Решение по дело №823/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

 

Образувано е по жалба, подадена от П. Н. П., с адрес ***, [улица], ет. 2, чрез адв. Св. М., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1275-000659/19.10.2024 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – В. Търново, сектор „Пътна полиция, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Жалбоподателят излага действителната според него фактическа обстановка, като твърди, че е управлявал МПС в изпълнение на разпореждане на полицейските органи. Излага доводи, че нарушението е недоказано, тъй като в момента на проверката е оспорил показанията на техническото средство, и е дал кръв за изследване, като резултатите от него не са изготвени до издаването на ЗППАМ, а освен това извършил лабораторно изследване в СМДЛ „Рамус“, резултатите от което са отрицателни. По тези мотиви се иска от съда да отмени процесната заповед. Претендира направените разноски.

Ответникът по жалбата - полицейски инспектор към Областна дирекция на МВР – Велико Търново, сектор „Пътна полиция“, не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

На 18 срещу 19.10.2024 г. жалбоподателят бил на гости при приятелка в гр. В. Търново, [улица], където преспал, а пред сградата оставил автомобила, с който дошъл – „Тойота аурис“ с рег. № [рег. номер], собственост на майка му М. П.. Сутринта на 19.10.2024 г. около 7,30 ч., тръгвайки от дома на приятелката си, видял, че автомобилът е със счупено предно панорамно стъкло, странично огледало, надирания и хлътвания по преден капак, таван и калник. Жалбоподателят се обадил на телефон 112, откъдето изпратили полицейски патрул. Те от своя страна извикали криминалисти. Същите извършили оглед на автомобила, свалили отпечатъци и разпоредили на П. да отиде до сградата на районното управление, за да бъдат снети отпечатъци и от него. Жалбоподателят се качил в автомобила и тръгнал след полицейската кола, като малко след това бил спрян от друг полицейски автомобил, на [улица]срещу № 1б. Съгласно приложената докладна записка водачът бил наблюдаван около 300 м., като управлявал несигурно, подавал светлинни пътепоказатели безпричинно, което породило в тях съмнение, че водачът управлява след употреба на алкохол или наркотични вещества. Била извършена проверка за алкохол, като уредът отчел 0,14 промила. Жалбоподателят бил поканен да отиде до сградата на РУ – В. Търново, като отново управлявал своя автомобил, където в 10,03 ч. бил проверен за наркотични вещества с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 с номер ARRC-0077. Техническото средство отчело положителна проба за употреба на метамфетамин. П. оспорил показанията на техническото средство, поради което му бил издаден талон за медицинско и химическо изследване № 256484 в ЦСМП при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, където доброволно дал кръвна проба и проба от урина за химичен анализ. Дадените проби били изпратени за изследване в Националния институт по криминалистика при МВР, с определен срок до 30.11.2024 г. за представяне на експертно заключение. Срещу П. бил съставен АУАН серия GA № 1438413/19.10.2024 г. Лицето било задържано и по чл. 72 от ЗМВР за 24 часа. След освобождаването си П. искал да посети лаборатория, за да се подложи на изследване, но тъй като било неделя всички лаборатории били затворени. В първия работен ден жалбоподателят си направил тест с проба от урина, който бил отрицателен, а няколко дни след това си направил и кръвен тест, който също бил отрицателен.

При тази фактическа обстановка е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1275-000659/19.10.2024 г., с която за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на П. Н. П. е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Същата е връчена на жалбоподателя на 19.10.2024 г. Недоволен от нея, П. я е оспорил с жалба, подадена на 31.10.2024 г., като въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното дирене са приети като доказателства материалите, съдържащи се в изпратената от ответника административна преписка. От жалбоподателя е представено медицинско изследване от 21.10.2024 г., извършено от лабораторен лекар д-р Р. М. от СМДЛ „Рамус“ ООД, видно от което е, че в изследваната на посочената дата урина на П. няма следи от наркотични вещества по изследваните 6 показателя. Към жалбата е представено също така медицинско изследване от 24.10.2024 г., извършено от лабораторен лекар д-р Р. М. от СМДЛ „Рамус“ ООД, съгласно което в изследваната на посочената дата кръвна проба на П. няма следи от наркотични вещества по изследваните 22 показателя, в т.ч. за метамфетамин. Изслушани са свидетелски показания на М. Й. П., Н. Д. П., Т. А. Т. и Х. М. М., от които се установява гореописаната фактическа обстановка.

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна предвид следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според служебно известната Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. Със Заповед № 366з-2605/28.06.2022 г. директорът на ОД на МВР – В. Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОД на МВР – Русе да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП, като в т. 1.7 от заповедта са посочени полицейските инспектори при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – В. Търново – за цялата територия на дирекцията, каквато длъжност заема и издателят на оспорената ЗППАМ. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Същата е в изискуемата писмена форма, с посочване на съответни фактически и правни основания за постановяването на разпоредения с нея резултат. При издаването на заповедта не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. При анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Описаните в заповедта факти представляват фактическото основание за издаването й и юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне.

В случая, за да приложи ПАМ по отношение на жалбоподателя, административният орган е посочил като фактическо основание обстоятелството, че водачът е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, установено след изследване с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, пада върху оспорващия заповедта за прилагане на ПАМ. Такъв акт е съставен на П., като същият му е надлежно връчен. Съдът констатира, че същият е и редовно съставен – от длъжностно лице в кръга на правомощията му, при подробно описана фактическа обстановка и при правилна правна квалификация на констатираното релевантно за настоящия правен спор нарушение на ЗДвП, а именно чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата.

В случая обаче показанията на техническото средство са били оспорени и от жалбоподателя е била дадена кръвна проба за химическо изследване. При наличието на кръвна проба законът предвижда именно резултатите от нея да са определящи – чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Тази разпоредба е възпроизведена и в нормата на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. До приключване на устните състезания резултатите от изследването на кръвната проба на жалбоподателя не са представени от ответника, въпреки че срокът за изготвянето на експертното заключение е изтекъл на 30.11.2024 г., нито пък от ответника е поискано отлагане на делото за представяне на тези резултати.

Същевременно, по делото от жалбоподателя са представени и не са оспорени от ответника медицински изследвания от 21.10.2024 г. и 24.04.2024 г., извършени от лабораторен лекар при СМДЛ „Рамус“ ООД, видно от които е, че в изследваните на посочените дати урина и кръв на П. няма следи от наркотични вещества, вкл. пробата за метамфетамин е отрицателна. Според публикуваните параметри на сайта на лабораторията: Комбиниран тест за наркотици в урина - трайност на анализираните параметри - ЛАБОРАТОРИЯ РАМУС (ramuslab.com) тестът позитивира за периода от 20-90 минути до 3-5 дни, т.е. представения по делото тест е отрицателен за посочения период, който включва и датата на нарушението, както е описано. Според чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания – т.е. всеки от тези начини е възможен за ползване. След като тестът на пробата урина от 21.10.2024 г. на П., взета в първия работен ден след деня на нарушението, е отрицателен, както и е и резултатът от изследването на кръвната проба от 24.10.2024 г., то Протоколът за проверка на употреба на наркотични вещества на ответната администрация от 19.06.2024 г. е опроверган в настоящото производство и съдът намира, че не е налице предпоставката за прилагане на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя, доколкото не е установена по несъмнен начин предпоставката по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. В тази връзка следва да се отбележи, че посоченото медицинско изследване не отговаря на изискванията по наредбата относно регламентираните в нея ред и условия за извършване на медицинските и химико-токсикологични лабораторни изследвания за употребата на наркотични вещества или техни аналози. Но след като ответникът не е представил изготвен по реда на чл. 24, ал. 2 от наредбата протокол за химическо или химико-токсикологично изследване за определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, въпреки че срокът за неговото изготвяне е изтекъл, нито е поискал изискването му по делото или отлагане до изготвянето му, то не може да се приеме, че употребата на метамфетамин е доказана безспорно и съответно е налице основание за прилагане на процесната ПАМ.

Предвид изложеното и в обобщение съдът намира, че приложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, но е постановена в противоречие с материалния закон и жалбата като основателна следва да се уважи със съответните последици от това.

В тази връзка основателно е искането за присъждане на направените разноски от жалбоподателя, представляващи платената ДТ за делото в размер на 10 лева и хонорар за 1 адвокат в размер [рег. номер]. и 40 лв. – платени депозити за явилите се свидетели. Платените депозити от 400 лв. за заличената съдебно-медицинска експертиза и 40 лв. за заличените свидетели не представляват съдебно-деловодни разноски и подлежат на възстановяване.

 

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1275-000659/19.10.2024 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – В. Търново, сектор „Пътна полиция.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Велико Търново да заплати на П. Н. П., с адрес гр. В. Търново, [улица], ет. 2, [ЕГН], сумата [рег. номер]. /хиляда и петдесет лева/, представляваща разноски по делото.

 

Решението e окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.