Определение по дело №923/2017 на Районен съд - Ловеч

МОТИВИ към Присъда №2/17.01.2019г. по НОХД №923/2017 година по описа на Ловешки районен съд

 

 

 

Срещу подсъдимия Б.Н.Ц. *** внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и 2 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.3 и 4 от НК затова, че на 27.06.2017 г. в град У, обл. Ловеч, от дом, находящ се на ул. „ш“ №4, в съучастие, като подбудител и помагач със съизвършителите: непълнолетния Б.А.П., ЕГН ********** *** и Н.Н.М., ЕГН ********** ***, чрез използване на МПС - лек автомобил марка „О А” с рег. № К ****АС, водеща се собственост на Ж.А.А. ***, но в негово владение и на техническо средство /отвертка/, подбудил П. и М., като умишлено ги склонил да извършат престъпление – кражба, да отнемат и противозаконно да присвоят чужди движими вещи и като помагач - умишлено е улеснил извършителите П. и М. при извършване на престъплението чрез даване на съвети, разяснения, обяснения /къде се намира къщата на А., какви вещи има в нея, къде стоят/, обещание да помогне след извършване на деянието, като им помогнал да отчуждат крадените вещи, като набавил и лично управлявал лек автомобил марка „О А” с peг. № К ****АС, с който да превозят вещите и ги е закарал до пункт за изкупуване на черни и цветни метали „В”, фирма „ПОЗ” ЕООД гр.ЧБ, филиал гр.Луковит, където били продадени вещите предмет на престъплението, отнел чужди движими вещи: 1 бр. ел. двигател с мощност 5,5 kW, тип на двигателя - МА112 МВ-2; 1 бр. ел. двигател - мощност - 11 kW, тип на двигателя - МА132 М-2; и 45 метра трифазен кабел от вида: СВТ 4х4адм2, всичко отнети вещи на обща стойност от 1654.65 лева, от владението на собственичката В.П.А. ***, с намерение противозаконно да ги присвои.

Срещу подсъдимия Б.А. *** внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и 2 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 и чл.63 ал.1 т.3 от НК затова, че на 27.06.2017 г. в град У, обл.Ловеч, от дом, находящ се на ул. „ш” №4, като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в съответствие с това разбиране, в съучастие като съизвършител с Н.Н.М., ЕГН ********** ***.Х№32 и с Б. НЦ., ЕГН ********** ***, като подбудител и помагач /който умишлено склонил извършителите да извършат престъпление - кражба, да отнемат и присвоят чужди движими вещи и като помагач, умишлено ги улеснил при извършване на престъплението чрез даване на съвети, разяснения, обяснения - къде се намира къщата на А., какви вещи има в нея, къде се намират, обещание да помогне след извършване на деянието, като им помогнал да отчуждят крадените вещи, като набавил и лично управлявал лек автомобил марка „О А” с рег. №К ****АС, водеща се собственост на Ж.А.А.,***, който владеел, с който да превозят вещите и ги закарал до пункт за изкупуване на черни и цветни метали „В”, фирма „ПОЗ” ЕООД гр.ЧБ, филиал гр.Луковит, където били продадени вещите предмет на престъплението/, чрез използване на МПС л.а. марка „О А” с рег. №К ****АС, водеща се собственост на Ж.А.А.,*** и техническо средство /отвертка/, отнел чужди движими вещи: 1 бр. ел. двигател с мощност 5,5 kW, тип на двигателя - МА112 МВ-2; 1 бр. ел. двигател - мощност - 11 kW , тип на двигателя - МА132 М-2; и 45 метра трифазен кабел от вида: СВТ 4х4мм2, всичко отнети вещи на обща стойност от 1654,65 лева, от владението на собственичката В.П.А.,***, с намерение противозаконно да ги присвои.

Срещу подсъдимия Н.Н.М. *** внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и 2 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК затова, че на 27.06.2017 г. в град У, обл. Ловеч, от дом, находящ се на ул. „ш” № 4, в съучастие като съизвършител с непълнолетния Б.А.П., ЕГН ********** *** и с Б. НЦ., ЕГН ********** ***, като подбудител и помагач /който умишлено склонил извършителите да извършат престъпление - кражба, да отнемат и присвоят чужди движими вещи и като помагач, умишлено ги улеснил при извършване на престъплението чрез даване на съвети, разяснения, обяснения - къде се намира къщата на А., какви вещи има в нея, къде се намират, обещание да помогне след извършване на деянието, като им помогнал да отчуждят крадените вещи, като набавил и лично управлявал лек автомобил марка „О А” с рег. №К ****АС, водеща се собственост на Ж.А.А.,***, който владеел, с който да превозят вещите и ги закарал до пункт за изкупуване на черни и цветни метали „В”, фирма „ПОЗ” ЕООД гр.ЧБ, филиал гр.Луковит, където били продадени вещите предмет на престъплението/, чрез използване на МПС л.а. марка „О А” с рег. № К ****АС, водеща се собственост на Ж.А.А.,*** и техническо средство /отвертка/, отнел чужди движими вещи: 1 бр. ел. двигател с мощност 5,5 kW, тип на двигателя - МА112 МВ-2; 1 бр. ел. двигател - мощност - 11 kW , тип на двигателя - МА132 М-2; и 45 метра трифазен кабел от вида: СВТ 4х4мм2, всичко отнети вещи на обща стойност от 1654,65 лева, от владението на собственичката В.П.А.,***, с намерение противозаконно да ги присвои.

В съдебно заседание, във връзка с допълнително събраните доказателства и съществено изменение на обстоятелствената част на обвиненията, представителят на прокуратурата повдигна нови обвинения на подсъдимите, които бяха допуснати от съда, както следва:

На подсъдимия Б.Н.Ц. - за деяние по чл.215, ал.1 от НК, за това, че на 27.06.2017 г. в град У, обл. Ловеч, с цел да набави за себе си и за другиго - за непълнолетния Б.А.П., ЕГН ********** ***, и Н.Н.М., ЕГН ********** ***, имотна облага, спомогнал да бъдат отчуждени /продадени/ чужди движими вещи - 1 бр. ел. двигател с мощност 5,5 kW, тип на двигателя - МА112 МВ-2; 1 бр. ел. двигател -мощност - 11 kW, тип на двигателя - МА 132 М-2; и 45 метра трифазен кабел от вида: СВТ 4х4мм2, вещи на обща стойност от 1654,65 лева, за които е знаел, че са придобити от Б.А.П. и Н.Н.М., чрез престъпление - кражба извършена от имот, находящ се в гр.У, ул. “ш“ №4, собственост на В.П.А. ***.

По отношение на подсъдимия Б.А.П., за това, че на 27.06.2017 г. в град У, обл. Ловеч, от дом, находящ се на ул. „ш“ №4, като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в съответствие с това разбиране, в съучастие като съизвършител с Н.Н.М. с ЕГН ********** ***. Х№32, чрез използване на техническо средство /отвертка/, отнел чужди движими вещи: 1 бр. ел. двигател с мощност 5,5 kW, тип на двигателя - МА112 МВ-2; 1 бр. ел. двигател - мощност - 11 kW , тип на двигателя - МА 132 М-2; и 45 метра трифазен кабел от вида: СВТ 4х4мм2, всичко отнети вещи на обща стойност от 1654,65 лева, от владението на собственичката В.П.А. ***, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл. 2 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.63, ал.1 т.3 от НК.

На подсъдимия Н.Н.М., за това че на 27.06.2017 г. в град У, обл. Ловеч, от дом, находящ се на ул. „ш“ №4, в съучастие като съизвършител с непълнолетния Б.А.П. с ЕГН ********** *** и чрез използване на техническо средство /отвертка/, отнел чужди движими вещи: 1 бр. ел. двигател с мощност 5,5 kW, тип на двигателя - МА112 МВ-2; 1 бр. ел. двигател - мощност - 11 kW , тип на двигателя - МА 132 М-2; и 45 метра трифазен кабел от вида: СВТ 4х4мм2, всичко отнети вещи на обща стойност от 1654,65 лева, от владението на собственичката В.П.А. ***, с намерение противозаконно да ги присвои -    престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл. 2 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Предявен е и граждански иск от пострадалата В.П.А. против подсъдимите Б.Ц., Б.П. и Н.М. за причинени имуществени вреди в размер на 1 654.65 лева. Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане и молителката е конституирана като граждански ищец и частен обвинител чрез адвокат С.Г. ***.

Представителят на Районна прокуратура – Ловеч поддържа обвиненията така, както са повдигнати в хода на съдебното следствие. Счита, че от доказателствата, събрани в хода, както на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие се е установила фактическата обстановка. Изтъква, че въз основа на всички доказателства, в т.ч. и събраните в хода на съдебното следствие – обясненията на тримата подсъдими, показанията на разпитаните свидетели – свидетеля Л., показанията на пострадалата В.А., свидетелката Б.П., на свидетелите Н.Д.В., Ц., И.Й., Н.П., свидетеля И.Х.И., Н.Й. Н., както и от показанията на разпитаната в последното съдебно заседание, поискана от защитата на подсъдимия Б.Ц. - К.Ц., от проведените очни ставки в хода на съдебното следствие, заключението на оценителната експертиза, са налице безспорни и категорични доказателства, доказващи извършените престъпления от тримата подсъдими. Приема за безспорно доказано по отношение на подсъдимите Б.П. и Н.М. извършителството на престъплението „кражба“ и механизма на извършване на деянието. По отношение на обвинението на подсъдимия Б.Ц. по чл.215 ал.1 от  НК счита, че безспорно от доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие се установило, че същият съзнателно, след като е разбрал, че вещите, които е превозил с личния си автомобил до пункта за изкупуване на черни и цветни метали в град Лса придобити от двамата подсъдими П. и М. чрез престъпление кражба е спомогнал да бъдат отчуждени с цел имотна облага, в подкрепа на което се спира на показанията на свидетелката Б.П. и обясненията, дадени от подсъдимия Н.Н.М.. В същото време счита, че не следва да се кредитират обясненията, дадени от подсъдимия Б.П., предвид обстоятелството, че същият е заинтересован и прикрива своя доведен дядо, още повече, че същите обяснения не са достоверни, предвид обстоятелството, че подсъдимият Б.Ц. е заявил в обясненията си, че теглото на двата ел. двигателя е около 200 - 300 кг, разстоянието от едната къща до другата къща, по обяснения на тримата подсъдими е около 300-400 метра и е невъзможно с такъв вид количка, на един път да бъдат прекарани от едната до другата къща. Счита, че по-достоверни и логични са обясненията, дадени от подсъдимия М., който и на досъдебното производство е заявил, че след натрошаване на ел. двигателите и обгаряне на кабелите, П. е взел автомобила на дядо си, дошъл е с него до къщата на ул. „Ш.“, там двамата са натоварили вещите, предмет на кражба, след това пеш, дядото на П. е дошъл, а именно подсъдимия Ц., видял е  вида на вещите, състоянието им, въпреки че той е знаел вече какви са, тъй като е присъствал на обгарянето и заедно са тръгнали от ул. „Ш.“, като вече подсъдимият Ц. управлявал автомобила. Твърдението на подсъдимия Ц. в обясненията, че е разбрал едва след като са стигнали в пункта и там останалите двама подсъдими са стоварили на кантара вещите, предмет на кражба, едва тогава е разбрал, че те са вещи, предмет на престъпление, не следва да се кредитира и следва да се приеме като негова защитна теза, с оглед показанията и на неговата съпруга - К.Ц., която заяви, че е разбрала какво се е случило от своя съпруг, който й бил разказал, че след като видял на кантара вещите, тогава е разбрал и много се бил скарал на П. и на М., като П. – доведеният му внук, отнесъл няколко шамара. Това, че Ц. е бил ударил шамар на П., свидетелката Ц. го заяви няколко пъти в показанията си. Такива действия, реакция, т.е. каране, разпитване от къде са вещите, удряне на шамари, в момента и времето, през което тримата подсъдими са били в пункта за вторични суровини, стоварвали са вещите, слагали са ги на кантара, теглили са ги, свидетелката Б.П. не е възприела. Същата, в показанията си е заявила, че са пристигнали две момчета с по-възрастен мъж, посочила в съдебната зала Ц., който е управлявал автомобила, докато двете момчета са стоварвали вещите на кантара, по-възрастният човек – подсъдимият Ц. е стоял непосредствено до тях и е наблюдавал, без да има никаква реакция от негова страна и впечатленията на свидетелката Б.П., която няколко пъти заявила в показанията си, че подсъдимият Ц. е бил наясно и е знаел вида и произхода на продаваните вещи. Представителя на обвинението счита, че П. прави опит да защити дядо си, но следва да се приемат като достоверни обясненията на подсъдимия М.. Същите обяснения М. е дал непосредствено, след като са били установени от свидетеля Н.П., който подробно, в показанията си посочил, какви обяснения е дал пред него лично П., относно извършването, механизма на кражбата и относно обстоятелствата, свързани с мястото, където двигателите са били натрошени, обгорени кабелите и откъде точно и с какво вещите са стигнали до пункта в град Луковит. Считам, че умисълът за извършване на престъплението „вещно укривателство“ от Ц. – това, че е знаел за вещите, че са придобити чрез престъпление от двамата, се доказвало и от обясненията му, в които той на няколко пъти заявявал, че двигателите са били натрошени. От доказателствата се установявало, че същите са били предадени, след като са били натрошени, не са били в своята цялост. Това се заявявало от свидетелката П., която ги е изкупила, както и от двамата подсъдими, извършители на кражбата. В натрошено състояние са били поставени в чували и така са теглени на кантара, което означавало, че подсъдимият Ц. е възприел тези вещи в много по-ранен момент – както твърди П., още когато е дошъл при тях на ул.„Ш.“, докато са обгаряли кабела, са почнали трошенето на двигателите. Безспорно се установявала и целта на извършване на деянието по чл.215 от НК по отношение на Ц. – имотната облага, тъй като спомагането за отчуждаване на вещите, предмет на кражбата е свързана с получаване на такава – продадени са вещите и от пункта са им били изплатени 183 лева и няколко стотинки, които в последствие са били разделени, не само между двамата подсъдими П. и М., но част е била дадена и на подсъдимия Ц.. Моли съда, въз основа на всички доказателства да приеме за безспорно доказана вината на тримата подсъдими, да признае същите за виновни по повдигнатите им обвинения - по отношение на подсъдимия Б.Ц. за престъпление по чл.215 ал.1 от НК, по отношение на подсъдимия Б.П. и подсъдимия Н.М. - за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.2 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК,  като за подсъдимия Б.П. във вр. и с 63 ал.1 т.3 от НК, като  ги признае за виновни по тези обвинения и им наложи наказания, в рамките на предвиденото от Закона. За подсъдимия Ц., за престъпление по чл.215 ал.1 от НК, предлага да му се наложи наказание към минимума една година лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години, с оглед данните за съдимостта му – неосъждан, реабилитиран към момента на извършване на деянието. По отношение на подсъдимия Н.М., да му бъде наложено наказание, също в размер на една година лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години, по отношение на подсъдимия Б.П. – с оглед обстоятелството, че е непълнолетен, да му бъде наложено наказание десет месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години. С оглед доказателствата по делото, обстоятелството, че при деянието, извършено по чл.215 ал.1 от НК – вещно укривателство, подсъдимия Б.Ц. е използвал за превозване до пункта за изкупуване на цветни и черни метали в гр.Лза отчуждаване на вещите МПС лек автомобил „О А“ с рег. номер К ****АС, за което и по досъдебното производство и от прочетените показания на водещия се съсобственик на лек автомобил по делото е приложен договор за покупко-продажба, като следва да се приеме, че автомобилът е собственост, придобит е от подсъдимия Б.Ц., самият той е заявил в показанията си, че го е закупил от лице от село Дерманци, самият собственик по талон е заявил, че е продал автомобила и няма претенции, предвид което моли съда, на основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК, като средство, послужило за извършване на деянието по чл.215 ал.1 от НК да отнеме автомобила в полза на държавата. По отношение на останалите веществени доказателства по делото, същите следва да бъдат отнети в полза на държавата и в последствие унищожени, а намиращите се в касата на РПУ - У 47 лева, предадени с протокол за доброволно предаване от подсъдимия П., тази сума да бъде възстановена на свидетелката В.А., съответно с нея да бъде намален размера, в случай, че бъде уважен гражданският иск до размер от порядък на 607 лева. Счита, че гражданският иск е основателен, като такъв следва да бъде уважен, като след възстановяване на тези 47 лева, следва да бъде уважен до сумата 607 лева. В допълнение, след възобновявавне на съдебното следствие и отказа на подсъдимите да дадат обяснения по повдигнатите в съдебното следствие обвинения изтъква, че с оглед доказване на обвинението на подсъдимия Б.Ц. за престъплението по чл.215 ал.1 от НК, т.е. че е знаел какви вещи ще превозва до Луковит, следва да се има пред вид, че не са се събрали доказателства в дома, в който живее, заедно със съпругата си на ул. „ш“ същият да е имал вещи като тези, предмет на кражбата – ел. мотори и медни проводници, както и да е съхранявал такива в гаража си на ул. „ш“, така и в другата къща.

В съдебно заседание процесуалния представител на А. изцяло споделя изложеното от представителя на обвинението, свързано с установената по делото фактическа обстановка и с анализа на доказателствата, които бяха направени, както и за вида и размера на наказанията, които следва да получат тримата подсъдими, поради което моли, след като съда ги признае за виновни, да ги осъди. За МПС-то, което е послужило като средство за извършване на престъплението по чл.215 ал.1 от НК от подсъдимия Б.Ц., веществените доказателства, паричната сума и всичко така, както беше казано. Спира се на някои обстоятелства, които обуславят вината, най-вече на подсъдимия Б.Ц.. Уговорката е, че деянията, извършени от двамата подсъдими по чл.195 от НК – П. и М. са доказани по един несъмнен и безспорен начин. От гласните доказателства по делото, от веществените, от писмените, от техните обяснения в частта им, в която те твърдят за това какво и как са извършили. Счита, че по-проблематично и то не до такава степен, е процесуалното положение на подсъдимия Ц., който в обясненията си отрича да е извършил деянието, за което му е предявено обвинението. Изтъква, че защитната му теза е, че той към момента на извършване на деянието не е знаел какво превозва и какъв е произхода на това, което превозва в личния си автомобил до пункта в град Ли в тази връзка е сочил доказателства, които да подкрепят тази негова защитна теза, а именно гласни такива. Първоначално той в обясненията си, които поддържа до края е заявил, че е имал повреда в главината на едно от задните колелета на лекия автомобил и именно това е била целта на неговото пътуване до град Луковит, до пункта, където наред с това, че се е изкупувал скрап, се продават и автомобилни части втора употреба – да търси такава резервна част за своя автомобил. В обясненията си в съдебно заседание, той заявил, че тази главина е била в много лошо състояние и е можела да доведе до откъсване на колелото и предизвикване на ПТП. Процесуалният представител на гражданския ищец и частен тъжител изразява сигурност в тези негови обяснения и твърдения, тъй като той работи като шофьор с всички категории водач на МПС, с богат опит при управления на МПС и му е било много добре ясно състоянието на автомобила, в случай че е имало повреда и какво би се случило, ако се откъсне колелото. Въпреки това, обаче е заявил, че е видял това, което неговият внук и подсъдимия М. са натоварили в задната част на този автомобил, без да различи какво има в чувалите, но е разбрал, че това е много тежко – около 200 кг. Счита, че е учудващо как с неговия опит като водач на МПС и знаейки какво е състоянието на автомобила, се е съгласил да извърши превоза на този тежък товар. Обръща внимание, че в показанията си неговата съпруга К.Ц., които повереника на гражданския ищец и частен тъжител счита за недостоверни по отношение на фактите и обстоятелствата, които тя е изложила в тях, тъй като с тях, тя се е опитала да създаде едно алиби на подсъдимия Ц. и да подкрепи тезата му, че не е знаел какво се извършва от момчетата и какво предстои да бъде направено, тя е преекспонирала, като заявила, че подсъдимият Ц. й бил споделил, че нещо прекъсвало в колата му в запалването и после, като сменил тази повредена част в запалването, колата се оправила. Това, такава част, повредена в запалването, няма нищо общо с повредата, за която Ц. е заявил в съда, повреда на главината на едно от задните колелета. Твърди, че съзира един неуспешен опит да помогне с показанията си на Ц. и свидетелката Б.П.. Първоначално, тя е дала едни показания, но след като са установени противоречия между тях и дадените в досъдебното производство и тези противоречия са отстранени чрез прочитане на показанията й по реда на чл.281 ал.4 ал.1 т.1 и 2 от НПК, тя вече е заявила, че това, което е казала в хода на съдебното следствие за частите, като в крайна сметка е заявила – „Ако ме е питал е по принцип, но не си спомням да ме е питал”. Спира се и на показанията на свидетеля Н.Й. Н., който работел в пункта за изкупуване на скрап в Луковит, който от една страна е заявил, че всяка част, която излезе от пункта, се заплаща и се записва в съответен дневник. За закупуване или за вземане на такава автомобилна част – главина за лек автомобил, не се установило такова записване на името на подсъдимия Ц., което вероятно е дало и повод на този свидетел да заяви уклончиво в своите показания, че в последствие тази главина била върната от Ц. и може би затова не е записана. При тези данни и при анализа от страна на прокурора, счита, че деянието и на тримата е доказано по един безспорен и несъмнен начин и следва да бъдат признати за виновни и осъдени за извършените от тях престъпления. Като представител на частния обвинител заявява, че не може да изрази абсолютно съгласие с размера на наказанията, както са били изложени от прокуратурата. Има предвид, че подсъдимият Ц. трябва да бъде някак си разграничен от момчетата с наказанието, което следва да му бъде наложено – възрастен, опитен човек. Ако не е бил той и не са очаквали помощ от негова страна, ако не са се оповавали не него, малко трудно биха могли да реализират вещите. Затова, моли съда, преценявайки доказателствата по делото в тяхната съвкупност и най-вече това обстоятелство, при определяне наказанието, съдът да диференцира участието на този подсъдим - Ц. в извършване на инкриминираното деяние. При това положение, приемайки същите за виновни, счита, че гражданският иск е основателен и доказан по размер и  по основание. Не изразява твърдо съгласие с прокурора за приспадане на тези 47 лева от общия размер на предявения граждански иск, тъй като те все още са само едно обезпечение като сума на този размер и не може да приеме, че с тази сума следва да бъде намален размера на гражданския иск. При този изход на делото, моли на доверителката му да й бъдат присъдени и направените по делото разноски. В допълнение, след възобновявавне на съдебното следствие и отказа на подсъдимите да дадат обяснения по повдигнатите в съдебното следствие обвинения се съгласява, че няма как да се позовава и да прави анализ на обясненията на подсъдимия Ц., както досежно това, което е заявил, така и с оглед останалите събрани доказателства, които следва да се ценят, защото неговите обяснения са дадени по друго обвинение и няма как да бъдат четени и приобщени към доказателствения материал по делото в този му вид.

Подсъдимият Б.Н.Ц. се явява лично и с адвокат Х.Н., който след възобновяване на съдебното следствие, което е счита за правилно и законосъобразно, и изявленията на тримата подсъдими, че не желаят да дадат обяснения, според разпоредбата на чл.287 ал.4, приема, че не могат да бъдат четени показания, които са дадени по друго обвинение, след като съществено се променя обстоятелствената част на обвиненията. Изразява съгласие, че в разпоредителното заседание не са възразили по доказателствата, доказателствените средства, но тъй като прокурорът се е позовал на тях в пледоария, счита, че такива могат да бъдат само доказателства, които са събрани по реда на НПК. Според защитника не са били събрани по процесуален ред иззетите веществени доказателства. Независимо от разпита на свидетелката, която ги е предала – наистина, тя сочи някакви части от вещи, от метални части, но те дали произхождат от отнетите вещи - никой не установява, няма процесуално действие, няма оглед на веществени доказателства, няма експертиза, заключението на която да каже, че наверно тези части, приобщени като веществено доказателство, произхождат от металната част на отнетите ел. двигатели. Също счита, че не може да се позовава и частният обвинител на предположения, тъй като Ц. е заявил,  че не може да вози 200 кг, защото е повредена колата, което го заявява и в досъдебното производство. Вярно, че имаме точно посочено количество отпадъци, които са предадени, приложен е документ за тях, които са продадени, но дали е повреден автомобила, както е твърдял Ц., дали е подменил частта, боядисана в жълто от пункта – може само да се предполага. Т.е. ако има подмяна на тази част, би следвало да се извърши и оглед на автомобила. Учудва се на искането на прокурора да се отнеме лекия автомобил, който не представлява веществено доказателство по делото, дори не е вписан като веществено доказателство по делото. Дори в диспозитива на обвинението по отношение на обективно установяване на нещата „Спомогнал да бъдат отчуждени”, няма в диспозитива с какво е спомогнал, а едва в пледоарията се добавя – превозил вещите от град У до пункта в град Луковит. Счита, че тъй като се повдига обвинение, без да се доказва, обективните елементи на престъплението и субективните такива, това не значи, че може евентуално да се поддържа такова обвинение и да се търси осъдителна присъда за тях. Счита, че следва да се елиминират доказателствата, събирани при проведената очна ставка, която е била проведена във връзка с дадени обяснения от тях и следва да се елиминират и да не се позовава никой на тях, както по отношение на отегчаващите, така и по отношение на смекчаващи вината обстоятелства. В хода на досъдебното производство, първоначално обвиненията са били само срещу двамата - П. и М., които още на следващия ден, полицейските служители са заловили - на 28-ми юли и те са написали обяснения, или този, проверяващият е написал обясненията им, в които наистина подробно разказват кога и по какъв начин, къде са извършили престъплението. Спорът относно обстоятелството, с каква вещ и с какво техническо средство е извършено буди също съмнение, тъй като това са предположения пак на разследващите. Твърди, че с отвертка не може да се развие гайка, трябва гаечен ключ. Изтъква, че в последствие, по жалба на пострадалата до РП и до ОП, разследващият и наблюдаващият прокурор са счели, че следва да повдигнат обвинения и на Б.Ц. и е започнало коригиране и нагласяне относно обвинението за подбудителство и за помагачество. В тази насока са били преразпитани и свидетели, като изразява съмнение по отношение на качеството на вписваните обстоятелства по разпитаната свидетелка Б. Попова, която във вторите си разпити дава някакво предположение, мнение, че евентуални Ц. е могъл да знае, че са отнети вещите, че са от кражба и споменава, че той е стоял на страна и не проявявал интерес по отношение на продадените вещи. По отношение на твърденията на частния обвинител за разпитаните работещи в пункта – И. и Д., регистрирана и вписана ли е някъде продадената част звучи несериозно. Това дали си вписва някой продадена част е без значение по предмета на доказване – била ли е закупена частта. Свидетелят И. или Д. са казали, че я продават като отпадъчно желязо тази част. Още повече, че тия свидетели се разпитват, след изминало доста време и по отношение на някаква част – могат ли да си спомнят или възпроизведат обстоятелство след толкова време. Неточностите в показанията им не идват от някаква нагласеност или умишленост, а от неспомняне на обстоятелства. От разпитаните свидетели, като обръща внимание, че са разпитани половината полицейско управление в У – първо, единият полицай правилият оглед е разпитан, другите са извършилите оглед на взети и на горени вещи са разпитани. Място, където са взети вещите и място, където са обгорени вещите. Заявява, че не са оспорвали обстоятелства във връзка процесуалното действие  оглед на местопроизшествията и го приемат така, както е възприето и коректно е отразено в протоколите, но по отношение на тези свидетели полицейски служители, участвали в това процесуално действие, може би, само се допълва е допълнение към огледния протокол какво е намерено и констатирано. По отношение обстоятелството, кой е извършителя на престъплението, какви са отнетите вещи, ползвани ли са, нови ли са, стари ли са, за да послужи при оценката на експертизата. Заявява, че са приели заключението на вещото лице, което е съобразило, че тези части отдавна са извън търговската мрежа, но независимо каква им е цената, са приели, че коректно е дадено заключението. Изтъква, че при първоначалните следствени действия на разследване е бил назначен служебен адвокат на подзащитния му, който е заявявал многократно, че подзащитният му е имал парични средства и ще възстанови стойността на отнетите имущества, за да може да се ползва от облекчението на закона, но подзащитният Ц. не се е съгласил и го е упълномощил да го представлява в процеса. Твърди, че в хода на разследването е бил наложен натиск по отношение на установяване и приобщаване на подсъдимия Ц. към извършено престъпление, което в крайна сметка не е извършил. Дори счита, че в квалификацията на престъплението, видно от постановлението за привличане на обвиняем, се говори повече за едно интелектуално помагачество, а не подбудителство, но счита, че не следва да го анализира, понеже са разграничени там нещата и че е помогнал за отчуждаване на вещите, като ги е превозил. Заявява, че не разполагат с данни за злоупотреба с правомощия на някое от лицата, които евентуално са навели на обвиняемия М. да смени показанията си, да отиде към един овогор по отношение на един от подсъдимите, като признава участието му в престъпление. Към онзи момент на разследване счита, че е бил налице т.нар. овогор по отношение на един от подсъдимите, като в тази насока сочи практика на Върховния съд. Изразява пълно несъгласие със субективното в обвинението, т.е. с цел да набави за себе си или за другите подсъдими облага. Обективният предел – целта на престъплението по чл.215 е да набави за себе си, не е доказан, а само голословно се твърди, че тъй като заявил в обясненията си М., че са делили парите, т.е. такава била и целта на извършителя по чл.215 - да се облагодетелства от тази сума. Поставя въпроса с какво се подкрепя това твърдение, освен от обяснението на М., което е чист оговор. Изтъква, че от субективна страна, при престъпление по чл.215 от НК, извършителят следва да знае или предполага че са придобити чрез престъпление от трети лица, а в случая е повдигнато обвинение обвинение, че знае, че са придобити от престъпление от трети лица, не се установява и доказва и от тази страна, но дори и за лично укривателство не може да се говори, защото на следващия ден те са заловени, а Ц. е отпътувал. Моли съда да остави без уважение предложението на прокуратурата по отношение на автомобила да бъде отнет в полза на държавата, като средство, участвало в извършване на престъплението, което в крайна сметка не се установило, тъй като в  диспозитива на новото обвинение няма конкретика по отношение с какво е спомогнал да бъдат отчуждени движимите вещи. Освен това не е посочено като веществено доказателство в досъдебното производство, нито е предявено като такова. Счита, че както на досъдебното производство, в съдебното следствие не се доказало измененото обвинение по отношение на Б.Ц. и единственият правилен и законосъобразен извод е  да се постанови оправдателна присъда по отношение на участието на Ц. в престъпление по чл.215 от НК. Моли съда да не уважава размера на гражданския иск по отношение на Б.Ц., с оглед на това, че присъдата е оправдателна и не би следвало да бъде санкциониран, а да остане за другите двама евентуално, за които се съдържат определени доказателства, че са извършили това престъпление.

Подсъдимият Б.А.П. се явява лично и с адвокат Г.Г. ***, който заявява, че подзащитният му още при първия разпит на досъдебното производство е признал, че е участвал в извършване на кражба и е изразил искрено съжаление за стореното от него. Счита, че фактическата обстановка, относно участието на подзащитния му е изяснено и следва да се акцентира върху вида и размера на наказанието му.  Обръща внимание, че към момента на деянието, се касае за едно шестнадесетгодишно дете, за което дете няма никакви отрицателни характеристични данни. Подзащитният му, не само, че не е осъждан, а дори не се води но отчет в Детска педагогическа стая и спрямо него не са разглеждани възпитателни дела. За да извърши това деяние, причината е  само и единствено в проявено от него лекомислие и увлечение. Това е обяснимо, тъй като характерно за момчетата на тази възраст е,  че се стремят да подражават на по-големите. Ето защо, счита, че е следвало спрямо него, прокуратурата да не образува наказателно производство или след като е било образувано, то да бъде прекратено при условията на чл.61 ал.1 от НК, тъй като се касаело за непълнолетен, извършил поради увлечение ли, лекомислие ли престъпление, което не представлява голяма обществена опасност и е можело да се приложат успешно възпитателни мерки по ЗБППМН. Заявява, че към датата на постановяване на съдебния акт, той вече е пълнолетен, макар и от по-малко от месец, но счита, че това пречи вече спрямо него да се прилагат възпитателни мерки по цитирания закон. Счита, че тежестта на закона спрямо него трябва да бъде смекчена, като се приложи чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК и предвиденото за него наказание, което е лишаване от свобода, без долна граница, да бъде заменено с наказание обществено порицание, като се отчете, че процесът не е бил кратък, от лятото на 2017 г., година и половина и самият процес е оказал своето поправително и възпитателно въздействие върху подзащитния му, доколкото въобще може да се говори, че е следвал да бъде поправян или възпитаван, тъй като единствената причина да участва е крехката му възраст, социалната неопитност, която му е позволила да прояви лекомислие. За това счита, че налагането на наказание обществено порицание, ще е напълно достатъчно за целите на чл.36 от НК. По отношение на гражданския иск заявява, че е основателен, тъй като се претендират щетите, които са установени по делото, които са изчислени и от експертизата. Действително, подсъдимите следва да бъдат осъдени, признатите за виновни подсъдими да бъдат осъдени, да заплатят солидарно сумата така, както е посочена в обвинителния акт. Не счита за законосъобразно парите, които са иззети, да се предават на гражданския ищец, тъй като законът повелява да бъдат върнати на лицето, от което са взети, а гражданският иск да се уважи така, както е предявен. При тези съображения, моли съда да постанови съдебен акт.

Подсъдимият Н.Н.М. се явява лично и с адвокат В.Г. ***, който счита, че квалификацията на деянието е правилна и че делото е изяснено напълно от фактическа и правна страна. Приема, че фактическата страна е такава, каквато е отразена в обвинителния акт и напълно кореспондира с обясненията на подзащитния му от досъдебното производство и от съдебното заседание. Моли съда да приеме, че са налице условията на чл.55, т.е. налице са изключително и многобройни смекчаващи вината обстоятелства и да му определи наказание под минимума, а именно три месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено за три години. Като смекчаващи вината обстоятелства изтъква чисто съдебно минало и обстоятелството, че е дал обяснения и е съдействал за разкриване обективната истина и оттук следва извода, че е осъзнал постъпката си и се е разкаял. Счита, че съдът може да приеме, че поправителният процес е извървян,  не се налага да му се налага по-голямо наказание, макар и отложено във времето моли съда да съобрази степента на обществена опасност на деянието и на дееца и подбудите за извършване на престъплението – той не е инициатор, не е дал идеята, а и не е подсигурил МПС за реализиране на откраднатото. Моли съда да приеме, че с исканото наказание ще се постигнат целите на законодателя, визирани в чл.36 от НК, както по отношение на генералната превенция, така и по отношение на личната превенция. При тези съображения, моли за съдебен акт.

От събраните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие писмени доказателства, показанията на свидетелите и заключението на стоково-икономическата оценителна експертиза, преценени в своята съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа  обстановка:

Подсъдимият Б.Н.Ц. *** със съпругата си и доведената си дъщеря. Работел като международен шофьор във фирма „ПИМК“- гр.Пловдив, поради което често отсъствал от дома си.

Подсъдимият Б.А.П. бил син на доведената дъщеря на подсъдимия Ц. - А.А.Х. и бил ученик в 11 клас в СОУ „КМ“ гр. У.

Подсъдимият Н.Н.М. *** Х.№32 и не работел.

Непълнолетният Б.П. и Н.М. били приятели и често се събирали.

Свидетелката В.П.А. ***, но била собственичка на недвижим имот, придобит по наследство от починалия й баща /Пеню Додев Късевски починал на 02.01.2017г./, състоящ се от къща, стопански постройки с дворно място в гр.У, обл.Ловеч, ул.„ш“ №4. След като баща й починал, в къщата не живеел никой, но свидетелката А. или членовете на семейството й идвали в У, поне по веднъж в месеца. Отделно свидетелката била помолила свой съсед - свидетелят С.П.Л., живущ ***, срещу наследствената й къща на ул.„ш“ №5, да наглежда къщата и да храни кучето и котката й, които стояли в двора. А. била предоставила на Л. ключове за входната порта, за самата къща и стопански постройки, в случай на нужда. Къщата на А. била обзаведена, напълно обитаема, като в стопанските постройки останали вещи и стопански инвентар, ел.машини, ползвани от баща й, като фуражомелка и циркуляр, задвижвани от ел.мотори.

Къщата, в която живеели подсъдимите Ц. и П. била в съседство с къщата на А., като между тях имало телена ограда.

На 26.06.2017г. вечерта подсъдимите Б.П. и Н.М. били в едно заведение в центъра на гр.У, консумирали алкохол и решили да отидат и да проверят какво имало в къщата на А. и ако има нещо да го откраднат. Н.М. взел със себе си една отвертка. Отишли първо в дома на П. ***, минали през двора му и през оградата прескочили в съседния двор на дом №4 /собственост на А./. Започнали да оглеждат в двора и стопанските постройки, като първо видели, че от стената на къщата, към друга стопанска сграда има един трифазен кабел-проводник с дължина около 45 метра. Двамата подсъдими с ръце успели да го изтръгнат и свалят. След това под навеса намерили монтирана една голяма фуражомелка, която била трайно прикрепена към един станок, в близост до нея намерили завит с една мушама, подвижен на колелца циркуляр за рязане на дърва. Двамата подсъдими, с носената от М. отвертка първо развили болтовете и свалили ел.мотора - двигателя от фуражомелката, който бил с мощност 11 киловата, от типа - МА132М-2. След това отново с отверката отвили и свалили ел.мотора-двигателя и от циркуляра, който бил по-малък с мощност 5,5 киловата, от типа МА112МВ-2. По обратния път, през двора на А. до двора на П., пренесли един по един двигателите и кабела до къщата на П. ***/, като ги скрили в мазата и след това се разделили.

На следващия ден сутринта Н.М. отишъл отново до дома на П. и Ц., като в този момент Ц. не си бил в къщи. П. влез ключа от автомобила на дядо си марка „О А“ зелен металик с рег.№ К****АС, който бил прехвърлен нотариално заверен договор за покупко-проджба на лице от село Дерманци, Ловешка област,2 но в масивите на КАТ се водел още на стария си собственик свидетеля - Ж.А. ***. В лекия автомобил П. и М., натоварили откраднатите вещи, автомобила се управлявал от непълнолетния П. и ги закарали в имота, собственост на Ц.,***. Там разглобили двата откраднати ел.мотора-двигатели, като извадили от тях медните части. Докато разглобявали моторите при тях дошъл подсъдимият Ц., видял ги какво правят, дал им съвет, че трябва да обгорят обвивката на откраднатия кабел, защото така няма да го приемат за вторични суровини, след което си тръгнал. П. и М. продължили работата си като обгорили обвивката на отнетия проводник. След като приключили, Б.П. около 16.00 часа на 27.06.2017г. се обадил на дядо си подсъдимия Б.Ц., който дошъл при тях, натоварили отново в багажника на лекия автомобил всички отнети вещи, наслагани в чували. Ц. попитал П. и М., от къде са тези вещи, а П. му отговорил, че били от съседната до тях къща. След това тримата обвиняеми, като този път автомобила се управлявал от Б.Ц. отишли в гр.Луковит, до пункт за изкупуване на вторични суровини от черни и цветни метали - „В“, на фирма „ПОЗ“ ЕООД гр.ЧБ, филиал в гр.Луковит.

В пункта като закупчик работела свидетелката Б.В.П., която видяла, че в района на площадката на пункта влязъл лек автомобил „О А“ управляван от подсъдимия Б.Ц.. След като спрял, от автомобила слезли шофьора и подсъдимите Б.П. и Н.М. и започнали да свалят докараните вещи, а Ц. стоял до автомобила и ги наблюдавал. Свидетелката П. изтеглила вещите, след това съставила покупко-изплащателна сметка № ********* от 27.06.2017г., в която вписала данните на подсъдимия Н.Н.М. и му заплатила сумата от 183.87 лева. След като М. взел парите, си оставил от тях 60 лева, а останалите дал на Б.Ц. и внука му П., след което тримата подсъдими се прибрали в гр.У.

Същия ден на 27.06.2017г., както обикновено, свидетелят С.Л. отишъл до къщата на А., за да нагледа къщата и нахрани кучето й. Още при влизането си в имота той забелязал паднала мазилка от стената на къщата и липсващ трифазен кабел. След като обиколил двора, установил липсата на два ел.мотора от фуражомелката и от циркуляра, като на място били оставени болтовете, с които двигателите им били захванати. За кражбата на вещите Л. незабавно уведомил по телефона собственичката В.А. и на 28.06.2017г. подал жалба в РУ МВР У.

Още в хода на първоначалните оперативно издирвателни мероприятия били установени двамата извършители - непълнолетния Б.П. и Н.М., които дали подробни обяснения за извършеното от тях деяние.

С протокол за доброволно предаване от 28.06.2017г. /л.24/ Н.М. предал доброволно сумата от 47 лева, за която в протокола посочил, че е част от получените от продажбата в пункт за изкупуване на метали в гр.Луковит, където са продали 2 електромотора и кабел на 27.06.2017г., които с Б. откраднали от къщата на съседа му.

Незабавно е бил установен и въпросния пункт за изкупуване на вторични суровини от черни и цветни метали, където са били предадени за скрап вещите предмет на престъплението, находящ се в местност „В4, гр.Луковит, обл.Ловеч на фирма „ПОЗ“ ЕООД гр.ЧБ, филиала в гр.Луковит, обл.Ловеч. Работещата там Б.В.П. с протокол за доброволно предаване от 29.06.2017г. е предала част от изкупените от нея вещи - метална част от корпус на ел.двигател и метална оребрена част от ел.мотор, зелена на цвят, както и е предала в оригинал съставената от нея покупко-изплащателна сметка №********* от 27.06.2017г., в която за предал вещите е вписано името и личните данни на Н.Н.М. /46 и 47/.

В хода на разследването е била назначена и реализирана стоково-икономическа оценителна експертиза, като видно от заключението на вещото лице отнетите чужди движими вещи, собственост на В.А. - 45 метра трифазен кабел от вида СВТ 4х4мм2, 1бр.ел.двигател с мощност от 5,5 киловолта, тип МА112МВ-2 и 1 бр. ел.двигател с мощност от 11 киловолта, тип -МА132М-2, са на обща стойност от 1654.65 лева.

Съдът прие за установена така описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по време на съдебното следствие гласни доказателства и приобщените по надлежния ред писмени, гласни и веществени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство.

Тъй като след повдигане на новите обвинения, подсъдимите отказаха да дават обяснения, съдът намира, че дадените от тях обяснения в хода на съдебното следствие, приобщените от досъдебното производство и проведените между тях очни ставки не следва да се обсъждат.

Механизмът на извършване на кражбата и авторството на деянието се установяват по безспорен начин от приложените протоколи за оглед на местопроизшествие, както на имота, от който е извършена, така и на мястото, където отнетия кабел е бил обгорен. Именно по следите, оставени от падналата мазилка от кабела, полицейските служители се насочили към дома на П., като установили, че вещите са били прехвърлени през оградата, където имало огъната мрежа, по която също били останали следи от мазилката. В тази връзка съдът даде вяра изцяло на показанията на свидетеля Н.П., който е присъствал при огледа на местопроизшествието на ул.„ш“ №4, лично е проследил нападалата мазилка и в последствие е снел обяснения от П. и М., които пресъздаде пред настоящия състав, и е приел доброволно предадения от М. остатък от получените при продажбата парични средства. Неговите показания бяха последователни, логични и се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства. Освен това не бяха представени каквито и да било доказателства, същия да е заинтересован пряко или косвено от изхода на делото.

Съдът не даде вяра на показанията на свидетелката К.Ц., която е съпруга на подсъдимия Ц. и баба на подсъдимия П., поради което е пряко заинтересована от изхода на делото. Тя дори заяви, че частта, която Ц. е купил от Лбила свързана с „нещо за запалването“, докато всички останали свидетели и най-вече работещите на изкупвателния пункт говореха за главина на колело на автомобила.

Настоящият състав стигна до извода, че подсъдимият Ц. е знаел, че превозва части от отнетите от А. вещи на базата на показанията на свидетеля Н.П., който заяви, че при товаренето на отнетите вещи в автомобила :“По думите на Н. /подсъдимия М./, Б. /подсъдимият Ц./ попитал Б. /подсъдимия П./ от къде са тези неща и той отговорил, че са от съседната къща, до тяхната.“ Освен това свидетелката Б.П. в показанията си в хода на досъдебното производство на 08.09.2017г. /л.114 от ДП/ е заявила, че възрастният мъж, когото по-късно е разпознала като подсъдимия Ц., се е въртял през цялото време около момчетата, като дори е останала с впечатление, че той бил в основата на нещата да се донесат нещата в пункта и, че всичко е било уговорено предварително. Дори при плащането на предадените отпадъци, Ц. е бил най-близо до нея, но е отказал да си даде личните данни и да получи парите. Също така е била категорична, че Ц. не я е питал дали продават главина за автомобил или други части, както и че при продажба на някакви части, парите за тях са минавали през нея, а в конкретния случай, не са й давани никакви пари. Съдът дава вяра именно на тези показания, тъй като в хода на съдебното следствие свидетелката П. заяви, че Ц. я е питал за някакви части и тя го е насочила към свидетеля И.Х.И.. След констатиране на противоречия между показанията от съдебното и досъдебното производство по реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 и 2 от НПК, П. съвсем се обърка, като в едно изречение твърдеше, че я е питал за част за автомобил, в следващото, че не я е питал. В крайна сметка заяви: „…в момента съм объркана и това, което съм казала там /в досъдебното производство/, явно по-пресен спомен ми е бил….“, т.е. потвърди показанията си от досъдебното производство.

Съдът не прие за достоверни твърденията на свидетеля И.Х.И., че подсъдимият Ц. е закупил задна главина за колата му, която не помни каква марка е, тъй като това твърдение противоречи от една страна на неговите твърдения, че всичко се маркирвало и се пишела частта, ако я върне да му се върнат парите, а от друга страна от показанията на свидетеля Н.Й. Н. – отговорник на изкупвателния пункт, се установи, че за твърдяната продажба на главина за автомобил, за която той разбрал от майка си – свидетелката Б.П. и свидетеля И., след образуване на делото, няма издадена бележка, разплащателна сметка, фактура или друг документ.

На базата на така събраните доказателства, настоящият състав стигна до извода, че целта на подсъдимият Ц. да отиде до пункта за черни и цветни метали в град Ле била не да закупи част за автомобила си, а да откара отнетите от подсъдимите П. и М. вещи, за чиито произход е знаел предварително.

При така изяснените фактически обстоятелства на базата на събраните доказателства, настоящата инстанция прие, че с деянието си Б.Н.Ц. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.215 ал.1 от НК, като на 27.06.2017 г. в град У, обл. Ловеч, с цел да набави за себе си и за другиго - за непълнолетния Б.А.П., ЕГН ********** ***, и Н.Н.М., ЕГН ********** ***, имотно облага, спомогнал да бъдат отчуждени /продадени/ чужди движими вещи - 1 бр. ел. двигател с мощност 5,5 kW, тип на двигателя - МА112 МВ-2; 1 бр. ел. двигател -мощност - 11 kW, тип на двигателя - МА 132 М-2 и 45 метра трифазен кабел от вида: СВТ 4х4мм2, на обща стойност от 1654.65 лева, за които е знаел, че са придобити от Б.А.П. и Н.Н.М., чрез престъпление – кражба, извършена от имот, находящ се в гр.У, ул. “ш“ №4, собственост на В.П.А. ***.

Подсъдимият Б.А.П. е осъществи от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.4 предл. 2 във вр. с чл.194 ал.1, чл.20 ал.2 и чл.63 ал.1 т.3 от НК, като на 27.06.2017 г. в град У, обл. Ловеч, от дом, находящ се на ул. „ш“ №4, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си в съответствие с това разбиране, в съучастие като извършител с Н.Н.М. с ЕГН ********** ***. Х№32, чрез използване на техническо средство /отвертка/, отнел чужди движими вещи: 1 бр. ел. двигател с мощност 5,5 kW, тип на двигателя - МА112 МВ-2; 1 бр. ел. двигател - мощност - 11 kW , тип на двигателя - МА 132 М-2 и 45 метра трифазен кабел от вида: СВТ 4х4мм2, всичко на обща стойност от 1654.65 лева, от владението на собственичката В.П.А. ***, с намерение противозаконно да ги присвои.

Подсъдимият Н.Н.М. е осъществи от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.4 предл. 2 във вр. с чл.194 ал.1 и чл.20 ал.2 от НК, като на 27.06.2017 г. в град У, обл. Ловеч, от дом, находящ се на ул. „ш“ №4, в съучастие като извършител с непълнолетния Б.А.П. с ЕГН ********** *** и чрез използване на техническо средство /отвертка/, отнел чужди движими вещи: 1 бр. ел. двигател с мощност 5,5 kW, тип на двигателя - МА112 МВ-2; 1 бр. ел. двигател - мощност - 11 kW , тип на двигателя - МА 132 М-2 и 45 метра трифазен кабел от вида: СВТ 4х4мм2, всичко на обща стойност от 1654.65 лева, от владението на собственичката В.П.А. ***, с намерение противозаконно да ги присвои.

Въз основа на всички събрани доказателства, съдът стигна до извода, че подсъдимите са автори на престъпленията, за които са им повдигнати обвинения в хода на съдебното следствие. П. и М. са осъществили изпълнителното деяние чрез действие като чрез използване на техническо средство /отвертка/ са свалили ел.двигателите на фуражомелка и циркуляр, а с ръце са откъртили от стената 45 метра трифазен кабел – проводник и са ги отнели. Подсъдимият Бочевски е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.215 ал.1 от НК също чрез действия, като е превозил отнетите и натрошени вещи до изкупвателния пункт за черни и цветни метали в град Луковит, като по този начин е спомогнал за тяхното отчуждаване.

От субективна страна, и тримата подсъдими са извършили деянията с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като са съзнавали общественоопасния характер на деянията си и произтичащите от тях общественоопасни последици, като са целели настъпването им. Този извод на съда се подкрепя от всички събрани и обсъдени по делото доказателства.

Причините за извършване на престъплението, според настоящата инстанция по отношение на П. и М. са младежката възраст и заниженото правно самосъзнание, а по отношение на Ц. – желанието да помогне на доведения си внук и по-бързо да се освободят от незаконно придобитите и съхранени в дома му вещи.

При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимите, настоящата инстанция взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото им съдебно минало, а по отношение на подсъдимия М. и проявената критичност към извършеното и младежката му възраст, поради което им наложи на подсъдимия Б.Ц. наказание една година лишаване от свобода, на подсъдимия Б.П., след редукция по чл.63 ал.1 т.3 от НК – шест месеца лишаване от свобода и на подсъдимия Н.М. – една година лишаване от свобода.

Като взе пред вид, че наложените на подсъдимите наказания са до три години лишаване от свобода и същите не са осъждани на лишаване от свобода за извършени престъпления от общ характер, настоящата инстанция прецени, че за постигане целите на наказанията и преди всичко за поправянето им не е наложително изпълнението на наказанията, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълненията им за срок от три години от влизане на присъдата в сила за подсъдимите Ц. и М. и на основание чл.69 ал.1 във вр. с чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието на подсъдимия П. за срок от две години от влизане на присъдата в сила.

Съдът намира, че така наложените наказания са справедливи, съответства  на обществената опасност на деянията и на дейците и чрез тях ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Настоящият състав не намери основание за приложението на чл.55 от НК при определяне размера на наказанията на подсъдимите П. и М., тъй като в случая не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят налагане на наказание лишаване от свобода под предвидения в чл.195 ал.1 от НК минимум или замяната на лишаването от свобода без предвиден минимум за подсъдимия П.. В тази връзка съдът не споделя становищата на защитниците им, тъй като изтъкнатите от тях смекчаващи вината обстоятелства, не могат да бъдат приети за многобройни такива.

В хода на съдебното следствие не се събраха достатъчно и безспорни доказателства относно собствеността на лекия автомобил, с който отнетите вещи са били закарани в пункта за изкупуване на черни и цветни метали, поради което и не приложи разпоредбата на чл.53 ал.1 б.“а“ от НК по отношение на него.

Съдът постанови приложените по делото веществени доказателства - 47 /четиридесет и седем/ лева на банкноти с различен номинал, иззети с протокол за доброволно предаване от 28.06.2017 г. - съхранявани в касата на РУ МВР У да бъдат върнати на Н.Н.М., а 1 /един/ брой метална част от корпус на ел. двигател с две дупки /отвори/ за болтове, иззети с протокол за доброволно предаване от 29.06.2017г.; 1 /един/ брой метална оребрена част от ел. мотор, зелена на цвят; 3 /три/ броя фасове /угарки/ от цигари с надпис „Dunchyl”, опаковани в бял хартиен плик, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 28.06.2017г., оставени на съхранение при домакина на РУ на МВР - град У, с оглед незначителната им стойност, да бъдат унищожени, след влизане на присъдата в сила.

Настоящата инстанция прие, че приетият за съвместно разглеждане с наказателното производство граждански иск е основателен, тъй като причинената имуществена вреда произтича именно от извършените от подсъдимите престъпления. Освен това искът е доказан и по размер, тъй като от писмените доказателства и заключението на стоково-икономическата оценителна експертиза се установява, че стойността на отнетите вещи възлиза на 1 654.65 лева. При тези съображения, съдът уважи гражданския иск изцяло, като осъди Б.Н.Ц., Б.А.П. и Н.Н.М. да заплатят солидарно на В.П.А. сумата от 1 654.55 лева обезщетение за причинени имуществени вреди и сумата от 400 лева разноски по делото.

При този изход на процеса съдът осъди подсъдимите Б.Н.Ц.Б.А.П. и Н.Н.М. да заплатят солидарно на ОД на МВР – Ловеч сумата от 105.80 лева и на Районен съд – Ловеч сумата от 20 лева  разноски по делото, както и  66.18 лева ДТ върху уважения размер на гражданския иск.

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :