Решение по дело №413/2021 на Районен съд - Стара Загора

   Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………                            16.07.2021 година                     град Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-СТАРА ЗАГОРА                          Х ГРАЖДАНСКИ състав

На     06      юли                                            2021 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                      Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА                                                     

 

Секретар: ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА 

гр.дело № 413 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е с правно основание чл.270 ал.2 ГПК.

      Ищецът С.К.Б. твърди в исковата си молба, че на основание чл. 270, ал. 2 от ГПК моли съда да открие производство по обявяване на нищожност на Решение № 690/13.10.1983г. на Окръжен съд-Стара Загора по гр. дело № 1867/1982г., а не вярната дата 1983г., като напълно съзнателно създал документ с невярно съдържание, че било изпълнено изискването на чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ, че спорът за имуществено право бил решен предварително по съдебен ред, като решил делото без задължителното участие на прокурор, предвидено в           чл. 138, ал. 4 от ЗТСУ и пренебрегнал естеството на акта, който не допускал съдебен контрол.  Този акт бил Заповед № РД-14-03-65/30.03.1983г. на Министерството на строителството и архитектурата, копие, от която представя за ползване при решаване на делото, както и копие от Решение на Окръжен съд Стара Загора. На 09.02.2021г. по делото е постъпила уточняваща молба от ищеца, с която заявява, че Ответник по делото е Община Чирпан. Към приложените към исковата молба Заповед № РД-14-03-65/30.03.1983г. на МСА  и  Решение № 690/13.10.1983г. на Окръжен съд-Стара Загора представя и:

- Копие от срочната книга за 1983г. по гр. дело 1867/1983г.;

- Скица № 126/02.09.1988г., издадена от Общ. НС Чирпан;

- Заповед № РД-09-35/16.01.1996г. на Община Чирпан;

- Становище № 93-00-1416/03.05.2016г. на Община Чирпан, получено 1 година след поискването

- Заявление вх. № 93-00-3596/03.09.2018г. до днес било без отговор. Общината неоснователно не представила искания документ, отговаряла пред страната за причинените и вреди, като моли съда да изпълни с акт. Нормативните актове действали по време на съставянето  на представените писмени доказателства били Закон за териториално и селищно устройство и Правилник за приложението му.

- Удостоверение № 3169/08.06.2018г. на Окръжен съд – Стара Загора

На всички писмени доказателства изразил върху тях нарушенията на закона, всички извършени според него съзнателно и умишлено с цел да се отнеме част от личното му недвижимо имущество около 15 кв. м. и да се предостави на друго лице без правно основание, както и съзнателно неизпълнение на административно процесуални задължения, както било постановено Решение № 690/13.10.1983г. на Окръжен съд – Стара Загора решено за 3 дни – вещото лице представило скицата на 03.10.1983г., съдът заседавал на 06.10.1983г. с година на завеждане на делото през 1982г. срещу липсваща заповед, с решение, че изменя заповедта на Председателя на Общ. Нар. Съвет Чирпан, а я приложило върху заповедта на МСА. За извършените закононарушения, описани в доказателствата моли съда да обяви нищожността на Решение № 690/13.10.1983г. на Окръжен съд-Стара Загора и Заповед № РД-14-03-65/30.03.1983г. на МСА с всички последващи отговорности.

Моли съда да му се присъдят и направените по делото разноски и морални вреди.

 

В законоустановения срок по делото не е постъпил отговор от Община Чирпан и същите не са взели становище по иска.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

 

Предявеният иск с правно основание чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване за нищожно решение N 690/13.10.1983г. на Окръжен съд – Стара Загора, постановено по гр. дело N 1867/1983г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е неоснователен. Съображенията за това са следните:

В правната теория и съдебната практика се приема, че пороците на съдебното решение в зависимост от тежестта, последиците и способите за тяхното отстраняване, са две групи – пороци, неводещи до нищожност, недопустимост или неправилност на съдебното решение, и пороци, водещи до нищожност, недопустимост и неправилност на съдебното решение. В първата група влизат явната фактическа грешка, неяснотота и непълнотата на решението, за които е характерно, че се отстраняват от съда, постановил порочното решение, без да е необходимо да се използват способите за атакуване на нищожни, недопустими или неправилни решения. Втората група пороци са тези, които водят до нищожност, недопустимост или неправилност на решението, и те налагат да се отстрани порочното решение чрез обжалването на решението или чрез атакуването му пред ВКС чрез извънредните средства за отмяна на влезли в сила порочни решения, а съгласно разпоредбата на чл.270, ал.2 ГПК нищожността на решение може да се предяви и по исков ред безсрочно или чрез възражение.

Нищожно е решението, което не отговаря на изискванията за валидно решение. То не е годно да породи присъщите на съдебния акт правни последици. Текстът на чл. 270 ал. 1 и ал.2 от ГПК дава възможност да се прогласи нищожност на съдебното решение ,когато то не отговаря на основните процесуални изисквания за неговата валидност ,а те са следните:

-        решението е постановено от незаконен състав ( лице , което няма съдийска правоспособност ; еднолично вместо от съдебен състав ; в съдебния състав е участвало лице,  което не е било избрано от  ВСС); 

-        решението е постановено  извън пределите на правораздавателната власт на съда (делото е разгледано  по  реда на ГПК , а то подлежи на разглеждане по друг процесуален ред ; спорът е извън   териториалната компетентност на българския съд);

-        решението е постановено против лице ,което не е подчинено на правораздавателната власт на българските съдилища ;

-        решението не е изготвено в писмена форма ;

-        не  е подписано, когато подписа се дължи на  отказ   на съдия ;

-        решението не е изготвено в писмена форма ;

-        решението е  неразбираемо дори и чрез тълкуване.

 За да е налице валидно решение, то следва да бъде постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, и в пределите на правораздавателната власт на съда. Освен това решението следва да е в писмена форма, да е подписано и да изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе, включително и чрез тълкуване нейното съдържание.

   В случая, по отношение на процесното решение N 690/13.10.1983г.  на Окръжен съд – Стара Загора, постановено по гр. дело N 1867/1983г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, не е налице нито един  от изброените по – горе пороци на съдебния акт, които биха могли да обуславят извод за нищожност на решението. От представените удостоверение изх.№ 3169/08.06.2018г. на Окръжен съд –Стара Загора, копие на страница от срочната книга на Окръжен съд – Стара Загора за 29.09.1983г., копие на решение N 690/13.10.1983г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, постановено по гр. дело N 1867/1983г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, се установява, че в срочната книга делото е заведено под № 1867/1983г., а в решението е сгрешена годината на образуване на делото, като вместо 1983г. е записано 1982г., но това е единствената допусната грешка, която по смисъла на ГПК е очевидна фактическа грешка и е било възможно да бъде отстранена, като същата не води до нищожност на решението. В срочната книга е отразен съдебният състав по делото: М.Попова, Н.Станилова, Л.Иванов, със съдия докладчик М.Попова. Същият съдебен състав е отразен в решението по делото и е подписал същото.

         Решение N 690/13.10.1983г. на Окръжен съд – Стара Загора, постановено по гр. дело N 1867/1983г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора отговаря на основните процесуални изисквания за неговата валидност, а те са следните: решението е постановено от законен състав; решението е постановено  в пределите на правораздавателната власт на съда; решението не е постановено против лице, което не е подчинено на правораздавателната власт на българските съдилища; решението е изготвено в писмена форма; подписано е  и решението е  разбираемо, дори и чрез тълкуване.

Предвид изложеното съдът счита, че Решение N 690/13.10.1983г. на Окръжен съд – Стара Загора, постановено по гр. дело N 1867/1983г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора не страда от пороци, обуславящи неговата нищожност на процесуално правно основание – издадено е от компетентен съдебен състав в рамките на неговата правораздавателна власт в съответната форма, мотивирано и подписано от съда.

            По изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване за нищожно Решение N 690/13.10.1983г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, постановено по гр. дело N 1867/1983г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е неоснователен и следва да се отхвърли.

            Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ  иска с правно основание чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване за нищожно на Решение N 690/13.10.1983г. на Окръжен съд – Стара Загора, постановено по гр. дело N 1867/1983г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, предявен от С.К.Б.,***, с ЕГН ********** ***, площад „Съединение“ № 1, представлявана от Кмета Ивайло Крачолов, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Стара Загора.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: