Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1155 21.06.2019
година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, първи състав, в открито
заседание на двадесет и втори май, през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: Димитър Гальов
Секретар: Гергана Славова
като разгледа докладваното от съдията Димитър Гальов
административно дело № 1269 по описа
за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.156 и сл. ДОПК.
Образувано е
по жалба от „Сапфир груп“ ЕООД, с ЕИК по Булстат *********, със седалище и
адрес на управление- гр.Несебър, КК“Сл.бряг- –Запад“, административен център
„Сапфир“, ет.3, представлявано от едноличния собственик на капитала И.Х.Щ.,
против ревизионен акт № Р-02000217004346-091-001 от 20.02.2018 година на
началник сектор-възложил ревизията и главен инспектор по приходите-ръководител
на ревизията при ТД НАП Бургас, потвърден с решение № 88 от 23.04.2018 година
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-Бургас при
ЦУ на НАП, с който са определени допълнително задължения по Закона за ДДС за
данъчен период месец декември 2016г. и месец януари 2017 година в общ размер на
60 000 лева, както и начислените върху тези суми лихви за забава,
произтичащи от оспорено право на приспадане на данъчен кредит, на основание
чл.69, ал.1, т.1, вр. с чл.70, ал.5 от ЗДДС, по издадени от „Дийлс плюс“ЕООД
фактури: № 4 от 28.12.2016г. /с предмет на доставка СМР по договор от
01.09.2016г., на стойност 213 000 лева и начислен ДДС в размер на 42 600
лева/ и фактура № 6 от 28.12.2016г. /с предмет на аванс по договор за СМР, на
стойност 87 000 лева и начислен ДДС в размер на 17 400 лева/.
Процесният
РА не е обжалван по административен ред в частта относно определените за
данъчен период месец февруари 2017г. лихви за забава в размер на 0.74 лева,
начислени върху деклариран и невнесен в указания в чл.89 от ЗДДС срок ДДС за
внасяне в размер на 1 323.13 лева., поради което и не е предмет на
разглеждане в настоящото производство, тъй като в тази част РА е влязъл в сила.
Жалбоподателят
счита, че неправилно са определени допълнителните посочени по-горе данъчни
задължения, поради което ревизионният акт бил незаконосъобразен. Оспорват се
констатациите на органите по приходите, че доставките в описаните фактури не
били реални. Изразява се становище, че при анализирането на фактите същите били
тълкувани превратно, като били посочени дори напълно неверни факти или са
направени изводи, несъответстващи на конкретни правни норми. Опровергава се
изложеното от приходната администрация, че доставчикът не бил представил в
законния срок исканите доказателства, тъй като видно от ПИНП №
П-22221017187873-141-001 от 07.12.2017г. доставчикът представил писмени
доказателства по опис в ТД на НАП-София, офис „Център“. Изразява се несъгласие
с изложеното, че по същото време доставчикът имал сключени договори за СМР с
други дружества, защото съществуващите договори включвали различни периоди на
изпълнение. При това положение, въпреки че обектите били в района на
КК“Сл.бряг“ и гр.Несебър, същите били съвсем различни. Сочи се, че чисто
технологично, предвид естеството на осъществяваните дейности може да има
застъпване на периодите, тъй като след приключване на конкретна дейност,
лицата, които я осъществяват отиват на друг обект, а на този обект започват да
работят други лица. Направените от органите по приходите изводи не почивали на
никаква икономическа и технологична логика. Оспорва се тезата, че доставчикът
нямал обезпеченост да извърши доставките, тъй като освен посочените 19
работника имал сключен договор за съвместна дейност с друго дружество, а именно
с „Мар строй 7“ЕООД. Относно описаното за метеорологичните условия, съгласно справка
от НИМХ се сочи, че в района липсвала такава метеорологична станция, освен това
представената справка не се отнасяла за срока на изпълнение на процесния
договор. Същевременно, без значение били температурите по отношение на СМР,
които касаели вътрешни помещения, описани в приложенията, включително частична
шпакловка на стени, тавани, боядисване с латекс, боядисване парапети на
стълбища, частичен ремонт гранитогрес,
подмяна подови настилки на коридори, с ламинат. Не съществували нормативни
задължения за съставяне на други актове и протоколи относно осъществените СМР и
всичко, което било вписано в от страна на ревизиращият екип не почивало на
каквито и да било правни норми. Търговската практика наложила съставяне на
двустранни протоколи, удостоверяващи изпълнение на услугата, но не съществували
задължителни реквизити нито наименование, с оглед тяхната действителност. При
анализ на доказателствата можело да се направи единствения логичен извод за
реално осъществени СМР. Направените от органите по приходите изводи не били
съобразени с приложимите по сходни казуси решения на СЕС. Съгласно тази
практика, не се допускало данъчният орган да отказва признаване правото на
данъчно задължено лице да бъде приспаднат данъчен кредит за предоставените му
услуги или стоки, поради нередности при доставчика, например по отношение на
трудовото и осигурително законодателства. В този смисъл, отказът да се признае
право на приспадане не може да се обосновава с липса на материална и персонална
обезпеченост на доставчика и на негов подизпълнител. В конкретният случай,
според жалбоподателя са налице доказателства, които свидетелстват за реалното
разместване на престациите, в това число двустранно подписани протоколи за СМР,
поради което не е налице основание за непризнаване правото на приспадане
данъчен кредит.
Така
наведените доводи на жалбаподателя, сочат незаконо-съобразност на оспорения ревизионен
акт, поради нарушаване нормите на материалния и на процесуалния закон. В
подкрепа на аргументите си, жалбоподателят ангажира съдебно-техническа и
съдебно–икономическа експертизи.
В съдебно
заседание, дружеството- жалбоподател, чрез процесуалния си представител
поддържа жалбата, с която сезирал съда. Поддържа се становището, че
ревизионният акт е неправилен и незаконосъобразен и се иска отмяната му.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - директорът на дирекция „ОДОП” –гр.Бургас при ЦУ НАП, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна.
Моли, съда да постанови решение, с което да я отхвърли, респективно да се
присъди в полза на ответника дължимото юрисконсултско възнаграждение. Представя
по делото административната преписка по издаване на оспорения акт. Не са
ангажирани допълнителни доказателства.
Административен съд –гр.Бургас, като взе предвид
доводите и становищата на страните, след преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 156, ал.1 ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице, което
е адресат на акта и има правен интерес, съдържа изискуемите по закон форма и
реквизити, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Налице са предпоставките за
разглеждане на жалбата по същество, при което съдът констатира следното:
Видно от
представената административна преписка,
ревизионното производство било образувано със заповед за възлагане на
ревизия/ЗВР/ № Р-02000217004346-020-001 от 05.07.2017 година на началник сектор
„Ревизии“ при ТД НАП-Бургас, с обхват задължения относно данък върху добавената
стойност за периода от 01.12.2016г. до 31.01.2017г., със срок на ревизията три
месеца от датата на връчване/връчена на дружеството по електронен път на 17.07.2017
г., /л.166-168 от делото-том І/; Впоследствие, заповедта била изменяна, както
следва:
Със заповед
за изменение на заповед за възлагане на ревизия/ЗИЗВР/ № Р-02000217004346-020-002
от 12.10.2017 година със срок- до 17.11.2017 г.; изменена със заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-02000217004346-020-003
от 30.10.2017г.; изменена със заповед за изменение на заповед за възлагане на
ревизия /ЗИЗВР/ № Р-02000217004346-020-004 от 06.11.2017г, като ревизията
следва да завърши до 17.12.2017г. /л.157-159 от делото, том І/.Цитираните
заповеди са подписани с електронен подпис, който е валиден към всяка от датите
на издаването им.
Ревизионният
доклад /РД/ № Р-02000217004346-092-001 от 15.12.2017г. бил издаден от
ревизиращия екип, подписан с електронни подписи, валидни към датата на издаване
на РД, в срока по чл.117, ал.1 ДОПК, и бил връчен по електронен път на 19.12.2017
г. /л.76- том І/.
Въз
основа на ревизионния доклад бил издаден процесния ревизионен акт №
Р-02000217004346-091-001 от 20.02.2018г., от компетентен орган по чл.119, ал.2 ДОПК, подписан с електронни подписи, валидни към датата на издаването му, след
извършена ревизия на жалбоподателя, който бил обжалван по административен ред в частта относно определяне на дължим
ДДС за довнасяне в общ размер на 60 000 лева и лихви за просрочие.
Установеният ДДС за внасяне е за периодите: 01.12.2016- 31.12.2016г. в размер
на 42 600 лева главница и 4691.28 лева лихви и за периода от 01.01.2017г.
до 31.01.2017г. ДДС размер на 17 400 лева главница, съответно лихва в
размер на 1756.08 лева. Упоменатите лихви били определени с РД и изчислени до
15.12.2017г., а с ревизионният акт за доначислени лихви за закъснение в общ
размер на 1116.76 лева, съответно за периода от 16.12.2017г. до 20.02.2018г.
В частта
относно определените за данъчен период месец февруари 2017г. лихви за забава в
размер на 0.74 лева, начислени върху деклариран и невнесен в указания в чл.89
от ЗДДС срок ДДС ревизионният акт не бил обжалван по административен ред,
поради което влязъл в сила в тази част.
С
решение № 88 от 23.04.2018г. Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика”- Бургас при ЦУ НАП, при съобразяване с предмета
на обжалване, по-горестоящия административен орган се произнася относно
оспорването на допълнително определените с обжалвания РА задължения по ЗДДС за
данъчните периоди през месеците декември 2016г. и януари 2017г., а именно
главница в общ размер на 60 000 лева и лихва за двата месечни периода, в
посочения размер. Направени са следните констатации и правни изводи:
Периодът на
процесната ревизия на едноличния търговец бил с обхват по приложението на
Закона за ДДС за данъчния период от месец декември 2016г. – месец януари 2017г.
За целите на ЗДДС дружеството било регистрирано, считано от 09.03.2010г. Сочи
се, че основната дейност на ревизираното лице в упоменатия период била управление
и поддръжка на жилищни сгради за сезонно ползване, находящи се в комплексите
„Шато дел Марина“, в землището на гр.Несебър, м.“Акротирия“ и „Шато Сий Уинд“,
в землището на гр.Свети Влас, м.“Юрта под Пътя“. Сочи се, че в проверяваните
периоди са извършвани и допълнителни услуги по осигуряване достъп до интернет и
цифрова телевизия, чрез изградената в обектите мрежа, като за целта дружеството
имало сключени договорид със съответни оператори.
По отношение
на осчетоводените от ревизираното лице доставки на СМР на обща стойност
300 000 лева, за две издадени фактури, от „Дийлс плюс“ЕООД, а именно с № 4
и 6 от 28.12.2016г. били установени обстоятелства, водещи до корекция на
данъчната основа и на ползвания от ревизираното лице данъчен кредит по ЗДДС за
данъчните периоди м.декември 2016г. и м.януари 2017г.
Сочи се, че
от страна на дружеството „Сапфир груп“ ЕООД били представени копия на
процесните фактури, с предмет, както следва:
Фактура № 4
от 28.12.2016г., с предмет СМР по договор, на стойност 213 000 лева и
начислен ДДС в размер на 42 600 лева и
Фактура № 6
от 28.12.2016г., с предмет аванс по договор за СМР на стойност 87 000 лева
и ДДС 17 400 лева.
Описан е и
договор с доставчика от 01.09.2016г., за извършване ремонтни работи, различни
по вид, на обща стойност 255 600 лева, с ДДС, включващи ремонт на общи
части, площадни пространства, плочници около басейни, зелени площи, тротоари,
осветление и други, в срок до 31.12.2016г. Посочени са 6 броя хотелски
комплекси, с приложение № 1 за офертни стойности по обекти с включен ДДС.
Органът се позовава и на 6 броя протоколи, акт обр.19 от 27.12.2016г., с данни
изцяло съответстващи на упоменатите в приложение № 1 към договора позиции и
стойности по обекти.
Упоменато е
и банково извлечение от 28.12.2016г. за наредени 360 000 лева по сметка на
„Дийлс плюс“ ЕООД и вносна бележка от същата дата за внесена в брой сума в
посочения размер за захранване сметката на дружество „Сапфир груп“ЕООД, която
била открита и закрита в деня на превода.
Според
ответника, дружеството не представило изисканите му съпроводителни документи
относно търговска кореспонденция с доставчика, количествено-стойностни сметки,
техническа и проектна документация, справки за вида и количеството на
използваните материали и други, както и писмени обяснения във връзка с ползвани
от страна на доставчика подизпълнители за извършване на договорените ремонтни
работи, установяване на обстоятелствата къде и как са договаряни сделките,
ценообразуването на отделните видове строителни дейности, срокове и качество на
изпълнение, гаранционни условия. Не било посочено къде и от кого
/представляващи или упълномощени/ лица са подписвали договорите, както и
имената на техническите лица и други компетентни служители, представляващи възложителя
и изпълнителя, подписали протоколите за приемане изпълнение на СРР. Не било
посочено как е извършено оразмеряването и установяването на завършените
натурални видове СМР, подлежащи на заплащане, съответно как бил извършен
подбора и осигуряване работа на работниците, режима на достъп до всеки обект,
включително има ли охранителна фирма на всеки обект, съответно физическа охрана
или такава с технически средства и издавани ли са пропуски на работници и
техническия персонал. Нямало информация кое лице е осъществявало инструктажа на
персонала по безопасност на труда на всеки обект поотделно, както и не ставало
ясно кой е осигурявал необходимите материали за осъществяваните дейности и кое
материално-отговорно лице получавало и изписвало тези материали от обектите, а
така също къде и как са били съхранявани.
Ответникът
констатирал също дублиране на ремонтни дейности на ремонтни дейности на едни и
същи обекти в двата договора, като били установени неточности в протоколите
–акт обр.19, като повтарящи се технически грешки, липса или непопълнени
реквизити/ например непълно наименование на предмета на издадения акт, дата на
издаване, имена и длъжности на лицата подписани за възложител и изпълнител,
подписи на технически ръководители за приемането на работата със забележки или
без недостатъци. Преценено е, че с представените в хода на ревизията документи
липсва както достатъчно информация относно изпълнението на отделните договорени
и изпълнени дейности, така и на данни за ползваните от изпълнителя строителни норми,
което възпрепятства последващо проследяване и уточняване в коя точно част от
сградите /етаж, апартаменти, коридори, тераси, общи части, покрив/ и какво
разположение /отвън, отвътре, съответно на каква височина/, дворни и площадни
пространства на комплекса са извършени СРР, как точно е извършено оразмеряване
и остойностяване на извършените натурално- веществени работи.
Описва се,
че с протокол № П-02000217107580-141-001 от 11.07.2017г. били отразени
обстоятелствата от приключила насрещна проверка за установяване на факти и
обстоятелства относно издадените от „Дийлс плюс“ЕООД фактури. Дружеството
„Сапфир груп“ ЕООД дало обяснения в ролята на клиент на „Дийлс плюс“ЕООД. В тях
се сочело, че използваните за ремонтни работи материали и транспортирането им било
за сметка на изпълнителя „Дийлс плюс“ЕООД. Договорите от страна на възложителя
били подписвани лично от управителя. Лицата положили труд по извършените СРР са
служители на изпълнителя и ревизираното лице не начислявало/изплащало заплати
на тези работници. Посочено е, че в договорите цената за СРР включва както
вложените материали, транспортни разноски, така и разходите за труд,
механизация, енергия, складиране и други подобни, респективно включва и
печалбата на изпълнителя. В приобщена обяснителна записка, управителят на
„Дийлс плюс“ЕООД декларирал, че дружеството имало 29 работника, назначени по
трудов договор, удостоверено с уведомления по чл.62 от КТ, но не била
представена информация относно начина на договаряне и ценообразуване на
отделните видове строителни дейности, съответно липсвала и информация за лицата
подписвали договорите и протоколите за приемане на извършените СРР, нито за
вида и количествата на използваните материали, транспорта и мястото им на
съхранение.
Било
установено, че единствен доставчик на „Дийлс плюс“ЕООД по договор за съвместна
дейност е дружеството „Мар строй 7“ЕООД, по отношение на което приключило
ревизия в влязъл в сила ревизионен акт. Отразеното в него също било в насока за
нереални доставки, предвид липсата на документи установяващи настъпило данъчно
събитие по издадени фактури.
Предприетите
действия относно събиране информация от трети лица, установявали, както следва:
От НИМХ
предоставили информация, че среднодневните температури за периода декември
2016г.- март 2017г. в района на Несебър и гр.Бургас са били около -5 градуса по
Целзий, с чести силни ветрове и валежи. От упоменатите лица наети от
дружеството изпълнител 10 декларирали, че нямат квалификация на строители и не
са били на работа на обекти на това дружество или са били извън страната.
Останалите 19 лица не били открити на адрес и не са представили обяснения. По
отношение на „Дийлс плюс“ЕООД и дружеството „Мар строй 7“ЕООД било установено,
че са регистрирани на един и същи адрес в гр.София, като едно и също упълномощено
лице подавало данните по електронен път към НАП, съответно от един и същи
електронен адрес.
Преценявайки
в съвкупност обстоятелствата, ревизиращите стигнали до извода, че в
разглежданият случай става въпрос за формално документиране на сделки и движение
на документи между Дийлс плюс“ ЕООД и „Сапфир груп“ ЕООД, без да е налице фактическо изпълнение на доставка на
услуги, по смисъла на чл.9 от ЗДДС, а представените документи не били
достатъчно, за да се направи извод за вярно и точно отразяване на извършени
стопански операции.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Както е
посочил и по-горестоящият административен орган в решението, с което
потвърждава ревизионния акт в оспорената му пред органа част, респективно в
частта, която е предмет и на настоящото съдебно производство, спорът в
настоящият казус се свежда до факта, дали са налице реални доставки на услуги,
т.е. строително- ремонтни работи /за
краткост СРР/ извършени от страна на „Дийлс плюс“ЕООД, отразени във
фактурите, по които дружеството- жалбоподател претендира право на приспадане
данъчен кредит.
Условията и
редът за упражняване от страна на жалбоподателя на право да се приспадне
данъчен кредит за получени от него облагаеми доставки са уредени в разпоредбите
на чл.68- 72 от ЗДДС. Нормата на чл.68, ал.2 от ЗДДС сочи, че това право
възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, а съгласно
чл.25, ал.6 от закона, изискуемостта възниква с настъпване на данъчното събитие
и като последица от тази изискуемост данъкът следва да се начисли. Според
указаното от законодателя в нормата на чл.25, ал.2 от ЗДДС, при доставка на
услуги, какъвто е процесният случай, данъчното събитие настъпва към момента на
извършване на тези услуги. Безспорно е по делото, че тежестта на доказване
действителността на получената услуга е на задълженото лице, а спорният момент
е дали това доказване е осъществено надлежно, както твърди жалбоподателя или
не, според тезата на ответната страна.
Възникването
и надлежното упражняване на правото да се приспадне данъчен кредит, т.е. на
конкретното материално право е обусловено от наличието на действително
осъществени облагаеми доставки на стоки или услуги, сочи и постоянната практика
на СЕС.
Според
жалбоподателя и решенията на СЕС на които се позовава, не се допуска национална
практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае правото на
приспадане данъчен кредит, поради нередности при доставчика, например
неспазване на трудовото и осигурителното законодателство. В този смисъл, за да
се откаже това право, не е достатъчно да липсва материална и персонална
обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител.
В хода на
производство е представено от дружеството- жалбоподател копие на договор от
01.09.2016г. за извършване на ремонтни работи, сключен между „Дийлс плюс“ЕООД и
„Сапфир груп“ЕООД ведно със заверено копие на Приложение № 1 към договора
относно всеки отделен комплекс обхванат от споразумението, в това число „Шато
дел Марина“, „Шато дел Мар“, „Съни Бийч Плаза“, „Сапфир 1“, „Сапфир 2“ и „Шато
Валон“. Действително, сред приложенията са и 6 броя Акт, обр.19, всички от дата
27.12.2016г., също подписани от представител на възложителя „Сапфир груп“ЕООД и
на изпълнителя „Дийлс плюс“ЕООД. Положен е печат от името на съответното
дружество, но не е отразено името на лицето,, което се подписва за всяка
страна, съответно не е ясно и в какво качество това лице се подписва, при
положение, че лицето не е посочено.
Съпоставката
на представените приложения № 1 за всеки един от шестте обекта, установява, че
по отношение на всеки от отделните обекти са договорени конкретни видове
строително-ремонтни дейности, с посочване на единична цена, количество и обща
сума и тези характеристики съвпадат с отразените дейности в съответния Акт
обр.19 от 27.12.2016г. по отношение на всеки от обектите.
Видно от
съдържанието на протокола за извършена насрещна проверка на дружеството-
изпълнител по процесния договор /л.395-396 от делото –том ІІ/, съглосно точка
10 от съдържанието на документа, е отразено следното:
„Не са
представени писмени обяснения относно как и къде са договаряни сделките, къде и
от кого /представляващи или упълномощени лица/ са подписвани, има ли търговска
кореспонденция със „Сапфир груп“, респективно изпълнителят имал ли е
предварителна информация за възложителя, съответно за извършваната от него
търговска дейност. Не е отразено, посещавани ли са бази и офиси на дружеството-
възложител. Не е посочено, с кое физическо лице от името на Възложителя са
договаряни условията- цени, срокове, качество, гаранционни условия, респективно
ценообразуването на отделните работи. Не са посочени други факти и
обстоятелства свързани с охрана на обектите, издаване ли са съответни пропуски,
на кои лица, не са посочени имената на техническите лица и други компетентни
служители представляващи възложителя. Остава неизяснен и произхода на
материалите, необходими за извършване на услугите. В този смисъл, въпреки
доводите на жалбоподателя, с цитирания протокол за извършване на насрещна
проверка № П-22221017187873-141-001 от 07.12.2017г не са представени
доказателства относно тези факти и обстоятелства, а те са от съществено
значение за установяване на реалното осъществяване на описаните строително-
ремонтни работи /услуги/.
В хода на
съдебното производство бе назначена и приета съдебно- техническа експертиза.
Видно от заключението на вещото лице А.Т., бил извършен оглед на вещото лице на
посочените в материалите по делото комплекси с апартаменти за сезонно ползване.
Конкретно за комплекс „Съни Бийч Плаза“ били заплатена частична подмяна на
подови настилки и коридори, но на място е невъзможно да се установи кои точно
подови настилки са подменени. По отношение на позициите „боядисване“ и
„шпакловки на стени“ изтъква, че са установени следи от шпакловка и боядисване,
като цвета на повърхностната ивица с
височина от около 0.80 до 1.00 м. ясно се различавал от останалата част на
стените. Досежно заплащане на надници за засаждане на растения такава дейност,
която следвало да бъде извършена към 27.12.2016г. не може да се установи към
момента на извършения от вещото лице оглед.
Вещото лице
сочи, че фасадата на „Шато Валон“ частично е изпълнена от камък, а при огледа
установила, че отделни елементи са повторно налагани и ремонтирани.
Количеството отговаряло на актуваното, но не можело да су останови към кой
момент е изпълнено и дали е предмет на
сключен договор между дружествата. Към момента на огледа не може да се установи
и състоятелността на осъществено засаждане на нови растения към 27.12.2016г.,
както и частична подмяна на решетка на басейна на този комплекс, включително и
твърдяната профилактика на помпите.
Относно
комплекс „Сапфир 1“ сочи, че на място бил установен изкоп в близост до външно
разположени ел.табла, за които може да се предположи, че е свързан за подмяна
на актувания кабел за парковото осветление на комплекса. Комплексите „Сапфир 1“
и „Сапфир 2“ разполагали с площадки от шлайфан бетон с подобна на актуваната
площ, но не може да се направят изводи дали са ремонтирани към момента на
процесното фактуриране или след това.
Съгласно
посоченото от вещото лице /стр.3 от заключението/ „всички видове СМР са изпълнени и актувани през изминал период...реално
са установени по вид и количество СМР,
отговарящи по вид на актуваните, но не може да се докаже в какъв момент са извършени
и от кого. Актуваните от „Дийлс плюс“ЕООД не са конкретизирани като
местоположение, което прави трудно и почти невъзможно установяването им в
действителност.“
По делото бе
прието заключение на вещото лице С.А. и по съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че при извършена насрещна проверка на доставчика
„Дийлс плюс“ било установено, че фактурите са включени в дневника за продажбите
и справката-декларация по ЗДДС за данъчния период, през който са издадени, като
доставчикът отразил процесните фактури като приходи от продажба на услуги.
Съгласно представената оборотна ведомост за периода от 01.12.2016г. до
31.12.2016г. на дружеството-изпълнител по договора отчетените приходи по сметка
„приходи от продажба на услуги“ са в размер на 2 200 000, а
документираните разходи за „външни услуги“ в размер на 2 190 400
лева, при което в счетоводството на прекия доставчик е налице съпоставимост
между отчетените приходи и разходи. През 2016г. дружеството- жалбоподател отчело разходи за външни услуги за основна
дейност – поддръжка на недвижими имоти в размер на 247 332.85 лева, от
които 213 000 лева отчетени по процесната фактура № 4 от 28.12.2016г.,
като експертизата не установила осчетоводени разходи от други доставчици за
този период. Според вещото лице, счетоводството на дружеството –жалбоподател е
водено редовно, в съответствие с нормативните изисквания.
Съдът по
принцип кредитира с доверие заключенията на вещите лица и по двете обсъдени
по-горе експертизи, като професионални и безпристрастни.
В
случаят обаче, следва да се направи един обобщен анализ на обстоятелствата и
установяващите ги доказателства, за да се прецени основателността на подадената
жалба.
От
приобщените в хода на производството доказателства не се установява наличието
на реално осъществени доставки на услуги, което е основна предпоставка за
признаване правото на данъчен кредит. Отказът да се признае това право не се
основава само на липсата на кадрова обезпеченост на изпълнителя. Действително,
налице са обосновани съмнения в истинността на данните, посочени от това
дружество, предвид заявеното от редица лица, че дори името на тази фирма им е
неизвестно и никога не са работили за дружеството „Дийлс плюс“. Наред с тези
констатации, следва да се отбележи, че услугите документирани от двете процесни
фактури са описани твърде общо и абстрактно. Описаните „СМР по договор“ и
„аванс по договор за СМР“ съдържа твърде неясни и неуточнени престации, поради
което не отговарят на нормативните изисквания за съдържание на тези документи,
указани в чл.114, ал.1, т.9 от ЗДДС. Това описание не може да обоснове
необходимата връзка между документираната в тях доставка, отделните документи и
счетоводните записвания. Съгласно чл.71, т.1 от ЗДДС, право на ползване данъчен
кредит се признава на притежател на данъчен документ /фактура/, ойто отговаря
на изискванията на чл.114 от същия закон, но в случая какот вече бе отразено
това условие не е налице. Дори в представените в хода на ревизионното
производство документи не се съдържа конкретизация на ремонтните работи по
отделните обекти, които следва да се извършат от изпълнителя. Не е посочено,
каква част от цитираната цена е дължима за материали, съответно разходи по
доставката им, съответно за труд. Не са ясни и лицата, които са подписали тези
частни документи, предвид направените и по-горе констатации за липса на имената
на лицата, които са положили подпис, съответно неизвестното им качество, дали
са представляващи дружествата или техни упълномощени представители.
Констатациите на вещите лица по двете ангажирани в хода на делото експертизи
също не могат да установят подобна конкретика и да установят реално осъществена
услуга, предмет на двете процесни услуги и описания договор от 01.09.2016г.,
още повече, че според техническата експертиза приета по делото въобще не може
да се установи кога във времето са извършени дейности, за които са налице
индиции, съответно от кого, както и останалите въпроси свързани с плащане на
твърдяната услуга.
При
съвкупната преценка на всички доказателства, съдът намира, че органът установил
надлежно обстоятелствата, които основали издаване на процесния ревизионен акт,
който очевидно съобразен с изискванията на закона, а възраженията на
ревизираното лице са били обсъдени конкретно и обосновано органът ги отхвърлил,
като неоснователни. Ето защо, съдът намира, че ревизионният акт, с който на жалбоподателя са
определени задължения по ЗДДС за посочения данъчен период е законосъобразен, а
подадената срещу него жалба се явява неоснователна, поради което следва да бъде
отхвърлена с настоящия съдебен акт.
При този изход на спора и предвид направено изрично
искане от процесуалния представител на ответната страна, следва да бъде
присъдено дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер в минималния размер
на адвокатските възнаграждения, съгласно наредбата, а именно 2523 лева, която сума жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.160,
ал.1 ДОПК, Административен съд- Бургас, първи състав:
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сапфир груп“ ЕООД, с ЕИК по Булстат *********,
със седалище и адрес на управление- гр.Несебър, КК“Сл.бряг- –Запад“,
административен център „Сапфир“, ет.3, представлявано от едноличния собственик
на капитала И.Х.Щ., против ревизионен акт № Р-02000217004346-091-001 от 20.02.2018
година на началник сектор-възложил ревизията и главен инспектор по
приходите-ръководител на ревизията при ТД НАП Бургас, В ЧАСТТА, в която бил потвърден
с решение № 88 от 23.04.2018 година на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика”-Бургас при ЦУ на НАП, с който са определени
допълнително задължения по Закона за ДДС за данъчен период месец декември
2016г. и месец януари 2017 година в общ размер на 60 000 лева, както и
начислените върху тези суми лихви за забава, произтичащи от оспорено право на
приспадане на данъчен кредит, на основание чл.69, ал.1, т.1, вр. с чл.70, ал.5
от ЗДДС, по издадени от „Дийлс плюс“ЕООД фактури: № 4 от 28.12.2016г. /с
предмет на доставка СМР по договор от 01.09.2016г., на стойност 213 000
лева и начислен ДДС в размер на 42 600 лева/ и фактура № 6 от 28.12.2016г. /с
предмет на аванс по договор за СМР, на стойност 87 000 лева и начислен ДДС
в размер на 17 400 лева/, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „Сапфир
груп“ ЕООД, с ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на управление- гр.Несебър,
КК“Сл.бряг- –Запад“, административен център „Сапфир“, ет.3, представлявано от
едноличния собственик на капитала И.Х.Щ., да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр.Бургас при ЦУ на НАП сумата от 2523 /две хиляди петстотин двадесет и три/ лева, за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните, в четиринадесет дневен срок от съобщението за
изготвянето му, пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: