Решение по дело №1962/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е С. Т. С., [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, ляв. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат Р. Ц. от АК Бургас.

Ответник по жалбата е директорът на ТП на НОИ Бургас. Ответникът участва в производството чрез пълномощник – главен юрисконсулт С. Ч.-П..

Предмет на оспорване е решение № 1012-02-172#1/12.10.2023г. на директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане [номер]-02-1300#2/16.08.2023г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас, с което на основание чл.69б ал.1, 2 от КСО на жалбоподателя е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В жалбата се правят оплаквания за неправилно установяване и [жк], допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че неправилно е определена категорията труд на жалбоподателя за периода от 01.10.1981г. до 30.06.1982г., положен в силикозни рудници „Капитан Петко войвода І-ви участък“, „Арда ІІ-ри участък“ и „Капитан Петков войвода ІІ-ри участък“. Иска се съдът да отмени като незаконосъобразно оспореното решение. Сочат се доказателства. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът представя административната преписка, не изразява становище по жалбата, не ангажира допълнителни доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представени са заверени копия от решението, предмет на оспорване – решение № 1012-02-172#1/12.10.2023г. на директора на ТП на НОИ Бургас, както и оставеното с него в сила разпореждане [номер]-02-1300#2/16.08.2023г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас, от което се установява издаването им.

С разпореждане [номер]-02-1300#2/16.08.2023г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас, на основание чл.69б ал.1 и 2 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя С. Т. С., за отпускането на която последният е подал заявление от 19.05.2023г. За да постанови този резултат административният орган е приел, че жалбоподателят не отговаря на условията на чл.69б ал.1 и 2 от КСО, а именно не се установява наличие на 10 години осигурителен стаж от първа категория труд, както и наличие на 15 години осигурителен стаж от втора категория труд.

За да определи наличието на основания за отпускане на пенсия по подаденото пред него заявление на С. с вх. № 2113-02-1300 от 19.05.2023г., пенсионният орган е приел, че към датата на подаване на заявлението жалбоподателя има навършени 59г. 09м. и 21 дни, като относимият за пенсионирането му осигурителен стаж е, както следва: 09г. 10м. 27дни от първа категория, 01г. 10м. 24дни от втора категория, 16г. 09м. 23дни от трета категория, съответно при извършено приравняване към трета категория е установен осигурителен стаж от 35г. 08м. 13дни, придобит на територията на Република България. Н. С. е признат също и осигурителен стаж от 03г. 08м. 13 дни, потвърден от Словения. Съответно общият осигурителен стаж на жалбоподателя е изчислен на 39г. 04м. 26дни.

Пенсионният орган е изчислил осигурителния стаж въз основа на представени от жалбоподателя доказателства към заявлението от 19.05.2023г. (описани в него като трудова книжка, военна книжка и УП-13 с изх.№ 5516-26-134-2/12.04.2017г., издадено от ТП на НОИ Хасково), както и въз основа на представени от него доказателства (трудова книжка 2бр., военна книжка, удостоверения от държавен архив, УП-23, документ за стаж от Словения) и служебно събрани такива в предходно производство по негово заявление с вх.№ 2113-02-250/22.02.2022г., приключило с разпореждане на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас с изх.№ 2113-02-250#7/16.05.2022г., с което е отказано на С. отпускане на пенсия, поради липса на условията визирани в чл. 69б, ал. и ал. 2 от КСО, което разпореждане е потвърдено с решение с изх. № 1023-02-189#4/05.04.2022г. на директора на ТП на НОИ Бургас и е влязло в сила. И в двете производства пенсионният орган е определил идентичен осигурителен стаж по отношение на полаган труд при първа и втора категория, като разликата е в достигнатите години от заявителя и в стажът по отношение на полаган труд от трета категория, което се дължи на обстоятелството, че след предходното заявление С. е продължил да полага труд. Сред приложените доказателства е удостоверение с изх. № ХРС-Н-58/07.03.2022, издадено от Химремонтстрой АД, в което е посочен придобит от жалбоподателя осигурителен стаж към дружеството, включително такъв от първа категория в размер на 04г 07м 05дни, определен съгласно т. 6ж, б.г от отм. ПКТП. Приложено е и удостоверение от Държавна агенция „Архиви“, дирекция „ДВА“ № 4888/01.07.2011г., с което е удостоверено, че С. е служил в армията на щатна сержантска длъжност от 15.06.1985г. до 30.08.1990г.

Представено е също и удостоверение УП-13 с изх.№ 5516-26-134-2/12.04.2017г., издадено от ТП на НОИ Хасково, в което са отбелязани извлечени данни от книги за лични сметки на Маджарово Е. – в ликвидация. В същото е отразен трудовият стаж на С., положен в посоченото дружество, по периоди, времетраене и наименование на длъжността. Същото не съдържа данни за категорията на полагания труд. За установяване на категорията на труда, положен в Маджарово Е., в предходното производство е изискано от ТП на НОИ Хасково да представи информация дали в архивите се съхраняват списъци с подземните работници и дали лицето С. фигурира в тях, както и данни за налична първична информация и елементите на брутното трудово възнаграждение за периода от 01.10.1981г. до 01.07.1982г. В отговор е постъпило писмо с изх.№ 5531-20-369/07.04.2022 г. от ТП на НОИ Хасково, в което е отбелязано, че за посочения период няма списък с подземни работници, а елементите на брутното възнаграждение са: по тар.став.заплата, премия за качество, за силикозоопасен труд, за трудни условия, по разценка от норма, прогресивна премия, нощен труд, платен отпуск. За установяване категорията на труд в М. Е. от пенсионния орган е извършена и справка в списък за категорията на труда по длъжности в дружеството за периода 01.10.1996г. до 31.08.1998г., представяни в ТП на НОИ.

За установяване на трудовия и осигурителен стаж на С., от пенсионния орган са изготвени и разгледани справки от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2005 г. до 31.12.2022 г., справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2000 г. до 31.12.2004 г., справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.1997 г. до 31.12.1999 г., справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2022 г. до 31.12.2023 г., Регистъра на осигурените лица на НОИ – обобщени суми по осигурители и години и трудови договори към 05.07.2023г., както и потвърждаване от страна на компетентната институция на Словения относно придобит на нейна територия осигурителен стаж, постъпило по реда на електронния обмен на социално осигурителната информация между България и ЕС.

При анализ на така събраните доказателства от ръководителя на пенсионния орган е издадено разпореждане [номер]-02-1300#2/16.08.2023г. Същото е връчено на С. С. чрез негов представител по пощата на 17.08.2023 г., видно от приложеното известие за доставяне. Недоволен от постановения резултат, на 19.09.2023г. С. е депозирал жалба срещу разпореждането пред директора на ТП на НОИ Бургас. Жалбата е изпратена с куриерска фирма Спиди на 18.09.2023г. (първият работен ден след 16.09.2023г., когато изтича срокът за оспорване на разпореждането), видно от приложената товарителница.

Н. 10.10.2023г. е изготвен опис на осигурителен стаж на С., в който са посочени периодите на трудов стаж, длъжността, осигурител, зачитане и вид категория, документ въз основа на който е определен стажът, както и размера на приравнения трудов стаж от първа и втора категория към трета категория. Съгласно изготвения опис на жалбоподателя е признат осигурителен стаж от трета категория (преди приравняването) 16г. 09м. 23дни от трета категория, както и 03г 08м 13 дни, потвърден стаж от Словения. Към стажа от трета категория пенсионният орган е включил и стажът на С. в Маджарово Е., положен на длъжност торано-разтоварач с продължителност общо 6м. 21дни.

За осигурителен стаж от втора категория са признати следните периоди и длъжности:

• 00г 00м 26д, положен труд за периода 01.10.1981г. – 01.11.1981г. в Маджарово Е. на длъжност монтьор за полагане на тръби, зачетен по заверка/ПКТП т.7а, установен от УП-13 с изх.№ 5516-26-134-2/12.04.2017г.;
• 00г 06м 17д, положен труд за периода 15.11.1984г. - 03.06.1985г., в Смесена бригада Грозден на длъжност механик, зачетен по заверка/ПКТП т.66и, установен с трудова книжка от 1984г.;
• 01г 03м 11д, положен труд за периода 09.10.2018г. - 20.01.2020г., в Северни води на длъжност шофьор на товарен автомобил над 12т, зачетен на основание НКТП чл.2, т. 25, установен от трудова книжка от 2016г.

За осигурителен стаж от първа категория са признати следните периоди:

• 00г 00м 16д, положен труд за периода 02.11.1981г. – 18.11.1981г., в Маджарово Е. на длъжност работник доставка, зачетен по ПКТП т.4, установен от УП-13 с изх.№ 5516-26-134-2/12.04.2017г.;
• 00г 00м 20д, положен труд за периода 01.12.1981г. – 21.12.1981г., в Маджарово Е. на длъжност работник доставка, зачетен по ПКТП т.4, установен от УП-13 с изх.№ 5516-26-134-2/12.04.2017г.;
• 05г 02м 16д, военна служба за периода 15.06.1985г. – 30.08.1990г., заемащ сержантска служба в Българската армия, зачетен по ПКТП, установен от удостоверение № 4888/01.07.2011г.;
• 04г 07м 05д, положен труд за периода 26.05.1995г. – 01.01.2000г., в Химремонтстрой - клон Бургас на длъжност монтьор, зачетен по ПКТП т.6ж, установен от УП-3 с изх.№ 58/07.03.2022г.

Н. 11.10.2023г. С. е депозирал допълнителна молба пред директора на ТП на НОИ Бургас, с която уточнява, че трудовата му дейност в Маджарово Е. е била в силикозни мини и съобразно данните от архивите в ТП на НОИ Хасково следва да се зачете за труд от първа категория.

