" ЕООД, ЕИК ********* на
правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79 ЗЗД сумата
от 243,56 лв. /двеста четиридесет и три лева и 56 ст./, представляваща
неизплатена главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
21.09.2020 г. до окончателното погасяване на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за установяване на вземанията за сумата от 30,70 лв.
представляваща договорна лихва за периода 25.01.2020 г. до 25.05.2020 г., за
сумата от 85,72 лв., представляваща възнаграждение за услугата „Фаст“ на
основание чл. 6 от дължимо до 25.05.2020 г., сумата от 142,86 лв.,
представляваща възнаграждение да услугата „Флекси“ на основание чл. 6 от
договора, дължимо до 25.05.2020 г., както и за сумата от 10,45 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 25.05.2020 г. до
7
20.09.2020 г., които задължения произтичат от Договор за паричен заем №
30040027245/16.10.2019 г. сключен между страните, и за които е била
издадена заповед за изпълнение № 157 по ч. г.д. № 1426/2020 г. по описа на
ГОРС.
ОСЪЖДА В. М. И., ЕГН ********** от гр. Г. О., ул. *** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на "Профи кредит България" ЕООД, ЕИК
*********, разноски по ч. гр. дело № 1426/2020 г. на ГОРС в размер на 69,19
лева, както и разноски по настоящото дело в размер на общо 75,76 лева.
ОСЪЖДА "Профи кредит България" ЕООД, ЕИК ********* на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. да заплати на адв.
М.Л.Л. от САК, разноски по ч. гр. дело № 1426/2020 г. на ГОРС в размер на
181,39 лв.
ОСЪЖДА "Профи кредит България" ЕООД, ЕИК ********* на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. да заплати на адв.
Н. И. И., ЕГН ********** от САК, разноски по настоящото дело в размер на
170,63 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по
частно гражданско дело № 1426/2020 г. по описа на ГОРС.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
8