№ 666
гр. Пловдив, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело №
20245300101469 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правна квалификация чл.2, ал.1, т.1, т.2 и т.8 и
чл.2в от ЗОДОВ.
Производството е образувано по искова молба на Р. И. Р., ЕГН
********** от гр.***** против Прокуратурата на Република България.
Ищецът твърди, че към 30.05.2019г. е заемал за осма година длъжността
**** на район „*****“ в община ***** с намерение да се ***** за **** на
*****. На посочената дата във ***** в присъствието на граждани и колеги
***** му сложили белезници, претърсили му багажа, след това дома му, а
накрая и работното му място, като според ищеца задържането му е било
тенденциозно и показно и определено от него като ***** вендета. Около 2.00
часа на следващия ден Р. бил отведен в гр.*****, а към 17.30 на същия ден за
първи път му била връчена заповедта за задържане, бил привлечен като
обвиняем по ДП №9/2019г. по описа на СП за престъпление по чл.304Б от НК
– търговия с влияние. Непосредствено след това бил задържан за 72 часа. На
02.06.2019г. след широко разгласяване на случая в медиите от *****, по
отношение на ищеца била взета от съда мярка за неотклонение „задържане под
стража“. Подробно са описани в исковата молба действията на защитата на
ищеца по обжалване на мярката за неотклонение, която на 19.08.2019г. била
отменена от съда и заменена с гаранция в размер на 3 000,00 лева,
1
впоследствие увеличена на 150 000,00 лева. Описани са и процесуалните
действия на съда в производството по налагане на мярката за неотклонение.
На 03.09.2019г. ищецът бил освободен от ареста.
Посочва се, че към настоящия момент наказателното производство
против ищеца в съдебната фаза по НОХД №1216/2023г. на ПОС е висящо.
Ищецът твърди, че с налагане на мярка за неотклонение „задържане под
стража“ е нарушено правото му лична свобода и неприкосновеност, като
доказателство за това нарушение са мотивите към особеното мнение на
съдията от АСНС, съгласно които не е налице обосновано подозрение за
извършено престъпление от Р.. В този смисъл намира да са нарушени
разпоредбите на чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.5, пар.1, т.“с“ от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/.
Твърди се още, че са нарушени правата му, визирани в чл.2, ал.1, т.2 от
ЗОДОВ във вр. с чл.5, пар.3 и пар.4 от Конвенцията, тъй като е нарушено
изискването за „разумен срок“ на задържането, който срок е започнал да тече
на 30.05.2019г., когато е бил задържан за срок от 24 часа, а впоследствие за 72
часа и е продължил до момента на освобождаването му на 03.09.2019г., т.е. 98
дни, без да са налице „релевантни и достатъчни“ основания за това по смисъла
на правните стандарти, обективирани в практика на СЕС. В подкрепа на това
твърдение се акцентира на: факта, че още в началото на задържането един от
съдиите е изразил особено мнение, според което не е налице „обосновано
подозрение“ за участието на Р. Р. в престъпната дейност; още при
първоначалното определяне на мярката за неотклонение СНС и АСНС
приемат, че не е налице опасност жалбоподателят да се укрие; забраната за
напускане на страната е наложена на ищеца при повдигане на обвинението на
31.05.2019г., поради което още тогава прокуратурата е имала възможност да
отстрани Р. от заеманата длъжност за минимализиране на риска той да
извърши престъпление и би направило безпредметно задържането му;
специфичните факти, свързани с условията в следствения арест,
здравословните му проблеми и семейните трудности, които са съпътствали
целия период на задържането.
В исковата молба се твърди, че в досъдебното производство са
допуснати нарушения на чл.2, ал.1, т.8 от ЗОДОВ във вр. с чл.6, пар.2 от
КЗПЧОС, които произтичат от мотивите на СНС и АСНС при определяне и
2
обжалване на мярката за неотклонение „задържане под стража“. Нарушени са
още чл.8 от Конвенцията – намеса в правото на личен живот на ищеца,
произтичаща от „скритата цел“ на показното задържане, а именно да
демонстрира, че той е виновен, да се постигне публичен ефект и
дискредитиране; уронване на личното му достойнство и публичния му образ.
Сочи се и нарушение на чл.18 от Конвенцията – основната цел на задържането
за неразумно дълъг срок е отстраняването на ищеца от ***** за периода на
***** и дискредитирането му като *****.
Твърди се, че в хода на досъдебното производство е допуснато
нарушение на чл.2в от ЗОДОВ, изразяващо се в непредоставяне на
своевременна възможност ищецът да се запознае с материалите по
образуваното срещу него производство и отказа да му бъде предоставена
възможност да организира защитата си. С това според ищеца са нарушени
Директива 2012/13/ЕС и Директива 2013/48/ЕС.
Поддържа се, че описаните по-горе на нарушения са причинили на
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в: силен стрес, усещане на крайна
несправедливост и произвол; усещане, че срещу него е „впрегнат“ държавен
ресурс; дискредитиране пред колеги и граждани; усещане за тенденциозност,
провокирано от предварителното известяване на медиите и присъствието им
на местата, на които е отвеждан; чувство за безпомощност, несправедливост,
унижение, безизходица, несигурност, страх, срам; невъзможност да полага
грижи за болните си родители; невъзможност да присъства на церемонията на
сина му за завършване на четвърти клас; невъзможност да се грижи за децата
си и за жената, с която живее и да им осигурява издръжка; изключителен
дискомфорт от силния обществен отзвук в медиите от задържането му; загуба
на вяра в справедливостта и в институциите; опетняване на доброто име;
обсъждана възможност да се премести със семейството си да живее в друг
град и преместването му временно в *****; уронване на престижа му пред
колегите; невъзможност да се върне на работа на заеманата по-рано длъжност
в *** *****; депресия, изолация.
По изложените в исковата молба подробни съображения от съда се иска
да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумите: 200 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди от действията
на ответника по време на досъдебното производство, ведно с мораторна лихва,
3
считано от датата на задържането – 30.05.2019г. до окончателното изплащане.
Ответникът Прокуратурата на Република България в срока по чл.131,
ГПК е депозирал писмен отговор, с който застъпва становище за нередовност
и недопустимост на исковата молба, а по същество – за неоснователност на
исковите претенции по основание и размер. Счита, че не са налице незаконни
действия на прокуратурата при образуване и в хода на досъдебното
производство, които да са предпоставка за реализиране на отговорността на
прокуратурата. Посочва, че прокуратурата не отговора за вреди от 24-
часовото задържане по реда на ЗМВР, а със 72-часовото задържане не е
допуснато нарушение на чл.5, пар.1 от Конвенцията. Акцентира върху факта,
че ищецът е привлечен в качеството му на обвиняем на 31.05.2019г. в
присъствието на *******, т.е. обвинението му е било съобщено. Най-тежката
мярка за неотклонение му е наложена от съда и ищецът е имал възможност да
обжалва нейната законосъобразност. В този смисъл органите на
прокуратурата не са допуснали нарушения на права, защитени от чл.5, пар.2-4
от Конвенцията; за действия, извършени от СНС и АСНС прокуратурата не
отговаря. Посочва се, че мярката за неотклонение „задържане под стража не е
била отменена като незаконна, а е била заменена с по-лека такава. Поддържа
се, че отговорност от ответника не може да се търси на основание медийно
отразяване на случая, тъй като ищецът е заемал ръководна позиция от гледна
точка на местната власт и предоставяната на медиите информация е била
обусловена от обществения интерес, който не е равнозначен на любопитство
към интимната сфера на човека.
На основание чл.5 от ЗОДОВ ответникът настоява изцяло да бъде
освободен от отговорност за твърдените вреди, тъй като ако такива са налице,
те са предизвикани изцяло от ищеца. Счита, че лихва върху главницата
неправилно се претендира от датата на задържането, а евентуално би била
дължима от датата на предявяване на исковата молба в съда.
При условията на евентуалност ответника счита, че търсеното
обезщетение за вреди в размер на 200 000,00 лева е силно завишено като
размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
С Постановление за привличане на обвиняем от 31.05.2019г. ищецът Р. Р.
4
е привлечен като обвиняем по ДП №9/2019г. по описа на Следствен отдел на
Специализирана прокуратура за извършване на престъпление по чл.304б, ал.1
вр. с чл.20, ал.2 от НК за това, че в периода от края на м.декември 2018г. до
30.05.2019г., в съучастие като извършител с друго лице, поискал и на
30.05.2019г. в гр.***** получил чрез друго лице дар /сума от 60 000 лева/,
който не му се следва, за да упражни влияние при вземане на решение от
длъжностно лице – ***** на район „*****“ във връзка със службата му за
одобряване на идеен инвестиционен проект за *****. С Постановление на
прокурор при Специализирана прокуратура от 31.05.2019г. Р. е задържан за
срок от 72 часа, считано от часа на предявяване на постановлението за
привличане на обвиняем на 31.05.2019г., като в тях се включва и евентуалното
време, през което лицето е било задържано за срок от 24 часа по ЗМВР. С
протоколно определение от 02.06.2019г., постановено по н.ч.д.№1944/2019г.
по описа на СНС спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“. На 11.06.2019г. мярката за неотклонение е потвърдена от АСНС с
определение по ВНЧД №275/2019г., което е окончателно.
На 01.08.2019г. Р. е подал молба до СНС с искане за изменение на
мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава. Молбата
е разгледана в съдебно заседание на 19.08.2019г. по н.ч.д.№2984/2019г. на
СНС, в което мярката за неотклонение е изменена от „задържане под страна“ в
„парична гаранция“ в размер на 3000,00 лева. Един от основните мотиви за
изменение на мярката е самата квалификацията на деянието, за което е
повдигнато обвинението, за което се предвижда наказание до 6 години
лишаване от свобода или глоба и съдът е приел, че задържането под стража не
би следвало да надвишава в значителен период от време максималното
задържане, което законодателят е предвидил за престъпления, които не са
тежки. Изложени са съображения, че следва да се съобрази нормата на чл.63,
ал.4, изр.2 от НПК, регулираща максималните срокове на задържане и това да
е ориентир съобразно реалната обществена опасност на конкретното деяние,
евентуално извършено от обвиняемия. Взето е предвид и обстоятелството, че
обвиняемият страда от заболяване, във връзка с което е необходимо да се
назначи медицинска експертиза. По протест на прокуратурата и частна жалба
от обвиняемия е образувано ВНЧД №462/2019г. на АСНС, който с
определение от 29.08.2019г. е изменил атакуваното определение, като е
увеличил размера на гаранцията на 150 000,00 лева. Съдът е констатирал, че
5
близо три месеца след първоначалното определяне на мярката за
неотклонение, доказателствената маса по делото не е попълнена най-вече по
основния спорен въпрос – наличие или липса на финансова уговорка между
обвиняемите Р. и Д.. Посочено е, че именно този аргумент, както и данните за
моментното здравословно състояние на Р. са в основата на мнението на
въззивната инстанция за необходимостта от облекчаване на процесуалното му
положение. Не се спори, че ищецът е бил задържан за периода от 30.05.2019г.
до 03.09.2019г.
Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ отговорността за вреди възниква само
при незаконосъобразно взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
В настоящото производство и въз основа на коментираните по-горе съдебни
актове не може да се направи извод, че в случая на Р. Р. мярката е отменена
като незаконна. Тъкмо обратното - след задържането му под стража за срок от
24 часа, последвано от удължаването на мярката за срок до 72 с прокурорско
постановление с цел осигуряване явяването пред съда, съдът с влязло в сила
определение е потвърдил тази мярка. Изменението й на по-късен етап е
извършено от съда не поради нейната незаконосъобразност, а поради
наличието към този момент на обстоятелства, които са налагали по обективни
причини мярката да се промени, като се определи по-лека такава, като една от
причините е здравословното състояние на обвиняемия, което по думите на
свидетеля А. Д. се е влошило при престоя му в ареста.
Ето защо отговорността на прокуратурата не може да бъде ангажирана
на основание цитираната разпоредба от ЗОДОВ, съответно не са нарушени
правата на ищеца, защитени от чл.5, пар.1, т.“с“ от КЗПЧОС/Конвенцията/,
доколкото не се установява арестът да е незаконен и да не е имал за цел
осигуряване на явяването на Р. пред съответната институция или
предотвратяване извършването на друго престъпление.
Не се констатира нарушение на правата на ищеца по чл.2, ал.1, т.2 от
ЗОДОВ във вр. с чл.5, пар.3 и 4 от Конвенцията. Съгласно пар.3 всяко лице,
арестувано или лишено от свобода в съответствие с разпоредбите на т.1 /с/,
трябва своевременно да бъде изправено пред съдия или пред длъжностно
лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, и има право на
гледане на неговото дело в разумен срок или на освобождаване преди гледане
на неговото дело в съда. След задържането на ищеца на 30.05.2019г., същият в
6
рамките на 72 часа на 02.06.2019г. е бил изправен пред съда по н.ч.д.
№1944/2019г., който е взел мярката „задържане под стража“. Чрез
пълномощника си Р. е обжалвал този съдебен акт на 03.06.2019г. и на
11.06.2019г. въззивният съд се е произнесъл по жалбата. Когато на 01.08.2019г.
е поискал изменение на мярката за неотклонение, в съдебно заседание на
19.08.2019г. съдът се е произнесъл по това искане. Последвало е обжалване от
негова страна и по жалбата съдът се е произнесъл на 29.08.2019г. При това
положение съдът намира, че при разглеждане на делата за определяне на
мярката за неотклонение на ищеца, исканията и жалбите са били разглеждани
в разумен срок, т.е. осигурен е достъпът до съд с осигуряване на
необходимата защита и възможност за обжалване. Дали за периода на
задържането са били налице „релевантни и достатъчни“ основания за вземане
на именно такава мярка за неотклонение е въпрос, който не може да преценява
съдът в настоящото производство. Компетентният наказателен съд се е
произнесъл по този въпрос в рамките на разписаните в НПК процедури.
Относно оплакването на ищеца за допуснати нарушения на чл.2, ал.1, т.8
от ЗОДОВ във вр. с чл.6, пар.2 от ЗКПЧОС съдът намира следното:
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, при установено нарушение,
извършено от орган на досъдебното производство чрез разгласяване на
материали по разследването в нарушение на презумпцията за невиновност или
при публично изявление, в което обвиняем се представя като виновен.
Съгласно чл.6, пар.2 от Конвенцията всяко лице, обвинено в криминално
престъпление, се счита за невинно до доказване на вината му в съответствие
със закона.
Не е спорно, че към момента на задържането му ищецът е заемал
длъжността „**** на район „*****“ в община *****“. Не се спори и относно
обстоятелството, че задържането му е намерило широк обществен отзвук в
редица медии и в интернет пространството. Установява се от събраните по
делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите А.Д. и
Д.Н. и чрез приетата психологична експептиза, че от това Р. се е чувствал
страшно унизен, притеснен, потиснат, сринат психически. От друга страна не
са събрани безспорни доказателства за това прокуратурата неправомерно да е
предоставяла невярна информация за хода на наказателното производство, от
7
които да може да се направи обоснован извод, че същата е отговорна за
причинените на ищеца неимуществени вреди. Що се отнася до начина, по
който изявления на представители на прокуратурата са цитирани и
интерпретирани от журналисти и автори на статии, за произтичащите от това
вреди носят отговорност самите автори и отговорността на прокуратурата не
може да бъде ангажирана. Самото оповестяване и публично обсъждане на
задържането на ищеца в случая и засиления интерес на гражданите са
продиктувани и от факта, че той е публична личност, заемаща ръководна
длъжност в ***** и вероятността да бъде подложен на всичко това е
предвидима и обяснима от гледна точка на правото на гражданите на
съответната общност да бъдат информирани. В същия смисъл е имал повод да
се произнесе и ВКС с решение №159/09.10.2019г., постановено по гр.д.
№89/2019г., III г.о., като е приел, че съгласно практиката на ЕСПЧ „правото на
информация е една от основите на демократичното общество и се отнася и за
информация и идеи, които обиждат, шокират или смущават“. Настоящият
състав на съда споделя това становище и приема, че медийното отразяване на
извършените спрямо Р. Р. процесуално-следствени действия не съставлява
проява на порочно нездраво любопитство, целящо непозволено навлизане в
личната му сфера и неговото злепоставяне, а отразява интереса на голяма
група от хора към обществено значима информация. Ето защо ответникът не
отговаря за вредите, причинени от медийното отразяване на задържането на
ищеца. В казания контекст не се констатира нарушение на правото на
справедлив процес, защитено посредством нормата на чл.6, пар.2 от
Конвенцията. Няма основание да се приеме също, че наложените на ищеца
ограничения, предвидени като допустими в законите на държавата и в
Конвенцията са имали цел, различна от тази да осигурят неговото явяване
пред съответната институция и да осуетят извършването на друго
престъпление. Няма доказателства, че задържането му е целяло
отстраняването на ищеца от ***** и дискредитирането му като *****. Според
свидетеля Д. ищецът сам се е отказал от всякакви обществени занимания.
Споделеното от нея, че техни приятели и познати са имали подозрения, че
задържането му е с цел да бъде отстранен, не отразява конкретни обективни
факти, а само субективни предположения.
Ищецът претендира обезщетение за вреди и въз основа на сочено
нарушение по смисъла на чл.2в от ЗОДОВ, изразяващо се в непредоставяне на
8
своевременна възможност Р. да се запознае с материалите по образуваното
срещу него производство и отказ да му бъде предоставена възможност да
организира защитата си. За първите часове от задържането на ищеца
показания дава свидетелят С. А., която освен ***** и е негов приятел. На
30.05.2019г., след като узнала, че ищецът е задържан, тя отишла в *********,
но въпреки че заявила, че иска среща с него в качеството й на *****, не била
допусната да влезе вътре. Същевременно разбрала, че вътре в помещенията се
извършват процесуално-следствени действия в присъствието на множество
служители на полицията. След известно време, което свидетелят определя
като час, час и половина, била допусната да говори със задържания. И двамата
нямали представа какво се случва. Единственото, което научили било, че Р. ще
бъде задържан за срок от 24 часа. Свидетелят заявява, че е присъствала на
всички процесуално-следствени действия, извършени по делото. А. била
потърсена от разследващите органи при привличането на ищеца в качеството
му на обвиняем. Видно от постановление за привличане на обвиняем,
приложено на л.23 от делото, при повдигане на обвинение на ищеца е била
осигурена защита в лицето на ***** *****.
Свидетелят Л. Б. към 2019г. е била ***** в ***** и разказва за деня на
задържането на ищеца. Малко преди края на работния ден дошли хора от
полицията и преустановили достъпа на всички до компютрите и им казали да
чакат при входа. Не дали никаква информация какво се случва. След час - два
довели Р. Р.. По някое време поискали от свидетеля информация и тя им
предоставила една преписка след съставяне на протокол.
При така изнесените от свидетелите факти, съдът приема за установено,
че непосредствено след задържането на ищеца разследващите органи са
извършили процесуално-следсвени действия – претърсване и изземване в
*********, където е работил Р.. Докато се извършват тези действия органите
са били в правото си да забранят на присъстващите да влизат във връзка с
други лица или помежду си, в съответствие с правомощията, с които ги
овластява чл.163, ал.3 от НПК. На това основание е била спряна на входа на
сградата и свидетеля А. и то само за времето на извършване на следствените
действия. След това е била допусната да разговаря с Р.. Разследващите не са
имали задължение да уведомяват хората на място каква е причината за
присъствието им, поради неотложния характер на извършваните действия с
цел осигуряване на доказателства в процеса на разследването. Когато на
9
следващия ден на Р. е повдигнато обвинение, на същия е осигурена защита,
видно от показанията на А. и от съдържанието на постановлението за
привличане на обвиняем. Налага се извода, че още в първите часове от
задържането му, на Р. е дадена възможност да разговаря с *****а си, а той и
защитата му са подробно запознати с обвинението в рамките на
първоначалния срок на задържане за 24 часа. В този смисъл не е допуснато
поддържаното от ищцовата страна нарушение чрез препятстване на достъпа
до информация и защита.
По изложените съображения съдът намира предявените искове за
неоснователни и като такива същите следва да се отхвърлят. Ето защо съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. И. Р., ЕГН ********** от гр.***** против
Прокуратурата на Република България искове по чл.2, ал.1, т.1, т.2, т.8 и чл.2в
от ЗОДОВ във вр. с чл.5 от ЗКПЧОС за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 200 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от действията на прокуратурата по време на ДП №9/2019г. по
описа на Следствен отдел на Специализирана прокуратура, в нарушение на
нормативно гарантирани основни права и свободи, а именно: незаконно
задържане под стража, несвоевременно и извън разумните срокове изправяне
пред съд, разгласяване на материали по разследването в нарушение на
презумпцията за невиновност, непредоставяне на своевременна възможност за
запознаване с материалите по делото и възможност за организиране на
защита.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10