Определение по дело №1052/2009 на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр. С., 14.08.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година в следния състав       

                                                                             

     СЪДИЯ : М. БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1052 по описа за 2009 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 692 от ТЗ.

На 17.06.2020г. е обявен в Търговския регистър по партидата на “Х.С.” ООД (в несъстоятелност), ЕИК ******7, изготвеният от синдика Допълнителен списък на приетите от синдика предявени вземания по чл. 688, ал. 3 от ТЗ.

В срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ са подадени от длъжника “Х.С.” ООД (в несъстоятелност) възражение с вх. № 59048/24.06.2020 г. срещу списъка на приетите от синдика вземания в частта, с която са включени вземанията на кредитора Н.А.П.и възражение с вх. № 59049/24.06.2020 г. срещу списъка на приетите от синдика вземания в частта, с която са включени вземанията на кредитора “ЧЕЗ Е. Б.” АД, ЕИК *****.

 

Съдът, като обсъди изготвения от синдика списък, направените възражения, доводите на страните, становището на синдика и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

По възражение с вх. № 59048/24.06.2020 г., подадено от длъжника “Х.С.” ООД (в несъстоятелност):

Кредиторът Държавата чрез Н.А.П.е предявил процесните вземания срещу длъжника с молба с вх. № 38616/28.04.2020 г., с пощенско клеймо от 24.04.2020 г.

Предявените с молбата вземания на кредитора Н.А.П.са включени в изготвения от синдика Допълнителен списък на приетите от синдика предявени вземания по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 17.06.2020 г., както следва: вземане в размер на 19 336,34 лева – главници за периода от 2019 г. до 2020 г. по декларация по чл. 17 от ЗМДТ с вх. № **********/15.02.2006 г., декларация по чл. 17 от ЗМДТ с вх. № **********/07.08.2007 г., декларация по чл. 17 от ЗМДТ с вх. № **********/07.08.2007 г., декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 1859/09.08.2007 г., декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 1860/09.08.2007 г., декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 1861/09.08.2007 г., декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 1606/09.04.2007 г., както и вземане в размер на 431,70 лева – лихви върху главниците от 19 336,34 лева по гореописаните декларации ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземането.

В подаденото възражение длъжникът “Х.С.” ООД (в несъстоятелност) оспорва приетите от синдика вземания на кредитора Н.А.П.които са въз основа на декларации от 2006 г. и 2007 г., като твърди, че е изтекъл десетгодишният срок на абсолютната погасителна давност. Оспорва, че ако вземанията са за такси за по-късен период, то би следвало да се отрази амортизацията на обекта.

Синдикът А.К. изразява становище, че поддържа изразеното в списъка становище, но в случай, че съдът приеме доводите на длъжника, не възразява списъкът на приетите вземания да бъде изменен.

Кредиторът с оспорено вземане Н.А.П.оспорва възражението на длъжника като неоснователно.

 

При така установеното, съдът намира от правна страна следното:

Възражението е процесуално допустимо – подадено е в срок и от легитимирано лице с правен интерес.

Предявените вземания за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци и данък върху МПС са публични съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК. Съгласно чл. 164, ал. 3 от ДОПК, публичните вземания се предявяват от Националната агенция за приходите пред съда по несъстоятелността, освен ако в закон е предвидено друго.

Задължението за плащане на данък недвижими имоти за деклариран от несъстоятелния длъжник имот е изискуемо и дължимо за съответната година на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим, съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ. Таксата битови отпадъци се заплаща по ред, определен от общинския съвет, съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗМДТ. Задължението за плащане на данък върху превозните средства, декларирани от несъстоятелния длъжник, е изискуемо и дължимо за съответната година на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим, съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ. С изтичането на тези срокове, вземанията за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, съответно данък върху превозните средства, са станали изискуеми.

В случая решението за откриване на производството по несъстоятелност на “Х.С.” ООД е постановено на 11.08.2011 г. и е вписано в Търговския регистър на 18.08.2011 г.

Предявените от НАП вземания се отнасят за периода от 2019 г. до 2020 г. и за МПС с рег. № */****за периода 2018 г. – 2019 г., т.е. възникнали са след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Ако същите не са платени на падежа, се предявяват в производството по несъстоятелност по реда на чл.688, ал. 3 вр. с чл. 639 от ТЗ, както е сторено в случая.

Законът за местните данъци и такси не поставя изискване за ежегодно деклариране касателно данъчното облагане на недвижими имоти и моторни превозни средства. Съгласно чл. 14 от ЗМТД, съответно чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ, декларациите се подават еднократно от задълженото лице и съответно при промяна на декларираните обстоятелства. Данъкът и таксата по ЗМДТ се начисляват ежегодно от съответната община въз основа на декларираните данни – чл. 19 от ЗМДТ за притежаваните недвижими имоти и чл. 54 от ЗМДТ за притежаваните моторни превозни средства. В случая длъжникът не установи да е декларирал промяна относно амортизации, т.е. отчетна стойност на имотите по чл. 21 от ЗМДТ, поради което възражението му относно неотчитането на амортизациите е недоказано и поради това неоснователно.

Неоснователно е и възражението на длъжника за погасяване на вземанията с изтичането на десетгодишния давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Процесните вземания касаят периода 2018 г. – 2020 г., поради което десетгодишния давностен срок започва да тече, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение – от 01.01.2019 г. за вземанията, станали изискуеми през 2018 г., съответно от 01.01.2020 г. за вземанията, станали изискуеми през 2019 г., и съответно от 01.01.2021 г. ще започне да тече за вземанията, станали изискуеми през 2020 г. Поради това същият не е изтекъл към датата на приключване на съдебното дирене по възраженията и вземанията не са погасени по давност съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК.

По изложените съображения съдът намира, че възражение с вх. № 59048/ 24.06.2020 г., подадено от длъжника “Х.С.” ООД (в несъстоятелност), е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

 

По възражение с вх. № 59049/24.06.2020 г., подадено от длъжника “Х.С.” ООД (в несъстоятелност):

Кредиторът “ЧЕЗ Е.Б.” АД е предявил процесните вземания срещу длъжника с молба с вх. № 69288/28.05.2019 г., с пощенско клеймо от 22.05.2019 г., както и с молба с вх. № 20439/17.02.2020 г., с пощенско клеймо от 14.02.2020 г.

Предявените с гореописаните молби вземания на кредитора “ЧЕЗ Е.Б.” АД са включени в изготвения от синдика Допълнителен списък на приетите от синдика предявени вземания по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 17.06.2020 г., както следва: предявените с молбата с пощенско клеймо от 22.05.2019 г. вземания в размер на 7 007,19 лева – главници по фактури за консумирана електрическа енергия, в размер на 1 199,27 лева – лихви за периода от 01.12.2015 г. до 16.05.2019 г. и законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземането; предявените с молбата с пощенско клеймо от 14.02.2020 г. вземания в размер на 1 642,73 лева – главници по 18 броя неплатени фактури за предоставени мрежови услуги “достъп до електроразпределителната мрежа за брой дни и предоставена мощност”, в размер на 49,34 лева – лихви за периода от 11.06.2019 г. до 10.02.2020 г. и законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземането.

В подаденото възражение длъжникът “Х.С.” ООД (в несъстоятелност) оспорва приетите от синдика вземания на кредитора “ЧЕЗ Е.Б.” АД, тъй като твърди, че електричеството е спряно от над шест години и няма консумация на ток.

Синдикът А.К. изразява становище, че поддържа изразеното в списъка становище, но в случай, че съдът приеме доводите на длъжника, не възразява списъкът на приетите вземания да бъде изменен.

Кредиторът с оспорено вземане “ЧЕЗ Е.Б.” АД оспорва възражението на длъжника като неоснователно.

 

При така установеното, съдът намира от правна страна следното:

Възражението е процесуално допустимо – подадено е в срок и от легитимирано лице с правен интерес.

За вземанията, предявени от “ЧЕЗ Е.Б.” АД с молба с вх. № 69288/28.05.2019 г., е представена от кредитора само таблица-справка за непогасените задължения на “Х.С.” ООД (т. 1 от приложенията към молбата), т.е. списък на фактурите под формата на счетоводна справка. Фактурите, които се твърди да са основание за възникване на вземането, не са представени от кредитора нито с молбата, нито в хода на производството по чл. 692 от ТЗ. С оглед повдигнатия от длъжника спор касателно вземанията на кредитора “ЧЕЗ Е.Б.” АД, съдът намира, че не се установяват от събраните по делото доказателства съществуването на предявените с молба с вх. № 69288/28.05.2019 г. вземания на кредитора по фактури за консумирана електрическа енергия.

Поради недоказване на главните вземания, недоказани и поради това неоснователни остават и акцесорните вземания за законна лихва върху главниците.

По изложените съображения съдът намира, че възражението на длъжника е основателно в частта относно вземанията на кредитора “ЧЕЗ Е.Б.” АД, предявени с молба с вх. № 69288/28.05.2019 г., и следва да бъдат изключени от списъка на приетите вземания вземанията на кредитора “ЧЕЗ Е.Б.” АД в размер на 7 007,19 лева – главници по фактури за консумирана електрическа енергия, в размер на 1 199,27 лева – лихви за периода от 01.12.2015 г. до 16.05.2019 г. и законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземането.

 

За вземанията, предявени от “ЧЕЗ Е.Б.” АД с молба с вх. № 20439/17.02.2020 г., са представени следните фактури: фактура № **********/ 31.05.2019 г., № **********/31.05.2019 г., № *********/30.06.2019 г., № **********/ 30.06.2019 г., № **********/31.07.2019 г., № **********/31.07.2019 г., № **********/ 31.08.2019 г., № **********/31.08.2019 г., № **********/30.09.2019 г., № **********/ 30.09.2019 г., № **********/31.10.2019 г., № **********/31.10.2019 г., № **********/ 30.11.2019 г., № **********/30.11.2019 г., № **********/31.12.2019 г., № 02744***89/ 31.12.2019 г., № **********/31.01.2020 г. и № **********/31.01.2020 г. В същите е начислена услуга – достъп до разпределителната мрежа за съответни дни предоставена мощност 15 кВт и съответно достъп до разпределителната мрежа за брой дни и предоставена мощност (по обекти). В молбата за предявяване на вземания е посочено, че за предоставената услуга се дължи от стопански субекти (небитови клиенти) съответната сума при действащ договор, дори за период без доставка на електрическа енергия.

По делото е представен от кредитора “ЧЕЗ Е.Б.” АД договор за продажба на електрическа енергия № 2231 за обект на “Х.С.” ООД *** и допълнително споразумение към него, сключени между “Х.С.” ООД *** ЕАД - клон Перник, правоотношенията по който са преминали към “ЧЕЗ Е.Б.” АД.

В §1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е дадена легална дефиниция на понятието “електроразпределителна мрежа”, че същата е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия.

В §1, т. 15 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, “достъпът” е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба.

Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗЕ, енергийните предприятия имат право да предявят искане за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото, включително свързани със сигурността на снабдяването, защитата на околната среда и енергийната ефективност. Съгласно ал. 4 от същата разпоредба, КЕВР определя обема за компенсиране за всяко отделно предприятие и общия обем за възстановяване на съответния период. В § 1, т. 23 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическа енергия (в сила от 24.03.2017 г.), ценовият период е период, през който цените остават непроменени от комисията - обикновено дванадесет месеца.

Съгласно чл. 13 от същата Наредба за регулиране на цените на електрическа енергия, признатите от комисията разходи на енергийните предприятия, произтичащи от наложени им задължения към обществото, се компенсират чрез цените, които заплащат всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително ползващите електрическа енергия от внос, оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, по механизъм за разпределение на тези разходи по прозрачен начин и/или по друг ред, предвиден в закон.

С приети от КЕВР решения са утвърдени цени за услугата - достъп до електроразпределителната мрежа за небитови клиенти, какъвто е длъжникът. За периода 01.07.2018 г. – 30.06.2019 г. КЕВР е утвърдила на “ЧЕЗ Е.Б.” АД цена за достъп до електроразпределителна мрежа за небитови клиенти – 0,01796 лв./kW/ден, съгласно раздел ІІ, т. 7.1.2. от Решение № Ц-11 от 01.07.2018 г. на КЕВР (видно от справка в интернет сайта на КЕВР - https://www.dker.bg/uploads/reshenia/2018/res-c11-2018.pdf). За периода 01.07.2019 г. – 30.06.2020 г. КЕВР е утвърдила на “ЧЕЗ Е.Б.” АД цена за достъп до електроразпределителна мрежа за небитови клиенти – 0,01989 лв./kW/ден, съгласно раздел ІІ, т. 6.1.2. от Решение № Ц-19 от 01.07.2019 г. на КЕВР (видно от справка в интернет сайта на КЕВР - https://www.dker.bg/uploads/reshenia/2019/res_c-19_19.pdf).

            За процесния период фактурираните единични цени за достъп до електрорапределителната мрежа не надвишават одобрените от КЕВР цени за съответния ценови период. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ, небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. Поради горното и доколкото не се установява длъжника да е прекратил договора или да е поискал намаляване на приетата мощност, то фактурираните от кредитора суми за услугата - достъп до електроразпределителната мрежа са дължими.

По изложените съображения съдът намира, че подаденото възражение от длъжника “Х.С.” ООД (в несъстоятелност) е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение в останалата част относно включването като приети на вземанията на кредитора “ЧЕЗ Е.Б.” АД, предявени с молба с вх. № 20439/17.02.2020 г., в размер на 1 642,73 лева – главници по 18 броя неплатени фактури за предоставени мрежови услуги “достъп до електроразпределителната мрежа за брой дни и предоставена мощност”, в размер на 49,34 лева – лихви за периода от 11.06.2019 г. до 10.02.2020 г. и законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземането.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 59048/24.06.2020 г., подадено от длъжника “Х.С.” ООД (в несъстоятелност).

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 59049/24.06.2020 г., подадено от длъжника “Х.С.” ООД (в несъстоятелност), в частта срещу допълнителния списък на приетите от синдика предявени вземания по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 17.06.2020 г., в частта, с която са включени вземанията на кредитора “ЧЕЗ Е.Б.” АД, ЕИК ******, предявени с молба с вх. № 20439/17.02.2020 г., с пощенско клеймо от 14.02.2020 г., в размер на 1 642,73 лева – главници по 18 броя неплатени фактури за предоставени мрежови услуги “достъп до електроразпределителната мрежа за брой дни и предоставена мощност”, в размер на 49,34 лева – лихви за периода от 11.06.2019 г. до 10.02.2020 г. и законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземането.

ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Допълнителен списък на приетите от синдика предявени вземания по чл. 688, ал. 3 от ТЗ на кредиторите на “Х.С.” ООД (в несъстоятелност), ЕИК ******7, обявен в Търговския регистър на 17.06.2020 г., със следните изменения:

ИЗКЛЮЧВА от Списък на приетите вземания следните вземания: предявените с молба с вх. № 69288/28.05.2019 г., с пощенско клеймо от 22.05.2019 г., вземания на “ЧЕЗ Е.Б.” АД, ЕИК **********, в размер на 7 007,19 лева – главници по фактури за консумирана електрическа енергия, в размер на 1 199,27 лева – лихви за периода от 01.12.2015 г. до 16.05.2019 г. и законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземането.

Определението не подлежи на обжалване.

НЕЗАБАВНО да се изпрати препис от настоящото определение за обявяване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенцията по вписванията, на основание чл. 692, ал. 5 от ТЗ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ при СГС, ТО. 

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :