РЕШЕНИЕ
№ 554
гр. Пловдив, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диана Ил. Костадинова
при участието на секретаря София Г. Чаушева
като разгледа докладваното от Диана Ил. Костадинова Гражданско дело №
20215330106177 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от К. Т. Т., ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. П.П. срещу Д. К. Т., ЕГН ********** и А. К. Т., ЕГН **********,
действащи чрез своята майка и законен представител Е. К. М., ЕГН **********, с правна
квалификация на иска по чл. 150 вр. чл. 143, ал.2 СК - за намаляване на присъдена в полза
на децата месечна издръжка, определена с влязло в законна сила съдебно Решение №
4353/14.12.2018г., постановено по гр.д. № 12233/2018 г., по описа на Районен съд Пловдив,
в размер от по 300 лева за всяко дете или общо 600 лева до законоустановения минимум на
дете от 162,50 лева или общо 325 лева.
В исковата молба се твърди, че по силата на споразумение, инкорпорирано в решение
№ 4353/14.12.2018 г., постановено по гр. дело № 12233/2018 г. по описа на РС - Пловдив, V
бр. с., влязло в сила на същата дата, ищецът е задължен да заплаща издръжка на децата си А.
и Д. в размер на по 300 лв. за всяко дете, чрез тяхната майка. Твърди, че надлежно
изпълнявал тези свои задължения. За период от близо две години настъпили нови
обстоятелства. Променили се социално - икономическите условия в страната към по-лоши, с
оглед инфлационните процеси и респективно и доходите, които получавал, драстично
намалели. Не упражнявал трудова дейност от 22.06.2020г., когато прекратил трудовото си
правоотношение и се регистрирал в Бюрото по труда, като единственият му доход било
получаваното оттам обезщетение за безработица, като след 22.04.2021 г. нямало да получава
повече обезщетение за безработица.
1
Към момента на подаване на исковата молба ищецът все още бил безработен, а
доходите, които получавал след 22.06.2020 г. били в месечен размер около 1500 лв. Твърди
да има добра трудова квалификация, но предвид влошената социално-икономическа
обстановка не можел да си намери работа в продължителен период от време. Имал
задължение да издържа и други деца, доколкото през 2019 г. сключил нов брак. Настоящата
му съпруга К. Т. имала три деца, с които живеели всички заедно в едно домакинство и за
които ищецът полагал грижи и бил ангажиран в тяхното отглеждане. Твърди да има
перманентни разходи, изразяващи се в задължения към два висящи кредита - потребителски
в размер на 610 лв. месечна вноска и ипотечен в размер на 256 лв. месечна вноска, като
потребителският кредит бил обявен от банката за предсрочно изискуем, поради
невъзможността му да го обслужва редовно, което допълнително влошило материалното му
положение. Преместил се да живее в гр. С. с новото си семейство, като имал разходи за
режийни сметки в голям размер, като плащал над 200 лв. сметка за парно. Имал и три
полици застраховка „Живот“, сключени през 2019 г., по които внасял месечно - по едната
450 лв., по другата 150 лв. или общо около 600 лв. Твърди след разтрогването на брака да е
изпаднал във финансови затруднения, доколкото майката на ответниците го осъдила да
плаща издръжка и трябвало да заплаща на ЧСИ дължимите суми, както и разноски и лихви.
Счита, че е налице трайна промяна във възможностите му като родител, който следва
да заплаща издръжка, доколкото не можел да реализира трайни доходи, достатъчни за
осигуряване на издръжката. Било непосилно за него да плаща издръжка в общ размер на 600
лв. за двете деца, като намира същата за прекалено завишена, поради което и следвало да
бъде намалена. Счита, че подобно намаляване няма да попречи на задоволяване
потребностите на децата, тъй като същите живеели в жилище, собственост на родителите на
майката и в едно домакинство с нея, тя полагала адекватни грижи за тях, имала постоянна
работа, което позволявало тя също да поема част от финансовата издръжка на децата. Освен
това притежавала и съсобствено жилище с него на съседния етаж, където понастоящем
живеели и не била семейна. Твърди, че той също участва в живота на двете си деца, като
ги виждал редовно и полагал грижи за тях. Освен това родителите на майката на децата
притежавали общо около 10 апартамента, така че не бил налице риск децата да останат без
задоволяване на своите потребности.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което на основание чл. 150 от СК да
измени размера на постановената с предходно решение месечна издръжка, дължима от него
в полза на децата, действащи чрез тяхната майка и законен представител, като я намали от
300 лв. на 162,50 лв. месечно на дете, считано от датата на входиране на исковата молба -
14.04.2021г. Претендират се направените по делото разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от ответниците, действащи
чрез своята майка и законен представител. Оспорват твърденията на ищеца, че са налице
обстоятелства, които налагат намаляване издръжката на децата и че същият е в затруднено
финансово положение. Оспорват твърденията на ищеца, че родителите на майката на
2
ответниците разполагат с 10 апартамента и че за децата няма риск да им бъдат задоволени
потребностите. Оспорват и твърденията, че децата живеели в жилище на баба си и дядо си
по майчина линия. Заявяват, че факта, че ищецът е семеен, а майката на ответниците е
несемейна, не налага ищецът да плаща по-малка издръжка, защото при поети вече
задължения за издръжка към децата си, вземайки решение да създаде ново семейство
налагало извода, че същият е направил преценка, относно възможностите си и има
достатъчно средства да се справи с това предизвикателство. Освен това се подчертава, че
трите деца на настоящата му съпруга не са негови и че той няма задължения към тях да ги
издържа. В действителност ищецът и майката на ответниците имали задължения по
ипотечен кредит, но в последните месеци кредитите се обслужвали изцяло от майката на
ответниците, като ищецът не бил платил нито лев по този кредит. В същото време другият
кредит бил изтеглен и използван изцяло за лични нужди на ищеца, но той умишлено отново
не го плащал, за да тормози и притиска майката на ответниците. Според ответниците
апартаментът, в който ищецът се преместил да живее в гр. С. е собственост на съпругата му
К. Т., поради което същият не плащал наем, а разходите за режийни сметки били стандартни
и обичайни и следвало да се поделят със съпругата му, като това не можело да служи като
оправдание да не се плаща или да плаща по-нисък размер на издръжка към родните му деца.
Завява се от ответната страна, че наличието на полици „Живот“ също не е основание за
намаляване на издръжката. Очевидно било, че ищецът ги е сключил доброволно, като е
преценил възможностите си да ги обслужва и същите целяли спестяване на средства за
старини. Счита се, че щом ищецът може да си позволи да заплаща 600 лв. месечни вноски за
застраховка, би могъл да си позволи да заплаща и издръжка на своите деца в същия размер.
С приоритет било плащането на издръжката. С настоящия размер на издръжката се бил
наложил и установил стандарт на живот, с който децата са свикнали и същият следвало да
бъде запазен. Децата били на 14 години и на 9 години, което налагало доста големи разходи
за обучение, закупуване на дрехи, обувки, пособия, учебни материали, лекарства при
боледуване, както и джобни пари за транспорт, за хобита и за развлечение на децата.
Твърди, че макар да се води безработен, ищецът изцяло управлявал фирмите на своя брат
близнак П. Т., който понастоящем бил в чужбина. Чрез тези фирми се занимавал със
земеделие и реализирал доста голям доход, който му позволявал да живее съвсем спокойно
и без затруднения, както и да плаща дължимата издръжка на децата си. Ищецът разполагал
и с недвижимо имущество, което би могъл и би следвало да продаде, ако изпитва
затруднение с издържането на децата си. Същият притежавал имоти в режим на СИО заедно
с настоящата си съпруга: жилище в гр. Б. , самостоятелна собственост по плана на с. З. ,
общ. Б. с площ от 1620 кв.м, ид. част от гараж, находящ се в гр. П. и ид. част от апартамент,
находящ се в гр. П. . Твърди се, че на 04.04.2019 г. ищецът продал в съсобственост със своя
брат жилище в гр. П. , ведно с прилежаща изба за сумата от общо 20 000 лв., т.е ищецът бил
получил сумата от 10 000 лв. Ноторно било известно обаче, че това не е пазарната стойност
на имота, а просто сделката е изповядана на данъчна основа. Освен това на 02.10.2020 г. К.
Т. и съпругата му продали жилище на две нива в с. П., ведно с идеалните части от
поземления имот, представляващи две паркоместа и озеленено дворно пространство за
3
сумата от 90 000 лв., което означавало, че е получил половината от продажната цена. От
всичко гореизложено се виждало, че ищецът разполагал както с достатъчно средства, така и
с достатъчно имоти, което от своя страна налагало извод, че същият имал възможност да
заплаща издръжка за децата си в размер на 300 лв. за всяко едно от тях и същата не следвало
да бъде намалявана. С оглед изложеното е направено искане съдът да постанови решение
като отхвърли така предявения от ищеца иск за намаляване на присъдената издръжка до
законоустановения минимум на дете. Претендират се направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е, че страните са родители на децата Д. К. Т., ЕГН ********** и А. К. Т., ЕГН
**********. Безспорно е и, че със съдебно Решение № 4353 от 14.12.2018г. постановено по гр. д. № 12233/2018г.
по описа на ПдРС, V брачен състав, е утвърдено споразумение по чл. 51 ал. 1 от СК, с което родителските права
по отношение на децата са предоставени на майката, като бащата е осъден да заплаща издръжка на децата чрез
тяхната майка и законен представител в размер на по 300 лева за всяко дете или общо 600 лева.
По делото е представено заверено копие от Застрахователна полица № ** със срок на покритие
14.04.2020г. – 14.04.2058г., Застрахователна полица № **** със срок на покритие 19.11.2020г. - 19.11.2057г.,
открити в М. Ю. Д.А.К- Клон България и Застрахователна полица № ***** открита в ЗА ЗЕАД „Булстрад Живот
Виена Иншурънс Груп“ ЕАД с срок на покритие 01.12.2020г. - 30.11.2040г., от които е видно, че застраховано
лице по тях е ищеца и същите представляват Застраховка „Живот“, свързана с инвестиционни фондове.
Представено е заверено копие от Справка за актуално състояние на трудови договори към 23.03.2021 за
ищеца, от която е видно, че за периода от 2005г. до 2018г. същият е заемал длъжността Изпълнителен директор в:
Местна инициативна група – К. А. и Сдружение Местна инициативна група – П. - Р., както и длъжността:
Аналитични специалисти в общинска администрация и звена в Община Пловдив, като последното трудово
правоотношение е прекратено на 22.06.2020г., по което ищецът е заемал на длъжността Изпълнителен директор в
Сдружение местна инициативна група – К. – А.
Предоставено е заверено копие от Справка за изплатено парично обезщетение за безработица от
16.03.2021г. от НОИ, от която е видно, че на ищеца е изплащано обезщетение, като последната изплатена сума е
от месец юни 2020г.
Приети по делото са и заверени копия от платени задължения на ищеца към „Топлофикация - София“
ЕАД.
По делото са приети и: копие от Договор за потребителски кредит № ***** от 10.12.2014г. със страни
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, К. Т. Т. и Е. К. Т., от който е видно, че същият е отпуснат за потребителски
нужди; заверено копие от Договор за жилищен кредит № **** от 21.12.2017г. със страни Райфайзенбанк
България ЕАД, К. Т. Т. и Е. К. Т., отпуснат за покупка на жилище, находящо се в гр. .П., ул. „Д. Х.“ № и гараж.
По делото са представени заверени копия от: запорно съобщение от **********, с район на действие
ПОС, изпратена до длъжника – ищец, от което е видно, че върху трудовото му възнаграждение, получавано от
Сдружение местна инициативна група – К– А, е наложен запор от 19.02.2020г., като задължението за което е
наложен е издръжка, както и копие от съобщение изпратено до длъжника – ищец, с което е оставена без уважение
молбата до **** , за прекратяване на изп.дело.
Представено по делото е и заверено копие от Удостоверение за сключен граждански брак № ****, между
К. Т. Т. и К. Л. П., сключен на ****г., както и заверено копие от Удостоверение за семейно положение, съпруг и
деца с изх. № **** за К Л Т., от което е видно, че същата е със съпруг К. Т. Т. и има три деца.
Представено е и заверено копие от Справка № 414137 от 12.04.2021г. от АВ към СВ за вписвания,
отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991г. до 12.04.2021г., за Е.К. Т..
По делото са предоставени заверени копия от вписани нотариални актове, а именно: Нот. акт за
4
продажба на недвижим имот, вписан под: ******. в СВ към АВ-Пловдив, от който е видно, че през *****. ищецът
е закупил недвижим имот, представляващ *****, находящ се в с. З.; Нот.акт за покупко - продажба на недвижим
имот, вписан под: ***** в СВ към АВ – Пловдив, от който е видно, че на ****. ищецът, като съсобственик със
своя брат П. Т. Т. и притежаващ ½ идеална част от нед.имот, представляващ жилище - апартамент, находящо се в
гр. П., са отчуждили съсобствения си недвижимия имот; Нот.акт за покупко - продажба на недвижим имот,
вписан под: *****, дело ****г. в СВ към АВ – Пловдив, от който е видно, че на *****г. ищецът, като
съсобственик със своята съпруга К. Л Т., отчуждават притежавания в режим на СИО, нед.имот, представляващ
жилище - апартамент, находящо се в с. П.; Нот.акт за покупко - продажба на недвижим имот, вписан под:
******г. в СВ към АВ – Р., от който е видно, че на ****. ищецът заедно със своята съпруга К. Л. Т., придобиват
недвижим имот, представляващ жилище - апартамент, находящо се в гр. Б..; Нот.акт за покупко - продажба на
недвижим имот, вписан под: *****. в СВ към АВ – Пловдив, от който е видно, че на **** ищецът и Е. К. Т. са
придобили недвижим имот, представляващ жилище - апартамент, находящ се в гр.П. , ул.“Д. Х. “ № и гараж. От
представено копие на Нот.акт за покупко - продажба на недвижим имот, вписан под: *****г. в СВ към АВ –
Пловдив, е видно, че ищецът е продал своята ½ ид.част от гаража на съсобственичката си Е. К. Т.. От представено
копие на Нот.акт за покупко - продажба на недвижим имот, вписан под: **** г. в СВ към АВ – Пловдив, е видно,
че ищецът и Е. К. Т. отчуждават съсобствения при равни права апартамент, находящ се в гр.П. , ул.“Д. Х. “ № .
От постъпилата по делото на 15.09.2021г. Справка от НАП-Пловдив за лицето Е. К. Т. е видно, че същата
има сключен трудов договор в Народно читалище „И. В.“ – Град П. От представената по делото служебна
бележка изх.№ 04 / 28.10.2021г. е видно, че ответницата е наета по безсрочен трудов договор № 5 / 06.04.2008г. и
брутното й възнаграждение за месец 09.2021г. е в размер на 650 лева. Същата е собственик на гараж находящ се
на адрес: гр.П., ул.“Д Х“ №, ведно с идеална част от земята към него, както и на недвижим имот, представляващ
селскостопанска сграда, находящ се в с. Б и лек автомобил марка/модел „Пежо 1007“. Същите данни са
декларирани в приложената по делото декларация за материално и гражданско състояние.
От Справката – НАП за ищеца К. Т. Т. е видно, че последното му трудово правоотношение е със
Сдружение местна инициативна група – К. – А, прекратено на ****г., няма данни за друг осигурител. Притежава
недвижими имоти находящи се в: гр.П. , гр. Б и с. З, както и два броя МПС: лек автомобил марка / модел
„Хюндай Лантра“ и лек автомобил марка / модел „Фолксваген Голф“.
По делото са представени от ищеца и следните документ: справка Декларация за семейно и имуществено
състояние; Удостоверение за декларирани данни пред НАП; 8 бр. преводни нареждания към ответницата във
връзка с превод на текуща издръжка за двете деца; Договор за спогодба по чл.365 от ЗЗД сключен между
страните; Покана за доброволно изпълнение, с която на ищеца длъжник са наложени запори върху банковите
сметки и възбрани върху притежаваните от него идеални части от недвижими имоти, ведно с приложенията към
нея; Извлечение от счетоводни книги на „Райфайзенбанк България“ ЕАД за размера на дълга на ищеца по
Договор за потребителски кредит № *****от 10.12.2014г.; Служебна бележка от „М. Ю. Д.А.К“ удостоверяваща
постъпила сума за 2020г. по застраховка „Живот“ ; Справка за изплатени парични обезщетения от НОИ .
По делото е приет и изготвения социален доклад от ДСП - Пловдив, от който се установява, че към
настоящият момент децата Д. и А. се отглеждат от майката, която по адекватен начин посреща нуждите им.
Децата поддържат връзка с баща си всеки ден и ходят редовно на гости в гр. С. , като последното им посещение
било на 15.09.2021г. Децата споделят, че баща им не им изпраща пари и подаръци за празници и рожденни дни.
А. е ученик в 9-ти клас в Професионална гимназия по архитектура, строителство и геодезия „*****“ – гр.П.
Редовно ходи на учебни занятия и посещава извънкласни дейности. Ходи и на тренировки по кикбокс 6-7 пъти
седмично, за което се заплащала сумата от 40 лева на месец. Д. е ученичка в 4-ти клас в ОУ „**** – гр. П.
Майката я води и взема от училище. Посещава и допълнителни занимания, включена е и в извънкласни
занимания. Ходи на уроци по български език два пъти седмично – понеделник и сряда, за което се заплаща
сумата от 25 лева на час, посещава и арт-терапия, за което също се заплаща сумата от 25 лева. Месечното трудово
възнаграждение на майката е в размер на 650 лева. Получава помощи от ДСП – гр.Пловдив в размер на 90 лева.
Има два кредита, като обслужва ипотечния, тъй като жилището, в което живеят е ипотекирано. Децата познават и
поддържат връзка с роднините по майчина линия, но не поддържат връзка с роднините на бащата.
В хода на настоящото производство страните са ангажирали и гласни доказателства посредством
показанията на свидетеля П. Т. Т. и А. И. К. /протокол от съдебно заседание, проведено на 12.01.2022 г./
5
От разпита на свидетеля П. Т. Т. /брат на ищеца/ се установява, че от около две години брат му е
безработен. Преди това е имал добре заплатена работа. Имал два ипотечни кредита и един потребителски кредит.
Знае и е сигурен, че издръжката го затруднявала, тъй като му давал пари на заем и брат му имал да му връща
около 4000 лева. В момента брат му живее в гр. София с новата си съпруга в нейно жилище, като си поделяли
разходите за ток, вода. Твърди, че от две години всички фирми били приключили дейност и не получавали пари от
тях. Споделя, че брат му бил Изпълнителен директор на Местна инициативна група по програма на ЕС. Създали
4-5 фирми с цел печалба, като и двамата се занимавали с консултантска дейност. В момента нито една фирма не
извършвала дейност. Твърди, че фирмите били изцяло негови. Автомобилът „КИА Каренс“ бил регистрирана на
фирма „***** “, като в началото и двамата използвали колата, но в последните години само брат му. Твърди, че
наскоро брат му и бившата му съпруга продали апартамент, който бил в режим на СИО, като с парите от
продажбата са погасени ипотечния и потребителския кредит. Споделя, че брат му имал да връща пари на
родителите на Е. , които били за апартамента, който вече е продаден. Споделя, че брат му се вижда с децата си,
когато е режима на лични отношения. Той и децата му също се опитвали да се виждат с тях , но заради
пандемията не успявали. Бабата на децата по бащина линия се срещала с децата когато идвала в гр.П..
От показанията на ангажирания от ответника свидетел А. И. К. /без родство със страните/ се установява,
че се познава със страните от много години, като имали допирни точки в периода на 2015г. По това време К. се
занимавал с консултантска дейност по европейски програми и в тази връзка направил програма на мъжа й. Имали
двете фирми, едната за разсади, а другата за консултантска дейност, като и двете били на името на П. , тъй като
К. заемал общинска длъжност. Твърди, че са направили техен проект, по който си купили кола - „******“ , която
виждала последно да се кара от К.. Не може да каже, че К. е човек, на когото му липсвало нещо. За периода от
2015 – 2017г. е сигурна, че К. се е занимавал с консултантска дейност и имал успешни проекти, тъй като бил
търсен. Последните и впечатления от него били от 2017г. Знае, че живее в гр.С. , а от общи приятели научила, че
правил застраховки „Гражданска отговорност“.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо от това, дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Правото да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството "непълнолетно лице" по
отношение на претендиращия издръжката. Размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, се определя в
зависимост от две величини - нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя,
който я дължи. Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК минималния размер на издръжката на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата, която към настоящият момент се явява в размер на 162,50 лв.
Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст,
нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности при преценка на
нормалните, обикновените, ежедневните нужди от храна, облекло, учебни, спортни и културни занимания.
Възможностите на родителя да заплаща издръжка се преценяват с оглед на неговите доходи, имотното му
състояние, квалификация, дали има задължения към други лица. За да се уважи искът за намаляване на
издръжката, е необходимо трайно съществено изменение или на нуждите на издържаните лица или трайна
съществена промяна във възможностите на задълженото лице като осъденият за издръжка не може да се позовава
на промените, които са резултат на намерението му да осуети или намали издръжката. С оглед разпоредбата на
чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата при които е определена издръжката тя може да бъде изменена.
Относими към предявения иск обстоятелства са тези за изменението на факторите, от които зависи размера на
издръжката - нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
Изменението в тези обстоятелства обаче при всички случаи следва да е настъпило след определянето на
предходния размер на издръжката, защото настъпилото преди този момент изменение е взето предвид и
съобразено при определяне на издръжката в съдебното решение, постановено по гр.д. № 12233/2018 г. на ПдРС.
В случая ищецът, за да поиска намаляване на вече присъдената издръжка за всяко едно от децата му,
се позовава на това, че не упражнява трудова дейност от *****, като към момента на подаване на исковата молба
е безработен; през 2019 г. сключва нов брак и имал задължения към други лица – съпругата си и нейните три
деца, с които живеели всички заедно в едно домакинство и за които ищецът полагал грижи и бил ангажиран с
6
тяхното отглеждане; имал задължения към два кредита и три полици застраховка „Живот“, сключени през 2019
г., по които внасял общо около 600 лв., както и че заплащал високи сметки.
Съдът не споделя доводите на ищеца за промяна размера на определената издръжка за децата поради
обстоятелството, че към настоящия момент същият е безработен. Безспорно по делото се събраха доказателства,
че последното му трудово правоотношение, по което същият е заемал длъжността „Изпълнителен директор“ е
прекратено на **** Тук следва да се посочи, че бащата е млад, здрав и работоспособен и може да реализира
средномесечен доход над средната за страната заплата. От приложените по делото доказателства за трудовата
ангажираност на ищеца се установи, че в периода 2005г. – 2018г., същият е заемал длъжността „Изпълнителен
директор“ в различни сдружения, както и длъжността „Аналитични специалисти в общинска администрация и
звена в Община Пловдив“. Съдът намира, че не е налице причина, поради която ищецът да не може да заема и
друга длъжност, както и да полага труд по друг трудов договор. Следва да се посочи, че само когато поради
наличие на обективни и независещи от волята му причини е бил принуден да премине на друг вид длъжност, при
която той получава по-малки доходи от придобиваните по-рано, той може да се позове на това обстоятелство и да
иска намаление на присъдения размер на издръжката. Ако обаче нежеланието за преминаването му на по-ниска
длъжност е резултат на негов каприз и нежелание да извършва по-ниско заплатена работа, той не може да се
позове на това обстоятелство и да иска намаление на тази издръжка.
Досежно твърдението на ищеца, че има задължения към други лица – съпругата си и нейните три деца, с
които живеят в едно домакинство и за които ищецът полага грижи и бил ангажиран с тяхното отглеждане, следва
да се посочи, че макар и съпруг на К. Т., то той няма задължение да участва в издръжката на трите й деца – А. Т.
П., А. Т. П. и Т. Т. П.. Тези деца имат биологични родители, които съгласно Семейния кодекс са задължени да им
осигуряват безусловно издръжка /чл. 142 СК/. Задължението на ищеца е към двете му деца – Д. К. Т. и А. К. Т..
Ето защо, съдът намира, че ирелевантно се явява обстоятелството, че ищецът полага грижи и осигурява
финансови средства на децата на съпругата си К. Т..
Съдът не споделя становището на ищеца, че се затруднява да заплаща определената издръжка на децата
поради обстоятелството, че обслужва два кредита и има сключени три броя Застраховка „Живот“, свързана с
инвестиционни фондове – две към „М. Ю Д.А.К„ - Клон България и една към „Булстрад Живот Виена Иншурънс
Груп“ ЕАД.
По отношение на твърдението на ищеца, че обслужва два кредита, следва да се посочи, от една страна,
че от приложените по делото писмени доказателства се установява, че през 2021г. същият е придобил в режим на
СИО апартамент в гр. Б., от който би могъл да реализира доход и да покрива разноските по кредите си. От друга
страна, от показанията на ангажирания свидетел П. Т. /брат на ищеца /, се установява, че към настоящия момент
кредитите са погасени. Това е факт настъпил в рамките на производството, който е от значение за спорното право
и на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, следва да бъде съобразен при решаване на делото.
По отношение на сключените три броя Застраховки „Живот“ свързани с инвестиционни фондове, съдът
намира, от една страна, че сключването на Застраховка „Живот“ не е задължително и ако представлява трудност,
то бащата би могъл да прекрати една или две от тях, за да не се чувства затруднен да покрива както собствените
си нужди, така и тези на децата от издръжка. Очевидно ищецът не счита, че трите застраховки го затрудняват
финансово, а и сключването на такъв вид застраховка не е основание за намаляване размера на издръжката. Освен
изложеното, голословно остана твърдението на ищеца, че бенефициери по застраховките са само децата Д. К. Т. и
А. К. Т., доколкото в тази насока не бяха ангажирани доказателства, а от посоченото в Застрахователна полица №
87/700156U, сключена между ищеца и „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, се установява, че ползващи
се лица „в случай на смърт“ са законните наследници на застрахования, които към настоящия момент са освен
децата Д. и А. и съпругата му К Л Т..
Освен изложеното, следва да се посочи, че от момента на определяне на издръжката е изминал период от
три години. За изминалия период от време е налице промяна в нуждите на децата. Освен това съществува
промяна на икономическата обстановка в страната, при която обективно е трудно деца на възраст 10 и 15 г. да
бъдат издържани с определените преди 3 години средства от 300 лева за дете, която бащата е осъден да плаща.
Децата посещават редовно учебни занятия, както и извънкласни дейности. Детето Д посещава уроци по
български език два пъти седмично, както и арт-терапия, а А. ходи на тренировки по кикбокс, като тези занимания
на децата представляват допълнителен разход. Следва да се посочи и че ищецът няма задължения за издръжка
7
към други низходящи лица и въпреки необходимите му обичайни разходи за живот в гр. С. , може да си позволи
да реализира доход и следователно да заплаща определената с Решение № 4353 от 14.12.2018 г., постановено по
гр. д. № 12233/2018 г. по описа на ПдРС, V брачен състав, издръжка от по 300 лева за всяко дете или общо в
размер на 600 лева.
С оглед гореизложеното съдът намира, че не са налице обстоятелствата по чл. 150
вр. чл. 143, ал. 2 СК, които да налагат намаляване на присъдената в полза на децата месецна
издръжка, определена с влязло в законна сила съдебно решение № 4353/14.12.2018 г. по гр.
д. № 12233/2018 г. по описа на ПдРС, V брачен състав, поради което искът следва да бъде
отхвърлен.
Относно направените от страните разноски:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати
на ответниците направените по делото разноски в размер на сумата от 720 лева за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Т. Т., ЕГН **********, против Д. К. Т., ЕГН
********** и А. К. Т., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен
представител Е. К. М., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 от
Семейния кодекс – за намаляване на месечната издръжка, присъдена с Решение № 4353 от
14.12.2018г., постановено по гр.д. № 12233/2018г. на ПдРС, V брачен състав, от по 300 лева
за всяко дете или общо 600 лева до законоустановения минимум от по 162,50 лева за всяко
дете или общо 325 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К. Т. Т., ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на Д. К. Т., ЕГН ********** и
АНГ. КР. ТР., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител Е. К.
М., ЕГН **********, СУМАТА от 720 лева /седемстотин и двадесет лева/ – направени в
настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
8