Р Е Ш Е
Н И Е
№ 79
град Шумен, 24.07.2018 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Димов
при секретаря Таня Кавърджикова като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №32 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „Юробанк България” АД, ЕИК-*********, гр. София, със съдебен адрес ***, бизнес сграда „Ивел” – адвокат Х.И. - САК против Е.М.К., ЕГН-********** и Н.Х.К., ЕГН-********** ***. Твърди, че банката – ищец и двамата ответници сключили договор за потребителски кредит №HL 38730/19.06.2008 г. по силата на който банката предоставила на кредитополучателите кредит в размер на равностойността на 60 000 лв. в швейцарски франкове по курс купува на банката за швейцарският франк към датата на усвояване на кредита. Краен срок за погасяване на кредита е 228 месеца от датата на отпускане на кредита – 20.06.2008 г. На посочената дата банката е извършила превод на сумата по кредита. За обезпечение на задължението е учредена в полза на банката договорна ипотека по НА №135, том ІІІ, рег. №1177/2008 г. на нотариус с №346 на НК и район на действие – района на НпРС. В договора за кредит е имало клауза, че банката във всеки момент от действието на договора за кредит може да прехвърли вземането на „Бългериън ритейл сървисиз” АД. Това всъщност и става с договор за цесия между банката и „Бългериън ритейл сървисиз” АД от 15.07.2008 г. Сочи се, че за това прехвърляне ответниците са били уведомени при сключване на допълнително споразумение от 19.08.2009 г., а също и с нотариала покана от 10.11.2017 г. по рег. №...нотариус с №662 на НК – М.С.. Към посоченият договор за потребителски кредит са били сключвани допълнителни споразумения, както следва: от 19.06.2008 г., от 19.08.2009 г., от 29.07.2010 г., от 24.06.2011 г., от 29.06.2011 г., от 23.03.2012 г. и от 30.03.2012 г. По силата на клаузи от допълнителните споразумения от 19.08.2009 г., от 29.07.2010 г., от 24.06.2011 г., от 29.06.2011 г., и от 30.03.2012 г. страните се съгласяват съществуващите непогасени просрочия и начислени за периодите на облекчение договорни лихви да бъдат включени към размера на редовната и непогасена главница. Вследствие на това размерът на задължението достигнал 52 823.55 швейцарски франка. Със споразумението то 30.03.2012 г. била договорена между страните клауза за 6 месечен период на облекчено погасяване по сделката, като през този период се дължали вноски в размер на 250 швейцарски франка, като за този период дългът ще се олихвява с фиксирана годишна лихва от 5.75% след изтичане на този период олихвяването на сумата ще е с лихвен процент равен на Базовият лихвен процент на банката за жилищни кредити в съответната валута, както и надбавка от 1.27 пункта. С посоченото споразумение са договорени наказателната лихва, която е определена като сбор между основната лихва и 10 пункта, както и е въведена такса за управление на кредита вносима с всяка погасителна вноска в размер на 0.04% върху непогасената главница на кредита. Сочи, че от 11.01.2013 г. е променена фирмата на кредитора от „Юробанк и еф джи България” АД на „Юробанк България” АД. На 20.05.2016 г. е извършено прехвърляне на вземането по договора за кредит от „Бългериън ритейл сървисиз” АД на „Юробанк България” АД. За така извършената цесия кредитополучателите са уведомени с нотариални покани рег. №№2552 и 2560 и двете заверени на 10.11.2017 г., том І, акт 128 на нотариус с №662 на НК. Намира, че поради неизпълнение на задължения по договора – незаплащане на падежирали вноски ответниците са изпаднали в забава. Сочи, че след неиздължаването на погасителна вноска с падеж 10.12.2014 г. банката е обявила цялото задължение в размер на 60 962.47 швейцарски франка за предсрочно изискуемо. Поради изложеното моли да бъдат осъдени ответниците да заплатят сумата от 48 373.59 швейцарски франка – представляваща непогасената главница по договора за банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба и нотариални такси в размер на 246 лв. Моли да му бъдат присъдени и сторените в производството съдебни и деловодни разноски, които определя като 3 280.46 лв. – държавна такса и 3 588.41 лв. – адвокатско възнаграждение.
По делото от името на двамата
ответници - Е.М.К. и Н.Х.К. е постъпил писмен отговор. Последният обаче не може
да бъде взет предвид, тъй като не е депозиран своевременно. Както може да се
установи съобщенията за исковата молба са връчени на адреса на ответниците на
07.03.2018 г. Според нормата на чл.367 от ГПК отговор на исковата молба следва
да се подаде в двуседмичен срок, а съгласно чл.60, ал.3 от ГПК „Срокът, който се брои на седмици, изтича в
съответния ден на последната седмица.” Т.е. срокът започнал да тече с
връчване на съобщението на 07.03.2018 г. (сряда) изтича с изтичане на
21.03.2018 г. (сряда). Както може да се установи от пощенското клеймо на плика,
с който е подаден отговорът – датата на подаване на същия по пощата е станало
на 22.03.2018 г. Т.е. един ден след изтичане на срока. (ИМ е входирана в
деловодството на съда на 26.03.2018 г.) За по-голяма сигурност съдът с нарочно
писмо до ТП „Български пощи” Шумен е изиска. справка относно това, кога е постъпила пощенска пратка с уникален
код – R PS 9730 0008W9 D. С нарочно писмо е отговорено, че
пратката е пирета на гише в ИРМ Кауфланд на 22.03.2018 г. в 18:27 ч. В
настоящият случай не е налице хипотезата на чл.61, ал.2 от ГПК след изменението
му, тъй като за периода от 07 до 21 март няма обявени официални празници. Тъй
като съдът приема, че не е подаден в срок отговор на ИМ и същият не е приет –
не е изпълнил процедурата по чл.372 от ГПК и не е уведомил ищеца за това. Така
подаденият отговор следва да се приеме като писмено становище по делото.
Предвид пропускането на срока следва да се приложат и последиците, които се
свързват с неподаването на отговор – чл.370 от ГПК – «Когато в установения срок ответникът не
подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори
истинността на представен документ, не посочи доказателства или не представи писмени
доказателства, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.»
В съдебно заседание за ищеца е се явяват адвокат С.Р.Р. от АК – Велико Търново и адвокат Д.В.Н.от АК – София. И двамата поддържат подадената искова молба и молят да бъдат осъдени ответниците да заплатят претендираните суми по договор за потребителски кредит от 19.06.2008 г. в размер на 48 373.59 швейцарски франка, представляващи непогасена главница по договора, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от завеждане на исковата молба, както и дължими във връзка с кредита нотариални такси в размер на 246 лв. Моли да бъдат присъдени сторените разноски.
Ответниците редовно уведомени не изпращат представител.
След дадена възможност за това и двете страни са представили след приключване на съдебното заседание и писмени становища по спора. Депозираното становище от ищцовата страна преповтаря изложеното в исковата молба. Това представено от ответниците съдържа твърдение, че не се оспорва обстоятелствата, че е налице сключен между страните договор за потребителски кредит, обезпечен с ипотека. Твърдят обаче, че за прехвърлянето на вземането по договора извършено от кредитора на 15.07.2008 г. на основание чл.99 от ЗЗД не са били уведомени надлежно за цесията и тя няма действия спрямо тях, тъй като не им е съобщена. Едва с нотариалните покани от 14.11.2017 г. е било съобщено за посочената цесия. Поради това считат, че действията по упълномощаване на представител за нотариалните покани, цесиите на вземането и тяхното редовно съобщаване, предсрочната изискуемост и дължимост на сумата по договора са опорочени и оспорват тяхната законност. Намират, че втората цесия на дълга няма действие спрямо тях, тъй като първата не е соъбщена и не е произвела действие, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Сочи, че единият от ответниците е пенсионер по болест, а другият – безработен за това не могат да обслужват кредита. Оспорва размерът на претенцията за главница в претендираният размер и оспорват претендираните нотариални такси, тъй като в исковата молба не ставало ясно за какво са дължими.
Молбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна следното: На 19.06.2008 г. в гр. Шумен между страните бил сключен Договор за потребителки кредит №HL 38730, по силата на който „Юробанк И Еф Джи България” АД предоставяло паричен кредит на ответниците Е.М.К. и Н.Х.К. за сумата представляваща равностойност на 60 000 лв. в швейцарски франкове. Впоследствие клаузи на посоченият договор били изменяни, както следва: с Допълнително споразумение от 1908.2009 г., с Допълнително споразумение от 29.07.2010 г., допълнително споразумение от 24.06.2011 г., допълнително споразумение от 29.06.2011 г., допълнително споразумение от 23.03.2012 г. и допълнително споразумение от 30.03.2012 г. Констатира се, че задължението е било обезпечено с ипотека върху недвижим имот учреден от ответниците в полза на „Юробанк И Еф Джи България” АД на 19.06.2008 г., със сключен на същата дата Договор за ипотека, отразен в Нотариален акт №... от 2008 г. на Нотариус П.А.с район на действие – района на НпРС.
По делото е представен и договор за цесия от 15.07.2008 г., по силата на който на „Юробанк И Еф Джи България” АД прехвърля на „Бългериан ритейл сървисиз” АД всички свои вземания по договори за жилищни и потребителски кредити обезпечени с ипотека (т.1.1 от договора) на основание чл.99 от ЗЗД. Договорите предмет на цесията са описани в Приложение №1 и Приложение №2 към договора и там присъства и задължението на ответниците. Договорът за цесия е нотариално заверен с рег. №11348 от 15.07.2008 г. на Нотариус с №200 на НК и район на действие – района на СРС. Представен е и втори договор за цесия от 20.05.2016 г., който установява, че на посочената дата „Бългериан ритейл сървисиз” АД прехвърля на Юробанк България” АД всички свои договори произтичащи от договори за ипотечни кредити (жилищни и потребителски кредити на физически лица, обезпечени с ипотека), които са подробно описани в Приложения от №1 до №8 по договора. В Приложение №2 (представено по делото) фигурира и задължението на ответниците по процесният кредит. Договорът за цесия е нотариално заверен на 20.05.2016 г. с рег. №2308 на Нотариус с №189 на НК и район на действие – района на СРС. По делото са приети като доказателства и 2 бр. нотариални покани до двамата ответници по отделно, получени лично на 14.11.2017 г., с които е отправено изявление изходящо от банката ищец, че на основание чл.18 от Договора между страните и предвид продължително необслужване на кредита банката обявява същият за предсрочно изискуем. С посочените нотариални покани, заверени на 14.11.2017 г. при Нотариус с рег. №662 на НК и район на действие – района на НпРС, с регистрационни номера, съответни рег. №2560 и рег. №2552 са уведомени ответниците и за извършените и описани по-горе две цесии.
В рамките на производството е била приета ССЕ, която дава следните отговори на поставените и въпроси. На първо място сочи, че размерът на усвоените средства по процесният кредит са в общ размер на 54 356 CHF (швейцарски франка), като усвоената първоначално, при отпускане на кредита сума е 50 668 швейцарски франка, а останалите суми, които се явяват разликата са вследствие на кепитализации извършени по силата на допълнителните споразумения. Установено е, че сумата е усвоена изцяло, както е записано в ССЕ – „Не са налице неусвоени суми.” всички удържани като дължими суми са в съответствие с договореното между страните по договора и сключените допълнителни споразумения. По документи общият размер на суми постъпили за погасяване на задълженията е 32 869.97 швейцарски франка, с които суми са погасени 66 погасителни вноски и частично вноска с падеж от 10.12.2014 г. При погасяване на задълженията е имало забавяния, а от 24.01.2015 г. напълно е спряло обслужването на задълженията на ответниците. Към момента ответниците не са изплатили главница в размер на 48 373.59 швейцарски франка. Констатирано е, че във връзка с договора и учредяването на договорна ипотека върху недвижим имот за обезпечение на задължението по договора са платени 246 лв. като нотариални такси.
Предвид изложеното от фактическа страна съдът направи и следните правни изводи: Настоящия иск е осъдителен за присъждане на дължима сума по неизплатена главница по договор за потребителски кредит. В доказателствена тежест на ищеца е било да установи, че е налице договор за потребителски кредит между страните, неговите съществени клаузи, обстоятелството, че сумата е била получена от ответника, че кредита не е бил обслужван редовно, обявяването му за предсрочно изискуем. С оглед твърденията, че са налице две последователни цесии следва да се установи наличието на такива, както и че същите са редовно извършени.
В самото производство с доказателства е установено, отпускането на кредита за процесната сума, както и че претендираната сума е дължима като непогасена. Това обстоятелство не се оспорва от ответника. Дори в несвоевременно подаденият отговор на исковата молба, както и в депозираните по делото след приключване на съдебното дирене писмени бележки не се оспорва вземането на заема, усвояването му, дължимостта на сумите, както и обстоятелството, че не са своевременно заплащани дължимите вноски. Не се оспорва и обявяването на кредита за предсрочно изискуем, нито редовността на връчването на нотариалните покани на ответниците, с които им е съобщено за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, уведомени са за извършените цесии, както и са поканени да възстановят дължимите суми.
Единственото възражение направено от ответниците касае редовността на извършените цесии по реда на чл.99 от ЗЗД. Посочено е в отговора, че за първата от цесиите не е съобщено своевременно на длъжниците и тъй като те не са били уведомени за това обстоятелство същата следва да бъде приета за нередовна и да бъде прието, че не поражда правно действие, както и че следващата цесия също не е валидна. Подобни съждения обаче нямат опора в закона. Цесията е двустранен договор между цедент (пръхвърлител на вземането) и цесионер (приобретател), като правната воля на длъжника не се взема предвид и е без значение за валидността на договорът между цедент и цесионер. Същият поражда задължения само между страните по договора (не и по отношение на длъжника по вземането). Нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД („Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.”) всъщност не касае редовността на цесията като договор, а касае кога настъпва оповестителният ефект за добросъвестните трети лица, включително и длъжника. Причина за това е, че ако длъжника не знае за цесията посочената норма защитава неговият интерес, тъй като ако длъжника изпълни на цедента, то това ще е редовно плащане. Ако обаче нему е съобщено за цесията той вече не може редовно да изпълни на цедента, а е длъжен да изпълни само и единствено на цесионера. При условие, че длъжника зане за цесията и изпълни на цедента, то подобно изпълнение би било нищожно и не може да се противопостави на цесионера. Подобни съображения от естество да направят явен договора за цесия касаят и отношенията с трети лица. Това означава, че неизвестяването на длъжника не опорочава цесията и не това е смисъла на законовия текст на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Този проблем е разгледан както в теорията, така и в практиката и няма различни мнения. Стр. 162 от „Облигационно право” П.Г., V издание, София 2013 г. – „ ... цесията не създава права и задължения за длъжника, защото той не е страна по нея.” „Цедентът е длъжен да съобщи прехвърлянето на вземането ... Правното значение на това задължение е, че от момента на съобщаването длъжникът се обварзва спрямо цесионера.” В подобен смисъл и стр.496 „Облигационно право. Обща част”, проф. А.К., ІV издание, „Сиби”, 2007 г. – „Съобщението не е елемент от фактическият състав, който поражда действие между страните. Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на цесията. Значението на съобщението е с оглед на третите лица – длъжника, правоприемниците и кредиторите на цедента и цесионера.”.
В подобен смисъл се е произнесла и практиката: „При договора за цесия носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице. При това положение, става промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, комуто цедентът е прехвърлил вземането си. Вземането преминава от предишния кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на договора, като правото на цесионера е все още неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор. Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера, а задължението му спрямо последния ще възникне едва след получаване на съобщението от предишния кредитор. За да има цесията действие спрямо длъжника по прехвърленото вземане, тя трябва да му се съобщи от цедента. Чл. 99, ал. 4 ЗЗД не съдържат изискване за срок за съобщаване и форма за съобщаване. Няма значение и начинът, по който цесията ще се съобщи от цедента на длъжника - това може да стане по телефон, по телекс, по факс или писмено, като писменото съобщение не е задължително да бъде изпратено по пощата. Смисълът на съобщението е да се пресече възможността длъжникът да престира на лице, което не е кредитор, като се доведе до знанието му станалата цесия и е без значение формата на извършеното съобщение, защото тя не е условие за валидност.” – Р от 03.03.2007 г. по т. д. №889/2006 г. на ІІ ТО на ВКС.
Явно е, че в конкретният казус едно известно време длъжниците са изпълнявали редовно ежемесечните си задължения по отношение на цесионера по първата цесия – това също така не е предмет на спор между страните. Не само това – с нотариалните покани от ноември 2017 г. ответниците са узнали за извършените цесии. Т.е. с момента на поканата за изплащане на задължението – т.е. поставянето им в забава – те са били редовно уведомени и са знаели кому трябва да изпълнят. Ето защо съдът намира и двете цесии за редовно извършени и явно известни на длъжниците преди момента на завеждане на настоящото производство.
Ето защо съдът намира, че предявените субективно съединени искове са основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени, като ответниците бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца претендираната сума за главница в размер на 48 373.59 швейцарски франка – представляваща непогасената главница по договора за банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба, както и претендираните нотариални такси (установени от ССЕ) в размер на 246 лв.
Ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца и сторените от последния разноски за водене на настоящото производство в размер на 7 513.55 лв., от които определя като 3 325.14 лв. – държавна такса и 3 588.41 лв. – адвокатско възнаграждение, както и 600 лв. за назначената в производството ССЕ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Е.М.К., ЕГН-********** и Н.Х.К., ЕГН-********** *** да заплатят солидарно на „Юробанк България” АД, ЕИК-*********, гр. София, със съдебен адрес *** сумата от 48 373.59 CHF (четиридесет и осем хиляди триста седемдесет и три цяло и петдесет и девет швейцарски франка), дължими като главница суми по договор за потребителски кредит №HL 38730/19.06.2008 г., както и сумата от 246 (двеста четиридесет и шест) лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 09.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумите за главница.
ОСЪЖДА Е.М.К., ЕГН-********** и Н.Х.К., ЕГН-********** да заплатят солидарно на „Юробанк България” АД, ЕИК-*********, гр. София и сторените от последното разноски за водене на настоящото производство в размер на 7 513.55 лв. (седем хиляди петстотин и тринадесет лева и петдесет и пет стотинки), представляващи дължими разноски за водене на производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.
Окръжен съдия: