Р
Е Ш Е Н И Е
№
116
гр. Разград, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова,
като разгледа адм. дело № 119 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. АПК във вр. с чл. 64, ал. 4 от Закона за управление на средствата от
Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/.
Постъпила е жалба от „Народно читалище
Рома Вазово 2007 г.“ – с. Вазово, обл. Разград, ЕИК *********
против Решение BG05M9OP001-2.033-0004/8
от 16.05.2022 г., издадено от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 в частта му по т. 2.2, в
която на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ /сега ЗУСЕФСУ/ във вр. с чл. 3,
ал. 1, т. 2 ЗОПБ е постановен отказ да се верифицират разходи за проект №
BG05M9OP001-2.033-0004-С01 в размер на 10 400 лв. В жалбата се
твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно като постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон.
Сочи се, че преди издаване на решението УО не е осигурил възможност за
представяне на възражения във връзка с неверифицираната сума и плащането не
попада в ограничението по чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОПБ. Поради това се иска
решението да бъде отменено с присъждане на разноските по делото.
Ответникът счита
жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят „Народно читалище Рома
Вазово 2007 г.“ – с. Вазово, обл. Разград е бенефициент по Административен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 № BG05M9OP001-2.033-0004-C01 за
изпълнение на проект BG05M9OP001-2.033-0004 „Овластяване на жените от уязвимите
общности чрез разширяване на мрежата от Майчини центрове в Община Исперих“.
С искане за
плащане № 5 за отчетен период 31.05.2021 г.-09.10.2021 г. бенефициентът е
предявил за верификация разходи по проекта, в това число сумата 10 400 лв.
по Договор № 1 от 01.04.2020 г., сключен с К.
А. Х. Представени са сметка за изплатените суми №
1/30.07.2021 г. и справка за начисления и плащания по горния граждански договор,
от които се установява, че начислената сума от 10 400 лв. включва
задължителни осигурителни вноски в размер на 359,40 лв. и удържан авансов данък
от 744,06 лв., при което сумата за получаване е 9296,54 лв. С РКО № 58-А от
30.07.2021 г. на Х. е била
изплатена в брой сумата 9296,54 лв. Плащането на осигуровките и на дължимата на
Х. сума е регистрирано в счетоводството на читалището,
видно от представените дневник на сметка 421/3 за период от 01.05.2021 г. до
31.12.2021 г., хронологичен опис за сметка Дт 454 за период от 01.07.2021 г. до
31.12.2021 г. и дневник на сметка 461/3 за период от 01.05.2021 г. до
31.12.2021 г.
В р.II от оспореното
решение ръководителят на УО на ОП РЧР е приел, че извършените плащания по
сметката за изплатените суми представляват свързани помежду си платежни
операции на едно и също основание, а именно сключения с К. Х. договор. Изложил
е съображения, че плащанията са незаконосъобразни, тъй като общата стойност
надвишава 10 000 лв. и е следвало да се извършат само чрез превод или внасяне
по платежна сметка съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОПБ. Поради това е счел, че не
е изпълнено условието по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ и не е верифицирал
отчетената сума от 10 400 лв.
Въз основа на
изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен
съд намира следното:
Жалбата е
допустима. Изхожда от активно легитимирано лице с правен интерес от оспорването,
подадена е в законоустановения 14-дневен срок и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
В изпълнение на задължението си по чл.
168, ал. 1 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 АПК.
Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕФСУ управляващият орган
извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите,
представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е
приложимо. А съгласно чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ /в относимата редакция/
ръководителят на управляващия орган издава отказ за верификация на разходите,
включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост. В чл. 9,
ал. 5 ЗУСЕФСУ е посочено, че ръководител на управляващия орган е ръководителят
на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият
орган, или определено от него лице. Правомощия на ръководител на управляващия
орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. Със Заповед
№ РД-03-2/01.12.2020 г. министърът на труда и социалната политика е определил Ц. И. С. –
заместник-главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни
програми и проекти“ да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган
на Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020. Процесното решение е постановено от Ц.
С. като РУО на
ОПРЧР в кръга на делегираната му компетентност.
Актът е в необходимата писмена форма и има
съдържанието, изискуемо от чл. 59, ал. 2 АПК.
При издаването му е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Жалбоподателят е следвало
предварително да бъде уведомен от административния орган за основанието за
недопустимост на конкретния разход и да му бъде предоставена възможност за становище
и доказателства. Вярно е, че такава процедура не е регламентирана в ЗУСЕФСУ, но
съдебната практика на СЕС и ВАС приема, че правото на добра администрация по
чл. 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз включва правото на
всяко лице да бъде изслушвано, преди срещу него да бъде предприета индивидуална
мярка, която би имала неблагоприятни последици за него. Съответно, административните
органи имат това задължение дори когато то не е изрично предвидено в
общностното законодателство. В този смисъл е Решение № 8524 от 25.06.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 14082/2017 г., VII о.
Съдът счита, че отказът на РУО да
верифицира отчетения разход от 10 400 лв. е издаден и в противоречие с
материалния закон. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой плащанията на територията на страната се извършват само чрез
превод или внасяне по платежна сметка, когато са: 1. на стойност, равна на или
надвишаваща 10 000 лв.; 2. на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат
като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание,
чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв. Неверифицираният разход
е на стойност 10 400 лв., в която сума са включени платени задължителни
осигурителни вноски от 359,40 лв., авансово удържан данък върху облагаемия
доход от 744,06 лв. и изплатеното в брой възнаграждение на изпълнителя по
гражданския договор от 9296,54 лв. Това възнаграждение е платено еднократно,
неговият размер не надвишава 10 000 лв. и плащането в брой не нарушава
забраната по чл. 3 ЗОПБ.
Ответникът се позовава на Разяснение №
53-02-84 от 13.04.2011 г. на НАП /неправилно посочено като Разяснение № 23-22-593
от 13.04.2011 г./, което е неотносимо към спора, тъй като е дадено по повод
запитване относно третиране на понятието "капаро" съгласно ЗОПБ. Неотносимо
е и Разяснение № 23-22-1274 от 11.06.2012 г. относно прилагане на ЗОПБ при
изплащане на депозит по договор за покупко-продажба на недвижим имот. В тях са
обсъдени плащания единствено между страни по сделки, докато в разглеждания
случай има плащания на данък и задължителни осигурителни вноски.
За да намери приложение разпоредбата на
чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОПБ е необходимо размерът на отделните плащания да е част
от обща престация, дължима към получателя на сумата /вж. Разяснение №
М-26-Д-542 от 21.05.2020 г. на НАП относно приложение на разпоредбите на ЗОПБ
при изплащане на дивидент/. Но в казуса данъкът върху облагаемия доход и осигурителните
вноски не са дължими към изпълнителя по гражданския договор. Освен това, те не
са суми, които могат да бъдат платени в брой от платеца на дохода. Свързаните
платежни операции представляват плащания на едно и също основание към едно и
също лице, а данъкът и осигуровките не са платени на изпълнителя по договора.
Следователно, дължимата и платена на К. Х. сума е в размер под 10 000 лв. и не
попада в ограничението по чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОПБ. Спорният разход е извършен
законосъобразно и отговаря на изискването по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ,
поради което изводът на РУО за неговата недопустимост е неправилен и оспореният
отказ за верификация следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото и
на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноските по делото, които са своевременно заявени и доказани в
размер на 500 лв. – 100 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
което е под минималния размер по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение BG05M9OP001-2.033-0004/8
от 16.05.2022 г., издадено от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020, в частта му по т. 2.2, в
която на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2
ЗОПБ е постановен отказ да се верифицират разходи на „Народно читалище Рома
Вазово 2007 г.“ – с. Вазово, обл. Разград, ЕИК ********* за проект № BG05M9OP001-2.033-0004-С01 в размер на
10 400 лв.
ОСЪЖДА Министерство на труда и
социалната политика да заплати на „Народно читалище Рома Вазово 2007 г.“ – с.
Вазово, обл. Разград, ЕИК ********* за разноски по
делото сумата 500 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.