№ 103
гр. гр.Несебър, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева
Административно наказателно дело № 20212150201178 по описа за 2021
година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на ЕМ. КР. АЛ. с ЕГН **********, с адрес:
с.Д., общ.В., обл.П., ул.“Б.в.“ № 6, подадена чрез адв.Д.М. от АК-Пловдив, със съдебен
адрес: гр.В., бул.“................., тел 0896/...... против Наказателно постановление № 21-
0304-001512 от 17.09.2021г. на Началник Сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с
което на основание чл.174, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
жалбоподателя А. са наложени административни наказания – глоба в размер на 2000
/две хиляди/ лева и 24 /двадесет и четири/ месеца лишаване от право да управлява
МПС, за административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Моли се съдът да
отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Претендира
присъждане на заплатените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, жалбоподателят А. не се явява. Явява се процесуалния
му представител, който поддържа жалбата от името на доверителя си. Не сочи нови
доказателства.
За РУ на МВР-гр.Несебър, в съдебно заседание представител не се явява.
Представя писмени и ангажират гласни доказателства.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, пред надлежната инстанция от
лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради
което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, съдът намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 27.08.2021г., около 00.50 часа, в КК Слънчев бряг, общ.Несебър, на ул.Без
име-Сл.Бряг, алеята пред казино Платинум, органите по КАТ спрели за проверка
1
движещото се в посока дискотека Ориндж четириколесно превозно средство „Хамър“ с
рег.№ ......, управлявано от жалбоподателя А.. На место водачът бил поканен да бъде
тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ №
0189, но същият отказал. Отказал и да му получи издадения му талон за медицинско
изследване № 081398, както и да даде кръвна проба за химически анализ. За така
установеното нарушение на жалбоподателя А. бил съставен АУАН, въз основа на
който било издадено атакуваното наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят А., който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в
производството пред настоящата инстанция. В жалбата си същият сочи, че е бил
тестван с Дрегер три последователни пъти, като апарата отчитал различни резултати,
без да му бъде сменян мощука и без да му се съобщават резултатите. Твърди, че след
проверката не му бил издаван талон за медицинско изследване и не му било обяснено
какво да прави. Сочи, че след проверката полицейските служители не са го закарали до
лечебното заведение, където да даде кръвна проба. Същият бил освободен и повикан
отново на следващият ден за съставянето на акт за установяване на административно
нарушение. Предвид гореизложеното се моли да бъде отменено обжалваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно и постановено при съществени
нарушения на административно-производствените правила.
Съдът в контекста на правомощията си по съдебния контрол, след като
провери изцяло и служебно съставения акт за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
респективно от административно-наказващия орган. Описаната в акта фактическа
обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени доказателства,
както и от показанията на актосъставителя Орх. М. Ибр. - младши автоконтрольор при
РУ на МВР-Несебър, присъствал при установяване на нарушението. Същият в
показанията си пред съда заявява, че на процесната дата и час, командирован служител
поискал тяхното съдействие. При отиване на място установили спряно превозно
средство „Хамър“ с рег.№ ......, управлявано от жалбоподателя А.. Същият бил поканен
да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, но отказал. Водачът
отказал да получи и талон за медицинско изследване, за което му бил съставен акт,
препис от който бил връчен на жалбоподателя. Актосъставителят И. сочи, че водачът
подписал акта без възражения. Разяснено му било правото да даде кръвна проба за
анализ, но водачът отказал да даде такава. На место му бил съставен акт, препис от
който му бил връчен.
Показанията на актосъставителя се подкрепят от представените от Началника
на РУ на МВР-Несебър АУАН № 155392 от 27.08.2021г. и талон за медицинско
изследване № 081398 от 27.08.2021г. – в оригинал /л.35-36 вкл./.
Недоказани останаха изложените пред съда възражения на процесуалния
представител на жалбоподателя, че последният не е получил препис нито от акта, нито
талон за медицинско изследване. Видно от представените оригинали на същите,
жалбоподателят А. е положил подпис в графа получих препис от акта, респективно
екземпляр от талона на 27.08.2021г.
Недоказани останаха и възраженията на пълномощника на жалбоподателя, че
2
на последния е бил връчен нечетлив препис от акта, с което било препятствано правото
му на защита. В тази връзка, съдът на два пъти даде възможност на жалбоподателя да
представи връчения му АУАН № 155393 от 27.08.2021г., но такъв не бе представен до
приключване на производството по събиране на доказателствата.
Налага се извод, че правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е
нарушено. В практиката си касационната инстанция също е имала повод да посочи, че
след като е положил подпис в разписката за връчване на АУАН, съответният водач е
запознат със съдържанието му и правото му на защита не е нарушено. В такава насока
са напр. Решение № 1110 от 20.06.2017г. на АдмС - Бургас по адм. д. № 2332/2016г. и
Решение № 634 от 03.04.2018г. по КАНХД № 432/2018г. по описа на Административен
съд Бургас.
Съдът не установи наличието на съществени процесуални нарушения при
съставянето на акта за установяване на административното нарушение, съответно при
издаване на атакуваното наказателно постановление. Същите са издадени от надлежни
органи и в рамките на тяхната компетентност, при спазване на административно-
производствените правила. Установените от контролните органи административно
нарушение е описано ясно и съответства на посочената за нарушена административно-
наказателна разпоредба. Предвид на това, съдът намира за неоснователни и недоказани
изложените в жалбата твърдения за допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при съставянето на АУАН, съответно при
издаване на обжалваното наказателно постановление. Събраните по делото писмени и
гласни доказателства мотивират съда да приеме, че на процесната дата – 27.08.2021г.,
около 00.50 часа, жалбоподателят А. безспорно е нарушил визираната в наказателното
постановление разпоредба на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, поради което е бил
законосъобразно санкциониран.
Неоснователни са изложените в жалбата възражения, че след проверката,
водачът не е бил откаран до лечебното заведение за даване на кръв за химически
анализ. В тази връзка, от показанията на актосъставителя И., задължение на органите
на полицията е да откарат водачът на превозно средство до съответното здравно
заведение за вземане на кръв за химически анализ при установено количество над 1,2
промила алкохол в дъха на водача, какъвто не е настоящия случай.
Недоказани останаха и възраженията на жалбоподателя, че не му бил връчен
акт веднага след приключване на проверката, обстоятелство което се опроверга, както
от показанията на актосъставителя И., така и от представения по делото АУАН в
оригинал.
Що се отнася до наложените на жалбоподателя А. административни
наказания, съдът, като взе предвид, че същите са определени в предвидения от закона
фиксиран размер, счита, че съответстват на характера и степента на обществена
опасност на извършеното нарушение като деяние, и съдействат в максимална степен за
постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.12 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира жалбата за
неоснователна и недоказана, поради което същата следва да бъде оставена без
уважение, а атакуваното наказателното постановление – изцяло потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският
районен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0304-001512 от
17.09.2021г. на Началник Сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което на
основание чл.174, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на ЕМ. КР.
АЛ. с ЕГН **********, с адрес: с.Д., общ.В., обл.П., ул.“Б.в.“ № 6, със съдебен адрес:
гр.В., бул.“................., тел 0896/...... /чрез адв.Д.М. от АК-Пловдив/, са наложени
административни наказания – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и 24 /двадесет и
четири/ месеца лишаване от право да управлява МПС, за административно нарушение
по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4