Р Е
Ш Е Н
И Е №……
град ВЕЛИНГРАД
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, в о т к р и т о заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди и девета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ Г.А
Секретар:М.Д.
като разгледа докладваното от районния съдия Г.а гражд.дело №772 по описа на съда за 2007 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.33, ал.2 от
Закона за собствеността.Производството е по §2, ал.1 от ПЗР на ГПК, обн. ДВ, бр.59/2007 г..
В исковата си молба Д.И. *** твърди п р о т и в А.В.П. ***, Т.Д. ***, Й.Й.А.. ***, И.Н.Д. ***, Н.Х.Д. ***, В.Н. ***, Д.Т.А. ***, Н. ***, Л.Н. ***, Л.Н. ***,
Г.И.П. ***, М.И.Р. ***, Н.И.П. ***, В.К.В. *** и Б.Н.В. ***, обл.***, че е наследник по закон, заедно със сестра си общо
на ¼ ид.ч. на майка им
М.Н. Г., починала на 13.05.1986г., която от своя страна е придобила на основание наследство от своята
майка – Г.Н. Д., починала на 02.02.1997 г. съответната част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в землището на гр.Велинград, със земеделско
предназначение на полска култура с площ о 1, 417 дка имот №142066 по картата на
землището на града, описан в исковата молба.Поддържа, че тя (едно от четирите
му деца) -на основание реституция, наред с останалите наследници на нейния баща
Н. И. П., е придобила собствеността върху процесния
имот, като ищцата и сестра й, като нейни наследници притежавали по 1/32 ид.ч. или общо 1/16 ид.ч от
имота. С исковата молба твърди, че на 25.10.2007 г. ищцата случайно разбрала,
че описания имот е продаден на ответника В.К.В. за 1000 лв., с н.а.№ 100, т.V,
н.д.№ 889/17.10.2007г. на Нотариус
Г.Х., без имотът да е предлаган на нея при същите условия, съгласно чл.ЗЗ от ЗСоб. След това на 24.10.2007г. имотът бил препродаден на
последния ответник с н.а.№ 138, т.У, р.№ 5332, н.д.№ 927/24.10.2007 г. на
Нотариус Г.Х., без имотът отново да е предлаган
по реда на чл.ЗЗ от ЗС .Изложеното
пораждало правния й интерес от иска за изкупуване на имота при същите условия,
при които е продаден, а именно- на цена 1000 лв., като ИСКАНЕТО е да упражни правото си на изкупуване на
продадените 15/16 ид.ч. от имота при СЪЩИТЕ УСЛОВИЯ
(за цена от 1000лв.), като в съдебно заседание на 09.01.2009 г., чрез адв.Л. изрично уточнява, че това е извършено със сделката,
сключена на 17.10.2007 г., както и да й се заплатят разноските по делото.Сочи
доказателства.
Ответницата Ив.Д., чрез адв.Р.П. оспорва иска, като твърди, че ищцата и
сестра й не притежават общо ¼ ид.част от имота, а само 1/6 ид.част,
че двете са се отказали от наследството на своята майка, починала 1986
г.Оспорва също, че искът е предявен в законовия двумесечен срок.Твърди, че в
действителност сделката за продажбата на имота, сключена между съсобствениците
и третото лице В.В. е сключена при цена от 20 000 лв.Сочи доказателства.
Ответниците А.П., В. К.В. и Б. Н.В.,
чрез назначения им на основание чл.50, ал.2 от ГПК (отм.)
адвокат за правна помощ И.П., оспорват иска.Поддържат се съображенията
на отв.Д., чрез пълномощника й.
Останалите ответници на вземат
становище по иска и не сочат доказателства.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните по свое убеждение, прие за установено следното:
Страните не спорят, а и от представените нот.акт №86, том ІІІ, дело №931/04.07.1996 г. на Нотариус Г.Ш. при ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, легитимиращ
като собственици на имота Г.Н.Д. (чиито
наследници са ищцата и ответниците под № 4-6 от исковата молба, както и Н.Х.Д., и Т.И.Ш.,
видно от удостоверение №3660/29.08.2007 г.), Ш. Н.Б . И. Н. П., С. А.П., Е.В. А.
и ответника А.В.П., се установява, че имотът е съсобствен
между ищцата и останалите продавачи по покупко-продажбата,
сключена с нот.акт №100/17.10.2007 г. Правото на
собственост е възникнало на основание
реституция и наследство, за което е съставен и констативния нотариален акт №86,
том ІІІ, дело №931/1996 г. чиято доказателствена сила не бе оспорена по делото.Не
е спорно също, че продавачите по сделката имат качеството на наследници на
останалите сочени от акта собственици на имота, и заедно с ищцата са съсобственици
на това основание.Видно от нот.акт №100, дело
№889/2007 г. те и ответникът А.П. – от
една страна, и ответницата В. К.В.– от друга страна, са сключили договор за
покупко-продажба на имота с площ от 1, 417 дка в м.”Клопотиново”
в землището на гр.Велинград (описан в п.2 от нот.акт
№86/1196 г.) срещу сумата от 1000 лв. Така ищцата се явява надлежно легитимирана да води иска по чл.33, ал.2 от
ЗС срещу тях и отв.А.П.-като продавачи , и срещу
ответницата В.В., като купувач.Съдът намира, че не е необходимо да се изследва
по делото конкретния обем на правата на
страните в съсобствеността, тъй като искът по чл.33, ал.2 от ЗС е иск на
заинтересования съсобственик, за
изкупуване на недвижимия имот, дял от който (от имота), принадлежи на друг
съсобственик, и е продаден на трето лице. Тоест предмет на изкупуване е
продадената част, продадения дял, а не дела на ищеца, или дела на някои от
останалите съсобственици.Предмет на иска е правото на изкупуване спрямо имота
обект на сделката, а не обект на правото
на собственост на някой от съсобствениците.Важното е да се установи само качество
им на съсобственици, с оглед допустимостта на иска и легитимацията им, което в
случая е б е з с п о р н о.Ответниците –
страни по сделката, са безспорно легитимирани да отговарят по иска, като
легитимацията им произтича от именно това тяхно качество, като те са
задължителни другари в производството по този иск.Ищецът или ищците по иска по
чл.33, ал.2 от ЗС, упражняват свои субективни потестативни
права и дори в случаи че е налице субективно съединяване на исковете на няколко
ищци, то те ще бъдат обикновени другари в производството по такъв иск.Ето защо доводите
на пълномощниците на ищцата, изложени в писмена молба от 20.10.2009 г. и искането за отмяна хода по
същество и оставянето на исковата молба без движение за указване на правото да
се конституира и другата съсобственица от коляното на
ищцата – Т.Ш., като ищца по делото са
неоснователни.
По
делото е представена преписката с
вх.№454/1991 г. на бившата Поземлена
Комисия – сега Общинска служба по земеделие, град Велинград по заявлението за
възстановяване на правото на собственост на наследниците на Н. *** от
28.11.1992 г., ведно с удостоверение за наследници №4952/03.09.1991 г. (в
което като наследници са посочени лицата, сочени като собственици в нот.акт №86/1996).С писмо от 14.05.2009 г. на ОбСЗ
Велинград бяха приложени по делото и копия от молба от ищцата с вх.№1245 от
31.10.2007 г. и регистър с отбелязване, че на същата дата й е предоставено
копие от скица на имот.От тези доказателства обаче не се установява, за какви
документи е подадена молбата, както и дали касае въобще процесния имот, както
и по какъв повод въобще е поискано снабдяването с тези документи.Поради това и
те, нито доказват твърденията на ищцовата страна, че
преди да е подала молби за снабдяване с преписи от документи по преписката тя
не е знаела за извършването на продажбата, нито че тогава именно е узнала за
сключването й.Ищцовата страна не доказа, съобразно
доказателствената тежест, която носи съгласно чл.127, ал.1 от ГПК (отм.), че е узнала за сключването на покупко-продажбата на
имота от останалите съсобственици едва на 25.10.2007 г., както се твърди в
исковата молба.В самата нея не са посочени обстоятелствата, при които е станало
узнаването, поради което ответника е
лишен от възможност да ги оспори или да
ги признае, нито пък би могъл да изложи свои твърдения в обратния смисъл.Ето
защо и изцяло в тежест на ищцовата страна бе в хода на делото да установи този твърдян от нея факт.Действително, видно от писмените
доказателства – преписките по нот.дело № 889/2007 г. на Нотариус с рег.№156
на НК Г.Х., предложение до ищца като съсобсевник на имота за неговото изкупуване не е отправяно,
въпреки че продавачите са били длъжни да го отправят и декларират обстоятелствата по ал.2.Това е
така, тъй като качеството на ищцата на съсобственик на имота е безспорно,
липсват доказателства за направен отказ от наследство, а дори и такъв да е
направен след смъртта на тяхната наследодателката през 1986 г. то той не би
имал правни последици спрямо конкретния имот, съгласно чл.10, ал.4 от ЗНасл и респ.чл.91а от ПР на ЗНасл.Следователно
за момент на узнаването за сделката следва да се приеме момента, в който
действително ищцата е узнала за това, като поначало се предполага че това не е
станало към момента на сключването й.Видно от молба до РС гр.Разград, с
вх.№2994/26.11.2007 г. ищцата е
поискала обезпечаване на бъдещия иск по чл.33, ал.2 от ЗСоб,
но това не доказва, че това е момента на узнаването.Напротив-навежда на
изводите, че тя е узнала по-рано за сделката поради което е предприела и тези
правни действия. С оглед вида на сделката покупко-продажба, която е от
категорията на сделките, подлежащи на вписани, а самото вписването има оповестително действие, то за ищцата е съществувала
обективна възможност да узнае за сключената
сделка и при какви условия е станало това и бездействието й не може да породи
за нея изгодни правни последици.Показанията на свид.Г.-баща
на ищцата, в смисъл, че тя е разбрала за продажбата едва в края на м.октомври 2007 г. не са
достоверни, тъй като те пресъздават казаното от ищцата относно този факт, а
освен това бяха опровергани от писмените доказателства – справка за настанени
гости в хотел “Елбрус” гр.Велинград за периода от 05-08.2007 г. до 10.08.2007
г., от която е видно, че ищцата е била в гр.Велинград и преди м.октомври и
които опровергават казаното от свидетеля, че през 2007
г. ищцата не е идвала в града до м.октомври.Заради това съдът не ги кредитира.Следователно
и съобразно практиката на съдилищата (Решение
№209/2009 г. ВКС ІІ г..о.) доколкото моментът на узнаване касае конкретно
твърдение на ищеца по делото, посочване на точната дата на узнаването в
исковата молба и това че това е станало в двумесечния срок по чл. 33, ал. 2 ЗС,
тежестта на доказване е на страната, която черпи права-арг
на чл. 127 ГПК (отм.) т.е. на ищеца по делото, което
тя не успя да проведе.
Относно доказателствената сила на
разписка от 17.10.2007 г. следва да се приложи разпоредбата на чл.145, ал.1 и
ал.2 от ГПК (отм.), при което и като съобрази
показанията на свид.А. и писмо с изх.№70/17.03.2009
г. и при преценка на обстоятелството, че разписката
е съставена в деня на сключване на сделката-тоест с цел да установи между
страните действителната й цена, съдът счита ,че следва да се приеме за
установено по делото, че продажната цена на имота е 20 000 лв.Това обаче
не влияе на резултата по конкретното дело, тъй като ищцата не е упражнила правото си на изкупуване в законовия срок и
искът не може да бъде уважен и да се допусне изкупавенот
на имота само на това основание.Следва да се отчете и обстоятелството, че на
24.10.2007 г. имотът е продаден на последния ответник с нот.акт
№138/2007 г. на Нотариус Г.Х., поради което
по-късното съставяне на разписка относно действително получени суми за продажна
цена би било лишено от смисъл.
С оглед на изложеното от фактическа
страна и направените анализи, съдът намира, че предявеният иск е
НЕОСНОВАТЕЛЕН.Касае се за иск по чл.33, ал.2 от ЗСоб,
при уважаването на който и с влизане в
сила на конститутивното съдебно решение и с плащането
на цената в месечен срок настъпват правните последици на правото на изкупуване
на ищеца по предявения иск за изкупуване, в резултат на което правото на
собственост на купувачите-ответници бива заличено.Безспорно е, че ищцата е лигитимирана да предяви такъв иск срещу отевтниците
– без последния, които са страни по една действителна сделка покупко-продажба,
при сключването на която не й е предложено да изкупи продаваемия се имот, респ.
част от него.Тя обаче не е предявила иска си за изкупуване в законовия
двумесечен срок, защото е подала исковата си молба едва на 19.12.2007 г., което
предпоставя отхвърляне на предявения иск.Освен това спрямо последния ответник
този иск е изцяло неоснователен, поради това че той е приобретател
на имота и е невъзможно да се „изкупи" имота от трето добросъвестно лице.Ответникът Б.Н.В. е придобил имота на 24.10.2007г., т.е. преди подаване на исковата
молба, нейното вписване и вписване на възбраната, спрямо него такъв иск не би
могъл да бъде предявен тъй като той не е страна по сделката сключена със съсобстевниците на ищцата и решението по него не би могло да има
действие спрямо него.Ето защо срещу този ответник искът също следва да бъде
отхвърлен като неоснователен на това основание.
Водим
от изложеното, Велинградският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Д.И.М. с ЕГН ********** ***
твърди п р о т и в А.В.П. ***, със
адвокат за правна помощ И.П. от АК –Пазарджик, Т.Д. ***, Й.Й.А.. ***,
И.Н.Д. ***, Н.Х.Д. ***, В.Н. ***, Д.Т.А. ***, Н. ***, Л.Н. ***, Л.Н. ***, Г.И.П.
***, М.И.Р. ***, Н.И.П. ***, В.К.В. *** и Б.Н.В. ***, обл.Б.
–последните двама с адвокат за правна помощ адвокат И. П. от АК-Пазарджик, иск по чл.33,
ал.2 от Закона за собствеността за изкупуването на Поземлен имот, находящ се в землището на гр. Велинград, ЕКАТТЕ 10450, обл. Пазарджишка, в земеделски територии за обработваеми
земи, с начин за трайно ползване полска култура, в местността „Клопотиново", целият имот с площ от 1.417 дка (един
декар четиристотин и седемдесет кв.метра), IX (девета) категория, парцел О66
(шестдесет и шести) от масив 142 (сто четиридесет и втори), съставляващ ИМОТ №
142066 (сто четиридесет и две хиляди шестдесет и шести) по картата на землище
Велинград, при граници: им.№ 142065, 142064, 142060, 142028, 312001,
142067, описан в н.а.№ 86, т.ІІІ, н.д.№
931/04.07.1996г. на Нотариус Г.Ш. предмет
на покупко-продажба,
сключена с нотариален акт № 100, том V,
дело №889/17.10.2007 г. на Нотариус с рег.№156 на НК Г.Х. с
район на действие района на РС Велинград
за сумата от 1000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на
обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: