ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Хасково, 12.12.2018г.
Административен съд – Хасково, четвърти състав, в закрито съдебно
заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
като
разгледа докладваното от съдията П.Костова административно дело № 1124 по описа
на съда за 2018 година, взе предвид следното:
Производството е по чл.157, ал.4 от ДОПК.
Образувано
е по жалба от „Анита“ ЕООД, с ЕИК ……, със седалище и адрес на управление гр. Д.,
бул.“Г.С.Р.“ №.., представлявано от М. Х. Г., подадена чрез адв. М.М. от
„Адвокатско дружество М.М. и съдружници“ срещу Ревизионен акт №
Р-16002617009021/31.07.2018г., с който допълнително е начислен данък върху
добавената стойност дължим от дружеството по ЗДДС за периода от 01.08.2015г. до
30.10.2016г., в размер на 297 832.34 лв. главница и лихва в размер на
72 423.73 лв., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив,
потвърден с Решение № 621/25.10.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр. П.
при ЦУ на НАП и Решение № 621/12.11.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр.
П. при ЦУ на НАП за поправка на явна фактическа грешка на Решение №
621/25.10.2018г. С молба вх. № 96-00-264#2/16.11.2018 г. по описа на Дирекция „ОДОП“ гр. П.,
адресирана до Директора на Дирекция „ОДОП“ П., е направено искане за спиране
изпълнението на обжалвания административен акт, същата е препратена до
Административен съд Хасково на 19.11.2018г. След като с разпореждане от
22.11.2018г., съда е дал възможност на жалбоподателя да конкретизира искането
си като потвърди желанието си молбата му да бъде разгледана по реда на чл.157
от ДОПК, същият е депозирал молба с вх. № 7911/11.12.2018г, в която изрично е
посочил, че поддържа искането си за спиране пред съда и желае същото да бъде
разгледано по реда на чл.157 от ДОПК. В молбата си жалбоподателя се позовава на
влезли в сила Постановления за налагане на обезпечителни мерки по отношение на
възбранено имущество и запор върху 5 бр.МПС. Във връзка с молбата за спиране и
разпоредбите на ДОПК предлага допълнително обезпечение на недвижим имот
собственост на дружеството. Поради изложеното намира, че са налице
основанията по чл.157, ал.2 от ДОПК за спиране на принудителното изпълнение по
РА № Р-16002617009021/31.07.2018г.
Във връзка с разпореждане на съда от 22.11.2018г.,
от страна на ответния административен орган е представено становище от Д. К. на
длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, в което се сочи, че във
връзка с искането за спиране направено от „Анита“ ЕООД гр. Д. за обезпечаване
на задължението са наложени следните обезпечителни мерки: с Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № С180026-022-0076788/16.10.2018г., е
наложен запор на 5 броя МПС, с балансова стойност 26762лв. Наложен е запор от
ОДМВР Хасково на 23.10.2018г. Постановлението е връчено на лицето на
18.10.2018г. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180026-022-0076790/16.10.2018г.
е наложена възбрана на 6 броя самостоятелни обекти в сграда, с балансова
стойност 268 029.26 лв., вписана в Агенция по вписванията на 18.10.2018г.
Постановлението е връчено на лицето на 18.10.2018г. С Постановление за налагане
на обезпечителни мерки изх. № С180026-022-0096200/28.11.2018г. е наложена
възбрана на самостоятелен обект в сграда и УПИ, с балансова стойност 90184.2
лв. Постановлението е връчено на лицето на 28.11.2018г. В становището е
посочено, че размерът на обезпечението е в общ размер на 384 975.46 лв. Изрично
в становището е посочено, че към дата на изготвянето му 28.11.2018г. актуалният
размер на РА е главница 297 832.34 лв., лихва 82 352.29 лв. общо
380 184 63 лв. Към становището и придружително писмо с вх.
№7778/06.12.2018г. са приложени цитираните по-горе доказателства.
По постъпилата молба, съдът намира следното:
Молбата за спиране е подадена от легитимирано
лице, в рамките на висящо производство по чл.156 от ДОПК и е допустима.
Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.157, ал.1 от ДОПК,
обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение. Според
ал.2, изпълнението може да бъде спряно от административния съд по искане на
жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може да се направи само за
частта от ревизионния акт, която е обжалвана пред съда. Съгласно ал.3, към
искането се прилагат доказателства за направеното обезпечение в размер на
главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да
съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат
съответно разпоредбите на чл.153, ал.3 – 5 от ДОПК.
Видно от разпоредбата на чл.153, ал.4 от ДОПК,
решаващият орган спира изпълнението на ревизионния акт, ако представеното
обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа и е в размера по ал.3, т.е. достатъчно за да покрие размера на
главницата и лихвите към датата на подаване на искането. Според ал.5 на чл.153
от ДОПК, в останалите случаи решаващият орган извършва преценка съобразно
представеното, съответно предложеното обезпечение и може да спре изпълнението,
като задължи компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи
обезпечителни мерки.
В конкретния случай, видно от приложените към
молбата за спиране доказателства, както и представените от ответника по делото
е видно, че на „Анита“ ЕООД с Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх. № С180026-022-0076788/16.10.2018г., е наложен запор на 5 броя МПС, с
балансова стойност 26 762 лв., с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С180026-022-0076790/16.10.2018г. е наложена възбрана
на 6 броя самостоятелни обекти в сграда, с балансова стойност 268 029.26
лв. и с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180026-022-0096200/28.11.2018г.
е наложена възбрана на самостоятелен обект в сграда и УПИ, с балансова стойност
90184.2 лв., т.е. размера на обезпечението по посочените постановления, с което
е възбранено и запорирано имущество на дружеството е на обща стойност
384 975.46.
Следва да се има предвид, че производството по
обезпечаване на публични вземания по реда на чл. 195 от ДОПК е отделно
производство от това по обжалване на РА, както и от това по спиране на
изпълнението му от съда, сезиран с жалба. Следователно, въпросът се свежда до
това, дали за съда сезиран с искане по чл. 157 от ДОПК, наложеното вече от
орган на НАП обезпечение е достатъчно основание да се постанови спиране на
изпълнението на акта. В случая не е налице обезпечение от посочените в чл.153,
ал.4 от ДОПК, поради което, съдът сезиран с искане за спиране на изпълнението
на ревизионния акт, следва да извърши преценка за вида на предложеното
обезпечение и да изследва въпроса дали стойността му покрива размера на
публичните задължения – главница и лихви, установени с обжалвания ревизионен
акт. Това задължение обаче пряко се отнася за случаите, в които тепърва пред
съда се прави предложение за налагане на обезпечение, какъвто не е конкретния
случай.
В хипотеза, в която пълния размер на
държавното вземане е вече обезпечено по реда на чл.195, ал.3 ДОПК, преценката
на съда следва да се ограничи до това дали наложеното обезпечение касае
задължение на същото лице по конкретния акт, за който са извършени действията
по обезпечаване, както и до това дали размерът на обезпечението покрива
главницата и лихвите установени с акта в обжалваната от лицето част.
В конкретния случай няма спор, че
обезпечението касае задължения именно на лицето поискало спиране, както и, че
тези задължения произтичат от РА №
Р-16002617009021/31.07.2018г. Съгласно чл.195, ал.6, т.1 от ДОПК,
обезпеченията се извършват по балансовата стойност на актива, а когато такава
няма, по данъчна оценка. В случая, обезпечението е наложено по балансова
стойност, изрично посочена в ПНОМ и в становището представено по делото.
При това положение, размерът на обезпечението
384 975.46 лв. е достатъчно да покрие размера на все още неплатените
задължения по ревизионния акт за главница в размер на 297 832.34 лв. и лихви
в размер на 82 352.29 лв. или общ размер на задължението към 28.11.2018г.
380 184.63 лв.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на
съда, намира, че са изпълнени всички изисквания на чл.157, ал.3 от ДОПК,
вр.чл.153, ал.4 от ДОПК – за обезпечаване на държавните вземания по РА № Р-16002617009021/31.07.2018г., тъй
като с влезли в сила ПНОМ са наложени обезпечителни мерки- възбрана върху
недвижими вещи и запор върху МПС-та, собственост на молителя, и в
размер достатъчен да покрие задълженията до датата на искането включително към
датата на настоящото определение.
Водим от горното и на основание чл.157, ал.4 от ДОПК, Административен съд Хасково, ІV състав
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА изпълнението на Ревизионен акт № Р-16002617009021 от
31.07.2018г., с който допълнително е начислен данък върху добавената стойност
дължим от дружеството по ЗДДС за периода от 01.08.2015г. до 30.10.2016г., в
размер на 297 832.34 лв. главница и лихва в размер на 72 423.73 лв.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение №
621/25.10.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП и
Решение № 621/12.11.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ
на НАП за поправка на явна фактическа грешка на Решение № 621/25.10.2018г., до приключване на съдебното производство с влязъл
в сила съдебен акт.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в седемдневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: