РЕШЕНИЕ
Номер 262431 Година 2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд VІІІ граждански състав
На 01.11
Година 2021
В публично заседание на 30.09.2021 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер
15157 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и
чл.224, ал.1 от КТ.
Ищцата В.Й.Р.
***, моли съдът да постанови решение, с което да
признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № 236/23.11.2020 г. и
Заповед № І-646/14.12.2020 г., и двете на Директора на ответната страна, да я
възстанови на заеманата до уволнението й длъжност, и да осъди ответната страна
да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
уволнението й – 6 месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото й
правоотношение, в размер на 12 222, 66 лева, както и сумата 555, 60 лева,
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск – 6 дни за 2020
г., заедно със законната лихва върху двете главници, по изложените в исковата молба и в
писмена защита съображения. Претендира разноски.
Ответникът
Технически университет – ****, оспорва обективно съединените искове и моли
съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора
на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с
оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от
представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително
ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника, последно като „****“
във **** г.
С процесната Заповед № **** г., връчена
на ищцата на 29.10.2020 г., на основание чл.190, ал.1, т.4, изр. първо и т.7 от КТ във връзка с чл.187, ал.1, т.8 и т.10 и чл.192, ал.1 от КТ, в съответствие с
чл.193, ал.1 от КТ и предвид дадени писмени обяснения от ищцата, при спазване
на разпоредбите на чл.189, ал.1 и чл.194, ал.1 и ал.3 от КТ, и както и във
връзка с чл.56, ал.1, т.2 и т.3 от ЗВО, на В.Р. е било наложено наказание
„Дисциплинарно уволнение“. Като конкретни причини за издаването й, в Заповедта
е посочено, че на **** г. чрез служебния си акаунт в електронната поща на ****
ищцата е разпространила писмо до над 550 потребители – служители на
университета, в което е използвала обидни квалификации („мами, лъже,
злоупотребява със служебно положение“) спрямо ******, като към същото писмо е
бил приложен файл „**** г. е обвинила ****в некомпетентност и в писане на лъжи
– което използване на обидни изрази, квалификации и обвинения спрямо колеги на
ищцата за недоказани по законоустановения ред деяния е нарушение на правилата
за лично поведение и взаимодействие с колеги и с тези си действия тя е нарушила
чл.12, чл.13 и чл.14 от Етичния кодекс на академичния състав и и
непреподавателския персонал на **** като тези действия на ищцата са били извършени
недобросъвестно и умишлено, видно от съдържанието на разпространените писма и
са осъществили състава на нарушението на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1,
т.4 от КТ – „Злоупотреба с доверието“, а също така – и „Уронване на доброто
име“ по смисъла на чл.187, ал.1, т.8 от КТ, тъй като е налице разпространение
пред трети лица на недоказани твърдения за измами, лъжи и злоупотреба със
служебното положение на член от ***, освен това е било налице и накърняване на
авторитета, престижа, доверието и оценката на другите за възможностите на
работодателя да планира, организира, ръководи и контролира трудовия процес и
опазва публичната собственост. С последващата процесна Заповед № **** г. (която
самата ищца признава, че е отказала да й бъде връчена лично, поради което и й е
била изпратена по пощата ***** г. като непотърсена – с оглед на което и
доколкото тази Заповед е била изпратена до ищцата на адреса й, който тя е
предоставила на ответника като неин работодател и посочила като свой адрес по
делото, съдът намира, че следва да се приеме, че тази Заповед е била редовно
връчена на ищцата считано от **** г.), трудовото правоотношение с В.Р. е било
прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ във връзка със Заповед № ****
г. – поради наложеното Дисциплинарно наказание „Уволнение“, считано от датата,
следваща датата на получаване на Заповедта.
Както се установява от събраните по
делото писмени доказателства, с връчено й на **** е било поискано от ищцата да
даде писмени обяснения във връзка с констатираните нарушения на трудовата
дисциплина, извършени от нея – и тя е депозирала такива обяснения на **** г.
(като доколкото ответната страна е филиал на Техническия университет, съдът
намира за неоснователни наведените от ищцата доводи, че обясненията не са били
поискани от надлежния работодател на ищцата, а оттук – че той не е изпълнил
заъдълженията си по чл.193 от КТ).
Съдът констатира, че посочената Заповед
за налагане на дисциплинарно наказание съдържа всички законоустановени
реквизити по чл.195 от КТ (като самата ищца признава, че е извършила посочените
в нея нарушения на трудовата дисциплина – включително и в отговорите в
съдебното заседание по делото на 18.02.2021 г. на зададените й от ответника
въпроси по реда на чл.176 от ГПК), издадена е в рамките на преклузивните
срокове по чл.194 от КТ, а също така – че така наложеното дисциплинарно
наказание съответства на тежестта на нарушенията и поведението на ищеца.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че доколкото от събраните по делото доказателства се
установява, че действително ищцата е извършила посочените в Заповедта нарушения
на трудовата дисциплина, искът й за признаването за незаконна и отмяната като
такава на Заповед № **** г. се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да се отхвърли, а оттук – като неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли и иска за признаването за незаконна и отмяната като такава на Заповед
№ **** г., с която е било прекратено трудовото правоотношение с ищцата поради
наложеното й дисциплинарно наказание „Уволнение“.
С оглед отхвърлянето на обективно
съединените искове с право основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, и предвид на на
акцесорния им характер, следва да се отхвърлят и обективно съединените с него
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ (още повече, че ищцата не е ангажирала каквито и да е доказателства, от
които да се установява, че след прекратяване на трудовото й правоотношение с
ответника е останала без работа в продължение на шест месеца).
Същевременно, както признава ответникът
в отговора на исковата молба и както се установява от представената от самия
него като писмено доказателство по делото Заповед № **** г., на ищцата се дълги
обезщетение за 6 дни неползван платен годишен отпуск за 2020 г., което е било
разпоредено да й се изплати – но до приключване на устните състезания по делото
от ответника не са ангажирани доказателства това обезщетение да е било
изплатено на В.Р..
Както се установява от заключенията от
11.06.2020 г. и допълнителното такова от 21.09.2021 г., и двете на вещото лице
по ССЕ И.С., дължимият размер на полагащото се на ищцата обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ е 555, 60 лева.
При така установената фактическа
обстановка, доколкото претендираният от ищцата размер (съобразно допуснатото в
съдебното заседание по делото на 30.09.2021 г. изменение на този иск) на
полагащото й се обезщетение за неползван платен годишен отпуск съвпада с
установения от ССЕ действително дължим, съдът намира, че искът с правно
основание чл.224, ал.1 от КТ се явява доказан по основание и по размер и следва
да се уважи изцяло, заедно със законната лихва от 16.11.2020 г. – датата на
подаване на исковата молба.
С оглед на изхода от спора ответникът
следва да заплати на ищцата направените разноски за производството по делото в
размер, съобразно уважената част от исковете, на 150 лева – адвокатско
възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 50
лева ДТ за уважения иск и 120 лева депозит за ССЕ.
С оглед отхвърлената част от исковете,
и на основание чл.78, ал.8 от ГПК, ищцата следва да заплати на ответника
направените разноски за производството по делото в размер на 270 лева – платени
депозити за ССЕ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Й.Р., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, ***** против Технически
университет – *****, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3
във връзка с чл.225, ал.1 от КТ– за признаване за незаконни и отмяната като такива
на Заповед № **** г. и Заповед № ***** г., и двете на ***** на ответната
страна, възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението й длъжност, и
осъждане на ответната страна да заплати на ищцата обезщетение за времето, през
което е останала без работа поради уволнението й – 6 месеца, считано от
30.12.2020 г., в размер на 12 222, 66 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Технически университет – ****, с
посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА
ЗАПЛАТИ НА В.Й.Р., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, СУМАТА 555, 60
лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск – 6 дни за
2020 г., заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 16.11.2020 г.,
до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по
делото В РАЗМЕР НА 150 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА
НА Районен съд – Пловдив – 50 лева ДТ И 120 лева депозит за ССЕ.
ОСЪЖДА В.Й.Р., с посочените ЕГН, адрес
и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Технически университет – *****, с посочените
ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, направените разноски
за производството по делото В РАЗМЕР НА 270
лева, КАКТО И юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ П. ПАВЛОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.