Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.02.2019
година гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на единадесети януари
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ТЕНЕВА
при секретаря Тонка Тенева, като
разгледа докладваното от съдия Тенева гр.д. № 4579 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за издръжка за минало време по чл. 149 от СК.
Настоящото
производство е образувано, след като с Определение от 11.09.2018 г. настоящият
състав не е приел за съвместно разглеждане и отделил предявен насрещен иск по
гр.д. № 3278/2018 г. на РС Стара Загора. Последното е заведено по искова молба
на В.М.П. срещу Ж.М.Д. и касае спор между родителите за режим на лични
отношения спрямо малолетното им дете С.В.П., както и спор за пътуване на детето
в чужбина т.е. гр.д. № 3278/2018 г. е спорна администрация между страните що се
касае до всички въпроси по чл. 127 ал. 2 от СК, които не са уредени със
споразумение и спор по чл. 127а от СК. По това производство съдът е задължен да
се произнесе служебно по всички въпроси – за родителски права и местоживеене на
детето, режим на лични отношения, издръжка (за бъдеще време, считано от датата
на исковата молба). В този смисъл Решение № 30/01.02.2019 г. по гр.д. №
3060/2018 г. IV ГО на ВКС.
В исковата молба се твърди, че от предявения иск, по който е образувано
гражданско дело №3278/2018г. по описа на Районен съд Стара Загора било
безспорно ясно, че Ж.М.Д. не живее заедно с бащата на детето си В.М.П.. Нещо
повече В.М.П. заминал да живее и работи в чужбина около месец след раждането на
детето. Първоначално живеел и работел в Гърция, а впоследствие и към настоящия
момент живеел и работел в Конфедерация Швейцария. До сега В. не е плащал
издръжка за детето им С.. Изпращал е парична издръжка на майката, тъй като е
настоявал да не започва работа, за да обръща достатъчно внимание на С..
Действително изпращана ѝ била издръжка, но същата както посочва майката
тя не е била за детето. Нещо повече от сумите които ѝ е изпращал тя лично
плащала консумативите за ел.енергия и вода в родната му къща в гр.Свиленград.
Понастоящем майката работела на 4 часов работен ден, считано от
21.06.2018г. като живеела с децата си в апартамента на майка ѝ. С оглед
честото боледуване на детето С., необходимостта от здравословното му и правилно
отглеждане били необходими значителни средства за храна, дрехи и лекарства.
След като бащата на детето - В.П. ѝ заявил в разговор, че спира да
изплаща издръжката ѝ защото тя не го допуснала да нощува в апартамента на
майка ѝ, била принудена да предприеме настоящата крачка за предявяване на
иск за издръжка на детето им С.В.П..
Предвид изложеното като майка и законна представителка на детето С.В.П. се
пораждал правния интерес от предявяване на настоящия насрещен иск срещу бащата В.М.П..
Последният не плащал издръжка за други деца и по негови думи имал много добро
възнаграждение, поради което счита, че не би представлявало трудност изплащане
на претендираната издръжка за детето им.
На основание чл.143 ал.2 от СК и във връзка с чл.149 от СК, моли да се
постанови съдебно решение и съгласно събраните по делото доказателства да се
осъди ответника по настоящия иск да заплаща на малолетното си дете С.В.П., чрез
неговата майка и законна представителка месечна издръжка в размер на 550 лева
считано от датата на предявяване на иска – 01.08.2018 г. и за в бъдеще до
настъпване на законна причина за нейното отменяване или изменяване, както и
издръжка за една година назад за периода от 01.08.2017 г. до 01.08.2018 г. в
размер на 550 лева на месец, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска до окончателното й плащане.
Счита, че така предявеният размер на издръжка бил съобразен с получавания
от ответника доход и разходите необходими за отглеждане на детето. Основание за
това била възможността на ответника да изплаща издръжка на майката в периода
м.06.2017г. - м.04.2018г. В посоченият период В.П. ѝ е изплащал издръжка,
за да не започва работа, равняваща се на 9 превода по банкова сметка, ***еченията
от сметката си.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника.
Искът се оспорва като неоснователен и недоказан по отношение на
потребностите на детето и възможностите на бащата. Отправени са възражения за
недопустимост на исковете за издръжка. Признава, че е заплащал издръжка на
майката и детето, докато е работел; в чужбина и уговорката никога не е била, че
сумите са само за майката и с цел тя да не работи.
Напротив Ж.Д. многократно заявявала, че си търси работа. Впоследствие
ответникът разбира, че парите които изпраща за отглеждането на дъщеря си,
ищцата е използвала за цялото домакинство- в това число нейната майка и детето
й от предишно съжителство с друг мъж. От кореспонденция в интернет, с която
ответника разполага е узнал, че от изпращаните от него средства са се
възползвали и други хора, които са били близки с ищцата. Информацията е
изпращана именно от лица, който са установили тези отношения и са изпратили писмената
кореспонденция водена през социалните мрежи.
В самата искова молба имало противоречие- ищцата заявява, че получавала
парите за себе си като обезщетение, за да не работи, но пък и казва, че
ответникът ги изпращал, за да може тя да се фокусира върху грижите над детето,
което предполага, че същите са били за издръжката на детето.
Отделно ищцата била наясно с факта, че заминаването на ответника в чужбина
е било именно, за да може да издържа детето им, тъй като в България парите все
не стигали, а предишният мъж на ищцата, от който тя имала по- голяма дъщеря и думите
й пред ответника били, че й плащал 100 лв. издръжка на месец.
Ответникът е превеждал значителни суми по банковата сметка на ищцата, тъй
като детето било на 4 години и нямал правна възможност да ги изпраща директно
на него. От тези средства той в последствие разбира, че се ползват и други
лица, а от исковата молба научава, че ищцата смята тези пари за обезщетение, за
да не работи, вместо заплата, каквато уговорка между тях никога не е имало. Ищцата
е получавала и много суми на ръка, в брой. Причината да ги плаща ответникът е,
че ищцата непрестанно е искала от него суми за издръжката на детето, за
заплащане на ток, на вода, на консумативи. Пари били изпращани на ищцата и от
майката на ответника, която работи в Гърция, същата ги е изпращала по автобус,
като за това имало и свидетели. В тази връзка предвид многото парични средства,
които ищцата е получавала, както от ответника, така и от неговата майка във
връзка с издръжката на детето С., напълно неоснователно е твърдението й в
исковата молба, че със свои средства е заплащала комуналните разходи за къщата
на ответника в Свиленград.
През май 2018г., когато ищцата отказала на ответника да се срещне с детето
си, за което той сезирал съда и във връзка с което е образувано гр.д 3278/2018
по описа на Районен съд Стара Загора, служебно известно на съда и по което са
приложени част от банковите извлечения от сметката на ответника, доказателство
за платените от него суми, същият й казал, че повече няма да плаща такива
големи суми, които е установил, че не отиват по предназначение за отглеждането
на детето им. Той отишъл да работи в чужбина, за да осигури финансово живота на
дъщеря си, тъй като ищцата постоянно му казвала, че й трябват още пари за
отглеждането на детето, като желанието му било като се устрои да отидат после
ищцата и дъщеря им да живеят при него, но бил информиран за станалите междувременно
събития в България и предприел завръщане в България .
След като получил информацията за случващото се в България през време на
неговото отсъствие от страната, през месец май 2018 се прибрал й казал, че иска
да вижда детето си, да остава при дъщеря си, а ищцата съответно ограничила
достъпа му до детето, ответникът й заявил, че повече няма да изпраща толкова
много средства, които да не бъдат използвани за дъщеря му, в следствие на което
ищцата му казала, че ще го съди за голяма издръжка- което било факт с
предявения насрещен иск по гр.д 3278/2018 по описа на Районен съд Стара Загора
за заплащане на месечна издръжка в размер на 550 лв., включително и за минал
период.
През месец април 2018г, както сама ищцата е посочила в исковата си молба
ответникът й е пратил пари, които тя неправилно е определила за обезщетение, за
да не работи, които пари ответникът е предназначил за разходите на детето им С.,
поради което претенцията за минал период е неоснователна, предвид че регулярно
такива парични преводи са изпращани от ответника по банковата сметка на ищцата,
отделно има и средства давани в брой, на ръка.
Поисканата издръжка в размер на 550 лв. за детето, което е на 4 годишна
възраст е в необосновано висок размер. Както ответникът е установил средствата,
които е изпращал за издръжката на детето си са се използвали от всички, а освен
това от заявеното от исковата молба се установява, че ищцата ги е приемала за
обезщетение вместо заплата, за да не работи, което е недопустимо.
Издръжка се дължи и от двамата родители, като не може да се очаква, че
парите плащани като издръжка от бащата, ще се приемат от майката за обезщетение
вместо заплата, както тя посочва в исковата молба, за да не работи и от тези
средства ще се плащат и други разходи за издръжката на останалите членове на
домакинството й.
Предвид, че детето е на 4 години, не посещава училище и предвид, че
понастоящем бащата е безработен, като визата му за пребиваване в Конфедерация
Швейцария изтича в края на 2018г., поради което нямало да може да работи повече
там, ответникът имал възможност и предлага да плаща издръжка на детето си занапред
в размер на 150 лв. месечно, което било над минималния размер определен за
Република България, който в момента, възлизал на 130 лв.
Искането е да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан,
предявеният от Ж.М.Д. иск за заплащане на издръжка в размер на 550 лв. месечно
за периода от една година назад от датата на подаване на исковата молба, както
и иска за издръжка за бъдеще време от 550 лв. месечно считано от датата на
подаване на исковата молба, като неоснователен и недоказан.
Претендирани са разноски.
Гр.д. № 3278/2018 г. по описа на РС Стара Загора е образувано на 27.06.2018
г. по подадена искова молба от 26.06.2018 г., от която дата и занапред следва
да се присъди издръжка на детето. Ето защо с Протоколно определение от
11.01.2019 г. съдът е прекратил производството по отношение на иска за издръжка
за бъдеще време за периода от 01.08.2018 г. занапред в размер на 550 лева
месечно. Определението е влязло в сила като необжалвано. На разглеждане подлежи
само иска за издръжка за минал период от време – от 01.07.2018 г. – 01.08.2018
г.
Съдът, като обсъди представените
доказателства, намери за установено следното:
Страните не спорят, че детето С.В.П. с ЕГН ********** е с майка Ж.М.Д. и
баща ответника В.М.П.. Това се установява и от заверено копие на удостоверение
за раждане, приложено по гр.д. 3278/2018 г. и служебно известно на съда. С. е
родена на *** г. и към настоящия момент е на 4 г. и 10 месеца.
Страните не спорят, че бащата и към настоящия момент работи в Швейцария. За
периода от 01.08.2017 г. до 01.08.2018 г. също е работел в чужбина и фактически
е живеел отделно от майката и детето си. Страните не спорят, че в посочения
период бащата е изпращал парични преводи на Ж.Д.. Представени са банкови
извлечения от сметката на майката и такива от бащата на чужд език. От тях става
видно, че сумите са изпращани в швейцарски франкове. В съдебна зала
пълномощникът на майката изрично изброи следните преводи и суми, получени от
майката: август 2017 г. – 830. 41 лева; септември – 1163. 43 лева; октомври
2017 г. – 818. 11 лева; ноември 2017 г. – 812. 83 лева; декември 2017 г. – 644.
97 лева; март 2018 г. – 980. 51 лева; април 2018 г. – 1127. 03 лева. Средно за
период от 12 месеца (юли 2017 г. – август 2018 г. ) бащата е изпращал по 531,
44 лева месечно. Следва да се отбележи, че настоящото производство по иск за
издръжка за минал период обхваща и част от периода по дело 3278/2018 г., а
именно от 26.06.2018 г. до 01.08.2018 г, в която част производството по иска
също следва да се прекрати т.е. за периода от август 2017 г. до юни 2018 г. се
установява средномесечн паричен превод 637, 73 лева.
Майката твърди, че е получавала парите със съзнанието, че са лично за нея,
а не издръжка за детето, а освен това нямало и посочено основание в банковите
преводи – „издръжка на дете“. Твърди, че плащала лични сметки на бащата, за
което не се събраха доказателства по делото.
По делото беше разпитан като свидетел братовчед на ответника Мирослав
Тодоров Маринов, който потвърди, че знае от В., че е изпращал пари - на Ж. и на
детето. Спрял да праща пари, когато се влошили отношенията му с Ж.. Това се
случило май или юни миналата година (2018 г.). Свидетелят казва, че знае от
бащата, че на ръка също е давал пари на Ж. и майката на ответника също помагала
финансово Ж.. Още 2016 г. тя ходила да взема пари на ръка от майката на
ответника и сега тя пак помагала на ищцата.
От депозирания по делото социален доклад се установява, че майката
признава, че е получавала средства от бащата регулярно до май 2018 г., докогато
били в добри отношения. Със средствата заплащала консумативи за къщата на В. в
гр. Свиленград, както и сметки за ток за жилището, в което живеела със С. и
разходи за пътувания до Свиленград. С останалите средства закупувала необходими
неща за детето.
Издръжката за С. била висока, защото детето било болно от астма и ходела на
детска градина с такса от 50 лева месечно. По делото не се представиха
доказателства за високи разходи във връзка със заболяването на детето за този
период, а освен това общоизвестен факт е, че лечението на боледуващи от астма
се поема за сметка на НЗОК.
С оглед на така установените факти от
правна страна съдът намира следното:
Искът за издръжка за минало време е допустим.
Не може да се приеме възражението, че иска за издръжка на дете е предпоставен
от факта дали има споразумение или влязло в сила решение за присъждане на
родителските права спрямо детето. В този смисъл е Определение № 16 от
23.01.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 16/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Бонка Дечева
Съгласно чл. 143 ал. 1 от СК всеки
родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Когато
родителите живеят заедно те осигуряват издръжка на децата си в натура и в пари,
като ако единият родител отсъства и фактически не живее в едно домакинство с
детето си, той дължи издръжка в пари, а отглеждащият родител преимуществено в
натура.
При присъждане на издръжка
на ненавършили пълнолетие деца родителите винаги дължат издръжка независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът
на издръжката се определя от нуждите на лицата, които имат право на издръжка (и
които са винаги конкретни) и от възможностите на лицата, които дължат издръжка
(които пък се определят от техните доходи, имотното им състояние и
квалификация).
При иск за присъждане на
издръжка в тежест на ищеца е да установи какви са възможностите на ответната
страна да изплаща издръжка, както и потребностите на детето.
В тежест на ответника е да
установи, че заплаща издръжка или да противопостави възражения за други
алиментни задължения.
В настоящия случай детето С. е във възраст, в която посещава детска градина.
Има твърдения за заболяване от астма, по които твърдения обаче не се доказа
майката да извършва някакви значителни месечни разходи. Няма доказателства за посещавани
извънкласни дейности. Следва да се има предвид, че С. е във възраст, която
предполага интензивен растеж, при който непрекъснато трябва да бъдат
задоволявани нарастващите нужди от храна, дрехи, обучение и развлечения. Тези
нужди следва да се обезпечават с оглед правилно физическо и умствено развитие. Както
бе посочено по-горе обаче, тези нужди следва да се ограничат до обикновените
условия на живот и обикновените потребности, съобразени със сегашния момент и
със стандарта на живот.
При тези обстоятелства и предвид доходите на бащата, съдът намира, че общо
необходимата месечна издръжка на дете в тази възраст възлиза на около 350 – 400
лева. Част от нея се дължи от отглеждащия родител, а останалата част от
фактически отсъстващия – в случая В.. Неговото задължение за този минал период
следва да се определи в размер на 200 лева.
По отношение на издръжката
за минал период от време безспорно е, че бащата не е съжителствал в този период
с майката и детето, а майката от своя страна не е работила.
За този период обаче бащата не е неглижирал грижите за дъщеря си. Напротив
давани са значителни парични суми (около и над 600 лева средномесечно),
изпращани регулярно, които са били достатъчни за издръжката не само на С., но и
за покриване на нуждите на майката. Формалното основание, че в преводите не
било посочено „издръжка на дете“, не може да бъде споделен като доказателство,
че искът е основателен. Всъщност ако бащата беше посочил като основание на
превода „издръжка“, а майката е заплащала с тези средства лични задължения на
бащата и не са оставали средства за детето, то иска щеше да е основателен. Но
по настоящото дело не се доказа майката да е харчила парите за нещо друго освен
за детето и себе си, още повече че тя самата не е имала никакви парични доходи
в този период. За обстоятелството, че парите са давани именно за издръжка на С.
и за подпомагане на Ж. свидетелства и разпитания роднина на ответника, а
неговите показания следва да се кредитират, доколкото се подкрепят и от всички
останали доказателства по делото.
С
оглед на тези съображения съдът намира, че предявения иск е изцяло
неоснователен.
По
разноските.
По
настоящото дело не са представени доказателства за сторени разноски от
ответника.
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.В.П. с ЕГН **********, представлявана от своята майка и
законен представител Ж.М.Д. с ЕГН ********** *** иск за издръжка за минало
време по чл. 149 от СК срещу В.М.П. с ЕГН ********** с адрес *** за периода от
01.08.2017 г. до 26.06.2018 г. в размер на 550 лева месечно, като неоснователен
и недоказан.
ОТМЕНЯ ХОДА ПО СЪЩЕСТВО с Протоколно определение от 11.01.2019 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по предявения
от С.В.П. с ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен
представител Ж.М.Д. с ЕГН ********** *** иск за издръжка за минало време по чл.
149 от СК срещу В.М.П. с ЕГН ********** с адрес *** в частта за периода от 26.06.2018 г. до 01.08.2018 г. в размер на
550 лева месечно, като недопустим.
Решението може да
бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: