Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 21.10.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито
съдебно заседание, при закрити врата, на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа търговско дело № 1356 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Производството
по т. д. № 1356/2020 г. е образувано по реда на чл. 625 и сл. ТЗ
по молба на „О.Б.Б.“ АД,
ЕИК ******, със седалище *** за
откриване производство по несъстоятелност по отношение на „П.П.”
ООД, ЕИК ******, със седалище ***.
Молителят твърди, че въз основа на
договор за предоставяне на лимит за издаване на банкови гаранции и предоставяне
на банков кредит под условие, сключен на 04.04.2016 г. се легитимирал като
кредитор на ответното дружество, като задължението му към 20.07.2020 г.
възлизало на сума в размер на 1000140,02 лева, включително молителят се снабдил
със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, но в рамките на
образуваното изпълнително производство не получил удовлетворение на вземанията
си. Последното плащане на договора „П.П.” ООД извършило на 22.01.2019 г., поради което следвало да се приеме, че е
неплатежоспособно, считано от 23.01.2019 г..
На ответника „П.П.” ООД,
ЕИК ******, не е предоставен срок за отговор на подадената молба, съгласно
Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, в т. 1 на което изрично е
прието, че общите норми на чл. 131 – чл. 133 ГПК са неприложими. В съдебно
заседание дружеството не упражнява правото си на участие в производството.
Съдът, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното.
Дружеството-ответник по молбата - „П.П.”
ООД, е капиталово
търговско дружество с правноорганизационна форма – ООД, което към депозирането
й, е с регистриран капитал от 506002 лева, изцяло внесен и основен предмет на
дейност – търговия с петрол и петролни продукти.
Въз основа на заявление, вх. № 3030079/24.04.2019 г. в
полза на молителя „О.Б.Б.“
АД е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и
изпълнителен лист, с който „П.П.”
ООД е осъдено да
заплати сумата 100000 лева – част от изискуема главница в общ размер от
885639,83 лева по договор за предоставяне на лимит за издаване на банкови
гаранции и предоставяне на банков кредит под условие, сключен на 04.04.2016 г.,
ведно със законната лихва от 24.04.2019 г. и 2050 лева – разноски за
производството. Не се установява издадената заповед за изпълнение да е връчена
на длъжника от съответен съдебен изпълнител, но същата е представена с молбата
по чл. 625 ГПК и е връчена на длъжника от настоящия състав, като длъжникът не е
оспорил вземането, предмет на заповедта, респ. доказателства да е релевирано
изпълнение на това задължение не са ангажирани.
От постъпилата от АВ, Служба по вписванията - гр. София
справка, се установява, че „П.П.”
ООД не е вписано като
носител на вещни права по отношение на недвижими имоти към изготвяне на
справката, което означава, че дружеството се е разпоредило с апортирания в
капитала му недвижим имот.
От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се
установява, че в централизираната баса на АИС-КАТ към 25.08.2020 г. не са
налице данни „П.П.”
ООД да е регистрирано
като собственик на пътни превозни средства.
В производството са приети ревизионни актове, с които са
установени задължения на „П.П.”
ООД за внасяне на ДДС,
които са взети предвид от вещото лице, изготвило заключенито на
съдебно-финансовата експертиза, поради което не се налага самостоятелното им
обсъждане.
В производството е прието заключение на съдебно финансово-икономическа
експертиза, което съдът кредитира, като съответно на събраните в производството
доказателства и формира следните изводи.
Основните показатели, които
характеризират фирменото състояние в краткосрочна перспектива са показателите
за ликвидност, като водещо място заема коефициентът на обща ликвидност.
Показателят за обща ликвидност се разглежда като показател за покриваемост на
текущите задължения с краткотрайни активи и характеризира оперативните
възможности на предприятието. При ликвидността се разглеждат четири групи от
структурата на баланса: първа - на краткотрайните материални активи, втора - на
вземанията, трета - на краткосрочните инвестиции и четвъртата - на паричните
средства. Петата група "разходи за бъдещи периоди" се елиминира за
целите на анализа, тъй като тя няма качества и свойство да се превръща в пари -
това са вече изразходвани средства. Вземанията се дефинират като „пари на път“
и ако предприятието за част от тях има данни, че са с характер на несъбираеми
или поне, ако е достатъчно сигурно, че в предстоящите 12 месеца тяхното
събиране е нереалистично, същите следва да отпаднат от текущите активи.
Паричните средства изпадат в неликвидно положение при блокиране, но такива в баланса на „П.П.”
ООД не са показани.
Когато коефициентът за обща ликвидност е около 2, е прието да се счита, че
фирмата е високо платежоспособна. През 2015 г. дружеството не показва наличие
на краткотрайни активи и задължения. Коефициентът на обща ликвидност към
31.12.2015 г. е със стойност значително над единица: 2.8571, след което
намалява на 0.8403 към 31.12.2016 г. и отново бележи леко нарастване към
31.12.2017 г., достигайки стойност от 0.9595. Препоръчителната стойност на
коефициента е между 1 и 3 според някои анализатори, а според други – между 1 и 2.6 и се различава за различните
отрасли. Анализът на коефициента на обща ликвидност показва, че с
краткотрайните си активи дружеството е било в състояние да погасява
краткосрочните си задължения единствено към 31.12.2015 г., докато към
31.12.2016 г. коефициентът бележи значително влошаване и макар, че към
31.12.2017 г. бележи ръст, стойността му за двата периода е под единица, което
показва, че краткотрайните активи са
недостатъчни за погасяване на краткосрочните задължения.
Коефициентът за бърза ликвидност бележи следните стойности през
анализирания период: 2.8571 към 31.12.2015 г., който пада до 0.8368 към 31.12.2016 г. и
бележи леко нарастване към 31.12.2017 г., достигайки до 0.9541.
Препоръчителната стойност на коефициента за бърза ликвидност е по-голяма или
равна на единица според някои
анализатори, а според други – по-голяма от 0.6 – 0.7.
Коефициентът на незабавна ликвидност, идентичен на коефициента на абсолютна
ликвидност бележи стойност над референтната стойност към 31.12.2015 г. –
1.1429, след което стойността му пада значително под референтната стойност, а
именно: 0.0030 към 31.12.2016 г. и 0.0036 към 31.12.2017 г.. Препоръчителният
размер на коефициента на незабавна ликвидност е над 0.35 според някои анализатори, а според други – над 0.2.
Като цяло може да се направи извод, че след 2015 г. показателите за
ликвидност индикират неспособност на дружеството да погасява краткосрочните си
задължения с краткотрайните си активи.
Показателите за финансова автономност са количествени характеристики на
степента на финансовата независимост на фирмата от кредиторите. Основните
показатели са два, като за да се определят техните величини е нужно да се
вземат предвид собствения капитал и пасивите. При изчисляването на величините
на тези показатели не се вземат предвид приходите за бъдещи периоди и
финансиранията, отразени съответно в дългосрочните и краткосрочните пасиви.
Коефициентът за платежоспособност е познат като коефициент за финансова
автономност и показва каква част от задълженията (пасивите) се покриват със
собствения капитал. Собственият капитал на фирмата би следвало да бъде минимум
една трета от всички задължения, за да се осигури възможност за разплащане в
дългосрочен план. За общ норматив се приема коефициент на платежоспособност 0,33.
Коефициентът на платежоспособност бележи тенденция на влошаване през периода от
2015 г. до 2017 г., като от 74.1429 към 31.12.2015 г. пада под референтната
стойност до 0.2585 и продължава да се влошава, достигайки до 0.0618 към
31.12.2017 г..
Коефициентът на задлъжнялост индикира задълбочаваща се задлъжнялост след
2015 г., като към 31.12.2015 г. стойността му възлиза на 0.0135, след което
рязко нараства на 3.8688 към 31.12.2016 г. и на 16.1697 към 31.12.2017 г.
Препоръчителната стойност на коефициента е между 0.25 до 1.
Коефициентът
на
ефективност на разходите показва какви приходи се реализират на единица
разходи. За 2014 г. дружеството не показва наличие на приходи и разходи, което
дава основание да се направи извод, че същото все още не развива дейност. В конкретния случай стойността на
коефициента към 31.12.2015 г. е значително над единица, което
показва, че срещу 1 лев разходи се реализират 0.41 лева приходи, докато към
31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г., коефицинетът е със стойност близка до
единица: към 31.12.2016 г. - 1.0071 (срещу единица направени разходи се
реализират приходи от по-малко от 1 стотинка – 0.7 стотинки) и към 31.12.2017 г. - 1.0004
(срещу единица направени разходи практически се реализират приходи близки до 0
– 0.04 стотинки). Стойността на коефициентите за
последните две години (2016 г. и
2017 г.) показва, че ефективността на дружеството
силно намалява, за да достигне почти
нулева стойност. Същият извод следва и от
стойностите на коефициента на ефективност на приходите, който представлява
реципрочното съотношение на коефициента на ефективност на разходите.
Същевременно
следва да се отбележи, че приходите от дейност през анализирания период бележат
трайна тенденция на нарастване, което обаче се придружава с по-големи темпове
на нарастване на разходите за дейността: приходите от 48 хил. лева към 31.12.2015 г. нарастват на 3 527
хил. лева, отбелязвайки ръст от 73.5 пъти към 31.12.2016 г. и достигат до 16
292 хил. лева, като нарастват 4.6 пъти
към 31.12.2017 г. спрямо предходната година, докато разходите от 34 хил. лева
към 31.12.2015 г. нарастват 102 пъти към 31.12.2016 г. и 4.65 пъти към
31.12.2017 г. спрямо предходната година, което индикира влошаване на
управлението на разходите след 2015 г..
В резултат
на извършените от „ОББ” АД плащания в изпълнение на поети с договора
за лимит за издаване на банкови гаранции и предоставяне на банков кредит под
условие от 04.04.2016 г.,
са формирани задължения на „П.П.” ООД по три кредитни сметки с общ размер на
изплатените от молителя суми, възлизащ на 972 876 лева, като на 22.01.2019 г. този договор е
прекратен и с наличната по предоставения от „П.П.” ООД като
обезпечение депозит в размер на 102 600 лева, е
погасени част от посочените по-горе задължения към банката.
Към
31.12.2014 г. дружеството (учредено
през 2014 г.) не притежава краткотрайни
активи. През целия период от 2015 г. до 2017 г. основен дял в структурата на текущите активи заемат
вземанията, а именно: към 31.12.2015 г. стойността им е 12 хил. лева с относителен
дял от 60 %, към 31.12.2016 г. стойността на вземанията бележи съществен
ръст и възлиза на 1 666 хил. лева с относителен дял от 99.3 % и продължавайки да
нараства, достига до 7 646 хил. лева и относителен дял от 99.07 % към 31.12.2017 г.. Към 31.12.2015 г. на второ място
се нареждат финансовите средства със стойност от 8 хил. лева и относителен дял
40 %. Към 31.12.2016 г.
финансовите средства бележат спад до 6 хил. лева с относителен дял от 0.36 % и нарастват отново към
31.12.2017 г. на 29 хил. лева с относителен дял от 0.38 %. Материалните запаси се
появяват през 2016 г., когато заемат второ място в структурата на текущите
активи със стойност от 7 хил. лева и относителен дял 0.42 % и нарастват на 43 хил.
лева и относителен дял 0.56 % към 31.12.2017 г..
Към
31.12.2014 г. дружеството не показва наличие на задължения. Преобладаващи в
структурата на пасивите през последните три години от анализирания период са
текущите (краткосрочни) задължения, като към 31.12.2015 г. същите представляват
100 % от пасивите. Към
31.20.2016 г. и към 31.12.2017 г. текущите пасиви съставляват съответно: 95.46 % от общия размер на
пасивите със стойност от 1 998 хил. лева и 99.30 % със стойност от 8 044 хил.
лева. Дружеството отчита дългосрочни задължения към 31.12.2016 г. в размер на
95 хил. лева с относителен дял 4.54 % и към 31.12.2017 г. - 57 хил. лева, съставляващи едва 0.70 % от състава на нетекущите
задължения. Нетекущите задължения се представят единствено от задължения към
финансови предприятия.
От
прегледа на текущите пасиви прави впечатление постояното драстично нарастване
на задълженията към доставчици, както в абсолютна стойност, така и като
относителен дял: от 3 хил. лева и относителен дял 42.86 % към 31.12.2015 г. нарастват на 1 387 хил. лева и
относителен дял 66.27 % към 31.12.2016 г. и достигат до 6 797 хил. лева и относителен дял 83.90 % към 31.12.2017 г.. Към 31.12.2015 г. другите
задължения възлизат на 3 хил. лева с относителен дял 42.86 %, следвани от данъчните
задължения на стойност 1 хил. лева и относителен дял 14.29 %.
На
второ място към 31.12.2016 г. и 31.12.2017 г. се нареждат данъчните задължения,
като към 31.12.2016 г. стойността им възлиза на 474 хил. лева с относителен дял
22.65 %, а към 31.12.2017 г.
нарастват на 1 179 хил. лева с относителен дял 14.55 %. Другите задължения бележат
ръст към 31.12.2016 г. спрямо 2015 г., като достигат до 127 хил. лева към
31.12.2016 г. и отново намаляват до 47 хил. лева към 31.12.2017 г.. Задължения към финансови предприятия се появяват едва през 2017
г. в размер на 19 хил. лева и дял от 0.23 %. Задължения към персонала и
социалното осигуряване се отчитат от 2016 г., като към 31.12.2016 г.