Н. 12.10.2023 г. от директора на ТП на НОИ Бургас е издадено оспореното в настоящото производство решение, с което е потвърдено разпореждане [номер]-02-1300#2/16.08.2023г. за отказ за отпускане на пенсия на С. С.. Решаващият орган е приел, че правилно са били определени периодите по съответните категории труд. В мотивите на решението е отбелязано, че стажът в Маджарово Е., поради липса на данни от осигурителя за категорията труд е определен съобразно наличен в ТП на НОИ Бургас списък за категорията на труда по длъжности, изготвен от дружеството и предоставен след съгласуване със съответния компетентен орган. Приел е, че наличието на длъжността или мястото на работа в такъв опис е достатъчно да се определи категорията на труд в представените документи. Наред с това, решаващият орган е препратил и към мотивите на влязло в сила решение с изх. № 1023-02-189#4/05.04.2022г. на директора на ТП на НОИ Бургас, с което е потвърдено предходно издадено разпореждане на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас с изх.№ 2113-02-250#7/16.05.2022г., с което е отказано на С. отпускане на пенсия, поради липса на условията визирани в чл. 69б, ал. и ал. 2 от КСО, в което производство са разглеждани идентични доказателства относно осигурителния стаж на жалбоподателя, представени в настоящото производство. В решението е отбелязано, че стажът в Маджарово Е. е удостоверен единствено от данни от изплащателните документи на дружеството, съдържащи се в ТП на НОИ Хасково, като същият не е отразен в трудовата книжка на С.. При тези обстоятелства решаващият орган е приел, че единствената възможност за установяване категорията на полагания труд в посоченото дружество са издаденото УП-13 и списъка за категорията на труда по длъжности в дружеството и ПКТП. При тези съображения е прието, че посочените по-горе периоди, през които С. е заемал длъжностите работник доставка (първа категория) и монтьор за полагане на тръби (втора категория) на основание ПКТП са от първа и втора категория труд. За периода, когато е заемал длъжност товар-разтоварач е прието, че е от трета категория вследствие на направено сравнение със същата длъжност в М. „Черно море“ Бургас, при което е установено, че трудът не се полага при специфични условия.

Решението на директора на ТП на НОИ Бургас е връчено на С. на 19.10.2023г., чрез пощенски оператор, съгласно известие за доставяне, приложено по административната преписка.

В хода на съдебното производство са представени доказателства от трето неучастващо лице – ТП на НОИ Хасково, а именно справка за жалбоподателя по данни от документите на М. Е. в ликвидация и приемо-предавателни протоколи за предаване на книжа от дружеството на ТП на НОИ Хасково, както и опис на предадените книжа. В писмен отговор от ТП на НОИ Хасково е посочено, че архивите не съдържат предадени документи, представляващи лични сметки, както и данни и сведения за длъжностите І-ва категория труд, а елементите на брутното трудово възнаграждение на С. били извлечени от книги за лични сметки (партидни книги).

В хода на съдебното производство е разпитан и свидетелят Г. Х. Д., който е осъществявал трудова дейност в М. Е. заедно с жалбоподателя. Свидетелят сочи, че е започнал работа като работник доставка, като е бил подземен работник и е превозвал материали за миньорите в галериите под земята. Д. разказва, че през 1982г. С. е монтирал тръби при него под земята. Отбелязва също, че в един период жалбоподателят е осъществявал дейност в товаро-прехвърляч, която дейност се изразявала в товарене във вагонетки на руда, която се стичала по вертикалните забои на бучки (улеи) в хоризонталната галерия и такава длъжност имало само под земята. Сочи също, че е виждал С. да поставя взривове в улеите за освобождаване на бучки и текване на рудата. Свидетелят има спомен, че С. е изкарал и курс за „бомбаджия“. По отношение на условията на труд, свидетелят описва, че работата се е осъществявала при мръсен въздух отдолу под земята, като се вкарвал въздух с тръби за вентилация, ползвали обикновено работно дочено облекло, за което било организирано ежедневно пране. Предоставяната храна описва като висококалорична, която им била предоставяна с купони, като имали осигурени закуска, пакетиран обяд за консумация в мината и вечеря. Д. посочва, че през относимите години, работниците над земята вземали 18-20дни отпуск, а тези работещи под земята над 30дни. Свидетелят сочи още, че не са вземали пари за вредни условия, но вземали за „силикозни“.

В хода на съдебното производство е изготвено и заключение по съдебно-икономическа експертиза от вещо лице Н. К.. При извършена справка в архива на ТП на НОИ Хасково вещото лице е констатирало следните отработени дни от С. в Маджарово Е.:

• на длъжност „монтьор за полагане на технически тръби“ в рудник „Капитан Петко войвода“ І-ви участък – 26 календарни дни за периода от 08.10.1981г. до 02.11.1981г.;
• на длъжност „товаро-разтоварач“ в рудник „Капитан Петко войвода“ ІІ-ри участък – 08 работни дни (10 календарни дни) за периода от 03.11.1981г. до 12.11.1981г.;
• на длъжност „работник доставка“ в рудник „Арда“ ІІ-ри участък – 09 работни дни и 02 дни неплатен отпуск (17 календарни дни) за периода от 14.11.1981г. до 30.11.1981г., както и още 18 календарни дни от 01.12.1981г. до 20.12.1981г.;
• на длъжност „товаро-разтоварач“ в рудник „Капитан Петко войвода“ ІІ-ри участък – 06м и 26 календарни дни за периода от 21.12.1981г. до 27.07.1982г.

Вещото лице е установило, че в описа от 10.10.2023г. правилно е описан стажът по периоди и длъжности, но е пропуснат стажът от 00г 00м 26дни за периода 01.07.1982г. – 27.07.1982г., когато С. е заемал длъжност „товаро-разтоварач“ в рудник „Капитан Петко войвода“ ІІ-ри участък. Вещото лице, при извършена проверка в архива е констатирало, че не е представен списък на длъжностите за Маджарово Е. и съответната им категория.

Експертът е констатирал, че през целия период в М. Е. на С. са изплащани суми за „силикозни“, за „трудни условия“ и за „калорична храна“, а елементите на брутното трудово възнаграждение са включвали заплата по тарифна ставка, по разценка от норма, прогресивна премия, нощен труд, платен и неплатен отпуск. Относно жалбоподателя бил присъден ІV разряд, като на същия е изплащана по-висока тарифна ставка като „товаро-разтоварач“ (7.65лв.) и за длъжността „работник доставка“ (7.65лв.), отколкото като „монтьор на технически тръби“ (6.64лв.). Вещото лице е констатирало, че за отработения период С. е придобил право на отпуск в размер на 17 работни дни, но на същия са изплатени 31 работни дни отпуск, т.е. 14 раб.дни са извън полагащите се 20 работни дни платен отпуск, което според експерта предполага, че същите представляват допълнителен отпуск поради влошени условия на труд.

Съгласно изготвеното заключение, при извършената справка в архива на ТП на НОИ Хасково, вещото лице е констатирало, че платежните ведомости не съдържат информация за длъжността на служителите, но такава подробно била посочена в партидните книги. Вещото лице е установило, че за м.11 и м.12.1981г. като работник доставка в рудник „Арда“ ІІ-ри участък и като монтьор за полагане на технически тръби в рудник „Капитан Петко войвода“ І-ви участък (за 1 раб.ден) е включен във ведомости с общо наименование „Други подземни работници“. Констатирано е още, че работници вписани с различни длъжности в партидните книги са посочени в общ списък в платежните ведомости (длъжности товарач, товаро-разтоварач, подз.товаро разтоварач са вписани във ведомост „Транспортни работници“). В тази връзка вещото лице е направило съпоставка с данните вписани за С. като „товаро-разтоварач“ и други служител с вписана длъжност „подз.товаро-разтоварач“, при което е констатирано, че и за двете длъжности са изплащани силикозни, трудни условия и калорична храна, както и за двете длъжности има вписана еднаква тарифна ставка от 7.65лв. Наред с това вещото лице е констатирало, че на част от длъжностите (счетоводител, плановик, касиер) не са изплащани такива допълнителни суми, а за „минен спасител“ има отразени доплащания – силикозни и калорична храна за няколко дни през месеца. Констатирано е още, че на всички длъжности, включително и на миньорите не са били изплащани „подземни“.

Към експертизата е приложен Списък за прекатегоризиране на труда при пенсиониране на някои длъжности и професии в Комитета по геология съгласно ПКТП, утвърден от Н. Г. управление Социално осигуряване, в който към І-ва категория труд са вписани длъжност „сигналист-маневрист“ с ново наименование „работник по извоза и доставката“; „работник по ръчен извоз на минна маса, доставка на материали и товаро-разтоварни работи“ с ново наименование „работници по доставка на материали“.

В обобщение, вещото лице дава заключение, че и трите заемани от С. длъжности в М. Е. – монтьор за полагане на технически тръби, работник доставка и товаро-разтоварач, следва да се приемат за първа категория труд.

Съгласно отправените въпроси, експертът е извършил съответните изчисления за определяне на относимия за пенсиониране осигурителен стаж. В тази връзка в заключението е посочено, че при вписване единствено на 26 дни от м.юли 1982г. към признатия стаж от трета категория се получава осигурителен стаж от 16г 10м 19дни, съответно общият сбор е 99г 03м 13дни, т.е. не са налице 100точки, както и въпреки изчисления от експертизата стаж като „работник доставка“ с един ден повече, не се промяна съществено периода, признат за първа категория, който става 9г 10м 28дни. Н. следващо място е изчислено, че ако само периодът на заемане на длъжност „монтьор на технически тръби“ се приеме за първа категория и се добавят пропуснатите 26 дни през м.07.1982г., се получава осигурителен стаж от първа категория от 09г. 11м 24дни. Изчислено е още, че ако се приеме, че целият стаж на С. в М. Е., включително пропуснатите 26дни от м.07.1982г., е първа категория, то осигурителният стаж на жалбоподателят се изчислява на: 10г 07м 11дни от първа категория, 01г 09м 28дни от втора категория и 16г 03м 02дни от трета категория, т.е. след приравняване към трета категория общият стаж е в размер на 36г02м 23дни, или след прибавяне на стажа от Словения – 39г 11м 06 дни, който прибавен към годините на жалбоподателя към датата на заявлението води до сбор от 99г 08м 27 дни, т.е. не се достигат 100 точки.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Н. основание чл.117 ал.1 т.2 б.А от КСО компетентен да издаде оспорения акт е директорът на ТП на НОИ Бургас, който в случая надлежно е бил заместван от издателя на акта - С. Р. на основание заповед № 1016-40-765/27.06.2016 г. на управителя на НОИ и данните за ползван отпуск поради временна неработоспособност от директора на ТП на НОИ в периода 16.09.2023г. – 23.10.2023г., съгласно приложен към административната преписка болничен лист от 25.09.2023г., издаден от ЛКК в МБАЛ-Варна към ВМА София. Не е налице основание за отмяна на решението по чл.146 т.1 от АПК.

Решението е издадено в изискуемата от закона писмена форма и съдържа изложени мотиви. Изложените от решаващия орган мотиви са достатъчни за установяване обстоятелствата, формиращи неговата воля. Не е налице основание за отмяната му по чл.146 т.2 от АПК.

Производството пред органа е надлежно образувано по заявление на лице за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б ал.1 и ал.2 от КСО. Издаден е акт – разпореждане на компетентния орган по чл.98 ал.1 от КСО. Проведена е процедурата по задължително оспорване на това разпореждане по административен ред пред директора на ТП на НОИ Бургас, съгласно чл.117 от КСО.

Съобразно данните по преписката и установените данни в съдебното производство, съдът намира, че в хода н проведеното административно производство е допуснато съществено нарушение на производствените правил, като са нарушение разпоредбите на чл.35 и 36 от АПК и оспореното разпореждане на пенсионния орган, както и решението на директора на ТП на НОИ Бургас са постановени при неизяснена фактическа обстановка без да са събрани всички относими доказателства, което от своя страна е довело до неправилно приложение на материалния закон. Следователно са налице основания за оспорване на решението по чл.146 т.3 и т.4 от АПК, които по същество обуславят основателност на жалбата и незаконосъобразност на оспорения акт.

Нормата на чл.69б ал.1 от КСО изисква за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст лицето (мъж) да е навършило минимум 52 години и 8 месеца до 31.12.2015 г., като възрастта се увеличава с по 2 месеца след 31.12.2015 г., да е налице сбор от осигурителния стаж и възраст 100 и лицето да е работило 10 години при условията на първа категория труд. Съответно ал.2 на същата разпоредба изисква за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст лицето (мъж) да е навършило минимум 57 години и 8 месеца до 31.12.2015 г., като възрастта се увеличава с по 2 месеца след 31.12.2015 г., да е налице сбор от осигурителния стаж и възраст 100 и лицето да е работило 15 години при условията на втора категория труд.

Първата относима предпоставка за придобиване право на пенсия по чл.69б ал.1 или ал.2 е установяване на труд при първа категория 10 години, съответно при втора категория – 15 години. В настоящото производство спорът е сведен основно до категорията труд по отношение на осигурителния стаж на С. в Маджарово Е. в периода м.10.1981г. – м. 07.1982г.

Съгласно приложения по преписката опис на осигурителен стаж от 10.10.2023г., който решаващият орган поддържа, жалбоподателят е заемал три длъжности в посоченото дружество монтьор (или монтьор за полагане на технически тръби, съобразно УП-13 от 2017г., издадено от ТП на НОИ Хасково), работник доставка и товаро-разтоварач. Административният орган е приел, че длъжността монтьор за полагане на технически тръби е от ІІ-ра категория труд, длъжността работник доставка е от І-ва категория, а длъжността товаро-разтоварач е от ІІІ-та категория. Същевременно жалбоподателят поддържа становището, че и трите заемани от него длъжности, доколкото са извършвани в силикозоопасен рудник и под земята, представляват такива от І-ва категория.

Не е спорно, че трудовият стаж на С. в Маджарово Е. не е вписан в трудовата му книжка. Същият е установен от издадено УП-13 от ТП на НОИ Хасково, където са предадени за съхранение документите на дружеството в ликвидация. В същото е отразено, че е издадено въз основа на изплащателни документи, съхранявани в архивите. В така издаденото удостоверение не е вписана категорията труд. Наред с това, в писмо от 07.04.2022г. от ТП на НОИ Хасково е отговорено, че в архивите не се съдържа списък с подземни работници и са посочени елементите на брутното трудово възнаграждение на жалбоподателя – по тарифна ставка заплата, премия за качество, за силикозоопасен труд, за трудни условия, по разценка от норма, прогресивна премия, нощен труд, платен отпуск. Поради тези обстоятелства пенсионният орган в настоящото производство, за да определи категорията на полагания от С. труд в Маджарово Е. се е позовал на списък за категорията на труда по длъжности в дружеството за периода 01.10.1996г. до 31.08.1998г., представяни в ТП на НОИ и на ПКТП (отм.). Съдът намира, че от една страна ползваните от административния орган доказателства са крайно недостатъчни, за да обосноват извод, че заеманите от С. длъжности – монтьор и товаро-разтоварач в Маджарово Е., се изразяват в надземна работа, за да бъде категоризиран трудът по ІІ-ра, съответно ІІІ-та категория, а не от І-ва категория, до който извод неправилно е стигнал пенсионния орган. Ето защо съдът намира, че административният орган, в нарушение на чл. 35 от АПК, не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал.1 от АПК, да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния случай, в това число да се изиска и събере информация относно обстоятелствата, в какво се изразява дейност на засегнатите длъжности, както и дали същите са изпълнявани по подземен или надземен начин, които обстоятелства са относими за определянето на съответната категория труд. Напротив, административният орган дори не е подложил на анализ посочените от ТП на НОИ Хасково елементи на трудовото възнаграждение на С., относими за всички заемани от него длъжности и включващи надбавки, характерни за влошени условия на труд каквато характеристика има дейността в подземните рудници, а същевременно органът е приел различни категории труд за различните длъжности. Административният орган единствено се е позовал на посочения списък за категорията на труда по длъжности в дружеството за периода 01.10.1996г. до 31.08.1998г., който от своя страна се явява неотносим за процесния период – 1981г.-1982г. В тази връзка, доколкото липсват данни за категорията труд, административният орган е следвало да изисква от ТП на НОИ Хасково копия на съхраняваните в архива изплащателни ведомости и партидни книги, както и други книжа, съдържащи информация за относимия период и жалбоподателя, след което в рамките на възложената му компетентност да извърши анализ и преценка относно категорията на полагания труд. Като не е извършил тези действия пенсионният орган, а впоследствие и директора на ТП на НОИ Бургас, са допуснали съществено нарушение на административните правила, водещо до неправилно изясняване на фактическата обстановка, което по категоричен начин се установява от изготвената по делото експертиза, която въвежда редица противоречия в изводите на административния орган.

След извършен анализ на съдържащите се в ТП на НОИ Хасково документи на Маджарово Е., вещото лице е констатирало, че на С. за всяка една от трите длъжности са изплащани „силикозни“, за „трудни условия“ и „калорична храна“. Такива надбавки не е установено да са изплащани например на „касиер на стола“, „счетоводител“, „гл.счетоводител“, „плановник“ и „нормировчик“, за които длъжности в ползвания от пенсионния орган списък за категоризация на длъжностите в предприятието за 1996г.- 1998г. са вписани като труд от ІІ-ра и ІІІ-та категория. Видно от списъка, длъжността „касиер на стола“ е в една група „Други работници“, заедно с длъжността товаро-разтоварач, за която С. е получавал посочените, по-горе надбавки, което обуславя извод за различни условия при полагане на труд при тези две длъжности. Наред с това, длъжността „плановик“, установена в изплащателните ведомости, въобще не фигурира в посочения списък. Изложеното подкрепя извода, че така изготвеният списък не е относим към процесния период и не може да служи за доказателство за определяне на категорията труд на жалбоподателя на съответните длъжности. Още повече, че в него дори липсва длъжността „монтьор за полагане на технически тръби“.

Освен изплащаните надбавки, вещото лице е установило, че при изпълняване на длъжностите товаро-разтоварач и работник доставка на жалбоподателя е изплащана една и съща тарифна ставка – от 7.65лв. Експертът е констатирал още, че за времето на изпълняване на длъжността товаро-разтоварач, С. е отразен в изплащателна ведомост, наименувана „Транспортни работници“, като съгласно партидните книги е получавал една и съща тарифна ставка със служители на длъжност „подз.товаро-разтоварач“, вписани в същата изплащателна ведомост. Наред с това е констатирано, че за длъжностите „монтьор за полагане на технически тръби“ и „работник доставка“ С. е вписан в изплащателни ведомости с наименование „Други подземни работници“.

Установява се още от експертизата, че на С. е бил изплатен отпуск в размер на 31 дни, ползван през м.06 и м.07.1982г., като на същия съобразно отработеното време са се полагали едва 17 дни. В тази връзка вещото лице е направило извод, че останалите 14 дни са изплатени на друго основание. Съгласно чл.2 т.1 от Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и служители, които извършват работи под земята в подземни рудници. В чл.55, б.д от Кодекса на труда от 1951г., отм. с КСО, е предвидено, извън установения платен отпуск, право на допълнителен платен годишен отпуск на работниците и служителите, които са заети в особено вредни и опасни производства, като допълнителен платен отпуск се дава и като компенсация на определени категории работници и служители поради характера на тяхната работа и на работното им време - от 1 до 12 работни дни. Изложеното обосновава извод, че доколкото на жалбоподателя се е полагал удължен платен отпуск, то същият му е бил изплатен именно като компенсация за характера на извършваната работа, а именно такава във вредни и опасни производства, каквото безспорно е подземната работа в рудник.

Данните установени от изплащателните ведомости Маджарово Е., съхранявани в архива на ТП на НОИ Хасково, по арг. от чл.40 ал.3, във вр. с ал.1 от НПОС представляват годни доказателствени средства за установяване на осигурителния стаж и елементите на положения труд, относими за определяне правото на пенсиониране. Следователно установените от вещото лице данни от изплащателните ведомости, относно получаваните от С. надбавки, полагаемият му се допълнителен платен годишен отпуск, както и отразяването на същия във ведомости относно подземни работници и идентичните данни за заеманата от него длъжност товаро-разтоварач и други работници с посочена длъжност подз.товаро-разтоварач, обективират извод, че съобразно наличните документи и трите заемани от жалбоподателя длъжности са извършвани под земята и са били с характеристиките на влошени и опасни условия на труд, обуславящи приравняването им към І-ва категория труд.

Отделно от горното, поради липсата на длъжностни характеристики относно заеманите от жалбоподателя длъжности в Маджарово Е. на основание чл.165 ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК е допустимо установяването на условията и характера на положения труд да се извърши чрез свидетелските показания. В настоящия, случай показанията на свидетеля Д., които съдът намира за последователни и обективни, обосновават извод, че С. е осъществявал труд в подземната част на рудниците и като монтьор и като работник доставка и товаро-разтоварач. В тази връзка свидетелят сочи, че техническите тръби се поставят под земята и имат предназначение за осъществяване на вентилация в галериите на мината. Отделно от това, свидетелят уточнява, че длъжността товаро-разтоварач е наричана товаро-прехвърляч, като включва дейност по товарене на рудата от улеите (забои) в минните галерии и превозването и чрез вагонетки до шахта, която вади вагонетките навън. Наред с това, същият сочи, че е изпълнявал длъжността работник доставка, като същата отново е извършвана изцяло под земята и е включвала превоз на материали за миньорите. Д. заявява, че лично е виждал С. да полага тръби, както и да извършва товаро-разтоварна дейност на руда в подземната част на рудника. Свидетелят описва условията на работа като влошени, под земята, с мръсен въздух. Същият сочи още, че като подземен работник му се е полагал и допълнителен платен годишен отпуск, което кореспондира с данните за С., установени от вещото лице. Така дадените показания, категорично водят до извод, че жалбоподателят, не само като работник доставка, но и като монтьор и товаро-разтоварач е полагал труд под земята.

Съгласно нормата на чл.1 ал.2 от ПКТП (отм., в редакция от 27.08.1982 г.) се предвижда І-ва категория труд за работници и инженерно-технически работници до началник на участък включително, механик на участък, завеждащ вентилациите и техническата безопасност, заети непосредствено на работа под земята в мините, тунелите и други подземни обекти. Съгласно чл.7-9 е предвидена ІІ-ра категория за следните длъжности - инженерно-техническият ръководещ и контролиращ персонал, без включените в раздел първи, при отделни рудници, без включените в раздел първи, при отделни рудници, геологопроучвателни райони, минно-строителни предприятия и тунелни обекти, заети постоянно на работа под земята, както и контролните органи по техническата безопасност при мините с подземна експлоатация, както и работниците в подземните телефонни връзки, хронометражисти в минните предприятия, заети постоянно на работа под земята; работници при експлоатация на въглища или руда от открити мини, работници от кариери, работници при добив и преработка на перлит: машинисти, пом.-машинисти, огняри на парни локомотиви, огняри на парни багери, багеристи, булдозеристи, скреперисти, майстори-копачи и пом.-копачи, работници на ситата за фракционен перлит, пълначи на перлит и машинисти на пещи за набъбнал перлит; работници, заети в дробилните (трошачните) отделения на обогатителните и флотационни фабрики, преработващи силикозоопасна руда и силикозоопасните нерудни изкопаеми. Съответно в ІІІ-та категория са посочени всички останали длъжности, извън тези от І-ва и ІІ-ра категория. Така цитираните разпоредби обосновават извод, че трудът на изпълнителския състав (работниците) в мините (рудниците), осъществяващ дейност под земята, следва да се квалифицира като такъв от І-ва категория.

Следователно, доколкото от изготвената по делото експертиза се обосновава извод, че наличните изплащателни ведомости и партидни книги сочат на осъществяван труд от С., и по трите заемани от него длъжности, под земята, което се потвърждава и от свидетелските показания на Д., то следва да се приеме, че през целия период на работа в Маджарово Е. С. е полагал труд под земята, независимо от заеманата длъжност. При така установените обстоятелства относно труда на С. и с оглед разпоредбата на чл.1 ал.2 от ПКТП (отм.), съдът намира, че трудът полаган в Маджарово Е. от жалбоподателя като работник доставки, монтьор и товаро-разтоварач следва да се квалифицира от І-ва категория. Т.е. пенсионният орган при неправилно приложение на материалния закон и при неизяснена фактическа обстановка е приел, че за длъжностите монтьор и товаро-разтоварач следва да се присъди ІІ-ра и съответно ІІІ-та категория труд. Предвид неправилно определената категория труд, следва извод, че неправилно са определени и относимите периоди за установяване наличието на предпоставките за предоставяне на пенсия на основание чл.69б ал.1 от КСО. Изложеното води до извод за незаконосъобразност на разпореждане [номер]-02-1300#2/16.08.2023г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас, съответно като е потвърдил така издаденото разпореждане директорът на ТП на НОИ Бургас също е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, а преписката да бъде върната на пенсионния орган за ново произнасяне като стажът на С. в Маджарово Е. бъде изцяло признат за такъв от І-ва категория и съответно бъдат извършени нови изчисления за определяне правото на пенсия на жалбоподателя.

Н. следващо място, съдът констатира, че при определяне размера на осигурителния стаж на жалбоподателя, посочен в описа от 10.10.2023г. пенсионният орган е приложил чл.104 ал.2 от КСО, както за приетия стаж от ІІ-ра и ІІІ-та категория, така и за приетия стаж от І-ва категория. Съгласно разпоредбата на чл.104 ал.3 от КСО за работниците, инженерно- техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Доколкото в хода на настоящото съдебно производство се установи, че стажът на С. в Маджарово Е. е от І-ва категория и трудът изцяло е полаган под земята, то при превръщане на този стаж към ІІІ-та категория следва да се приложи чл.104 ал.3 от КСО, а не ал.2. Наред с това, при новото разглеждане на заявлението на жалбоподателя следва да се има предвид и нормата на чл.69б ал.3 от КСО, съобразно която лицата, които имат 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл.104 ал. 3, могат да се пенсионират преди навършване на възрастта по чл.68 ал.1, при условие че имат сбор от възрастта и осигурителен стаж 90 и до 31 декември 2015 г. са навършили [възраст] възраст за мъжете и [възраст] възраст за жените, съответно от 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на [възраст] възраст за мъжете и за жените.

Следва също така, при новото разглеждане на заявлението, доколкото по делото, в частност изготвената експертиза, се установява разминаване в установения от вещото лице стаж, като продължителност, и този възприет в описа на осигурителен стаж от 10.10.2023г., компетентният орган да изиска от ТП на НОИ Хасково копия на изплащателните ведомости и партидни книги на Маджарово Е. с вписвания относно С. С., с цел установяване на точната продължителност на трудовия му стаж в дружеството. Тук съдът намира за нужно, само за пълнота на изложението, да посочи, че разминаване се установява и между изготвения опис и приложеното УП-13, издадено от ТП на НОИ Хасково. Например, относно заеманата длъжност монтьор за периода 01.10.1981г.-01.11.1981г. в описа е посочен осигурителен стаж от 26дни, а съгласно УП-13 и изготвената експертиза за този период и тази длъжност С. има отработени 18 работни дни. Неправилно е отразен в описа и последният период, като същият според вещото лице е до 27.07.1982г., като за м.07.1982г. информацията в УП-13 е описана погрешно срещу втори посочен период за м.06.1982г., но е посочен осигурителен стаж, съответстващ на този установен за м.07.1982г. от вещото лице. При така констатираните данни за несъответствия е необходимо да бъде извършено ново отразяване на стажа на С. и съответно определяне на неговата продължителност, съобразно данните от изплащателните ведомости.

При изложените съображения, съдът приема, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ Бургас е постановено без преди това да са изяснени всички факти и обстоятелства и да са събрани и анализирани всички относими доказателства, т.е. постановено е при нарушение на чл. 35-37 от АПК, което от своя страна е довело до неправилно приложение на материалния закон. Така постановеният акт се явява незаконосъобразен и като такъв на основание чл. 172, ал. 2 от АПК следва да бъде отменен, а преписката да бъде върната на пенсионния орган за извършване на нова проверка по подаденото от С. заявление за отпускане на пенсия при съобразяване мотивите на настоящото решение.

С оглед основателността на проведеното оспорване и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото в размер на 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от изложеното А. съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на С. Т. С., [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, ляв, решение № 1012-02-172#1/12.10.2023г. на директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане [номер]-02-1300#2/16.08.2023г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл.98 ал.1 т.1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ Бургас, за ново произнасяне по подаденото от С. Т. С. заявление вх. № 2113-02-1300 от 19.05.2023г. по описа на ТП на НОИ Бургас, с което е направено искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закон.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Бургас да заплати на С. Т. С., [ЕГН], 500 лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез А. съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.