МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО ВНОХД № 477/19г. ПО ОПИСА НА СГС,НК,5 ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
С присъда от 28.03.2017г.,постановена
по нохд № 14812/12г.,СРС,НК ,102 състав е признал подсъдимия Т.А.Ш. за невиновен
в това ,че на 15.05.2012г. в
гр.София,,ж.к.Студентски град,ул.*******,пред дискотека Плаза е отнел чужди движими вещи-черна чанта за
компютър,марка Swisse Gear”, ,преносим компютър марка Тошиба, модел „Portege R 700-S1332 Core i7 620М 2.66,таблет
Ай пад Wi-Fi 32GB Black всичко на обща стойност 2 693лв. от владението на
Мохамед Д.,без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като
кражбата е извършена чрез използване на МПС-л.а. марка Хюндай Соната с ДК № *******,поради
което и на осн.чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.6 т.4 пр.1 вр.чл.194 ал.1 от НК.
Против присъдата е
постъпил протест от СРП,в който се релевират искания за отмяна на съдебния акт
и постановяване на нова ,-осъдителна присъда по отношение на подсъдимия.
В съдебно заседание,представителят
на СГП поддържа депозираният протест.Счита ,че обвинението е доказано по
несъмнен начин ,поради което неправилно първоиностаннционният съд е оправдал
подсъдимият.Моли оправдателната присъда да бъде отменена ,като бъде постановена
нова, с която подсъдимият да бъдат признат за виновен.
Защитникът на
подсъдимият моли оправдателната присъда да бъде потвърдена.
Подсъдимият моли
да бъде оправдан.
Въззивната инстанция, след като обсъди събраните по делото
доказателства,доводите на страните и извърши служебна проверка на атакуваният
съдебен акт,намери за установено следното:
Подсъдимият Т.А.Ш.-
род. на ***г***, българин, с българско гражданство, с основно образование,
неженен, неосъждан безработен, с адрес: гр.София, ж. к.„*******с ЕГН: ***********.
На 14.05.2012г.
свидетелите М.Д.и Т.А.Л.се намирали в дискотека „Плаза” в ж.к”Студентски град”,
ул.”********. В неустановен час,след полунощ двамата напуснали заведението и тъй като не
разполагали с личен автомобил решили да ползват услугите на един от спрелите в
уличката, в близост до заведението таксиметрови автомобили,за да се приберат.Подсъдимият
Ш. бил един от наредените на стоянката автомобили.Същият управлявал таксиметров автомобил марка Хюндай Соната с ДК
№ ******* към компанията на О кей С. с работен № 1633.Свидетелят Д. оставил
чантата си, в която носел преносим компютър марка Тошиба, и,таблет Ай пад в
таксито на подсъдимия Ш.,казал на подсъдимият Ш. на развален български да
изчака и тръгнал да повика приятеля си свид. Л.,който бил спрял ,за да
разговоря с момичета,за да ползват заедно таксито.Подсъдимият обаче, използвайки
факта ,че багажа бил оставен без надзор ,потеглил ,без да изчака връщането на
св.Д..След като забелязал ,че таксито е потеглило с багажа му,свидетелите Д. и Л.
се обърнали за съдействие към св..Х.-управител на дискотеката.Заедно с
него,прегледали записите на охранителните външни камери на заведението,за да
видят марката,модела и регистрационния номер на автомобила.На записите подобни
детайли не били заснети,поради което св.Х. ги посъветвал да се обърнат към
полицията,което Д. и Л. сторили.
Близо цял месец ,след случилото се,св.Д. посещавал
дискотеката и търсел подсъдимия сред спрелите таксиметрови автомобили,за да го
разпознае,тъй като бил успял да го запомни.Едва на 15.06.2012г„ в ранните
часове на деня,свидетеля Д. забелязал
подсъдимият на стоянката за таксита пред дискотека Плаза.Веднага се предприели разговор
с него.Подсъдимият Ш. отрекъл да има нещо общо с кражбата и се опитал да
потегли с таксито,но св.Д. и Л.,със съдействието на охраната на заведението му
попречили,като повикали полиция. На мястото на инцидента пристигнал дежурен
полицейски автопатрул,. За изясняване на случая полицейските служители написали
и връчили призовка на подсъдимия Ш., а свидетелите Д. и Л. били устно уведомени
за датата и часа на явяването им в 07 РУП.
От заключението на
съдебно-оценителната експертиза (СОЕ)(л.29-30 от досъд. произв.) се установява,
че пазарната стойност на инкриминираните вещи -1 (един) бр. черна чанта за
компютър, марка „Swisse Gear”, съдържаща 1 (един) бр. преносим компютър Mapкa’Toshiba”,
модел „Portege R 700-S1332 Core i7 620М 2.66”, 1 (един) бр. таблет “iPad Wi-Fi
32GB Black” , е в размер на 2 693.00 (две хиляди шестотин деветдесет и три) лв.
към датата на извършване на деянието.
.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства от първата съдебна инстанция: показанията на разпитаните свидетели М.Д.(вкл.
и частично прочетените на осн.чл.281, ал.4 вр.ал.1,т.2 от НПК негови показания
от д.п.), Т.А.Л.(вкл. и прочетените на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК
негови показания от д. п.), Д.Х.Д., И.М.Х., Ц. Н.К., Н.Д.Маринов, С.В.Р., Д.Д.
Д., С. К.Р., .В.В. Д., Б. П. М., К. Е.Н., М. А. К., В. М. Б., И.М. М., К. И. К.,
Р.Т.К.; писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за
разпознаване на лица и предмети с разпознаващ М.Д.(л.19 от д.п.), протокол за
разпознаване на лица и предмети с разпознаващ Т.А.Л.(л.20 от д.п.), протокол за
претърсване и изземване (л.24 от д.п.), 3 бр. фактури (л.32-34 от д.п.), копие
на паспорт и виза на М.Д.(л.35-36 от д.п.), справка ,,0'Кей С.”(л.38 от д.п.),
копия от лични документи на Т.Ш. (л.39 о д.п.), справка за движението на
автомобил с работен №1633 в ,,0'Кей С.”АД и карти, онагледяващи справката
(л.40-44 от д.п.), протокол за личен обиск на лице (л.48 от д.п.), справка за
съдимост (л.55-56 от д.п., л. 20-21, 174-175, 232-233, 260-261 от съд.д.),
справка за криминални прояви на Т.Ш. (л.58 от д.п.), справка НСлСл (л.24 от
съд.д.), справка ГД”ИН” (л.25 от съд.д.), фактура (л.27 от съд.д.), справка
,,0'Кей С.”АД с приложени карти (л.53-65 от съд.д.), справка от „ВТА” ООД (л.69
от съд.д.), 2 бр. разширен справки (л.139-141 от съд.д.), справка от СО район
„С.” (л.185 от съд.д.), справка ,,0'Кей С.” АД (л.188 от съд.д.), справка за
съдимост и бюлетин за съдимост (л.198-200 от съд.д.), справка от СДВР 0”ПП”
(л.238-241 от съд.д.),); веществените доказателства и доказателствени
средства'. 1 бр. оптичен носител CD (л.191 от съд.д.), както и в приетите
експертизи: заключението на СОЕ (л.29-30 от д. п.), заключението на СТЕ (л.
202-214 от съд.д.) и заключението по СГЕ (л.280-289 от съд.д.).
След собствен
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства,въззивният съд намери
,че същите в пълна степен подкрепят фактическите положения ,описани във
внесеният пред първата съдебна инстанция обвинителен акт.Макар и сравнително
малобройни,доказателствените източници в достатъчна степен изясняват спорните
по делото факти и сочат на авторството на престъплението.
В основата на
фактическите си изводи въззивната инстанция
постави показанията на св.Д. и Л.,Х.,както и постъпилите справки от
таксиметровата компания Окей С. относно движението на управлявания от
подсъдимия автомобил на 15.05.2012г.в ранните часове на денонощието и
заключението на техническата експертиза.
От показанията на св.Д. и Л. се установяват както факта ,че св.Д. е оставил процесните вещи в автомобила
на подсъдимия и го е помоли да изчака,така
и факта ,че подсъдимият е потеглил с вещите и не се е върнал.Изложеното от тях намира
потвърждение в показанията на св.Х.,който твърди,че по молба на св.Д. е
прегледал записите от външните охранителни камери пред заведението Плаза,на
които е видял , Д. да отваря задната
врата на таксито да води разговор с шофьора,да оставя багаж на задната седалка
,след което да затваря вратата, малко след което таксито е потеглило.От справките
на таксиметровата компания Окей С.,към която подсъдимият работи се установява,че
действително автомобилът управляван на подсъдимия с работен № 1633 се е намирал
след полунощ на местопрестъплението.Престоят му е няколко минути ,напълно
достатъчни ,за да се случат процесните събития.
Гореизложените
доказателствени източници представляват стройна верига от факти ,които водят до
несъмнен извод за авторството на престъплението.Въззивната инстнация счете ,че
показанията на св.Д. следва да бъдат кредитирани,тъй като последователно и
обективно пресъздават възприетите от свидетеля факти и обстоятелства.По делото
не е установено св.Д. да е тенденциозен в показанията си ,с намерение да уличи
именно подсъдимият в извършването на престъплението.Всъщност ,твърденията на
св.Д. за случилото се процесната вечер ,намира опора в показанията на св.Л.,Х.
и справката относно движението на автомобила на подсъдимия,както бе отбелязано
по-горе.Показанията му не са изолирани,а кореспонденцията им с други
доказателствени източници ги прави и
убедителни.
Въззивната инстанция
се съгласява с първостепенния съд ,че
между показанията на свидетелите Д. и Л. се откриват редица несъответствия,старателно отбелязани
от СРС.Въззивната инстанция счита обаче,че същите не касаят основите факти
,свързани с предмета на доказване и са силно надценени от първия съд. Очевидно е,че
първия съд е проявил особена критичност към изложеното от двамата свидетели,като
се е концентрирал върху несъответствията между тях,игнорирайки напълно
съвпаденията.
.Въззивната инстанция
не споделя съмненията на първостепения съд,че св.Д. не е имал възможност да
възприеме подсъдимия ,така че впоследствие да го разпознае.СРС посочва ,че
подсъдимият се е намирал с гръб към свидетеля,тъй като е седял на мястото на
водача , а св.Д. до отворената задна врата.Св.Д. заявява ,че отваряйки вратата
е провел разговор с водача на таксито на развален български език,след което е
оставил багажа и го е помолил да изчака.Т.е. имал е пряк визуален контакт с
подсъдимия лице в лице,така ,че да го запомни и впоследствие да даде негово
описание на полицейските органи.
Първият съд е
отдал голямо значение на обстоятелството ,че св.Д. не помни от коя таксиметрова
компания е бил автомобилът,което според СГС е естествена реакция,доколкото
се е ръководел от факта ,че автомобилът
притежава необходимите означения за таксиметров такъв ,стои на обозначено за
това място и би могъл да ползва услугите му.
Според въззивната
инстнация съмнение в достоверността на показанията му не би могъл да внесе и
факта ,че сигналът в полицията не е бил подаден непосредствено сред деянието ,
а няколко часа по-късно.По делото е установено ,че първо свидетелите Д. и Л.,
са потърсили съдействие от св.Х. и заедно с него са гледали записите от
охранителните камери,което е отнело време и след като са се убедили ,че не могат
да установят номера на таксиметровия автомобил или други индивидуализиращи го
белези са подали сигнал в полицията.
Според въззивната инстанция,разминаването в
показанията на свидетелите Д. и Л. относно предполагаемия час на процесния
инцидент ,също не представлява основание,те да бъдат игнорирани.Действително ,
и двамата ,съобщават по –късен час и различен от твърдението на другия час на
извършване на престъплението,,което показа ,че нито един от тях не е сигурен за
действителния такъв.Категорични са обеч,че се е случило след полунощ,което не изключва авторството на подсъдимия.
Без значение е и дали на стоянката за таксита пред дискотеката е имало
повече от едно такси или само едно,тъй като св.Д. е категоричен ,че отворил вратата и
оставил багажа си именно в това на подсъдимия.
Ирелеватно за
състовомерността на обвинението е дали потегллянето на подсъдимия е било
забелязано от двамата свидетели веднага или малко по-късно,тъй като подсъдимият
е бил наясно ,че в таксито му се намират чужди вещи и потегляйки с тях
,извършва престъпление.
Друг акцент в
мотивите на първия съд е поставен върху негодността на протоколите за
разпознаване на подсъдимия от двамата свидетели Д. и Л.,Дори да е верен извода
на първия съд за негодността им ,той не променя факта ,че подсъдимият е бил
задържан,именно защото е бил разпознат от св.Д. на 15.06.2012г.на местопроизшествието,
а впоследствие е посочен от него като извършител на престъплението и по време
на разпита му пред първата съдебна инстанция. Т.е. нуждата от разпознаване
изначално не е била необходима,тъй като подсъдимият е задържан ,именно защото е
разпознат от св.Д. като извършителя на кражбата на местопрестъплението,месец по
късно.
Необосновано,първия
съд е пренебрегнал показанията на св.Х.,към които настоящият съд се отнесе с
доверие.Свидетелят заявява ,че действително му и било съобщено за
кражбата,както и ,че двамата свидетели Д. и Л. са идвали вечери подред ,с
надеждата на намерят таксиметровия автомобил и неговия водач.Показанията на
свидетеля Х. са последователни и
логични.Свидетелят съобщава ,че е прегледал записите на външните охранителни
камери,от които е установил ,че разказаното му от свидетелите Д. и Л. е
вярно.Липсват каквито и да е основания,показанията на св.Х. да бъдат игнорирани
като тенденциозни или необективни.Не е установена каквато и да е връзка между
него и свидетелите Д. и Л.,която да го поставя в своеобразна зависимост от
тях.Свидетеля споделя факта ,че никой от компетентните органи не е потърсил
записи от външните камери на заведението,които са била налични към онзи
момент.Факта ,че такива/камери/ са поставени и съществуват се потвърждава и от
останалите разпитани свидетели по делото-охраната на заведението.Липсата на спомен
у тях за процесната кражба обаче,според въззивната
инстнация не омаловажава показанията на св.Х.,нито пък води до извод ,че кражба
не е извършена,така както е приел СРС.Липсата на спомен по принцип не може да
се тълкува както в полза на обвинението ,така и в полза на защитата ,защото не
установява факти свързани с предмета на доказване.
Очаквано,месец
след престъплението,процесните вещи,предмет на престъплението не са откри в
дома на подсъдимия при проведеното претърсване.Според въззивната инстнация ,подсъдимият
е имал на разположение дълъг период от време през който да се разпореди с
тях.Факта ,че не са открити в дома му ,не води до извод ,че не ги е отнел.
Неверен и извода
на първия съд,че от получените данни от таксиметровата компания Окей С. се установява
,че подсъдимият и неговия автомобил не са били на местопрестъплението
процесната вечер.Тъкмо обратното- установява се след полунощ на 15.05.2012г. автомобилът,управляван
от подсъдимия е бил на ул.А.М.в близост до № 10.Изслушаният от първия съд експерт/изготвил
техническата експертиза/,изследвал движението на автомобила е съобщил ,че
системата отчита грешки до 50 метра разстояние.В началото на записа,/който
стартира от 01.00 часа/автомобилът управляван от подсъдимия е бил в непосредствена
близост до местопроизшествието,което е съобщено и от експерта в съдебно
заседание.Тази информация напълно съвпада,с данните на хартиен носител от
таксиметровата компания,очертаващи движението на автомобила и
местопребиваването му на местопроизшествието.
Изводите си относно стойността на
вещите,предмет на престъплението,въззивната инстанция основа на заключението на
СОЕ,което намери за компетентно и обосновано.
При така
установеното от фактическа страна,въз основа на събраните от първата съдебна
инстанция доказателства ,въззивният съд прие,че подсъдимият Ш. е осъществил
състава на престъплението по чл. чл.195 ал.1 т.6 т.4 пр.1 вр.чл.194 ал.1 от НК. ,както от
обективна,така и от субективна страна.
Подсъдимият
Ш. е отнел чужди движими вещи от владението на св.Д.,без негово съгласие, на
обща стойност 2 693лв.За целта,същият е използвал МПС,което му е осигурило
бързото отдалечаване от
местопрестъплението и установяване на трайна фактическа власт върху тях..
Престъплението
е довършено,тъй като предмета на престъплението е преминал във фактическата
власт на подсъдимият.
От субективна
страна,престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл,като
подсъдимият е съзнавал,че вещите са се намирали във владението на другиго,че са
чужди,че владелецът не е съгласен те да му бъдат отнети ,че използва МПС,за да ги
отнеме.
При
определяне вида и размера на наказанието ,въззивният съд взе предвид
следното:
Висока е степента
на обществената опасност на извършеното от подсъдимият ,която се определя от
ръста и динамиката на престъпленията против собствеността,както и факта ,че в
случая се подкопава доверието към цяла професионална общност,при това пред
чужди граждани-туристи.
С оглед индивидуализацията на
наказанието,съдът взе предвид чистото съдебно минало,както и значителният
период от време,разделящ извършването на деянието до постановяване на присъдата/пет
години съдебно производство и още две-изготвяне на мотивите към съдебния акт/. Ръководен
от гореизложените съображения,съдът наложи наказание лишаване от свобода в
минималния предвиден размер - за срок от две години.
Съдът счете, че са
налице предпоставките на чл. 66 от НК за отлагане изпълнението на така
наложеното наказание. Същото, по вид и размер отговаря на изискванията на
цитираната разпоредба, защото е лишаване от свобода за срок по - малък от три
години. Подсъдимият не е осъждан/ Изброените по - горе смекчаващи отговорността
обстоятелства го очертават като личност с невисока степен на обществена
опасност, поради което поправянето и превъзпитаването на подсъдимия може да се
постигне и без изолирането му от обществото и ефективното му лишаване от
свобода. Ето защо съдът отложи изпълнението на така определеното наказание за
срок от три години от влизане на присъдата в сила, като счете, че минималният
изпитателен срок ще окаже най - силно възпиращо въздействие върху подсъдимия и
ще съдейства в максимална степен и за постигане на генералната превенция по чл.
36 от НК.
С оглед изхода на
делото,подсъдимият Ш. беше осъден да заплати направените разноски пред
в размер на 100 лв по сметката на СГС,,представляващи,възнаграждения за
вещи лица ,както и сумата от 5 лв за всеки служебно издаден изпълнителен лист ,
на основание чл.189 ал.3 от НПК и Тарифа № 1 т.7 към ЗДТ.
Воден от
гореизложените съображения,съдът постанови присъдата си.
Председател:
Членове:1.
2.