РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. ХАСКОВО, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.А
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. Д.-ШАЛАМАНОВА
в присъствието на прокурора Н. С. Т.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20235600600011 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда №40 от 04.10.2022 год. по НОХД № 175/2022 год.
Районен съд-Димитровград е признал подсъдимия Е. Т. Г. за виновен в
това, че на 10.03.2022 год. в гр.Д.,обл.Х., без надлежно разрешително
,съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
държал вискорисково наркотично вещество, а именно: марихуана (коноп,
канабис) и метамфетамин ,разпределени в три обекта,както следва : обект №
1 коноп (марихуана, канабис) с нетно тегло 0.93 грама на стойност 5.58 лева
, обект № 2 метамфетамин с нетно тегло от 0.14 грама на стойност 3.50 лева
и обект №3 коноп (марихуана, канабис) с нетно тегло от 8.67 грама на
стойност 52.02 лева , всички на обща стойност 61.10 лева - престъпление по
чл.354а ал.3, т.1 от НК, поради което и на основание чл.354а ал.3 т.1,вр.чл.54
от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/
година и 6/шест/ месеца ,което да изтърпи при първоначален строг режим.Със
1
същата присъда съдът е отнел в полза на държавата предмета на
престъплението– остатъчното количество наркотично вещество –марихуана и
метамфетамин след изследването и е възложил в тежест на подсъдимия
направените по делото разноски.
Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът
на подсъдимия адвокат С. Я. , който я обжалва с довод за неправилно
приложение на материалния закон, изводимо от неточната правна оценка на
установената по делото фактическа обстановка. Поддържа, че в разрез с
фактите по делото първоинстанционният съд не преквалифицирал
първоначалното повдигнатото от прокурора обвинение и не приел, че
извършеното от подсъдимия сочи на маловажност на случая, налагаща
деянието да бъде преценено като съставомерно по чл.354а, ал.5,вр.ал.3 от
НК.Навеждайки тези доводи, защитникът прави искане за отмяна на
атакуваната присъда и постановяване на друга, с която подсъдимият да бъде
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.5 ,вр. ал.3 от
НК.
Подсъдимият поддържа жалбата и изложените в нея съображения.
Прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково счита жалбата за
неоснователна. Заявява че атакуваният съдебен акт е правилен, тъй като
материалния закон бил приложен точно спрямо фактите по делото. Липсвали
основания за различна от възприетата правна квалификация. Прокурорът
намира наложеното наказание за справедливо и адекватно на извършеното.
Моли присъдата да бъде потвърдена.
Пред настоящата инстанция бе извършен разпита на св.Р. М. Д. ,А.
С. В. и Х. Г. П. , както и преразпита на св.И. Х. И. и Д. Г. И..
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на
обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и
извърши служебна проверка на същата ,констатира следното :
Против подсъдимия Е. Т. Г. е било повдигнато обвинение за това,
че на 10.03.2022 год. в гр.Д.,обл.Х., без надлежно разрешително съгласно
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал
вискорисково наркотично вещество, а именно: марихуана (коноп, канабис) и
метамфетамин , разпределени в три обекта,както следва : обект № 1 коноп
(марихуана, канабис) с нетно тегло 0.93 грама на стойност 5.58 лева , обект
№ 2 коноп метамфетамин с нетно тегло от 0.14 грама на стойност 3.50 лева и
2
обект №3 коноп (марихуана, канабис) с нетно тегло от 8.67 грама на стойност
52.02 лева , всички на обща стойност 61.10 лева - престъпление по чл.354а
ал.3, т.1 от НК.
В проведеното на 10.06.2022 година разпоредително заседание ,
първоинстанционният съд е изслушал становището на страните по
въпросите,разписани в текста на чл.248 ал.1 от НПК ,като подсъдимият и
неговият защитник са поискали разглеждането на делото да продължи по
особените правила на глава XXVII от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от
НПК с признание на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт.
След провеждане на разпоредителното заседание, на основание чл.252 ал.1
от НПК съдебното производство е продължило по реда на глава XXVII
от НПК с разясняване на правата на подсъдимия по чл.371 от НПК и
последиците от направеното самопризнание по чл. 372 от НПК.
Подсъдимият е признал фактите ,изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт,като се е съгласил да не се събират доказателства за тези
факти .Стъпвайки на това самопризнание , районният съд е приложил
диференцирания ред по глава XXVII от НПК в хипотезата на т.2 на чл.371 от
НПК. След изслушване на съдебните прения ,при упражняване правото си
на лична защита подсъдимият е направил изявление , че не е прочел
обвинителния акт .Последното е дало основание на първоинстанционният
съд да отмени определението си за насрочване на делото за разглеждане по
реда на гл.27 , чл.371 т.2 от НПК ,както и определението си за приемане на
становищата на страните по чл.248 ал.1 т.4 и 8 от НПК и да насрочи делото
за разглеждане по общия ред ,в каквото производство е постановил
присъдата си, с която е признал подсъдимия за виновен по предявеното му
обвинение. Тези процесуални действия на районният съд изискват
въззивната инстанция да изрази становището си по тяхната
законосъобразност , макар подобно оплакване да не е наведено в жалбата на
защитника на подсъдимия . Всъщност на обсъждане стои въпросът дали
непровеждането на съкратено съдебно следствие при признаване на фактите
по обвинителния акт от подсъдимия съставлява процесуално нарушение. В
съдебната практика се приема ,че ако са били налице условията затова , но
съдът е отказал да проведе диференцирана процедура, това може да се оцени
като процесуално нарушение, но то няма за последица отмяна на
постановения акт и в този смисъл са съображенията в т. 9 на Тълкувателно
решение № 1/2009г. на ВКС.Поради това, нарушението не може да бъде
преценено като съществено и ограничаващо правото на защита на
подсъдимото лице, защото проведеното съдебно следствие по общия ред
създава необходимите гаранции за установяване на обективната истина по
делото, като пълноценно се осъществяват принципите на състезателност и
равенство на страните при събирането и проверката на доказателствата. В
допълнение следва да се посочи, че за подсъдимия е налице не право, а
правна възможност да поиска делото да протече по реда на обсъжданата
диференцирана процедура, като за нейното законосъобразно провеждане е
3
необходимо не само изявлението на подсъдимото лице за признаване на
фактите по обвинението, но и преценката на решаващия орган за
доказателствена подкрепеност на тези факти.В този смисъл правото на
защита на подсъдимия с провеждане на съдебното следствие по общия ред е
обезпечено и гарантирано в неговия пълен обем. Принципно по фактите
от делото няма спор, като предмет на преценка от въззивния съд е това
дали е била правилна определената от държавното обвинение и възприета от
първоинстанционния съд с обжалваната присъда правна квалификация на
деянието.
Събраните в производствата пред първата и въззивната инстанция
доказателства установяват следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Е. Т. Г. от години бил зависим от употребата на
наркотични вещества,за преодоляване на която зависимост търсил
специализирана медицинска и психиатрична помощ . Според обясненията
му неколкократно провеждал лечение на наркотичната си зависимост в
психиатрично заведение - ЦПЗ гр. Х. Осъзнавал също така и вредата от
въздействието на наркотичните вещества върху собственото си здраве и
последиците от тях върху цялостното му поведение и постъпки . По
неустановен начин, време и място подсъдимият се снабдил с
наркотични вещества - марихуана (коноп, канабис) и метамфетамин .
На 10.03.2022 г.сутринта подсъдимият Е. Г. посетил РУ в гр.Д., като
пред св. А. С. В., осъществяващ пропусквателния режим на входа на
полицейското управление заявил ,че иска да се срещне със св.Х. П.
.Последният изпълнявал длъжността „******* ******“ в сектор ********
полиция към РУ-Д. , познавал лично и в служебно качество подсъдимия ,
понеже на няколко пъти му съдействал да си намери работа или да се
лекува от наркотичната си зависимост . Разбирайки ,че св.П. отсъства от
работното си място подсъдимият си тръгнал . Междувременно обаче двамата
се срещнали в парка до полицейското управление,но св. Х. П. нямал
спомен за темата на проведения с подсъдимия разговор .
Следобед около 14.30 часа на същата дата подсъдимият отново
пристигнал в РУ - Димитровград ,но този път не пожелал да се срещне със
св.П., а поискал от св. А. В. да го запише в книгата за посещения и да го
пусне да влезе в сградата на полицията. Отказът на последния да го допусне
в съчетание със състоянието ,в което се намирал -на превъзбуденост и
нервност провокирали и последващите действия на подсъдимия.
Към този момент полицейските служители при РУ-Димитровград –
св.И. Х. И. и Д. Г. И. се намирали в коридора на първия етаж на сградата на
полицейското управление, където ползвали обедната си почивка.
Първоначално чули идващите откъм мястото на пропуска на входа на
управлението викове, псувни и чупене на стъкла,а след това видели
влизащо в сградата лице, което бягайки се отправило по стълбите към
втория етаж. Св. И. И. и Д. И. догонили подсъдимия по стълбите към втория
4
етаж и предприели действия по неговото задържане. И двамата разпознали в
„бягащото“ лице подсъдимия Е. Т. Г.,придружили го обратно до коридора
на първия етаж и видели как той бръкнал в джоба на дрехата си,откъдето
изхвърлил на пода пакетчета и връзка ключове. Едно от пакетчетата
представлявало опаковка от „Нес кафе 3 в 1“,а другите две - пакет от
тютюн и прозрачен полиетиленов плик, видимо съдържащ растителна маса.
На подсъдимия били поставени белезници ,а полицейските служители
запазили местопроизшествието до пристигане на дежурната оперативно-
следствена група.
При извършения оглед на местопроизшествие от пристгналия на
място разследващ полицай било установено, че в прозрачния полиетиленов
плик, изхвърлен от подс.Г., се съдържат други 3 броя прозрачни
полиетиленови пликчета с клипси, като в две от тях се съдържала зелена
изсушена листна маса, която при направения полеви наркотест реагирaла на
марихуана, а в третото прозрачно полиетиленово пликче се съдържало бяло
кристаловидно вещество, което при полевия наркотест реагирaло на
метамфетамин. Пpи отваряне на пакетчето с надпис „Нес кафе 3 в 1", се
намерили 14 броя полиетиленови топчета и 1 брой прозрачно полиетиленово
пликче с клипса, съдържащи зелена изсушена листна маса, като на полевия
тест всички те реагирали на марихуана. Така описаните предмети били иззети
като веществени доказателства,а по случая било образувано досъдебно
производство, започнало с изготвяне на протокола за оглед като първо
действие по разследването. По реда на чл.161, ал.2 от НПК, с разпореждане
№171/11.03.2022 г. по ЧНД № 114/2012г. на PC –Димитровград протокола за
оглед в частта му за извършеното изземване на вещи, бил одобрен . Иззети по
надлежния ред ВД били приобщени по делото с техния оглед и изготвен
албум , като обособените обекти били надлежно запечатани в бели хартиени
пликове с подписите на разследващ полицай, поемни лица и експерт.
Иззетите наркотични вещества били предмет на изследване от
назначената и изготвена в хода на ДП физико-химическа експертиза , от
заключението на която се установява ,че обозначените като обект №1 и
обект №3 съдържащи суха, зелена растителна маса ,представляват коноп
(марихуана, канабис) с нетно тегло от 0.93 грама и съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент тетрахидрокарабинол от 4.8% тегловни
процента за обект №1 и нетно тегло от 8.67 грама и съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент тетрахидрокарабинол 5.4 % тегловни
процента за обект №3 . Обект №2 съдържащ кристалообразно вещество ,
представлява метамфетамин с определено съдържание на метамфетамин от
17.4 % (тегловни процента) и нетно тегло 0.14 грама , които наркотици били
5
под контрола на ЗКНВП.
Против подсъдимия Е. Г. бил съставен и АУАН по реда на Указа за
борба с дребното хулиганство (УБДХ), като с решение №40/11.03.2022г. по
АНД №113/2022г. по описа на РС-Димитровград той бил признат за виновен
в това, че на 10.03.2022г. в гр.Д., на входа на полицейското управление около
14.30 часа извършил непристойна проява, изразяваща се в отправяне на
псувни към служител на реда А. С. В., счупил стъклото на входната врата на
управлението и без разрешение влязъл в сградата, като тези действия били
извършени на публично място, пред повече хора и с които действия нарушил
обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на
обществена опасност не представляват престъпление по чл.325 от НК. На
основание чл.6, б."а" вр. чл.1, т.1 от УБДХ на подс.Г. било наложено
административно наказание „Задържане в структурно звено на МВР" за срок
от 3 денонощия.
Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните
пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства-показанията
на св.И. И. и Д. И. и заключението на физикохимическата експертиза ,а в
хода на въззивното производство и от показанията на св.А. В.,Х. П. и Р. Д.
,както и преразпита на св.И. И. и Д. И. .
Приетите за установени от районният съд фактически положения
кореспондират със събраната в хода на съдебното следствие
доказателствена съвкупност ,която с известни нюанси не се различава и от
тази , установена пред въззивния съд .Настоящата инстанция не намира
порок в аналитичната дейност на контролираната инстанция при
оценката на доказателствените източници, но не се съгласява с приетата
правна квалификация на извършеното от подсъдимия деяние . Именно
последната е предмет на въззивната жалба , в която се поддържа, че
първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон,
неотчитайки, че деянието покрива признаците на маловажен случай по
чл.354а ал.5 от НК .С този въпрос се е занимавал в мотивите на присъдата
си и първоинстанционният съд ,но е приел че липсват основания да бъде
приложен по-леко наказуемия състав на ал.5 на чл.354а от НК. Изложеното
би било вярно ,ако районният съд , коментирайки събраните пред него
доказателства бе положил усилия да обсъди по задълбочено начина и
подбудите за извършване на самото деяние, вредните последици от него,
установените смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства,а не само
отегчаващите такива,свързани със съдебното минало на подсъдимия .
Настоящият съдебен състав намира, че извършеното от подсъдимия
6
деяние представлява "маловажен случай" по смисъла на чл.93, т.9 от НК и са
налице основания за преквалифициране на деянието по чл.354а, ал.5 от НК.
Съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл.93 т.9 от НК е налице тогава, когато извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Според
дефиницията, дадена в чл.93 т.9 от НК , отнасянето на конкретния случай
към правната норма се основава преди всичко на плоскостта на деянието и с
оглед липсата на вредни последици или тяхната незначителност. За
определянето на всеки отделен случай като маловажен имат значение и други
обстоятелства, отнасящи се към личността на дееца.Следва да се отбележи,
че законът въвежда изискването при преценката по конкретния казус дали
той е маловажен, тези други обстоятелства да са смекчаващи. Следващия се
извод е, че в едни случаи е достатъчно да е налице липса или незначителност
на вредните последици, които да увреждат съответните защитени отношения,
а в други, когато тези последици по естеството си и характера си не попадат в
първата алтернатива, е необходимо да има и смекчаващи обстоятелства
относно личността на дееца. Очевидно е , че приложението на нормата на
чл.93 т.9 от НК не е поставено в зависимост от отегчаващите вината или
отговорността обстоятелства, а само от наличието на двете посочени в нея
алтернативи - липсата на вредни последици или тяхната незначителност или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, т. е водещо при квалифицирането
на казуса е деянието и степента на настъпилите от него вредни последици.
Предвид водещата роля на обществената опасност на самото деяние
за констатиране неговата "маловажност ", настоящият състав оцени
спецификата на конкретната престъпна проява на подсъдимият Е. Г. . Тезата
на подсъдимия ,поддържана и пред двете съдебни инстанции за намерението
му доброволно да предаде държаните от него наркотици,каквато била и целта
на посещението му в полицейското управление , макар и не дотам
доказателствено потвърдена се прокрадва като възможна и вероятна
,понеже и наркотиците са се намирали в него при второто от
посещенията му в сградата на РУ-Димитровград,преди да бъдат изхвърлени
от него и иззети с протокола да оглед . Обясненията на подсъдимия ,че на
инкриминираната дата на два пъти е посетил полицейското управление в
гр.Д. ,първият път , за да се срещне и разговаря със св.Х. П. се
7
потвърждават и от показанията на св. В. и П.,макар и последния да не може
да подкрепи версията на подсъдимото лице , заради липсата на спомен.
Последващите действия на подсъдимия по изхвърляне на пакетчетата с
наркотика в коридора на полицейското управление и то пред задържалите го
полицейски служители,вместо да им ги предаде в изпълнение на твърдяното
от него намерение са били продиктувани от състоянието му на
превъзбуденост и нервност,дължащо се на вероятната употреба на
наркотични вещества , за което свидетелстват св.А. В. , И. И. и Д. И. . С
други думи действията му са били мотивирани от това, че той се явява
ползвател на наркотични вещества, в случая на марихуана и метамфетамин .
По делото не е установено подсъдимият с деянието си да е накърнил в
някаква степен обществените отношения, свързани с опазването на здравето
на широк кръг физически лица. Той не е управлявал МПС след употреба на
наркотични вещества, нито е пушил марихуана на публично място, по такъв
начин, по който да подтикне други лица към това. Следователно в случая не
може да се говори за наличие на обществена опасност на дееца или на
конкретното деяние, за което е привлечен да отговаря по наказателен ред.
Обстоятелството, че подс.Г. е бил осъждан за деяние по чл.354а от НК не е
елемент от фактическия състав на престъплението и не може да послужи за
преценка на степента на обществена опасност на деянието. Предходното
осъждане се взима в предвид от съда, едва когато се установи, че деянието
осъществява фактическият състав на дадено престъпление и то, за да се
прецени дали законът предвижда по-тежко квалифицирани състави на
повторност или опасен рецидив, или относно възможността за прилагане на
условното осъждане. От обясненията на подсъдимия пред въззивната
инстанция става ясно , че той от два месеца е трудово ангажиран и полага
усилия за откъсване от средата, подтикваща го да употребява наркотици.За
тези опити да се справи със зависимостта си от наркотиците потвърждават
в показанията си и св.Х. П. и неговата майка св. Р. Д. .
Въззивният съд намира, че в случая не може да се говори за наличие на
висока обществена опасност на дееца или на конкретното деяние.
Зависимият от наркотици , не е в състояние волево да спре употребата им,
поради което би следвало да е обект на психиатрична помощ и медицински
грижи от държавата. В нашата страна, обаче медицинската и психиатрична
помощ,която се оказва на зависими от наркотици лица не е добре
организирана,в повечето от случаите се провежда в медицински заведения за
лечение на психични заболявания и не води до очаквания положителен
резултат . Вместо обект на медицински грижи, наркозависимото лице се
оказва жертва на високорисковите за здравето му наркотични вещества и
едновременно с това - обект на наказателно преследване по този раздел от
НК, който е предвиден да охранява именно неговото здраве и живот.С оглед
8
тези обстоятелства, предходното осъждане на подсъдимия за същото деяние
, не може да послужи , като извод за неговата висока лична обществена
опасност .
От друга страна последиците от деянието не могат да бъдат
разглеждани в стойностен аспект /който всъщност е извън съставомерните
белези на деянието/, а следва да се оценяват според вида и количеството на
държаното забраненото вещество. В случая подсъдимият е държал
наркотични вещества от два вида -на марихуаната и метамфетамина .
Самите наркотични вещества за нуждите на разследването са били
обособени в три обекта ,единия от които метамфетамин ,а другите два от
един и същ вид –марихуана , спадащи към т.н. „мека дрога“ , с
установено невисоко съдържание на активния наркотично действащ
компотенент метамфетамин и тетрахидроканабинол .Количеството на два от
наркотиците,обозначени като обект №1 и 2 е изключително минимално като
грамаж, значително под един грам, а това на обект №3 ,представляващ
марихуана сочи на няколкократната му употреба от страна на подсъдимия
.Установеното обстоятелство, че наркотикът е за лична употреба и като
последица от нея , подсъдимият уврежда само собственото си здраве ,
защитените от наказателната норма отношения, свързани с охраната на
общественото здраве, не са били поставени под заплаха или тяхната увреда не
е била в риск,изхождайки от останалите елементи на противоправната
проява. В последната обаче прозира критичност към извършеното,а не
изразено чувство за недосегаемост и ненаказаност. Тези нагласи са
показател за обществената опасност на самия деец, както и за субективните
параметри на извършеното – мотиви, подбуди, причини, които на свой ред
затвърждават маловажността на деянието при неговата цялостна оценка от
гледна точка на способността му да окаже това негативно влияние върху
обществения ред, което е имал предвид законодателят при
криминализирането на дейността.Поради това и въззивният съд прие ,че
извършеното от подсъдимия квалифицира деянието като "маловажен
случай" по смисъла на чл.93 т.9 от НК.
Изложеното пък налага изменение на обжалваната присъда, на
основание чл.337 ал.1 т.2,вр.чл.334 т.3 от НПК, като се приложи закон за по-
леко наказуемо престъпление, а именно преквалификация на деянието от
чл.354а ал.3 т.1 от НК на чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК. Като последица от
9
преквалификацията на деянието следва подс.Г. да бъде оправдан по
първоначално предявеното му обвинение по чл.354а ал.3 т.1 от НК.
За престъплението по чл.354а ал.5,вр.ал.3 т.1 от НК се предвижда
наказание глоба до 1 000 лева. Съобразно принципа за индивидуализация на
наказанието и този за съобразяване на размера на глобата с материалното
положение на подсъдимия, с оглед на това, че жалбоподателят не притежава
недвижимо имущество или МПС,няма семейство ,но работи и получава
доходи, справедливо и отговарящо на целите на наказанието е глоба в размер
на 1000 лева. За пълнота следва да се посочи, че предвид предходните
осъждания на подсъдимия, за което не са налице условията за реабилитация,
е неприложима разпоредбата на чл.78а от НК .
При извършената служебна проверка, въззивната инстанция не
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
налагащи отмяна на съдебния акт на това основание. В останалата й част,
извън описаните такива, които следва да се изменят, присъдата, като
правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №40 от 04.10.2022 год. по НОХД № 175/2022
год. Районен съд-Димитровград в наказателно –осъдителната й част , като
преквалифицира престъплението по чл.354а ал.3 т.1 от НК, в чието
извършване е признат за виновен Е. Т. Г., в престъпление по чл.354а
ал.5,вр.ал.3 т.1 от НК , като го признава за виновен в това,че на 10.03.2022
год. в гр.Д.,обл.Х. , без надлежно разрешително ,съгласно Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите държал вискорисково
наркотично вещество, а именно: марихуана (коноп, канабис) и метамфетамин
,разпределени в три обекта,както следва : обект № 1 коноп (марихуана,
канабис) с нетно тегло 0.93 грама на стойност 5.58 лева , обект № 2
метамфетамин с нетно тегло от 0.14 грама на стойност 3.50 лева и обект №3
коноп (марихуана, канабис) с нетно тегло от 8.67 грама на стойност 52.02
лева , всички на обща стойност 61.10 лева ,като случаят е маловажен, поради
което и на основание чл.354а ал.5,вр.ал.3 т.1 ,вр. чл. 54 от НК, му налага
наказание „глоба“ в размер на 1000 лв., а по първоначално предявеното му
10
обвинение за престъпление по чл. 354а ал.3 т.1 от НК, на основание чл. 304
от НПК, го оправдава.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11