№ 13
гр. Пловдив, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330204864 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
21-1030-0005417 от 08.06.2021 г., издадено от началник група с-р Пътна Полиция към
ОД на МВР Пловдив, с което на М. И. Г., ЕГН ********** с адрес ***, на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по
чл. 140 ал. 1 от ЗДвП и на основание наредба № Із-2539 са му отнети 10 контролни
точки от талона.
В жалбата са релевирани оплаквания, че издаденото наказателно постановление
е незаконосъобразно и неправилно тъй като водачът на автомобила не знаел за
прекратената регистрация, тъй като не бил надлежно уведомен че същата била
служебно прекратена. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, не се
представлява. Процесуалният му представител депозира писмено становище, в което
доразвива аргументите в жалбата.
Въззиваемата страна изпраща становище, в което посочва, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното НП е правилно и законосъобразно. В съдебно заседание
не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Лек автомобил Джип Гранд Чероки с рег. № *** бил собственост на М. И. Г..
Последният придобил въпросния автомобил на 30.12.2020 г. с договор с нотариална
1
заверка № 2801 на нотариус № **. В срок от 1 месец, Г. следвало да представи МПСто
и необходимите документи за пререгистрация в отдел „Пътна полиция“ при ОД на
МВР Пловдив, а именно придобиване на собственост по чл. 3 и чл. 4 на НАРЕДБА №
I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. Г. не сторил това и на основание чл.
143, ал. 15 от ЗДвП на 03.03.2021 г. регистрацията на лек автомобил – Джип Гранд
Чероки с рег. № *** била служебно прекратена.
На 14.03.2021 г. в 16:58 ч. лек автомобил – Джип Гранд Чероки с рег. № *** се
движил в гр. Пловдив, бул. България, № 232 в посока ул. Дилянка и това било
установено от свид. Д.И. чрез разглеждане на снимков материал изпратен от ГДНП с
писмо № 3286р-14684/29.03.2021 г., заснет с АТСС. Същият извършил справка в
системата на с-р Пътна полиция и установил, че лекият автомобил бил с прекратена
регистрация. Той поканил нарушителя, който в декларация по чл. 188 на ЗДвП
посочил, че не си спомня кой е управлявал автомобила. В обясненията си нарушителя
потвърдил, че не се сеща кой е управлявал въпросния автомобил. Свид. И. съставил
АУАН серия АA № 969215 от 10.05.2021 г., който нарушителят отказал да подпише,
което било удостоверено по надлежния ред с подписа на един свидетел. На основание
този АУАН е съставено атакуваното НП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка не се оспорва от
жалбоподателя и се установява от гласните доказателства, а именно разпита на
актосъставителя И., както и от писмените доказателства – АУАН, писмо № 3286р-
14684/29.03.2021 г. справка за регистрацията на автомобил ***, справка за собственост
и регистрация, справка за нарушител/водач, обяснения от 10.05.2021 г. , декларация по
чл. 188 от ЗДвП от 10.05.2021 г., клип и снимков материал от АТСС, Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г., Заповед 8121з -825/19.07.2019 г.
Показанията на свидетеля съдът намира за логични, последователни и
непротиворечиви. Свид. И. изяснява обстоятелствата около установяване на
нарушението. Тъй като не се въведоха или доказаха обстоятелства, които да оспорват
установената фактическа обстановка съдът се ползва от презумптивната сила на
съставения АУАН дадена му от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Относно приложението на процесуалните правила:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от т. 2.11 на
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР и на актосъставителя следва от така
представената заповед т. 1.2.
В императивната норма на чл. 42, т.2 от ЗАНН са поставени минималните
изисквания за съдържание на АУАН. Същите са необходима гаранция за спазването на
правото на защита на нарушителя и като част от строго формалното административно
наказателно производство са необходими за законосъобразното му протичане. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН.
Не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата
на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото
нарушение. Не е ограничено правото на нарушителя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен
срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента
2
на връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите
възражения и не се е възползвал от това си право.
АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя към момента на
установяване на нарушението.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано
надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е
посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи
белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено) включително
и релевантния поднормативен акт, а именно НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. Нарушителят е имал пълната възможност да разбере за какво точно
е ангажирана отговорността му –за управление на МПС, което не е било регистрирано,
тъй като регистрацията му е била служебно прекратена.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се
установява авторството на деянието визирано в наказателното постановление
нарушение, а именно наказано е лицето, което носи отговорност по ЗДвП - съгласно
чл. 188 от с.з.: собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Административнонаказващия
орган е предоставил възможност на собственика да посочи лице, на което е
предоставено въпросното средство за управление, но същият не го е сторил, като е
посочил че не си спомня, какво се е случило на конкретната дата. Това действие на
нарушителя не следва да му служи за избягване на административно-наказателната
отговорност за допускането на МПС да се движи по пътищата отворени за обществено
ползване с прекратена регистрация, те което е не е било регистрирано по надлежния
ред. На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на
становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на
жалбоподателя като нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. Същата вменява задължение
по пътищата отворени за обществено ползване да се движат единствено регистрирани
МПС-та и като не се е съобразил с това, жалбоподателя е осъществил чрез действията
си състава на вмененото нарушение. НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. в чл. 3 и чл. 4,
вменява на собствениците задължението да представят за пререгистрация МПСтата,
които са придобили, ведно с релевантните документите в едномесечен срок. Съгласно
чл. 143, ал. 15 на ЗДвП администрацията на ОД на МВР Пловдив законосъобразно е
прекратила служебно регистрацията на МПС лек автомобил Джип Гранд Чероки с рег.
№ ***, тъй като е изтекъл двумесечен срок от промяна на собствеността, без МПСто да
е представено за пререгистрация и издаване на ново свидетелство за регистрация първа
и втора част и респ. подмяна на табели и регистрационен номер.
От субективна страна съдът намира, че жалбоподателят като собственик на
МПС и водач е знаел за задължението си при закупуване на ново МПС да го
пререгистрира като го представи в компетентната служба на ОД на МВР за издаване на
валидни свидетелства за регистрация първа и втора част в едномесечен срок от
придобиването на собствеността. Като не е сторил това съдът намира, че е осъществил
състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Прекратяването на регистрацията се
извършва служебно на база поднормативен акт (НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г.) –
служебно при настъпването на три предпоставки:
Промяна на собствеността
3
Изтичане на двумесечен срок от това събитие.
Непредставяне на автомобила за пререгистрация
Нарушителят е знаел, че е придобил собствеността и датата, на която това се е
случило, тъй като влизането на вещта в патримониума на лицето е винаги известно
независимо дали актът, с който се осъществява е подписан лично от него или чрез
пълномощник, доколкото правните последици се считат известни и възникват
директно в патримониума на лицето от момента на придобиването на собствеността и
въпреки това е избрал линия на поведение по непредставяне на автомобила за
пререгистрация. Срокът за представянето и последиците от неизпълнението на
задължението е определен с поднормативен акт, т.е. е следвало да бъдат известни на
приобретателя, като основен принцип е че незнанието на закона не извинява
нарушителя. Поради това, че и двете предпоставки за настъпване на служебната
дерегистрация на превозното средство са обективни, а третата зависи от самият
нарушител, т.е. нито една от тях не зависи от действията или волята на
административния орган и не са поставени в зависимост от започване или завършване
на конкретна процедура с участието на задълженото лице, то съдът намира, че нарочно
уведомяване за служебното дерегистриране на МПС по отношение на лицето, което не
е изпълнило задължението си за пререгистрация, не се дължи.
Съдът намира, че лицето е било наясно със задължението си за пререгистрация
на автомобила в едномесечен срок от промяна на собствеността и като не е сторило
това, а автомобилът се е движил по пътната мрежа, жалбоподателят е извършил
соченото нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП умишлено.
За размера на наложеното наказание:
По отношение на санкционната норма съдът счита, че същата е правилно
определена. Правилно е определен и размерът на наложеното наказание, а именно на
минимума, доколкото не са изложени аргументи за по-висока санкция, а и съдът не
установи наличието на такива. Административно-наказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.27 от ЗАНН.
Правилно е посочена санкционната разпоредба, така че основанието за налагане на
санкцията е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават
правата на жалбоподателя. По отношение на санкцията за лишаване от право да
управлява МПС за шест месеца съдът намира, че при липсата на мотиви за
определянето на размера същата е правилно определена на минимума, посочен от
нормата на чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение. Видно от справката за нарушител/водач самият
жалбоподател не се отличава като лице с незначителна обществена опасност доколкото
е видно, че нарушението му на ЗДвП не се явява изолиран случай, а са регистрирани
над 20 такива, което говори за системно несъобразяване с правилата за движение по
пътищата. Самото нарушение също не се отличава с по-ниска обществена опасност
отколкото обичайните нарушения от същия вид.
Към датата на нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда
за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение. Чл. 6, ал. 1, т. 5 предвижда
отнемане на 10 контролни точки за нарушения на Закона за движението по пътищата, а
именно за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред, за което е конкретното производство. Съдът установи, че за
4
извършеното нарушение, правилно е определен размера контролните точки, които
следва да се отнемат, след влизане в сила на НП. Отнемането на съответния брой
контролни точки настъпва по силата на закона, а отбелязването на това обстоятелство
в НП има характер на констативен административен акт.
Във връзка с посоченото по-горе съдът намира, че Наказателното постановление
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 21-1030-0005417 от 08.06.2021 г.,
издадено от началник група с-р Пътна Полиция към ОД на МВР Пловдив, с което на
М. И. Г., ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП и на основание
наредба № Із-2539 са му отнети 10 контролни точки от талона.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5