задълженията към персонла са в размер на 7 хил. лева с относителен дял 0.33 % и бележат нулева
стойност към 31.12.2017 г. Задълженията към осигурителните предприятия възлизат
на 3 хил. лева към 31.12.2016 г. и съставляват 0.14 % и намаляват на 2 хил. лева с
относителен дял от едва 0.02% към 31.12.2017 г..
През
първите две години на анализирания период дълготрайните активи съставляват основен дял в състава на
активите, като към 31.12.2014 г. са и единствените нетекущи активи, докато през
втората половина на периода преобладаващи са краткотрайните активи.
Към
31.12.2015 г. дълготрайните активи съставляват 96.20 % от общата стойност на активите
с абсолютна стойност от 506 хил. лева, нарастват на 944 хил. лева към
31.12.2016 г. с относителен дял от 36 % и отново намаляват на 877 хил. лева с относителен дял от 10.20 % към 31.12.2017 г.. Краткотрайни активи се появяват
в баланса към 31.12.2015 г. в размер общо на 20 хил. лева и относителен дял от
3.80 %, като се очертава силно изразена
тенденция на нарастване през 2016 г., когато бележат стойност от 1 679
хил. лева с относителен дял от 64.01 % и достигат до 7 718 хил. лева с относителен дял 89.80 % към 31.12.2017 г..
Дълготрайните
активи на дружеството се представят от дълготрайни материални активи с
изключение на 2017 г., когато дружеството отчита и нематериални дълготрайни
активи на стойност хиляда лева и относителен дял от едва 0.01%.
Нарастването
на дълготрайните активи в абсолютна стойност след 2016 г. се дължи появяването
на перата „машини и оборудване” и „съоръжения и други” в състава им. Основен
дял в структурата на дълготрайните активи заема перото „земя” на стойност 506
хил. лева с относителен дял от 100 % към 31.12.2014 г., 96.20 % относителен дял към 31.12.2015
г., 19.29 % относителен дял към 31.12.2016 г. и 5.89% относителен дял към
31.12.2017 г. от общата стойност на активите. На второ място се нарежда
балансовата позиция „машини и оборудване” със стойност 336 хил. лева и
относителен дял 12.81 % към 31.12.2016 г. и стойност 298 хил. лева и относителен дял от
3.47 % към 31.12.2017 г. от
общата стойност на активите. Трети по ред в състава на нетекущите активи са „съоръжения и други” със стойност
от 102 хил. лева и относителен дял 3.89 % към 31.12.2016 г. и стойност 72
хил. лева и относителен дял 0.84 % към 31.12.2017 г. от общия размер на активите.
Съотношението
между имуществото на дружеството по балансови данни и паричните му задължения
индикира стойности над единица през целия анализиран период, което показва, че
имуществото на дружеството е достатъчно за покриване на задълженията му.
В обобщение „П.П.” ООД е регистрирано
през октомври 2014 г. В годината на регистрацията си дружеството не отчита нито
приходи, нито разходи за дейност.
През първата година от дейността си, когато дружеството е в началния стадий на
своето развитие, финансовото му
състаяние е добро, индикатор за което са стойностите на коефициентите за ликвидност
- много над референтната им стойност. През втората година финансовото състояние
на дружеството бележи сериозно влошаване, което рефлектира в стойността на
коефициентите за ликвидност - коефициентите за обща, незабавна и абсолютна ликвидност са вече под референтните
стойности, което макар и с леко подобрение продължава и през последната година
от анализирания период. Намаляването на стойността на коефициентите на
ликвидност индикира влошено финансово състояние, като с краткотрайните си
активи дружеството след 2015 г. не е в състояние вече да покрие краткосрочните
си задължения. През 2018 г. дружеството
натрупва изискуеми задължения в размер на над 1 200 000 лева към
„ОББ” АД и към „УниКредит
Балбанк” АД и има наложени
обезпечителни мерки върху дяловете на мажоритарния собственик на капитала на „П.П.”
ООД (върху 506 000 дяла от общо 506 002 дяла с номинал от 1 лев) и
върху единствения собствен на дружеството недвижим имот; съответно дружеството не е подало
финансови отчети в НАП за 2018 г. и за 2019 г. и не се намира на адреса, което
дава основание да се счита, че същото е прекратило дейността си през 2018 г.,
както и че вероятно не притежава вече движимо имущество, с което да покрие
задълженията си.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани,
а необсъдените съдът намира за неотносими.
По отношение на
молбата с правна квалификация чл. 625 ТЗ.
Съгласно чл. 625 ТЗ активно процесуално легитимиран да
подава молба за откриване на производство
по несъстоятелност е кредитор
на длъжника по търговска сделка, ето защо следва да се прецени дали молителят „О.Б.Б.“
АД разполага с активна
процесуална легитимация.
Качеството кредитор на „О.Б.Б.“
АД не се оспорва от ответника и произтича от сключения на 04.04.2016 г. между
„ОББ” АД, в качеството на „КРЕДИТОР” от една страна и от друга страна - „П.П.”
ООД, в качеството на „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ” и съдлъжници: „П.Б.” ООД, „СОФ
ОЙЛ-2012” ЕООД, „Т.2011” ЕООД, „С.С.О.” ЕООД, С.Я.А., Ц.Т.Й.и Д.И.П., договор
за лимит за издаване на банкови гаранции и предоставяне на банков кредит под
условие, съгласно който въз основа на искания, банката приема да издава банкови
гаранции в общ размер /лимит/ до 973 000 лева за обезпечение на задълженията на
кредитополучателя, свързани с дейността му, за митнически цели, за участие в
търг и за добро изпълнение.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора: „Платените от БАНКАТА суми по гаранции
представляват ползван кредит, като се формира дълг на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ и
кредитът се отчита в Информационната система на банката под съответен номер LD.
В приетото заключение на СФИЕ вещото лице е констатирало, че от представени
по делото писма с искане за плащане от Агенция „Митници”, Централно Митническо
Управление, и девет броя дебитно авизо се установява, че на 10.12.2018 г. от
Агенция „Митници”, Централно Митническо Управление е изпратено писмо с рег. №
32-360603/10.12.2018 г. до „ОББ” АД (в качеството на солидарен поръчител през
ЦМУ на Агенция „Митници” до максималната сума от 972 876 лева) за изплащане на
задължение за акциз на лицензирания складодържател „П.П.” ООД по акцизна
декларация на „П.П.” ООД № BG003000/01-03691/13092018 в размер на 134 300 лева
и лихва в размер на 9 002.61 лева, изчислена до 10.12.2018 г., както и лихви за
просрочие, изчислени до деня на плащането. На 27.12.2018 г. банката е извършила
превод до ТМУ Пловдив-РБ с основание за плащане BG003000/01-03691/13.09.2018 в
размер на 95900 лева главница (частично плащане поради погасени от „П.П.” ООД
задължения в размер на 38400 лева) и 8480.02 лева лихви. С направения от „ОББ”
АД превод в размер общо на 105 380 лева е задължена (дебитирана) открита във
връзка с това плащане заемна сметка №
PDLD/18361/11043.
На 10.12.2018 г. от Агенция „Митници”, Централно Митническо Управление е
изпратено писмо с рег. № 32-360612/10.12.2018 г. до „ОББ” АД (в качеството на
солидарен поръчител през ЦМУ на Агенция „Митници” до максималната сума от 972
876 лева) за изплащане на задължение за акциз на лицензирания складодържател „П.П.”
ООД по акцизна декларация на „П.П.” ООД № BG003000/01-04073/12102018 в размер
на 326 203,55 лева и лихва в размер на 5 074,68 лева, изчислена до 10.12.2018
г., както и лихви за просрочие, изчислени до деня на плащането. На 27.12.2018
г. банката е изпълнила превод до ТМУ Пловдив-РБ с основание за плащане
BG003000/01-04073/12.10.2018 в размер на 326 203.55 лева главница и 6 524.59
лева лихви. С направения от „ОББ” АД превод в размер общо на 332 728,10 лева е
задължена (дебитирана) открита във връзка с това плащане заемна сметка № PDLD/18361/11043.
На 10.12.2018 г. от Агенция „Митници”, Централно Митническо Управление е
изпратено писмо с рег. № 32-360605 / 10.12.2018 г. до „ОББ” АД (в качеството на
солидарен поръчител през ЦМУ на Агенция „Митници” до максималната сума от 972
876 лева) за изплащане на задължение за акциз на лицензирания складодържател „П.П.”
ООД по акцизна декларация на „П.П.” ООД № BG003000/01-04492/13112018 в размер
на 273 008 лева и лихва в размер на 1 971.88 лева, изчислена до 10.12.2018 г.,
както и лихви за просрочие, изчислени до деня на плащането. На 27.12.2018 г. банката
е изпълнила превод до ТМУ Пловдив-РБ с основание за плащане
BG003000/01-04073/12.10.2018 в размер на 273 008.00 лева главница и 3 185.35
лева лихви.
С направения от „ОББ” АД превод в
размер общо на 276 193.40 лева е задължена (дебитирана) открита във връзка с
това плащане заемна сметка № PDLD/18361/11043.
На 04.01.2019 г. от Агенция „Митници”, Централно Митническо Управление е
изпратено писмо с рег. № 32-3639/04.01.2019 г. до „ОББ” АД (в качеството на
солидарен поръчител през ЦМУ на Агенция „Митници” до максималната сума от 972
876 лева) за изплащане на задължение за акциз на лицензирания складодържател „П.П.”
ООД по акцизна декларация на „П.П.” ООД № BG003000/01-04997/14122018 в размер
на 186 026.70 лева и лихва в размер на
878.53 лева, изчислена до 31.12.2018 г., както и лихви за просрочие, изчислени
до деня на плащането. На 10.01.2019 г. банката е изпълнила превод до ТМУ
Пловдив-РБ с основание за плащане BG003000/01-04073/12.10.2018 в размер на 186
026.70 лева главница и 1 587.27 лева лихви.
С направения от „ОББ” АД превод в
размер общо на 187 613.97 лева е задължена (дебитирана) открита във връзка с
това плащане заемна сметка № ******.
На 11.02.2019 г. от Агенция
„Митници”, Централно Митническо Управление е изпратено писмо с рег. № 32-42625
/ 11.02.2019 г. до „ОББ” АД (в качеството на солидарен поръчител през ЦМУ на
Агенция „Митници” до максималната сума от 972 876 лева) за изплащане на
задължение за акциз на лицензирания складодържател „П.П.” ООД по акцизна
декларация на „П.П.” ООД № BG003000/01-00400/21012019 в размер на 132 743.97 лева и лихва в размер на 258.13
лева, изчислена до 07.02.2019 г., както и лихви за просрочие, изчислени до деня
на плащането. На 18.02.2019 г. банката е изпълнила превод до ТМУ Пловдив-РБ с
основание за плащане „ ПО ИСК 32-42652/11.02 ПО БГ MD1610610009” в размер на 70
960.52 лева главница (последното плащане е съобразено с лимита от 972 876
лева).
С направения от „ОББ” АД превод в
размер общо на 70 960.52 лева е задължена (дебитирана) открита във връзка с
това плащане заемна сметка № PDLD/19049/10479.
Така в резултат
на извършените от „ОББ” АД плащания в изпълнение на поети с договора за лимит
за издаване на банкови гаранции и предоставяне на банков кредит под условие от
04.04.2016 г., са формирани задължения на „П.П.” ООД по три кредитни сметки с
общ размер на изплатените от банката суми, възлизащ на 972 876 лева, част от
който е погасен с представено обезпечение, като към депозиране молбата по чл.
625 ТЗ са налице задължения в размер на общо 1 008 077.29
лева, включително за част от същите молителят „О.Б.Б.“
АД е снабдено със заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Това обуславя
извод, че молителят е носител на неудовлетворени
изискуеми вземания, породени от търговска сделка, като длъжникът не твърди и не доказва
да е погасил същите.
Следва да се направи уточнението, че предмет
на настоящия
спор, а
следователно и предмет на силата на присъдено нещо на постановеното в производството по чл. 625 ТЗ
решение, е
състоянието на неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост на ответника и началната й дата, а не
съществуването на самото вземане на молителя – така решение
№ 277 от 20.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено
като правилна практика с решение
№ 32 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК.
Следователно, молбата на „О.Б.Б.“
АД, с правна
квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от процесуално легитимирано лице – кредитор
с изискуеми и неудовлетворени вземания, произтичащи от търговска сделка -
договор за издаване на банкови гаранции и предоставяне на банков кредит под
условие. Разгледана по същество молбата е основателна.
Съгласно решение № 71/30.03.2015 г. по т. д. № 4254/2013
г. на ВКС, І ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, неплатежоспособността е едно от двете
законоустановени основания за откриване на производство по несъстоятелност по
ТЗ, наред със свърхзадължеността. Тя е обективно трайно икономическо състояние,
което е правно дефинирано в чл. 608,
ал. 1 ТЗ и се
изразява в невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми
парични вземания. Предприятието
трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни,
съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло
изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от
дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния
период. В конкретния случай, всички задължения към молителя „О.Б.Б.“
АД, са краткосрочни и изискуеми.
Преценката
за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи
посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема
плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т.нар. постоянен капитал), не служат за извършване
на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид
предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята
дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило работа. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал),
за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един
отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при
което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на
средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите
задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед
установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, следва
да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни
активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната
ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се
преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до
справедливата пазарна стойност. Ето защо, от икономическите показатели водещи
относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността
на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена
част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се
класифицират в 4-ри групи: материални запаси (материали, стоки и готова
продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 год.), краткосрочни финансови
активи (акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за
препродажба) и налични парични средства, като групите, освен по вид, се
различават и по ликвидността на активите в тях. Най-ликвидни в оборота са
паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в
друг вид актив, придобивайки го. Предприятието на „П.П.”
ООД не се установява
да разполага с такива.
С оглед отчитане на различната
ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние
на предприятието се формират 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност: обща,
бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне)
към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част или на
всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
Така коефициентът на обща
ликвидност е съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните
пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се включват
само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи. Разликата
между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се
изразява в това, че от краткотрайните активи се изключват материалните запаси.
Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на
наличните паричните средства към текущите задължения, поради което при едно
действащо предприятие този показател е най-динамичен (както беше посочено,
наличните парични средства са най-ликвидните активи, които могат да се променят
многократно) и не може да е самостоятелна основа за възприемане на извод за
влошено икономическо състояние.
Необходимо е и да се изследва
дали текущите активи могат да се реализират съобразно присъщата за съответния
вид актив обращаемост, която зависи и от отрасловия сектор на икономиката, в
който работи предприятието.
Тъй като при осъществяване на
дейността си предприятието разчита на целия си оборотен капитал, чийто активи
при извършване на стопанските операции се трансформират в парични средства, по
начало коефициентът на обща ликвидност се явява основен индикатор за
състоянието на неплатежоспособност. Същевременно, фактът, че предприятието
притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че посредством тях то
може да формира входящи парични наличности, защото тези активи може да не са
реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални
запаси или краткосрочни инвестиции, съответно поради несъбираемост или
обезценка на краткосрочните вземания, както в настоящия случай. Ето защо, ако
актив от оборотния капитал не може да бъде реализиран в парични средства,
показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не
дава реална картина на способността на предприятието да осъществи текущите
плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието следва да може да
посрещне краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на
краткосрочните активи. Следва да се съобрази и реалната ликвидност на краткосрочните
инвестиции и събираемостта на краткосрочните вземания – доколкото вземанията,
отразени към 31.12.2015 г. и следващите до 31.12.2017 г., не могат да се
приемат за събираеми, тъй като няма данни да се събрани към разглеждане на
молбата, то същите следва да бъдат изключени от групата на краткосрочните
активи.
Предвид изискуемостта на
задълженията към молителя и краткосрочния характер на установените
публично-правни задължения, с оглед издадените ревизионни актове, след 31.12.2015
г. коефициентите за ликвидност са извън рамките на препоръчителните стойности, то
следва, че „П.П.”
ООД още от 2016 г. не е разполагало с реално ликвидни краткосрочни активи за покриване на
краткосрочните си задължения.
Коефициентът на финансова
автономност и реципрочния на него показател на задлъжнялост дават съотношението
на собствения към привлечения капитал (базов 0.33), съответно на привлечения
към собствения капитал на предприятието. С оглед на информацията, на която са
носител, посочените коефициенти имат само спомагателен характер при преценка на
наличието на състояние на неплатежоспособност на предприятието, тъй като те не
отчитат каква част от задълженията на предприятието, формиращи привлечения
капитал, са краткосрочни/текущи и съответно се покриват при реализацията на
краткотрайните активи. При добри показатели за ликвидност и лош на финансова
автономност/задлъжнялост липсва състояние на неплатежо-способност на търговеца
към момента на устните състезания. В тази хипотеза е налице единствено
индикатор, че евентуално в бъдеще предприятието няма да може да обслужва
плащанията си, поради размера на дългосрочните си задължения.
В конкретния случай, тези
показатели се наслагват към неблагоприятните показатели за ликвидност и
потвърждават извода за невъзможност на ответника да покрива краткосрочните си
задължения след 2015 г..
Необходимо е да се посочи, че съгласно
легалната дефиниция в чл. 608, ал.1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е
в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: парично задължение,
породено от или отнасящо се да търговска сделка, публичноправно задължение към
държавата или общината, свързано с търговската му дейност, а от 13.05.2006 г. -
и частно държавно вземане. Действително, при спиране на плащанията, законът
въвежда презумпция за неплатежоспособност, която възлага в доказателствена
тежест на ответника да докаже възможността да посреща краткосрочните си
задължения.
В случая, анализът на обективното икономическо състояние на
„П.П.”
ООД установява, че за
само за 2015 г. показателите за ликвидност са в приемливи граници, след което е
налице влошаване на показателите, което обуславя извод за невъзможност на
търговеца да изпълнява паричните си задължения. Тази невъзможност е трайна, тъй
като е налице за значителен период от време (от 2016 г. до приключване на
устните състезания).
Дейността на дружеството не е производствена. Считано от финансовата
2016 г. имуществото му основно се формира от текущи/краткотрайни активи -
вземания, за събираемостта на които не са налице доказателства, поради което и
не представляват реално ликвидни активи. В този смисъл, въз основа на
заключението на СФИЕ, следва да се приеме, че ответното дружество не е било в
състояние да изпълнява текущите си задължения, считано от 2016 г.. То е декапитализирано,
като не разполага с ликвидно имущество, достатъчно за покриване на задълженията
му, без опасност за интересите на кредиторите.
Предвид
осъществяването на състава на чл. 630, ал. 1 ТЗ и липса на пречки по чл. 631 ТЗ, молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност следва да бъде уважена.
По
въпроса за начина на определяне на началната дата
на неплатежоспособност на длъжника в
производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС, включително
и задължителна такава, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Така например, в решение № 33 от 07.09.2010 г.
по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от
25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. №
1152/2011 г., I т. о., решение
№ 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и др., е изразено категоричното
становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на
проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми
парични задължения към кредиторите по чл.
608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото
цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост, при отчитане на най-ранния момент на
спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността. В случая, спиране
на плащанията се твърди да е осъществено след 22.01.2019 г., като длъжникът не
е ангажирал доказателства за опровергаване на това твърдение. Действително,
обаче много преди този момент показателите са ликвидност са достатъчно влошени
и обосновават извод за настъпила неплатежоспособност като трайно състояние.
Въз основа на обсъденото заключение на СФИЕ, съдът приема,
че още към 31.12.2016 г. е настъпила трайна невъзможност за обслужване на
задълженията към кредиторите. Затова като начална дата на неплатежоспособността
съдът приема датата 31.12.2016 г., като най-ранен момент, в който всички предпоставки
по чл. 608 ТЗ са били налице.
Предвид липсата на данни за
наличието на ликвидно имущество на „П.П.”
ООД, чрез което да бъдат покрити началните разноски за производството по
несъстоятелност, и при неизпълнено задължение от молителя, респ. от друг
кредитор за внасяне на сумата 10000 лева, указано им с определение от 24.07.2020
г., са налице всички предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ, едновременно с което
дружеството да бъде обявено в несъстоятелност и производството да бъде спряно.
В тази хипотеза временен синдик не се назначава, нито се определя дата за
провеждане на първо събрание на кредиторите.
При този изход на спора, право на
разноските за производството се поражда за молителя „О.Б.Б.“
АД, което доказва
извършени такива в размер на общо 13150 лева, които следва да се съберат от
масата на несъстоятелността.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „П.П.”
ООД, ЕИК ******, със седалище *** и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 31.12.2016 г..
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, по отношение „П.П.”
ООД, ЕИК ******, със седалище ***.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „П.П.” ООД, ЕИК ******, със седалище ***.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на предприятието „П.П.”
ООД, ЕИК ******, със седалище ***.
СПИРА
производството по търг. дело № 1356/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 състав.
ОСЪЖДА „П.П.”
ООД, ЕИК ******, със седалище ***, да заплати на „О.Б.Б.“
АД, ЕИК ******,
със седалище ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 13150 лева –
разноски за производството, които да се съберат от масата на несъстоятелността.
УКАЗВА, на
основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА „П.П.”
ООД, ЕИК ******, със седалище ***, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в 1-годишен срок от
вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се
удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на
СГС, а именно: ******, BIC *** – BNBGBGSD,
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер
на 10000 (десет хиляди) лева.
УКАЗВА, на
основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако в 1-годишния срок от вписването на
решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано
възобновяването му, същото ще бъде прекратено, като се постанови заличаване от
търговския регистър на „П.П.” ООД, ЕИК ******, със седалище ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от
вписването му пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в ТРРЮЛНЦ, на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: