Р Е Ш
Е Н И Е
Град Добрич, 17.02.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в публично заседание, проведено
на първи февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов при
секретаря И.И...........……………………………………………
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 01336 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от А.С., Х., ЕГН ********** с адрес ***,
чрез пълномощника адв. В.Й.,***,
срещу А.А.Х., ЕГН **********
с адрес ***, за постановяване на решение, с което да се прекрати с
развод бракът между двамата като дълбоко и непоправимо разстроен. Иска се след
развода ответницата да възстанови предбрачното си
фамилно име А.. Респективно се прави предложение при
съгласие да се сключи споразумение по чл.49, ал.4 СК или съдът, при поискване,
да се произнесе по реда на ал.3 относно вината за разстройството на брака.
В исковата молба се навеждат
твърдения, че страните са живели съвместно съвсем кратко и повече от 12 години
е налице фактическа раздяла между тях. По време на брака не са придобивали
имущество в режим на СИО, включително и семейно жилище.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
Бракът между
съпрузите А.С., Х., ЕГН ********** и
А.А.Х., ЕГН ********** е
сключен на 19.02.2002г., видно от удостоверение за сключен граждански брак,
издадено въз основа на акт за граждански брак № 0061 от 19.02.2002г. от длъжностното
лице по гражданското състояние при община град Добрич.
От представеното
удостоверение за семейно положение, съпруга и деца изх.№ 3019
от 14.07.2015г. се установява, че страните имат дъщеря
Е. А. Х., ЕГН ********** и син А. А. Х., ЕГН **********.
Във връзка с
твърденията на ищеца, че той не е биологичен баща на двете деца, съдът е
предоставил възможности да се проведе производство пред ДОС относно произхода
на двете деца от бащата, но такива действия не са предприети.
По делото са
представени становища от ДСП-Д. и ДСП-Б.. От разговора
на социалните работници с ответницата се
установява, че след брака – 2002г., страните не са живели заедно. Ищецът
не е биологичен баща на двете деца Е.и А., като за такъв е посочен живеещият на семейни начала
с ответницата С. И. Б. от с.Л., общ.Б..
С него обитават жилище в същото село, собственост на С. Б., което
представлява едноетажна къща с три помещения, в добро състояние. Двамата се
грижат за отглеждането и възпитанието на децата, осигурен им е личен лекар,
имунизации и т.н., безопасна и сигурна среда. Детето Е.е ученик в първи клас в основното
училище на селото. Двете деца са силно привързани към майка си.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Подадена е молба
за развод по реда на
чл.318 и сл. ГПК вр. с чл.49, ал.1 СК - за
прекратяване с развод на сключения между
страните граждански брак, с искане за възстановяване от страна на съпруга на фамилното име на
съпругата на предбрачното й фамилно име – А.. Не е правено искане съдът да се произнесе по въпроса за
вината.
Съгласно доктрината и съдебната практика развод по реда
на чл.49, ал.1 СК е допустим само ако се
установи пълна липса на най-общо
посочените в закона признаци на брачни
отношения – чл.13-17 СК, добрите
нрави и обичаите, т.е. същият е дълбоко
и непоправимо разстроен, когато представлява пълно отрицание на нормалното състояние
на брачната връзка, отсъства дължимото отношение между съпрузите, разкъсана е общността между тях /любов,
доверие, уважение, разбирателство, взаимопомощ/, брачната връзка е формална, несъответстваща на морала и закона,
което пречи на нормални условия
на семеен живот, отглеждане и възпитание на деца.
В тази връзка
дълбокото и непоправимо разстройство на брака е правно понятие, поради което твърденията на страните следва
да бъдат доказани, като признанието на твърдяното от другия
съпруг се преценява с оглед всички обстоятелства по делото. Оттук – съдът следва да
установи и конкретизира причините за разстройството
на брака и дали от тях
е последвало дълбокото и непоправимо разстройство, т.е. дали са
обективни или брачни нарушения от съпруга/съпрузите. В това отношение
е изясняване на въпроса за фактическата
раздяла и
нейните последици.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира, че
брачната връзка между страните по делото е изцяло разкъсана и лишена от съдържание. В подкрепа
на този извод
е фактическата раздяла между тях,
която не се оспорва и се установява по безспорен начин от социалния доклад на
ДСП-Ботевград.
Предвид гореизложеното съдът стига до извода, че бракът е дълбоко
и непоправимо разстроен по смисъла на
закона и искът за прекратяването му следва да
бъде уважен, тъй като между
съпрузите повече не съществуват дължимите от закона
и от морала взаимоотношения, характеризиращи брака – освен посочените
по-горе, загриженост един за друг,
икономическа общност, общ социален живот.
Настъпилата помежду им фактическа раздяла е следствие именно на тези липси
и е необратима. Формалното съществуване
на брака не е в интерес на съпрузите, нито
е обществено оправдано.
Никоя от
страните не е поискала от съда
да се произнесе
относно вината за разстройството на брака, поради
което съдът не следва да
се произнася относно обстоятелството кой от двамата
съпрузи е виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения. Ищецът е поискал да се възстанови на ответницата предбрачното фамилно име. Съгласно нормата на чл.53 СК след развода съпругът може да
възстанови фамилното
си име преди
този брак, от което следва, че след като
съпругата не е направила такова искане, след развода тя ще носи брачното си
фамилно име.
По време на брака са родени две деца, които са малолетни, за чийто произход не е оборена презумпцията на чл.61, ал.1 СК, поради което съдът е длъжен да се произнесе служебно
по реда на чл.59, ал.2 СК при кого от
родителите да живеят децата, на кого от
тях се предоставя
упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права,
както и режима на личните отношения
между децата и родителите и издръжката на децата. В случая се установява безспорно,
че децата живеят и се отглеждат от майка си, не познават изобщо ищеца. Поради
това съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение децата Е.
и А. следва да се предоставят на майката, а нейният адрес да стане и техен
адрес. На съпруга А.Х. се предоставя режим на лични отношения с тях както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00 часа сутринта на
съботния ден до 18,00 часа вечерта на неделния ден с възможност за преспиване и
20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Определя
месечна издръжка, дължима от съпруга А.Х. за всяко
едно от децата Е. и А., в размер на по 105 лева за всяко едно от тях, считано
от влизане на решението в сила, платими до 5-о число на съответния текущ месец,
до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка неплатена вноска до нейното изплащане.
Съдът определя окончателна държавна такса за
прекратяването на брака в размер на 50 лева, която, при този изход на делото,
на основание чл.329, ал.1 ГПК следва да се заплати от двамата
съпрузи поравно, но тъй като ищецът е внесъл държавна такса в размер на 25 лева
при образуване на делото, съпругата дължи остатъкът от 25 лева, платим по
сметка на ДРС. Съпругът А.Х. дължи държавна такса за присъдените издръжки въз
основа на тригодишните платежи в общ размер на 302,40 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД бракът, сключен на 19.02.2002г. пред длъжностното
лице по гражданско състояние при община град Добрич /акт за граждански брак №
0061 от 19.02.2002г./ между А.С., Х., ЕГН ********** с адрес *** и А.А.Х.,
ЕГН ********** с адрес ***, като дълбоко и непоправимо
разстроен, без да се произнася относно
вината за разстройството му.
1.ОТНОСНО МЕСТОЖИВЕЕНЕТО НА
РОДЕНИТЕ ОТ БРАКА ДЕЦА – след прекратяване на брака родените
по време на брака деца Е. А. Х., ЕГН ********** и А. А.
Х., ЕГН ********** ще живеят на адреса на майката А.А.Х., ЕГН ********** ***.
2.УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА – родителските права върху родените
по време на брака деца Е. А. Х., ЕГН ********** и А. А.
Х., ЕГН ********** се предоставят за упражняване от майката А.А.Х., ЕГН **********.
3.ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ БАЩАТА И ДЕЦАТА ОТ БРАКА – на бащата А.С.,
Х., ЕГН ********** се определя следния режим на лични
отношения с децата Е. А. Х., ЕГН ********** и А.А. Х.,
ЕГН **********: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 9,00 часа сутринта на съботния ден до 18,00 часа вечерта на неделния
ден с възможност за преспиване и 20 дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск.
4.ИЗДРЪЖКА НА ДЕЦАТА – бащата А.С.,
Х., ЕГН ********** ще заплаща месечна издръжка на децата
Е. А. Х., ЕГН ********** и А.А. Х., ЕГН
********** чрез тяхната майка и законен представител А.А.Х., ЕГН ********** в размер
на по 105 лева /сто и пет/ за всяко едно от тях, считано от влизане на
решението в сила, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до
настъпване на законни основание за нейното изменение или прекратяване.
5.ОПРЕДЕЛЯНЕ ПОЛЗВАНЕТО НА
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ – съпрузите не са придобивали семейно
жилище по време на брака.
6.ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА- съпругата ще носи брачното си фамилно име
– Х..
7.ОТНОСНО
ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ - по време на брака не са
придобивани недвижими имоти или движими вещи на значителна стойност. Личните вещи са поделени между съпрузите.
8.ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ - не се дължи издръжка между съпрузите.
9.
Разноските по делото - разноските по делото се поемат поравно от
страните.
ОСЪЖДА А.А.Х., ЕГН **********
с адрес ***, да заплати по сметка на ДРС окончателна държавна такса за
прекратяване на брака в размер на 25
лева /двадесет и пет/.
ОСЪЖДА А.С., Х., ЕГН
********** с адрес ***, да заплати по сметка на ДРС държавна такса върху присъдените издръжки в размер на тригодишните платежи в общ размер
на 302,40 лева /триста и два лева и
четиридесет и стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на
служба "ГРАО" на областно равнище по местоживеене на лицата за отразяване
на промяната в гражданското им състояние, на основание чл.107,
ал.1 ПАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: