Определение по дело №2954/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 6032
Дата: 12 май 2020 г.
Съдия: Таня Кунева
Дело: 20203110102954
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……...../12.05.2020 г.

гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50-ти състав, в закрито заседание, проведено на 12.05.2020 г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 2954 по описа на съда за 2020 година,

за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Е. Ицков М. срещу М.И.М., с която са предявени евентуално съединени искове с правно основание чл. 42, б.“б“ вр. чл. 25, ал. 1, пр. 1 от ЗН , чл. 42, б.“б“ вр. чл. 25, ал. 1, пр. 3 от ЗН  и чл. 30 от ЗН.

С разпореждане №9494/05.03.2020 г. съдът е оставил без движение производството по делото и е дал конкретни указания за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба.

Съобщението с указанията на съда е получено от процесуалния представител на ищеца на 23.03.2020г.

С молба вх. № 23687 от 30.03.2020 г. ищецът е уточнил претенцията си, като е отправил и искане до съда за продължаване на срока за изпълнение на указанията за представяне на данъчна оценка.

С молба вх. № 26035/07.05.2020 г. ищецът е представил данъчна оценка на имота и е посочил цена на иска.

Съобразно чл. 3, т. 1 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (в сила от 13.03.2020г.) за срока от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебните производства, като делото не попада в изключенията, посочени в чл.3, т. 1 от закона, за които не е предвидено спиране.

Молбата с правно основание чл.63 от ГПК е подадена в периода, в който срокът за изпълнение на указанията на съда е спрял да тече, като към настоящия момент същата е лишена от интерес, доколкото указанията на съда са изпълнени в цялост с депозираните на 30.03.2020г. и 07.05.2020 г. молби, поради което не се дължи произнасяне по нея.

Съобразно т.1А от ТР №4/2014 г. на ОСГК на ВКС исковете с правна квалификация чл.42 ЗН са оценяеми, като съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК цената им се формира от стойността на завещаното имущество. Когато завещанието има за предмет вещни права върху конкретен имот, цената на иска се определя от размерите по чл.69, ал.1, т.2 ГПК, на база данъчната оценка на имота към момента на предявяване на иска, а ако няма такава – от пазарната оценка. Когато завещанието е универсално, цената се определя приблизително от съда, съгласно чл.70, ал.3 ГПК

В случая се атакуват завещателните разпореждания на Йорданка Христова Иванова от 20.02.2013 г. на ½ ид.ч. от имуществото ѝ, което се изчерпва с апартамент №64 с идентификатор №10135.1503.284.1.65, и на Ицо М. Иванов от  20.02.2013 г. на неговата ½ ид.ч. от имуществото му, което се изчерпва с апартамент №64 с идентификатор №10135.1503.284.1.65, съобразно направеното уточнение с молба от 30.03.2020 г.

Съдът намира, че цената на всеки от предявените главни искове с правно основание чл. 42, б.“б“ вр. чл. 25, ал. 1, пр. 1 от ЗН, следва да се определи по реда на чл. 69, ал. 1, т. т. 4 вр. 2 ГПК и  т.1А от ТР №4/2014 г. на ОСГК на ВКС – данъчната оценка на имота, поради което същата за всеки главен иск поотделно възлиза на 37912,15лв. (видно от представената данъчна оценка на процесния имот, предмет на завещателните разпореждания, които се атакуват). Към датата на смъртта си всеки от двамата от съпрузите е притежавал ½ ид.ч. от имота, придобит в СИО и с тази идеална част се е разпоредил. Разпоредбата на чл. 71, ал. 2 от ГПК регламентира начина на определяне на дължимата в производството държавна такса (1/4 от цената на иска), но това не се отразява на начина на определяне на цената на иска, която си остава размера на данъчната оценка.

Съгласно разпоредбата на чл. 104, т. 4 от ГПК, на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева.

Видно от представената към уточняващата молба от 07.05.2020 г. актуална данъчна оценка, данъчна оценка за процесния имот е 75824,30лв., т.е. за процесната част, предмет на всеки от исковете, е 37912,15лв. Предмет на делото е действителността, съществуването на универсално саморъчно завещание с дробна част от имуществото на всеки от наследодателите. Претендира се нищожност на цялото завещание, с което всеки от наследодателите се е разпоредил със собствената си наследствена квота, поради което цената на иска се определя въз основа на тази част. Затова съдът счита, че се касае за предявен облигационен иск, поради което и цената на иска се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. т. 4 вр. 2 ГПК и обуславя подсъдността чл. 104, т. 4 от ГПК, а не по т. 3 на посочената разпоредба.

Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно.

По изложените съображения производството пред Варненски районен съд следва да бъде прекратено, като делото бъде изпратено на родово компетентния Варненски окръжен съд.

            Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2954 по описа за 2020 година на Варненски районен съд, 50 състав.

            ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд – гр. Варна, на основание чл.118, ал.2 ГПК.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението от ищеца с частна жалба пред Варненски окръжен съд.

Препис от определението да се връчи на ищеца чрез адв. С.З..

                                                      

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: