№ 163
гр. Велико Търново, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:Д. ГАЙНОВА
ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20254000500213 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Образувано е по въззивна жалба на Д. Х. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес град
Елена, *********, чрез пълномощник по чл.32 т.2 от ГПК – К. Г. Т., срещу Решение №
109/26.02.2025г. по гр.д. № 1165/2024г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е
отхвърлен предявеният от нея срещу Районен съд – Велико Търново и Районен съд – Елена
иск с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ за солидарно заплащане на сумата от 26 000 лв.
- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане
и решаване на гр.д. № 270/2021г. по описа на Районен съд – Елена и на гр.д. № 2720/2021г.
по описа на Районен съд – Велико Търново в разумен срок, съгласно чл.6 § 1 от Конвенцията
за защита правата на човека и основните свободи. Жалбоподателят счита
първоинстанционното решение за недопустимо, респ. неправилно поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на
материалния закон и необоснованост. Излага, че съгласно чл.10 ал.1 от ЗОДОВ участието в
процеса на прокурор като главна страна – необходим другар на държавните учреждения
/ищци или ответници/, е задължително с оглед защита на държавния интерес, поради което с
оглед разясненията, дадени в т.6 от ТР № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на
ВКС, не е достатъчно само уведомяването, а е необходимо постановяването на нарочен
съдебен акт за конституирането му, какъвто в производството пред първата инстанция не е
постановяван. Отделно, явилият се и взел участие прокурор не е представил акт за явяването
си като представител на Прокуратурата на Република България, ведно с Протокол за случаен
избор на прокурор съгласно чл.9 ал.2 от ЗСВ, което според жалбоподателката води до
процесуален оговор и поради обстоятелството и на личната му заинтересованост, поради
1
което счита обжалваното решение за нищожно. Излага, че постъпилият по делото писмен
отговор на ИМ от първия ответник е подаден от магистрат от състава на съда, който не е
негов административен ръководител и е недопустимо осъществяването от негова страна на
процесуално представителство в процеса. Изложеното обуславяло нередовността на
извършеното по делото от името на Районен съд-Велико Търново процесуално действие по
подаване на отговор. Твърди изготвянето на непълен и неточен доклад по делото досежно
разпределената доказателствената тежест между страните, както и непосочване на
обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и направените възражения и
непосочване на правилната /вярна/ правна квалификация на претендираните от страните
права и направени възражения. Нарушена била императивна процесуалноправна норма,
съгласно която страните по делото са били лишени от възможността да поискат поправка и
допълване на протокол в срока по чл.151 ал.1 от ГПК. Навежда доводи за неправилност на
обжалваното решение, доколкото било налице основание за отвод по чл.22 ал.1 т.6 от ГПК
на съдията-докладчик от разглеждане на делото, престиращ своя труд в орган на съдебната
власт, срещу който жалбоподателката е предявила иск, предмет на разглеждане по гр.д. №
25/2025г. по описа на Окръжен съд-Габрово. Релевира доводи за допуснати от Окръжен съд-
Велико Търново процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане съдебно-медицинска
и съдебно-психологична експертизи, както и в заличаване на допуснат до разпит свидетел.
Прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на
първоинстанционния съд за разглеждане от друг съдебен състав, евентуално вместо него
постановяване на друго, с което исковата претенция бъде уважена в пълния й предявен
размер.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемите страни – Районен съд – Велико Търново и
Районен съд – Елена, са подали отговори на въззивната жалба. В същите са заели становище
за неоснователност на въззивната жалба и наведените в нея оплаквания срещу
първоинстанционния съдебен акт.
Страните не се явяват лично или чрез свои процесуални представители в съдебно
заседание.
В писмено становище, с което се поддържа отговора на въззивната жалба, въззиваемата
страна Районен съд-Велико Търново прави искане за присъждане на разноски –
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство във въззивната
инстанция.
Апелативна прокуратура-Велико Търново, чрез прокурор Румяна Ирманова, заема
становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност на
първоинстанционното решение. Моли същото да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост. С оглед на това, въззивният съд счита, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество и правилно.
Производството по него е протекло с участието на прокурор.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Д. Х. Г. срещу
Районен съд – Велико Търново и Районен съд – Елена с правно основание чл.2б ал.1 от
ЗОДОВ, към която са приложени доказателства за изчерпване на административната
процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета "а" от Закона за съдебната власт. В
2
ИМ ищцата изложила твърдения, че във връзка с преустановеното й ел.захранване в
собствен имот подала искова молба до Районен съд-Елена, въз основа на който на
30.08.2021г. било образувано гр.дело № 270/2021г. по описа на съда. След отстраняване само
на първия определен съдия-докладчик, делото било изпратено на основание чл.23 ал.3 от
ГПК на Окръжен съд-Велико Търново, който с определение по в.ч.гр.д. № 671/2021г. го
изпратил за разглеждане на Районен съд-Велико Търново. В посочения съд делото било
образувано под № 2720/2021г., предявената от нея искова претенция отхвърлена, а с
решение по в.гр.д. № 268/2024г. на Окръжен съд-Велико Търново първоинстанционното
решение било отменено. Твърди, че на още твърде ранен етап от производството не е
спазена гаранцията по чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане на делото в разумен срок и от
безпристрастен съд с цел съхраняване на доверието на обществото в правораздавателната
система и възмездяване на чувството за справедливост на страните в процеса. Излага, че в
резултат на неразумната продължителност на производството е претърпяла и продължава да
търпи душевни болки и страдания – изгубила доверие в държавността и правосъдието,
редом с житейски дискомфорт, от погазване на основните й права. Поради това е поискала
осъждане на Районен съд – Велико Търново и Районен съд – Елена да й заплатят солидарно
сумата от 5 300 лв. - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, явяващи се пряка
последица от нарушение на правото й на разглеждане и решаване на гр.дело № 270/2021г. по
описа на Районен съд-Елена, преобразувано под № 2720/2021г. по описа на Районен съд-
Велико Търново, в разумен срок съгласно чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва
за забава от датата на подаване на ИМ до окончателното плащане.
С Определение № 1689/25.11.2024г. по гр.д. № 2588/2024г. на Районен съд-Горна
Оряховица е допуснато изменение на размера на предявения иск на сумата от 26 000 лв.
В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от Районен съд-Велико
Търново, в който е заела становище за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва,
че въз основа на искова молба на Д. Х. Г. е образувано гр.д. № 2720/2021г. по описа съда,
като твърди, че същото е разгледано и приключило с краен съдебен акт за по-малко от шест
месеца. Оспорва твърдението на ищцата за неразумна продължителност на производството
по делото.
В същия срок е подаден отговор на исковата молба от втория ответник – Районен съд-
Елена, в който се заема становище за допустимост, но неоснователност на исковата
претенция. Не оспорва, че въз основа на искова молба с вх. № 2701/30.08.2021г., постъпила в
Районен съд-Елена и подадена от Д. Х. Г. против „Енерго-Про Продажби“ АД, е било
образувано гр.д. № 270/2021г. по описа на съда. Твърди, че след направен отвод на
единствения съдия, който е бил на работа и поради невъзможност делото да бъде
преразпределено на другия съдия от състава на съда поради ползвания от него
продължителен отпуск по болест, с определение от 30.08.2021г. производството по делото е
прекратено и изпратено на основание чл.23 ал.3 от ГПК на Окръжен съд-Велико Търново.
Фактическото му изпращане станало с писмо от 31.08.2021г. Оспорва твърдението на
ищцата за неразумна продължителност на производството и в двете ответните съдилища,
както и твърдението й да е претърпяла описаните в ИМ вреди.
За да отхвърли исковата претенция, Окръжен съд – Велико Търново е приел, че
установената продължителност на разглеждане на делото пред ответните съдилища не
обосновава извод за нарушение на разумния срок за разглеждането му, поради което за
ищцата не е възникнало правото на обезщетение по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
На 30.08.2021г. в Районен съд – Елена постъпила ИМ на Д. Х. Г. срещу „Енерго-Про
Продажби“ АД с посочено в нея правно основание чл.79 от ЗЗД, въз основа на която на
същата дата било образувано гр.д. № 270/2021г. и определен съдия-докладчик чрез
системата за случайно разпределение на делата. С Определение № 156/30.08.2021г. съдията-
3
докладчик се е отстранил от разглеждане на делото и поради невъзможност за сформиране
на съдебен състав, който да разгледа делото, производството по него било прекратено и
изпратено на Окръжен съд-Велико Търново за определяне на друг равен по степен съд на
31.08.2021г. На 02.09.2021г. делото постъпило в Окръжен съд-Велико Търново, образувано
било под № 671/2021г. и разпределено на съдебен състав. С определение от 14.09.2021г., на
основание чл.23 ал.3 от ГПК, било изпратено за разглеждане на Районен съд-Велико
Търново.
В Районен съд-Велико Търново делото постъпило на 20.09.2021г., образувано на
същата дата под № 2720/2021г. и разпределено на съдия-докладчик чрез системата за
случайно разпределение. На 21.09.2021г. била разпоредена размяна на книжа по реда на
чл.131 ГПК и е налице произнасяне на съда по искането на ищцата за допускане на
обезпечение на предявения иск. Поради присъединяването с акт от 18.10.2021г. на гр.дело №
2978/2021г. между същите страни към гр.д. № 2720/2021г., била разпоредена размяна на
книжа по присъединеното дело. На 01.11.2021г. постъпил отговор на ИМ от ответното
дружество и на същата дата в подготвително заседание съдът насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 07.12.2021г., изготвил проект за доклад и се
произнесъл по направените доказателствени искания. На 07.12.2021г. е проведено съдебното
заседание с участието на страните по делото, в което са събрани допуснатите писмени и
гласни доказателства и същото е отложено за 25.01.2022г. за изготвяне на допуснатите
експертизи. В същото съдебно заседание делото е обявено за решаване. Решение е
постановено на 21.02.2022г. Срещу същото на 07.03.2022г. е постъпила въззивна жалба от
ищцата, която поради констатирани нередовности е била оставена без движение на
08.03.2022г. На следващия ден тези нередовностите са отстранени и на 10.03.2002г. е била
постановена размяната й. След изтичане на срока за отговор на жалбата, с разпореждане от
04.04.2022г. делото е изпратено във въззивната инстанция. Последната е върнала същото на
първостепенния съд с указания за отстраняване на нередовности във връзка с
упълномощаването на процесуалния представител на ищцата. След изпълнение на дадените
указания на 07.04.2022г. делото е изпратено отново на Окръжен съд-Велико Търново, където
е образувано в.гр.д. № 268/2022г. по описа на съда. С определение от 15.04.2022г. е
насрочено открито съдебно заседание за 30.05.2022г. На посочената дата то е проведено и
делото обявено за решаване. На 01.07.2022г. е постановено въззивното решение, което е
необжалваемо и окончателно.
С цел доказване претърпени от ищцата от твърдяния специален деликт неимуществени
вреди във въззивното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля К. Х. В., сестра на ищцата. Същата сочи, че знае от последната, че води дела
заради забавени решения на съда за получаване на пари. Това забавяне й се отразявало зле и
вдигала кръвно налягане, ходела в болницата. Знае за прекъсване на електрозахранването в
неин имот в с.Крумчевци и че във връзка с това ищцата водила дело срещу „Енерго-Про
Продажби“ АД, което още не било приключило. Делото се развило бавно и имало
притеснения в тази връзка, заради което ищцата вдигала кръвно налягане и ходила в
болницата.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата и настоящата инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани във въззивната жалба, достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото
в разумен срок, съгласно чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС. Според чл.2б ал.2 ЗОДОВ, исковете по ал.1
се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и
предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
4
страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи. Посочените в тази разпоредба
обстоятелства, относими към извода имали
допуснато нарушение на чл. 6 § 1 от КЗПЧОС, са общовалидни, извлечени от
практиката на ЕСПЧ, като тяхното изброяване в закона не изключва преценката и на други
обстоятелства, които са от значение с оглед на особеностите на конкретния случай и имат
значение за правилното решаване на спора, стига те да не противоречат, да изключват или да
ограничават установените в практиката на ЕСПЧ критерии. При определяне на размера на
обезщетението съдът следва да съобрази установените от националното право правила, в
конкретния случай разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Прилага се принципът на пълно
обезщетение за вредите, причинени от неразумната продължителност на съдебното
производство. В случай, че бавното правосъдие е следствие от дейността на няколко
съдилища, доколкото те носят солидарна отговорност, искът може да бъде предявен и само
срещу един от деликвентите за обезщетяване на всички претърпени вреди или за частта,
съобразно неговия принос.
Уважаването на предявения иск с правно основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ предполага
установяване от ищеца в процеса при условията на пълно и главно доказване, че в пряка
причинно – следствена връзка от нарушение на правото му като страна в съдебно
производство на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от
Конвенцията е претърпял твърдяните в процеса неимуществени вреди, както и иска си по
размер. Съгласно трайната съдебна практика, относно неимуществените вреди съществува
оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива
/в този смисъл Определение № 50744/19.10.2022г. по гр.д.№ 732/2022г. по описа на ВКС, III
гр.о., Решение № 50030/09.02.2023 г. по гр. д. № 785/2022 г., ІV гр. о. на ВКС/.
В процесния случай, в деня на постъпването на исковата молба на Д. Х. Г. срещу
„Енерго-Про Продажби“ АД в Районен съд-Елена е образувано гр.д. № 270/2021г. по описа
на ответния съд, определен е бил съдия-докладчик чрез системата за случайно
разпределение на делата, същият е постановил своя отвод на основание чл.22 ал.1 т.6 от
ГПК и е прекратил производството по делото поради невъзможност да бъде сформиран
съдебен състав, изпращайки го на Окръжен съд-Велико Търново за определянето на друг
равен по степен съд на основание чл.23 ал.3 от ГПК. Делото е изпратено на ВТОС на
следващия ден. В деня на постъпването му в окръжен съд – 02.09.2021г., делото е
образувано и разпределено, а на 14.09.2021г. е постановен акт за изпращането му на Районен
съд-Велико Търново. Производството пред посочения съд е продължило пет месеца, в който
период са били проведени две открити съдебни заседания със събиране на доказателства и е
постановено съдебно решение. Последното е обявено в законоустановения едномесечен
срок. В рамките на около месец са дадени указания за отстраняване на нередовностите на
постъпилата на 07.03.2022г. въззивна жалба от ищцата и администрирането й, като
продължителността на делото във въззивната инстанция, ведно с постановяване на
въззивното решение, е около два месеца и половина.
Така установените обстоятелства обосноват извод за своевременност и ритмичност на
извършваните от съда действия по делото. С оглед на това не е допуснато нарушение на
правото на ищцата по чл.6 § 1 от КЗПЧОС. Твърденията на същата за неразумна
продължителност на развилото се съдебно производство са недоказани в процеса и се
опровергават от събраните по делото писмени доказателства и установената от същите
хронология на процесуалните действия.
Неоснователно се явява оплакването във въззивната жалба за допуснато от
първостепенния съд нарушение на чл.10 ал.1 от ЗОДОВ. С определението си при подготовка
за разглеждане на делото в съдебно заседание съдът е постановил призоваването на
прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново. С оглед на това, всички дължими
5
процесуални действия по осигуряване участието на прокурор в производството пред
първата инстанция са извършени, а проведеното съдебно заседание по делото също е
протекло с участието на прокурор.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателката и за допуснато нарушение на
чл.146 ГПК поради изготвянето на непълен и неточен доклад по делото. Съдът е изготвил
проект за доклад по делото, съобщен на страните и съдържащ правнорелевантните факти по
основанието на иска, възраженията на ответника, правната квалификация на иска,
разпределение на тежестта на доказване според твърденията на страните, обявен за
окончателен. Същевременно, жалбоподателката не твърди вследствие на изготвянето на
непълен и неточен доклад по делото /което се опровергава от материалите по делото/ да е
пропуснала да ангажира относими за спора доказателства.
Изготвения по делото протокол от проведеното единствено съдебно заседание в
първата инстанция е бил на разположение на страните на 19.02.2025г. и същите са могли да
упражнят правата си по чл.151 от ГПК.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба за неправилност на обжалваното
решение с доводи за липса на отвод, а наличие на основание за такъв по чл.22 ал.1 т.6 от
ГПК на съдията-докладчик от разглеждане на делото. Посочената разпоредба визира като
основание за отвод съществуването на други обстоятелства, които пораждат основателно
съмнение в безпристрастността на съдията. То е условно по своя характер и подлежи на
установяване във всеки конкретен случай. На съда е служебно известно обстоятелството на
образувани дела по предявени от жалбоподателя искове по ЗОДОВ срещу редица съдилища,
включително и Окръжен съд – Велико Търново, където съдията-докладчик в
първоинстанционното производство престира своя труд. Изложеното не съставлява само по
себе си обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговата обективност и
безпристрастност. С оглед на това, съмнението на страната в безпристрастието на съда,
породено от сочените от нея обстоятелства, е неоснователно по смисъла на чл. 22 ал. 1 т. 6
ГПК, още повече, че същата не твърди спрямо нея да е процедирано по начин, поставящ под
съмнение разглеждането на спора и постановяването на решение само и единствено въз
основа на данните по делото, закона и вътрешното убеждение на съдебния състав.
Няма пречка процесуално представителство на ответния съд да бъде осъществявано от
съдия по чл.32 т.3 от ГПК, доколкото същия е с юридическо образование. Същественото за
приложението на тази разпоредба е не наименованието на длъжността на служителя, а
качеството му на правоспособен юрист, което му дава възможност да осъществява
процесуалното представителство на юридическото лице, чийто е служител е. Освен това, на
липса на представителна власт може да се позове единствено ненадлежно представлявания.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в неназначаване на
съдебно-медицинска и съдебно-психологична експертизи и заличаване на поискания и
допуснат до разпит свидетел, доколкото съдът е отхвърлил исковата претенция като
неоснователна поради липса на първата материалноправна предпоставка, обуславяща
възникването на претендираното от ищцата право на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ, а и твърдяните от нея вреди са обичайни
/типични/ неимуществени вреди, като в настоящия случай, съществува оборима презумпция,
че те са претърпени от ищеца вследствие и по време на прекомерната продължителност на
съответното производство. В настоящата инстанция е проведен разпит на допуснатия и
заличен от първостепенния съд свидетел.
Ето защо, предвид изложеното по-горе, настоящият въззивен състав споделя напълно
изводите в обжалваното решение, че не е налице необосновано забавяне на воденото пред
ответните съдилища, включително и Окръжен съд-Велико Търново, производството, поради
което не е налице нарушение на правото на ищцата на разглеждане и решаване на делото в
6
разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията, в причинно-следствена връзка с което тя да е
претърпяла вреди. С оглед на това предявеният иск с правно основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ се
явява недоказан по основание и като такъв подлежи на отхвърляне, ведно с претенцията за
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Като е достигнал до идентичен правен резултат, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на жалбоподателя не се следват разноски.
Ответната по жалбата страна – Районен съд-Велико Търново е направила искане за
присъждане на разноски, което съдът намира за основателно. Въззиваемият ВТРС е бил
представляван по делото от магистрат, като същественото за приложението както на
разпоредбата на чл.32 т.3 от ГПК, така и на чл.78 ал.8 от ГПК, е не наименованието на
длъжността на служителя, а качеството му на правоспособен юрист. С оглед това, в полза на
ответната по жалбата страна - Районен съд – Велико Търново следва да бъде присъдена
сумата от 100 лв. за възнаграждение на процесуалния представител по пълномощие,
определено на основание чл.37 от ЗПП във вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Доколкото същото не се изплаща директно на процесуалния представител
на страната, то присъждането му в полза на последната не нарушава правилата за
несъвместимост, регламентирани в чл.195 от ЗСВ.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 ГПК, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 109/26.02.2025г. по гр.д. № 1165/2024г. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Д. Х. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес град Елена, ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Районен съд-Велико Търново сумата от 100 /сто/ лв., представляваща
възнаграждение по чл.78 ал.8 от ГПК за процесуално представителство във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд на Република България.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7