№ 157
гр. Кюстендил , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Х. Костадинова
Калин К. Василев
Секретар:Вергиния Х. Бараклийска
като разгледа докладваното от Татяна Х. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20201500500406 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
„Велбъжд“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул.
„Бузлуджа“ № 97 чрез адв. Т.П. от АК- Кюстендил, с която се обжалва Решение № 405
от 19.06.2020 г., постановено от Районен съд– Кюстендил по гр. дело №1587/2018 г.
по описа на същия съд, с което е отхвърлен предявеният от дружеството срещу Ц. Ц.
М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. "Р." №**, бл.**, ет.**, ап.** иск с
правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК- за признаване за установено, че ищецът не
дължи плащане по изп.д. № 296/2010 г. по описа на ЧСИ Н.С..
Във въззивната жалба се твърди, че решението на районен съд е неправилно, тъй
като е постановено при липса на мотиви, доколкото не са обсъдени съображенията
изложени в исковата молба, както и възраженията направени в съдебно заседание, а
също превратно е тълкувано Решение №222/12.06.2016 г. на ТЕЛК за
преосвидетелстване, че то не представлява факт по смисъла на чл. 439, ал.2 от ГПК за
оспорване на изпълнението. Според въззивното дружество, видно от посоченото по-
горе експертно решение в хода на изпълнителното производство е настъпила промяна
относно вида и степента на увреждането като общата работоспособност е намалена от
94% на 90 %, водещото заболяване е ********************* от тежка форма е
преминала към средно тежка. Сочи, че е неправилен изводът на съда, че решението на
ТЕЛК може да бъде основание за нов иск по чл.200 от КТ, но не и основание на иск по
1
чл. 439, ал.2 от ГПК. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване
на ново, с което да се уважи предявеният иск.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, чрез
който се оспорват твърденията във въззивната жалба и се моли за оставянето й без
уважение.
Жалбата като подадена в законноустановения срок срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, от лице, имащо право и интерес от обжалване и
отговаряща на изискванията на закона, се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото
доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на КнРС
за законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Съображенията за това са
следните:
По делото се установява, че с влязло в сила решение, постановено по гр.д.
№1314/2002 г. на КнРС „Велбъжд“ АД гр. Кюстендил е осъдено да заплати на Ц. Ц. М.
сумата 11 180 лв. за периода от 01.01.2004 г. до 30.04.2018 г., която сума ответникът
дължи на периодични вноски от по 65 лв. месечно до настъпването на законно
основание за изменение или прекратяването им.
С влязло в сила решение от 04.01.2005 г., постановено по гр.д. № 1580/ 2004 г. на
КнРС е изменено решението, постановено по гр.д. № 1314/2002 г. на КнРС в частта, в
която „Велбъжд АД гр. Кюстендил е осъдено да заплаща ежемесечно обезщетение за
имуществени вреди в резултат на намалена работоспособност и влошаване на
здравословното състояние в резултат на професионалното заболяване, изразяващи се в
разходи за лечение с нови лекарства на Ц. Ц. М. като е увеличен размерът му от по 65
лв. на по 138.56 лв., считано от 01.04.2004 г., като присъденото обезщетение се дължи
от всяко първо число на месеца, като обезщетението се изплаща до настъпване на
обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването.
Представен е изпълнителен лист за дължимите суми по гр.д. №1314/2002 г. на
КнРС.
С уведомление изх. № 02079/18.06.2018 г.въззивното дружество е уведомено от
ЧСИ Н.С., че по изп.д. № 287/2009 г. предвид изпълнителен лист от 17.11.2005 г. по
гр.д. № 1580/ 2004 г. по описа на КРС дължи ежемесечно заплащане на сума в размер
на 139.28 лв. на взискателя Ц.Ц. М., която сума за м. май 2018 г. е пропусната.
С писмо изх. № 100989/29.03.2019 г. на ЧСИ Н.С., съдът е уведомен, че по изп.
2
Д. № 287/2009 г. с взискател Ц. Ц. М. и длъжник „Велбъжд“АД е изплатена сумата от
34 060.55 лв. на взискателката.
По делото са представени рецептурна книжка на въззиваемата Ц.М. относно
предписани й лекарства, рецептурни бланки за изписани лекарства, касови бонове за
закупени лекарства, амбулаторни листове, епикризи относно проведени лечения,
експертно решение за определяне на процент на нетрудоспособност.
По делото е разпитан като свидетел А.Г., който сочи какви заболявания има
въззиваемата М., както каква сума е доплащала за лекарства.
По делото е изготвена съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Л.Ч., с която се удостоверяват заболяванията на М., които имат хроничен ход.
В заключението на съдебно- счетоводната експертиза, изпълнена от вещото лице
Р.Й. е посочен месечния разход необходим на въззиваемата за закупуване на лекарства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният
иск с правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК е допустим, с оглед наличието на висящ
изпълнителен процес за събиране на вземанията по изпълнителния лист. По същество
счита, че е неоснователен. Съображения:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, но възраженията му могат да се
основават на факти, настъпили след издаване на съдебния акт. С този иск се цели да се
установи със сила на пресъдено нещо, че изпълняемото право на взискателя по
образуваното изпълнително дело е престанало да съществува. В тежест на ищеца е да
докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание, са настъпили факти, които водят до погасяване
на установеното изпълняемо право на ответника. В настоящия случай въззивното
дружество счита, че правопогасяващият факт за прекратяване на изпълнението по
изпълнителното дело е изтичането на посочения в решението, постановено по гр.д.
№1314/2002 г. краен срок, а именно 30.04.3018 г. В тази връзка следва да се посочи
следното:
Действително в решението от 19.04.2004 г., постановено по гр.д. №1314/2002 г.
на КнРС е посочен краен срок, в който въззивното дружество следва да изплати сумата
11 180 лв., разсрочена на по 65 лв. месечно, но с последващото решение от 04.01.2005
г., постановено по гр.д. № 1580/ 2004 г. на КнРС горното решение е изменено в тази
част като размерът на ежемесечно обезщетение за имуществени вреди е увеличено на
138.56 лв. и изрично в това решение е посочено, че обезщетението се изплаща до
настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването му.
3
Следователно изплащането на същото не е ограничено със срок, а в изпълнителното
производство следва са се представи документ, респ. влязъл в сила съдебен акт, които
да удостоверяват, че са настъпили нови обстоятелства, които обуславят прекратяването
на заплащане на обезщетението.
Следва да се има предвид, че установяването на обстоятелствата, пораждащи
задължението за прекратяване на изплащането на обезщетението се осъществява в
исково производство с влязло в сила съдебно решение.
С оглед на всичко гореизложено, следва да се приеме, че вземането на въззиваемата М.
съществува, поради което предявеният иск е неоснователен.
Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че превратно е тълкувано Решение
№222/12.06.2016 г. на ТЕЛК за преосвидетелстване, а именно, че то не представлява
факт по смисъла на чл. 439, ал.2 от ГПК за оспорване на изпълнението. Посоченото
доказателство е ирелевантно за настоящия спор, тъй като с отрицателния
установетелен иск по чл. 439 от ГПК се осъществява защита на длъжника насочена
срещу изпълняемото право.
По изложените съображения правилен се явява крайният извод на РС-
Кюстендил, поради което обжалваното решение следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Кюстендилски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №405/19.06.2020 г., постановено по гр.д. №
1587/2018 г. по описа на РС- Кюстендил, с което е отхвърлен предявеният от
„Велбъжд“АД, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Бузлуджа“
№97, с ЕИК ****** срещу Ц. Ц. М., с адрес: гр. Кюстендил, ул. "Р." №**, бл.3, ет.**,
ап.**, ЕГН ********** иск с правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължи плащане по изп.д. №296/2010 г. по описа на ЧСИ Н.С.
на сума в размер на по 138.56 лв. месечно.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4