№ 243
гр. Варна, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20253100900012 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от “Малери“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, м-ст
"Траката“, ул.“Първа“ №53, представлявано от Пенка Атанасова Костадинова,
действаща чрез адв.М. К., с адрес: гр.С., ул.“Г. п.“ №**, против “Проектиране
и строителство Инвест“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Самуил“ №20, ет.5, ап.9, представлявано от Орлин
Димитров Славов, с която e предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК
вр. с чл.79, ал.1 и чл.365 от ЗЗД, чл.92 и и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване
на съществуването на задължения на ответника към ищеца, произтичащи от
Извънсъдебно споразумение, с нотариална заверка на подписите с рег.№6325
от 09.05.2024г. на Нотариус с рег.№411, за които има издадена Заповед №5536
от 02.10.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№20243110112378 от 2024г. на РС Варна, а имено
сумата от 36939.98лв., от която 25250лв., представляващи непогасена
главница, след приспаднато частично плащане и 6000 евро, с левова
равностойност от 11734.98лв. по фиксинга на БНБ, представляващи неустойка
по чл.4 от споразумението, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-02.10.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1048.94лв.,
1
представляваща мораторна лихва за забава изчислена върху главницата в
размер на 36939.98лв. за периода от 21.07.2024г. до 02.10.2024г.
В исковата молба се твърди, че на 09.05.2024г. между страните е
сключено Споразумение, с нотариална заверка на подписите, като ответното
дружеството е представлявано от И. Л. С., упълномощена с пълномощно със
заверка на подписа рег.№19737/28.11.2022г. и на съдържанието рег.
№19738/28.11.2022г. на нотариус Жана Тикова. Твърди се, че въпросното
извънсъдебно споразумение, има характер на Спогодба по чл.365 от ЗЗД и
цели уреждане на последиците от разваляне на Предварителен договор,
сключен между същите страни на 18.09.2023г. за построяване и продажба на
апартамент в сграда в строеж в района на с.Шкорпиловци, общ.Долни
Чифлик, обл.Варна. Твърди се, че по силата на споразумението, ответникът е
трябвало в срок до 20.07.2024г. да върне на ищеца заплатеното от последния
капаро по Предварителен договор от 18.09.2023г., за което е издадена Фактура
№********** от 02.10.2023г. в размер на 35205лв. Поддържа се, че до
20.07.2024г. ответникът не е изпълнил поетото задължение и на 21.07.2024г. е
изпаднал в забава, което поражда дължимостта на неустойка и лихва. Твърди
се, че десет дни по-късно, на 01.08.2024г. ответника, е издал на ищеца
Кредитно известие №147 от 01.08.2024г. и извършил банков превод за сумата
от 10000лв., с посочено основание за плащане “Връщане на сума“. Поддържа
се, че между страните няма сключени други договори извън Предварителния
договор за продажба и строителство от 18.09.2023г. и Споразумението от
09.05.2024г. за неговото разваляне и за поемане на задължение за връщане на
платеното капаро, поради което следва извода, че посоченото плащане е
именно в изпълнение на подписаното между страните извънсъдебно
споразумение от 09.05.2024г.. Твърди се, че между страните е подписан и
Протокол без дата, в който е посочено, че е относим към Споразумение от
09.05.2024г. и в който е отразено частичното плащане от 01.08.2024г. Сочи се,
че към този протокол е прикрепено и извлечение от банковата сметка на
ищеца, установяващо извършеното плащане, което плащане съставлява
признание на дълга по основание и размер. Поддържа се, че като е платил по
банков път част от главницата в размер на 10000лв. от общо дължимите
35205лв., ответника е изпълнил частично и със забава задълженията си по
Споразумението от 09.05.2024г., както е останало да дължи главница в размер
на 25205лв. Твърди се, че поради неизпълнението в срок на задължението за
2
връщане на платена сума по предварителния договор, ответника дължи и
неустойка в размер на 6000 евро, представляващи 11734.98лв. по фиксинга на
БНБ. Сочи се, че поради неизпълнението на задълженията по Споразумението
с нотариално удостоверени подписи, ищецът е сезирал Районен съд Варна със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по което е
образувано ч.гр.д.№20243110112378, респективно е издадена Заповед №5536
от 02.10.2024г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 и Изпълнителен лист от същата дата. Сочи се, че
длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение на основание
чл.414 от ГПК, поради което за ищеца се е породил правният интерес от
предявяване на настоящия иск по чл.422 от ГПК.
С постъпилия в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата
молба, се излага становище за неоснователност на претенцията, като се
поддържа, че лицето, подписало споразумението от името на ответника, е
действало без представителна власт. Твърди се, че органният представител
/управителя/ на ответното дружество не е уведомяван или канен за датата на
подписване на споразумението, както и че положеният в документа подпис не
изхожда от него, т.е. той не е негов автор. Поддържа се, че управителя на
ответното дружество не е участвал в изготвяне на Извънсъдебното
споразумение и поетите с него ангажименти от страна на дружеството,
включително заплащане на неустойка. Твърди се, че управителя не е поемал
ангажимент от името на ответното дружеството да връща суми, предвид
въведена строителна забрана по черноморските курорти във връзка с летния
сезон, което е довело до обективна забава. Поддържа се още, че договорената
неустойка е прекомерна и съответно нищожна, поради накърняване на
добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, защото е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като са
изложени подробни доводи за характеристиките на процесната нищожност. На
следващо място се поддържа, че с настоящото производство не се цели
обезпечаване на неизпълнение на договорни отношение, а по-скоро да се
задоволят финансови нужди. Сочи се, че е налице несъответствие между
договорената обща цена и неустоечната клауза по чл.4 от процесното
споразумение, поради което последната е уговорена извън пределите на
нравствената допустимост, съответно същата е нищожна на основание чл.26,
ал.1, изр.3 от ЗЗД. Твърди се, че не са налице основанията за търсене на
3
неустойка, както и че размера на търсената неустойка е прекомерен и
съществува риск от това, ищеца да се обогати неоснователно за сметка на
ответника. Оспорва се издаденото кредитно известие, като се твърди че
такова не е издавано от ответното дружество и то не плащало суми по него.
С подадената допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и
доводите, изложени в отговора на исковата молба. Развити са съображения за
неоснователност на възраженията на ответника за недействителност на
процесното споразумение и на клаузата за неустойка. Сочи се, че както
споразумението прекратяване на предварителен договор, така и самият
Предварителен договор от 18.09.2023г., са подписани от едно и също лице-И.
Л. С.-съпруга и пълномощник на управителя на ответното дружество, по
силата на изрично Пълномощно с нотариална заверка на подписа №19737 от
28.11.2022г. и с нотариална заверка на съдържанието №19738 от 28.11.2022г.
на Нотариус с рег.№ 214 в НК. Поддържа се, че тъй като се касае за сделки
между търговци и на основание чл.301 от ТЗ, следва да се приеме, че дори И.
С. да е действала без представителна власт, то нейните действия са били
мълчаливо валидирани от управителя на ответното дружество, който не само
не ги е оспорил, но е приел и задържал плащане на капаро от ищеца по
Предварителния договор от 18.09.2023г., както и е извършил и частично
плащане в изпълнение на Споразумението от 09.05.2024г., като е наредил
паричен превод от банковата сметка на ответното дружество по банковата
сметка на ищеца. Развити са подробни съображения за доказателствената
стойност на процесното нот.заверено пълномощно, съответно за
легитимиращият му ефект за лицето подписало предварителният договор и
споразумението. С оглед горното се поддържа се, че за спора са ирелевантни
оспорванията на ответника, че управителя на дружеството не е получил
покана за сключване на споразумението и не е участвал в изготвянето му,
съответно не е поемал посочените в него ангажименти. По отношение на
оплакването на ответника за прекомерност на неустойката, се сочи, че то е
неоснователно по силата на чл.309 от ТЗ, според който не може да се намалява
поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена
между търговци. Оспорва се възражението за нищожност на клаузата за
неустойка, като се поддържа, че преценката следва да се прави към момента
на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от
неизпълнението вреди. Сочи се, че в конкретния случай договорената
4
неустойка има едновременно санкционен и обезщетителен характер, като е
уговорена под условие-в случай, че ответникът не върне платеното по
разваления договор капаро в договорения срок. Сочи се, че между страните
вече е имало негативна история с неизпълнение на задълженията по
Предварителния договор от 18.09.2023г., като неизпълнението и на
Споразумението от 09.05.2024г. показва едно трайно поведение на
неглижиране на поети задължения и обективно погледнато има за последица
лишено от основание кредитиране, чрез което ищеца неволно подпомага
ответника, докато последният злоупотребява с паричните средства и с
оказаното му от ищеца доверие. Сочи се още, че ищецът не е целял изобщо да
прибягва до претенция за плащане на неустойката, а е искал да получи
плащане на главницата в срока до 20 юли 2024г., като е бил готов да се откаже
от всякакви други претенции. Твърди се, че предварителният договор е бил
развален по причина, че ответникът не е изпълнил в срок договореното
строителство на конкретен обект, което е довело до вреди и пропуснати ползи
за ищеца от невъзможността за реализиране на платени туристически услуги в
непостроения обект. Поддържа се, че от момента на сключване на
предварителния договор ищецът кредитира дейността на ответника и търпи
загуби от извадените от обръщение парични средства, платени като капаро за
построяване на обект в имот, в който не е извършена никаква строителна
дейност и вече 2 години не е достигната кота “нула“. Ето защо се поддържа, че
изобщо не може да става дума за прекомерност, нито за накърняване на
добрите нрави. На следващо място се сочи, че съгласно чл.293, ал.3 от ТЗ
страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може
да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. В
конкретния случай с извършеното частично плащане ответника е признал
паричното задължение, включително в частта му за неустойката.
От страна на ответника не е подаван отговор на допълнителната искова
молба, но с Молба вх.№13698 от 14.05.2025г. се прави признание на иска по
смисъла на чл.237 от ГПК, включително дължимостта на деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез подадена писмена молба от
пълномощник, поддържа претенцията и моли за постановяване на решение
при признание на иска.
Съдът, предвид извършеното от ответника признание на иска, намира,
5
че са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК и като прецени, че не са
налице отрицателните предпоставки предвидени в ал.3 на същия текст,
намира, че следва да бъде постановено съдебно решение, съобразно
признанието на иска, като същия бъде изцяло уважен.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид
указанията дадени с т.12 на ТР №4/2013г. ответника, следва да бъде осъден да
заплати деловодни разноски за заповедното и исковото производство, чиито
размер възлиза общо сумата от 7625лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че “Проектиране и строителство Инвест“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ул.“Самуил“ №20, ет.5, ап.9, представлявано от Орлин Димитров Славов,
дължи на “Малери“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, м-ст "Траката“, ул.“Първа“ №53, представлявано от
Пенка Атанасова Костадинова, сумата от 36939.98лв., от която 25250лв.,
представляващи непогасена главница Извънсъдебно споразумение, с
нотариална заверка на подписите с рег.№6325 от 09.05.2024г. на Нотариус с
рег.№411, след приспаднато частично плащане и 6000 евро, с левова
равностойност от 11734.98лв. по фиксинга на БНБ, представляващи неустойка
по чл.4 от споразумението, ведно със законната лихва върху тази
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 02.10.2024г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1048.94лв.,
представляваща мораторна лихва за забава изчислена върху главница в размер
на 36939.98лв. за периода от 21.07.2024г. до 02.10.2024г., за които вземания
има издадена Заповед №5536 от 02.10.2024г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№20243110112378 от 2024г. на РС Варна.
ОСЪЖДА “Проектиране и строителство Инвест“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Самуил“ №20,
ет.5, ап.9, представлявано от Орлин Димитров Славов, да заплати на
“Малери“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, м-ст "Траката“, ул.“Първа“ №53, представлявано от Пенка
6
Атанасова Костадинова, сумата от 7625лв., представляваща сбор от съдебно
деловодните разноски дължими за заповедното и за исково производства.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна
в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7