Р Е Ш Е Н И Е
Номер
2686
13.07.2015 Година
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ІІІ граждански състав
На
22.06.2015 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Васка Атанасова
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 4854 по описа за 2014 година
намери за установено следното:
Производството по делото е образувано, след като с Решение № 83/21.03.2014 г. на ВКС
по гр.д.№ 644/2012 г. са обезсилени: решението на ПОС по в.гр.д.№ 2207/2011 г.
в частта, с която е осъден И.Б.Т. с ЕГН ********** да предаде на Х.Д.П., Г.С.С.,
К.З.Г., Н.Р.Р., И. К. П. и А.И.Н. на осн.чл.108 от ЗС владението върху
помещение от 15 кв.м., разположено в партера на жилищен блок, намиращ се в гр.П.,
бул.В. № *, до самото стълбище, водещо до етажите на жилищния блок,
представляващо обща част към жилищната сграда при описаните в решението граници
и оцветено в зелен цвят на схема № 2 в заключението на вещо лице С.Ж., както и
в частта, с която Е.К.Т. и И.Б.Т. са осъдени да заплатят на на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 1275 лв.,
както и решението на ПРС по гр.д.№ 12228/2009 г. в частта, с която са уважени
исковете на Х. Д.П., Г.С.С., К.З.Г., Н.Р.Р.,
И. К. П., Я.Г.К., Е.К.Б., Б.А.Г. и А.И.Н. по чл.108 от ЗС срещу Е.К.Т., както и
в частта, с която Е.К.Т. е осъдена да заплати на осн.чл.78, ал.3 ГПК сумата от
180 лв. /половината от сумата 360 лв./.
С определение от 31.03.2015 г., в изпълнение
на дадените задължителни указания от ВКС, като ответник в процеса, в качеството
му на задължителен необходим другар е бил конституиран И.Б.Т. по исковете на Х. Д.П., Г.С.С., К.З.Г., Н.Р.Р., И. К. П., Я.Г.К.,
Е.К.Б., Б.А.Г. и А.И.Н. при квалификацията на чл.108 от ЗС.
Поради настъпила в хода на делото смърт на
отв.И.Т. и на осн.чл.227 ГПК, същият е заместен от правоприемника си Б.И.Т. /
негов */, като другият му наследник по закон- * Е.Т. вече е била конституирана
като ответник с предявяването на исковата молба.
В резултат, делото пред настоящия съд е с
предмет исковете на Х. Д.П., Г.С.С., К.З.Г.,
Н.Р.Р., И. К. П., Я.Г.К., Е.К.Б., Б.А.Г. и А.И.Н. по чл.108 от ЗС срещу Е.К.Т.
и Б.И.Т. с предмет помещение от 15 кв.м., разположено в партера на жилищен
блок, намиращ се в гр.П., бул.В. № *, до самото стълбище, водещо до етажите на
жилищния блок, представляващо обща част към жилищната сграда.
В исковата молба ищците твърдят, че са етажни
собственици- собственици на отделни жилища в жилищна сграда-блок, находящ се в
гр.П., бул.В. № * , като процесното помещение, представляващо самостоятелно
такова с площ от 15 кв.м., находящо се вдясно от входа на жилищната сграда, в
партера до самото стълбище, водещо до етажите в блока, което е обслужващо
самата жилищна сграда, представлява обща част към същата сграда. Същото
помещение ответниците завладяли без правно основание, поради което се иска от
съда да постанови решение, с което да бъдат осъдени ответниците да предадат
помещението, представляващо обща част на ЕС, на ищците като на етажни
собственици. Излагат твърдения за това, че ответниците придобили в собственост
един магазин, който се намирал в подблоковото пространство, който магазин имал
самостоятелен вход от лицевата част на сградата, различен от входа за самата
сграда. Собствеността придобили с договор за покупко-продажба, сключен с
нотариален акт № *, том * от 29.12.2006 г. на нотариус С. Й. *** действие ПРС,
като в акта имотът бил описан като магазин за промишлени стоки, находящ се в
гр.П., на бул.В. № * в подблоковото пространство, на първи етаж от сградата,
състоящ се от търговска зала и складови помещения, със застроена площ от 171
кв.м., при граници на магазина: от запад-магазин за хранителни стоки, от изток-
ресторант *, отгоре апартаментите, както и съответните на този магазин идеални
части от общи части на сградата и от правото на строеж върху терена. Описаният
имот-магазин бил бивша държавна собственост и същият бил приватизиран по реда
на чл.35 от ЗППДОП/отм./ като обособена част от бишата общинска фирма
„Хранителни стоки“ ЕАД с договор от 09.05.1995 г.- закупен бил от лицето М.А.Ч..
След това същият било придобит в собственост чрез правни сделки / дарение по
н.а. № *, т.*/1996 г. и договор за делба от 29.07.1996 г./ от лицето В. В.,
който продал същия магазин на ответниците. Във всички предходни документи за
собственост , в т.ч. и приватизационния договор, магазинът бил описан с площ от
114,25 кв.м.
В началото на 2008 г. ответниците извършили
ремонт и вътрешна реконструкция на магазина, при който премахнали съществуваща
стена между магазина и процесното помещение, изградили врата към него откъм
магазина и зазидали съществуващата откъм входа на блока врата към това
помещение. По този начин ответниците фактически „откъснали“ помещението,
представляващо обща част на етажните собственици и го приобщили към собствения
си магазин, като осъществявали фактическа власт върху него.
На тези обстоятелства са предявени исковете,
предмет на разглеждане за втори път от първоинстанционния съд. Ангажирани са
доказателства. Претендират се разноски.
Ответницата Е.Т., в отговор, депозиран при
първото разглеждане на делото / л.48 от досието по гр.д.№ 12228/2009 г. на ПРС/
оспрова иска с възражение, чепроцесното помещение е част от магазина като
негова прилежаща част. В него е била монтирана вентилационна система,
вентилирала само търговския обект, която била премахната от ответницата след
закупуването на магазина. В това помещение и досега се намирало голямо
ел.табло, обслужващо магазина за хранителни стоки. При това се поддържа, че е
налице неоспорима фонкционална връзка между процесното помещение и магазина.
Преустойството, описано в исковата молба, било законосъобразно и извършено след
одобряване на архитектурен проект.
Ответникът И.Т. / заместен от правоприемника
си Б.Т./ е депозирал отговор, с който оспорва иска и навежда следните
възражения: Оспорва ищците да се легитимират като етажни собственици, респ.като
собственици на процесното помещение, тъй като няма данни същото да е или някога
да е било обща част. То не е такова нито по естеството си, нито по
предназначение. Помещението е било принадлежащо обособено специализирано
помещение и няма самостоятелен статут, обслужващо само и единствено находящия
се в партерния етаж магазин, описан в АДС № 689/9454 от 03.07.1972 г. В него са
били монтирани главното ел.табло на магазина, в т.ч. със съответните
съоръжения. Генераторът с основното съоръжение на вентилационната система на
магазина, в т.ч. на хладилните му камери, от където е било осъществявано
вентилационното обслужване и управление на системата и от където са тръгвали
тръбите към вентилираните помещения, като самото съоръжение, заедно с
генератора му са заемали технологично почти половината от помещенията. Другата
свободна част е била за достъп до главното ел.табло и вентилационното съоръжение.
Същите са били монтирани в отделно помещение /процесното/ според технологичните
изисквания и при ограничен достъп. Това помещение никога не е обслужвало
жилищните обекти. Иррелевантно за статута на помещението било фактическото му
ползване през годините.С тези доводи поддържа, че процесното помещение се
владее на валидно правно основание от ответниците, в качеството им на
собственици на магазина, към който принадлежи и то.
В подкрепа на становището си ответниците също
ангажират доказателства. Настояват за отхвърляне на исковете и присъждане на
деловодните разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата,
доводите и възраженията на страните, прие следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи
без да има основание за това. С оглед заявените от страните твърдения, в тежест
на ищците по делото е да установят, че те са собственици на описания в исковата
молба обект и че ответниците владеят този имот без основание. Правото на
собственост на ищците относно апартаменти в жилищния блок на бул. „В. "* в
гр. П. се установява по отношение на ищеца Х.П. от нот.акт № */9.07.1967 г.,
том *, н.д. */1967 г. на нотариус при ПНС, на ищеца Г.С. от нот.акт № */5.02.1992
г., том *, н.д. */1992 г. на нотариус при ПРС, на ищеца К.Г. от нот.акт № */18.06.2000
г., том *, нот.д. */2000 г. на нотариус Д. Т. и от нот.акт № */1.06.2000 г. на
нотариус С. П., на ищеца Н.Р. от нот.акт № */9.08.1967 г., том *, н.д. */1967
г. на нотариуса при ПНС, на ищеца И.П. от нот.акт № */29.07.1967 г., том *,
н.д. */1967 г. на нотариуса при ПНС, на ищцата Я.К. от представения в копие с
исковата молба нот.акт № */19.07.1967 г., том *, н.д. */1967 г. на нотариуса
при ПНС, на ищцата Е.Б. от представения в копие с исковата молба нот.акт № */20.07.1993
г„ том *, н.д. */1993 г. на нотариуса при ПРС, на ищеца Б.Г. от представения в копие с
исковата молба нот.акт № */23.08.1968 г., том *, н.д. */1968 г. на нотариуса
при ПНС и на ищеца А.Н. от нот.акт № */16.04.1993 г., том *, н.д. */93 г. на
нотариуса при ПРС. Безспорно е, че ищците Х.П., Г.С., К.Г., Н.Р.,
И.П., Я.К., Е.Б., Б.Г., и А.Н. като собственици на обекти - апартаменти в
построен жилищен блок на ул. „В. "* в гр. П. се явяват етажни
съсобственици по смисъла на чл. 38 и чл. 40 от ЗС. От съдържанието на част от нотариалните актове представени
от ищците - става ясно, че сградата е построена при условията на групово
жилищно строителство по чл. 55в и 55г от ЗПИНМ (отм.), като нотариалните актове са съставени на осн.чл.55г ЗПИНМ
/отм./ и пар.149, ал.3 ППЗНИНМ /отм/. Съгласно разпоредбата на чл. 55в ЗПИНМ
/отм./ парцелите за групово жилищно строителство се застрояват от окръжните или
градските народни съвети, като посочените нотариални актове са съставени след
закупуването на жилищата от посочените лица от ГНС / както е отразено в
актовете/. С оглед изложеното по-горе става ясно, че етажната собственост е
възникнала след реализирано групово жилищно строителство по ЗПИНМ (отм.); и
след продажбата на отделните жилища, ведно с прилежащите им избени помещения и
припадащия се дял от общите части на сградата със съответното право на строеж
върху държавна земя, на отделните купувачи, което е станало според
представените нотариални актове през 1967 г. Казаното обуславя активната
легитимация на ищците в спора.
Няма
спор,а и документално установено по делото, че ответниците се легитимират като
собственици на магазин за промишлени стоки, находящ се в подблоковото
пространство на жилищния блок на бул.В. № * / в тази насока са нотариален акт
за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти № */17.10.2008 г., том *, per. № *, н.д. */2008 г. на нотариус Н. Б.,
между К.К., Е.Т. и * й И.Т., с която е извършена делба, при която Е.Т. и * й И.Т.
получават в дял и стават собственици при квоти 1/2 ид.ч. за двамата в режим на
СИО и 1/2 ид.ч. като индивидуална собственост на Е.Т. на магазин за промишлени
стоки, находящ се в гр. П., ул. „В. "*/.
Безспорно
е по делото, видно е и от заключенията на в.л. С.Ж. , дадени пред ПРС, че
магазинът - собственост на ответниците Т. и апартаментите - собственост на
ищците като етажни съсобственици се намират в една жилищна сграда, в която на
първо ниво при построяването на сградата, преди приватизацията, са били
разположени ресторант, кафе-сладкарница, магазин за хранителни стоки, офисни и
складови помещения, а на горните етажи - жилища.
Безспорно
е между страните, че до 2008 г. достъп до процесното помещение/ което граничи с
магазина на ответниците/ е имало единствено откъм входа и стълбищната част за
апартаментите, където е имало и входна врата за него, нямало е вход за него
откъм магазина. Признава се в писмения отговор на исковата молба, подаден от Е.Т.
на 2.06.2010 г., че тя през 2008 г. при ремонтирането на имота - магазин е
зазидала изхода към стълбището на блока и е изградила врата към магазина.
Безспорно е, че след като е била затворена (зазидана) вратата към жилищната
част и е била направена нова врата между магазина и помещението, то понастоящем
се ползва като част от магазина и е недостъпно за ищците.
Няма спор също така, а и се установява от
приложените по делото преписка по приватизационна продажба и от преписката по
съставяне на АДС № от 03.07.1972 г., че първоначално, с договор № */9.05.1995
г. с анекс към него от 18.07.1996 г., М.А.Ч. е закупила чрез продажба по реда
на чл. 40 във вр. с чл. 35 от ЗППДОП (отм.) обособена част от общинско
предприятие, а именно магазин на ул. „В. "*, подблоково пространство,
първи етаж от магазин от два етажа, представляващ 306 кв.м. застроена площ и
изба с площ 114,25 кв.м., състоящ се от търговска зала, складова площ и изба,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните
идеални части от правото на строеж, отстъпено върху посочено общинско място.
Видно от представените от ищците с исковата молба копия от нот.акт № */26.07.1996
г., том * на нотариуса при ПРС и от договор за доброволна делба от 29.07.1996 г.,
М.Ч. и А. Ч. даряват на В.. И. В. 1/20 ид.ч. от магазина, описан в договора от
9.05.1995 г. и след това чрез делба в дял на В. В. е даден магазин за
промишлени стоки -подблоково пространство на пьрвия етаж от сградата на бул.
„В. "* с квадратура 171 кв.м., състоящ се от търговска зала и складови
помещения, а в дял на М.Ч. е даден магазин на същия адрес от 135 кв.м., състоящ
се от търговска зала и складови помещения, заедно с изба от 114,25 кв.м.
Първоначалният приобретател на магазина М.Ч.
е дала показания пред съда, в т.ч. и при настоящото разглеждане на делото /
с.з. от 22.06.2015 г./, в които съобщава, че е работела в магазина и е била
негов управител в периода от 1985 г., като пред 1996 г. го закупила.
Магазинната част имала един вход, а жилищната част на блока- отделен вход. От
западната част се намирала сладкарница, а след това ресторанта. Граничил и с
аптеката. Всички тези обекти били общо цяло. Имало едно помещение / процесното/,
в което се намирала вентилацията, която не работела /към 1985 г./. На
граничната стена между магазина и помещението стояли хладилни камери. Нямало
достъп от магазина до това помещение, което се ползвало от живущите в блока.
При приватизационната сделка това помещение не било платено от свидетелката, то
не било описано при продажбата. В периода 1985-1995 г.магазинът никога не бил
ползвал това помещение, дори в началото, за период от 3-4 години, свидетелката
дори не знаела, че то съществува. Вентилационното съоръжение било счупено и
разграбено.
Свидетелят Д. В. в показанията си твърди,
че от 1964 г. до 1992 г. работела в Хранителни стоки като началник отдел и
отговаряла и за въпросния магазин. Той бил построен по последните технологични
изисквания. Свидетелката участвала в приемателната комисия. Този магазин бил
един от първите, при които била изградена вентилационна уредба. Тя, заедно с
ел.таблото били в едно общо помещение. Имало контрол и стриктни изисквания за
тези съоръжения. Вентилационната уредба не работела постоянно, особено след
1989 г. заради консумацията на електричество. Достъпът до това помещение било
от входа на блока. Имало вибрации от хладилниците и от ел.таблото.
Вентилационната уредба обслужвала само магазина и нямала нищо общо с жилищата.
Пред настоящата инстанция, по искане на
новоконституирания ответник И.Т., е изслушано и заключение на вещото лице инж.Т.Б., специалист „ОВИ“, от което се установява, че
на място в помещението се вижда фундамент на вентилатор и захранващ кабел от
същестуващо главно табло на бившия държавен магазин до фундамента на
вентилатора. Вентилацията е обслужвала само и единствено бившия магазин.
Съгласно действащите и към момента нормативни документи главното ел.табло на
големи обекти с обществено предназначение са в отделно помещение с ограничен
достъп. Никога не е имало изискване да се изпълнява механична вентилация на
жилищната част. Причината това помещение за бъде обособено е в това, че
съоръженията, които са били в него са или с ограничен достъп / за главното
ел.табло и вентилатора/ или с големи габарити и много шумни / за вентилатора/,
за да бъдат в работни помещения. Най-логичното място за достъп до въпросното
помещение е през външната стена и през входа на жилищната част. От документ,
приложен по делото е видно, че комплекса с обществено предназначение притежава
около 50 % от общите части и проектанта е решил достъпа през входа на жилищната
част.
Във връзка с установяване на статута на
процесното помещение с оглед твърденията на ответниците Т., че те са негови
собственици, и на ищците, че то е тяхна собственост като обща част на етажната
собственост в жилищната част на сградата, са изготвени и приети заключения на
в.л. С.Ж., в .ч. и при настоящото разглеждане на делото. Същественото в случая
е, че по делото не са представени проекти или друга строителна документация за
изграждането на сградата. Видно от приложената прокурорска преписка, с писмо от
24.06.2008 г. от „Дирекция „Общинска собственост, жилищна и нежилищна политика
и инвестиционна политика" при Община Пловдив е уведомен Н.Р., че в сектор
„Оценки и разпореждане" при дирекцията не се съхранява строителна
документация и цеонообразуване на блока, включващо жилищна част и магазини, с
писмо от 9.06.2008 г, Община Пловдив -Район „Централен" уведомява Н.Р., че
строителни книжа относно жилищната сграда липсват в архива на района и с писмо
от 18.06.2008 г. „Пловдивинвест"АД-Пловдив уведомява Домсъвета на блока,
че при извършената проверка в архива не е открита строителна и проектна
документация за блока. Според заключението на вещото лице, при извършеното
заснемане във връзка с извършването на преустройството през 1996 г. процесното
помещение е посочено като „вентилационно помещение - 15 кв.м.", магазинът
е посочен с площ 171 кв.м. В тези 171 кв.м. с оглед представената от Т. схема,
несъмнено влиза и площта на процесното помещение от 15 кв.м., но в тази връзка
следва да се има предвид, че документацията и действията във връзка с
разделянето не могат по начало да се отразят на права, принадлежащи на етажните
съсобственици, и са им непротипоставими, поради което е без правно значение и
изчислението каква е сега полезната площ (140,36 кв.м., в които влизат 15 кв.м.
на процесното помещение) и застроената площ (151,03 кв.м., в които влизат 17,49
кв.м. площ на процесното помещение - склада към стълбище-жилища) на магазина
(още повече, че от заключението е видно, че сборът с площта на другия,
образуван при разделянето магазин, е 302,86 кв.м.). В случая е съществено при
спора между страните дали това помещение е било действително част от магазина
към 1996 г. при приватизационната продажба и сделките с праводателя на
ответниците В., съответно, впоследствие към 2006 г. при сделката между него и
ответниците Т. (при което права придобива в режим на СИО и * й Т.) и К.,
доколкото никой не може да прехвърли права, които не притежава, съответно, не
може да се придобие валидно спрямо действителния собственик право, което
прехвърля не той, а трето лице, непритежаващо това право.
Видно от преписката, изпратена от
ПОАП-гр.Пловдив с писмо изх. № 72/28.02.2011 г., в изготвената приватизационна
оценка от м. февруари на 1995 г. процесното помещение не е посочено (лист 318
от досието на делото на ПРС), като съгласно приложената скица (л. 337 от
досието на делото на ПРС) то видимо не е включено в състава на магазина. Видно
и от заключението на в.л. Ж., на тази скица процесното помещение не е
отбелязано, в изготвената оценка за продажбата на магазина като описание,
характеристика, графична скица и направена оценка за тази продажба не е
включено (не е отразено и в скицата към оценката) процесното помещение.
Установява се следователно, че по технически характеристики, както и фактически
с оглед скицата към приватизационната оценка и показанията на свидетелката М.Ч.,
която е стопанисвала магазина от 1985 г., процесното помещение не е било част
от магазина и не се е ползвало като такава, а е било част от общите части на
жилищната част на сградата и се е ползвало само от живущите в нея етажни
собственици. Вече при изготвянето на проекта, е него, както е посочено в същите
заключения на в.л. Ж., освен входа на помещението към стълбището на жилищната
част, е посочен нов вход за него, от склад - стара хладилна камера на магазина
за хранителни стоки. Установява се следователно, че до изготвянето на проекта
за разделяне фактически и конструктивно процесното помещение не е част от
магазина и не е ползван като такава част, тъй като между него и магазина не е
имало и врата, т.е. достъп. Няма основания при тези обстоятелства да се приеме,
че процесното помещение е било част от магазина и като такава права относно
него да са прехвърлени надлежно от В. на ответниците. Следователно те нямат и
понастоящем право на собственост относно него, предявените субективно съединени
ревандикационни искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени в полза
и срещу посочените вече по-горе страни. За уважаването на исковете с оглед вече
изложените по-горе съображения е без съществено правно значение дали процесното
помещение е част от общите части, принадлежащи само на етажната собственост в
жилищната част от сградата или принадлежащи и на собствениците на магазина.
Действително, установи се от свидетелските показания и от заключенията на в.л.Ж.
и Б., в югоизточната част на помещението, на южната стена е разположено главно
ел. табло, в метален шкаф, като кабелите, излизащи от таблото, са изцяло
ориентирани към бившия магазин за хранителни стоки, което води вещото лице до
извода, че това табло е било главно и е обслужвало стария магазин за хранителни
стоки, в южната част на помещението, пред новообразувания вход и до таблото е
разположен бетонов фундамент, а над него и над новоотворената врата, в посока
стария хранителен магазин има отвор със запазена част от вентилационна
инсталация, като вещото лице стига до извода, че в помещението е съществувала
вентилационна система, която е обслужвала магазина за хранителни стоки. Видно
от заключенията на в.л.Ж., в източната част на помещението е изпълнена мивка,
която е захранена с вода от водопровод, идващ от помещението, разположено на
рампата (западно от спорното помещение), а канала е прокаран на север и включен
във водосточната тръба, а в югоизточната част на помещението преминават тръби,
захранващи останалите обекти от сградата, включително и жилищата с питейна вода
и ТЕЦ, които видимо са подменяни през последните години и са топлоизолирани.
Видно е следователно, че в процесното помещение е имало изградени инсталации,
предвидени за ползване от магазина, които обаче не се установява да са били
реално ползвани, като в него минават и общи за сградата инсталации. Фактът, че
съществувалото вентилационно съоръжение и ел.табло са обслужвали само магазина
обуславя функционална връзка само между магазинното помещение и вентилационната
инсталация, но не и между магазина и помещението, в което съоръжението и
ел.таблото, като част от нея, са били ситуирани, още повече при установените
факти, че в същото това помещение съществуват и части от други сградни
инсталации, обслужващи жилищната част на сградата / споменатите по-горе/. При
така установените факти не може да се направи обоснован извод, че спорното
помещение е неразделна /обслужваща/ част от магазина. Напротив, установената фактическа
обстановка сочи на извода, че помещението е обща част на сградата, в което са
били ситуирани вентилаторът и ел.таблото на магазина, при съобразяване на
изискванията същите да бъдат отделени от работните помещения. Не е ясно кога и
по какви критерии помещението е наречено „вентилационно", като каквото то
е отразено в архитектурното заснемане преди разделянето на магазина, а
преминаването на инсталации през едно помещение само по себе си не определя
неговия статут /доколкото инсталации минават и през обекти, например, избено
помещение, на отделните собственици, но това не променя характера на помещението
и правата относно него/. Същественото в случая е, че помещението е обособено
при изграждането на сградата като свързано само с жилищната част на сградата,
от която е бил и достъпът до него до завладяването му от ответниците Т., като е
предвидено с оглед на това да обслужва ежедневно и практически именно тази
етажна собственост, каквото е било и фактическото положение до 2008 г. От
значение е и обстоятелството, че процесното помещение не е било заснето в
състава на магазина при изготвянето на приватизацонната оценка и не е било
включено като част от обособената част от предприятието, предмет на продажбата
по реда на ЗППДОП /отм./. Вярно е, че по делото липсват преки доказателства за
това дали към момента на възникване на етажната собственост, което е станало с
продажбата на жилищата на частни лица от Държавата през 1967 г. , спорното
помещение е било включено при ценообразуването на апартаментите, но от друга
страна са налице категорични данни за
това, че Държавата, която е останала собственик до приватизацията на обектите с
обществено предназначение и в частност на процесния магазин, не е включила при
продажбата му същото това помещение. Единствената логична причина за това е, че
Държавата се е разпоредила със спорното помещение при продажбата на жилища като
обща част при учредяването на етажната собственост.
В обобщение на изложеното се налага
общият извод, че ищците се легитимират като собственици на спорното помещение,
представляващо обща част на ЕС по смисъла на чл38, ал.1 ЗС и предявеният
ревандикационен иск е основатален.
При този изход на спора и на осн.чл.78,
ал.1 ГПК на ищците ще се присъдят направените от тях разноски при разглеждане
на спора пред всички инстанции / гр.д.№ 12228/2009 г. на ПРС, гр.д.№ 2207/2011
г. на ПОС и настоящото гр.д.№ 4854/2014 г. на ПРС/, възлизащи в общ размер от
1645 лв. , съответстващи на приложения списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.К.Т.
с ЕГН ********** *** и Б.И.Т. с ЕГН ********** *** , че Х.Д.П., ЕГН **********, Г.С.С.,
ЕГН **********, К.З.Г., ЕГН **********, Н.Р.Р., ЕГН **********, И. К. П.,
ЕГН **********, Я.Г.К., ЕГН **********, Е.К.Б., ЕГН **********, Б.А.Г., ЕГН **********
и А.И.Н., ЕГН **********,*** са собственици, в качеството им на етажни
собственици в сграда, находяща се горния адрес, на помещение с площ от 15 кв.м., разположено в партера
на жилищната сграда - жилищен блок, намиращ се в гр. П. на бул. „В. "*, до
самото стълбище, водещо до етажите на жилищния блок, представляващо обща част
към жилищната сграда и принадлежащо на всички етажни собственици в нея, при негови
граници: от север - дворно място, от изток - вход за жилищна част и стълбище,
от юг - търговски обект, различен от магазина за хранителни стоки и от запад -
склад (на мястото на стара хладилна камера към магазина за хранителни стоки) и
помещение, разположено в северната част на партера, с вход от рампа към двора,
което процесно помещение с площ от 15 кв.м. е оцветено в зелен цвят на схема №
3 (лист 190 от настоящото дело) в заключението на в.л. С.Ж. от 06.04.2015 г.,
която схема № 3 да се счита за неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА
Е.К.Т. с ЕГН **********
*** и Б.И.Т. с ЕГН ********** *** , да предадат на Х.Д.П., ЕГН **********, Г.С.С.,
ЕГН **********, К.З.Г., ЕГН **********, Н.Р.Р., ЕГН **********, И. К. П.,
ЕГН **********, Я.Г.К., ЕГН **********, Е.К.Б., ЕГН **********, Б.А.Г., ЕГН **********
и А.И.Н., ЕГН **********,*** помещение с
площ от 15 кв.м., разположено в партера на жилищната сграда - жилищен блок,
намиращ се в гр. П. на бул. „В. "*, до самото стълбище, водещо до етажите
на жилищния блок, представляващо обща част към жилищната сграда и принадлежащо
на всички етажни собственици в нея, при негови граници: от север - дворно място,
от изток - вход за жилищна част и стълбище, от юг - търговски обект, различен
от магазина за хранителни стоки и от запад - склад (на мястото на стара
хладилна камера към магазина за хранителни стоки) и помещение, разположено в
северната част на партера, с вход от рампа към двора, което процесно помещение
с площ от 15 кв.м. е оцветено в зелен цвят на схема № 3 (лист 190 от настоящото
дело) в заключението на в.л. С.Ж. от 06.04.2015 г., която схема № 3 да се счита
за неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА
Е.К.Т. с ЕГН **********
*** и Б.И.Т. с ЕГН ********** *** , да заплатят на Х.Д.П., ЕГН **********, Г.С.С.,
ЕГН **********, К.З.Г., ЕГН **********, Н.Р.Р., ЕГН **********, И. К. П.,
ЕГН **********, Я.Г.К., ЕГН **********, Е.К.Б., ЕГН **********, Б.А.Г., ЕГН **********
и А.И.Н., ЕГН **********,*** сумата от 1645 лв. деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
/Таня Георгиева/
Вярно с оригинала
В.А.