Р Е Ш Е Н И Е
Номер 157 /15.7.2019г. 2019 г. Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На единадесети юли
две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Иваничка Славкова
Членове: Светлозар Георгиев
Яна Панева
Секретар
Катя Апостолова
Прокурор Милен Ставрев
като разгледа докладваното от съдия Панева
ВЧНД № 778 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството по делото е
образувано по жалба на адв. М.А.- служебен защитник на М.Р.А. срещу решение № 1261/21.06.2019г. по ЧНД № 2466/2019г. по описа на ВРС, VІ
състав, като първоинстанционният съд е настанил освид. лице А. на задължително
стационарно лечение в ДПБ- с. Карвуна, общ. Балчик за срок от ТРИ
МЕСЕЦА. С решението първоинстанционният съд е посочил Община- Балчик,
Общинската служба по здравеопазване да определи лице, което да дава информирано
съгласие за лечение на М.Р.А..
В съдебно заседание представителят
на Варненска окръжна
прокуратура моли съда да
приеме, че решението на ВРС е законосъобразно и следва въззивната жалба да бъде
оставена без уважение. Изразява становище, че първоинстанционният съд правилно
е преценил необходимостта от лечение на осв.лице М.А..
Служ. защитник на осв.лице М.А.- адв. А. изразява
становище, че поддържа жалбата и моли
съда да отмени атакуваното решение по
подробно изложените съображения във въззивната частна жалба. А наведените
съображения са за допуснати процесуални нарушения свързани със събирането на
доказателствата и тяхната преценка по същество.
В съдебно заседание пред състав
на ВОС жалбоподателят
се явява, като заявява, че е излекуван и смята, че е добре. Постъпвал е в ДПБ
Карвуна винаги, когато е губил хора в живота си, като баща му, чичо му и други.
След преценка на становището на представителя на ВОП, становището
на служ. защитник на А. и самия жалбоподател, както и след цялостна служебна
проверка на определението, на основание
чл. 313 и 314 от НПК,
съставът на Варненският окръжен съд констатира, следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима, подадена в срока за обжалване и от надлежна
страна, като разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред първа инстанция е
протекло по реда на чл.157 от ЗЗ.
Освидетелстваният А. страдал от психично заболяване параноидна шизофрения
като заболяването му датирало от 1993год. като многократно бил хоспитализиран
стационарно почти ежегодно, както доброволно така и по принудителен ред. Бил
пенсиониран по болест за психичното си заболяване. В средата на месец март
2019год. осв. А. спрял да осъществява поддържащата терапия в амбулаторни
условия (спрял приема на медикаментите), започнал да употребява алкохол и
състоянието му се влошило. Започнал да буйства, да проявява агресия към майка
си, децата си и майка им, с която не живеел заедно. След подобен инцидент в
началото на месец май 2019год. дори била повикана полиция и с нейно съдействие
осв.А. ***. Там останал около 20 дни, след което бил освободен. Отново обаче
бил агресивен към майка си, като я изгонил от къщи и тя отново потърсила
съдействие на полицията. Тогава на освидетелствания бил съставен
предупредителен протокол по ЗМВР. В началото на месец юни нападнал мъж с нож и
отново бил хоспитализиран стационарно, където се намира и към настоящия момент.
По делото първоинстанционният съд назначил съдебно-психиатрична експертиза извършена в стационарни условия от
вещото лице доктор Крумова, която била кредитирана изцяло от съда като
обективно, компетентно и безпристрастно дадена. От заключението на експертизата
се установило, че освидетелстваният А. страда от шизофрения, параноидна форма,
халюцинаторно-параноиден синдром, че психотичните му изживявания са актуални,
като не се е повлиял от амбулаторния прием на медикаменти и проведеното предходно
стационарно лечение. Според заключението на вещото лице освидетелстваният не е
в състояние да дава информирано съгласие за лечението си. В съдебно заседание
вещото лице е категорично, че към момента при освидетелстваният А. е налице
активна психотична продукция, която болестно определя поведението му.
Описаната фактическа обстановка първоинстанционният
установил от събраните по делото гласни доказателства – заключението на назначената по делото и приета от
съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадена съдебнопсихиатрична
експертиза, показанията на в.л. д-р Крумова, както и тези на свидетелите
Бозаджиева и Ахмед, обясненията на освидетелствания и всички останали
останалите приложени към делото книжа.
Въззивната инстанция намира, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията за прилагане
разпоредбите на чл. 157 и сл. От ЗЗ, като изложил подробни доводи за това свое
решение. Разпоредбата на чл.155 от ЗЗ
предвижда настаняване на лечение на лица по чл.146, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗ, които
поради заболяването си могат да извършат престъпление, действие, което
представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава
сериозно здравето им.
Безспорно е било установено от първоинстанционния съд, въз основа на всички събрани по делото
доказателства, че освидетелстваният М.Р.А. страда от шизофрения, параноидна
форма, халюцинаторно-параноиден синдром, което заболяване попада в кръга на
тези визирани в нормата на чл. 146, ал.1 от ЗЗ.
На следващо място е установено от събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства, че при освидетелстваният са налице прояви на
словесна и физическа агресия. Към момента освидетелстваният А. не е в състояние
да дава информирано съгласие за лечението си.
Правилно първоинстанционният съд е съобразил горните обстоятелства и е
направил правилната преценка, че са налице законовите предпоставки визирани в
нормата на чл. 155 от ЗЗ за настаняване на освидетелстваният М.Р.А. на задължително лечение в
специализирано психиатрично заведение, като е взел предвид становището на
вещото лице- д-р Крумова и е настанил осв. Лице А. на задължително стационарно
лечение в ДПБ Карвуна за срок от ТРИ
МЕСЕЦА.
Правилно първоинстанционният съд е съобразил заключението на вещото лице
д-р Крумова, че освидетелстваният не е в състояние да дава информирано съгласие
за лечението си е постановил с решението си да се уведоми незабавно общинската
служба по здравеопазване при Община
Балчик, която да определи лице, което да изразява информирано съгласие за
лечението на М.Р.А.. Осв.лице А. макар и да живее с майка си, последната не
може да оказва влияние на неговото медикаментозно лечение, нито да взема
отношение по неговото пребиваване в специализирано лечебно заведение, каквото е
ДПБ-Карвуна, доколкото двамата имат противоречия по тази тема.
Предвид горното въззивната инстанция намира, че
правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията са налице основанията за прилагане
разпоредбите на чл. 157 и сл. от ЗЗ,по отношение на осв.лице А., поради което и
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид горното и на основание чл. 338 от НПК, въззивният съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1261/21.06.2019г. по ЧНД № 2466/2019г.
по описа на ВРС, VІ състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: