№ 3050
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20221100509030 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20043584 от 21.06.2022 г. по гр.д. № 62946/2020 г.
Софийски районен съд, 179 състав: Осъдил Н. Н. Д., ЕГН **********, да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 294.10 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за недвижим имот,
находящ се в гр. София, ж.к. *******, аб. № *******, за периода от
01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за забава в размер на
40.60 лв. за периода 15.09.2018 г. – 04.12.2020 г., сумата от 5.76 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.11.2017 г. - 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху двете
главници от датата на подаване на исковата молба – 15.12.2020 г., до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
377.56 лв. – разноски по делото, като отхвърлил исковете с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за сумата над 294.10 лв. до пълния
предявен размер от 371.99 лв. и за периода от 01.05.2017 г. до 30.10.2017 г. -
цена на доставена топлинна енергия, както и иска с правно основание чл. 86,
1
ал. 1 ЗЗД за сумата над 40.60 лв. до пълния предявен размер от 55.79 лв., за
сумата над 5.76 лв. до пълния предявен размер от 7.25 лв. – цена на услугата
за дялово разпределение, и за сумата от 1.53 лв. – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 30.09.2017 г. - 14.09.2020 г.
Същите суми са осъдени да заплатят на ищеца и ответниците М. Н. Н. и Е. Н.
Н., а исковете срещу ответницата В. Н. С. са отхвърлени изцяло.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Н. Н. Д.,
чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. А. А.
от САК, която го обжалва в частите, с които исковете срещу Н. Д. са уважени,
с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния
закон. В жалбата е наведен един довод – „предявеният иск“ бил
неоснователен, тъй като била налице изтекла погасителна давност. Поради
това моли съда да отмени решението в обжалваните части и вместо това
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените срещу
въззивницата искове.
Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с отговор по
реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди
решението в обжалваните части като правилно. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Прави евентуално
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. С
оглед наведения в жалбата довод решението ще следва да бъде потвърдено в
същите части по следните съображения:
Съгласно чл. 133 ГПК, когато в установения срок по чл. 131, ал. 1
ГПК ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи
2
възражения, той губи възможността на упражни тези права по-късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. По
възражение за давност съдът не се произнася служебно – чл. 120 ЗЗД, поради
което това възражение е от категорията на процесуалните права, които се
преклудират, ако не са упражнени в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В този
смисъл са и задължителните разяснения, дадени с т. 4 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС - по
силата на изричната разпоредба на чл. 133 вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с
изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към
този момент факти. Общото правило за преклудиране на възраженията на
ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за възражението за
погасителна давност. Същото се преклудира в посочения срок, доколкото по
естеството си не може да се основава на нововъзникнал факт.
В случая, видно от делото, препис от исковата молба и доказателствата
са връчени на назначения на ответницата Н. Д. особен представител на
10.08.2021 г. В срока по чл. 131 ГПК особеният представител не е депозирал
отговор на исковата молба, и по силата на чл. 133 ГПК релевираното за първи
път с въззивната жалба възражение за погасяване по давност на вземанията се
е преклудирало с изтичане на едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Поради това въззивният съд не дължи произнасяне по преклудираното
възражение. Следва да се посочи, че районният съд в нарушение на
съдопроизводствените правила се е произнесъл служебно по възражение за
давност, каквото не е направено от ответницата Д. в срока по чл. 131 ГПК или
след това, а направеното от един от ответниците възражение за погасителна
давност не ползва останалите. При това районният съд не е съобразил и
спирането на течението на давностния срок за периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. по силата на разпоредбата чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците
(обн. ДВ бр. 28/24.03.2020 г.) и § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. ДВ бр.
44/13.05.2020 г.), но предвид забраната за влошаване положението на
обжалващия и влизане в сила на решението в частта, с която исковете срещу
Д. са отхвърлени, въззивният съд няма правомощия да отменя решението в
тези части.
3
Доводът в жалбата е неоснователен, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в атакуваните
части.
При този изход, разноски за въззивното производство се следват на
въззиваемия, който е претендирал и юрисконсултско възнаграждение.
Доказано направените разноски са в размер на 300 лв. – депозит за
възнаграждение на особения представител на въззивницата. По реда на чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, съобразявайки извършената от юрисконсулт на въззиваемия
дейност в настоящата инстанция, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. Или общо разноските са в размер на 380
лв.
Съобразно разясненията, дадени с т. 7 на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, въззивницата следва
да бъде осъдена да заплати по сметка на СГС държавна такса по жалбата в
размер на 75 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20043584 от 21.06.2022 г., постановено
по гр.д. № 62946/2020 г. на Софийски районен съд, 179 състав в обжалваните
части, с които Н. Н. Д., ЕГН **********, е осъдена да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД сумата от 294.10 лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия в недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, аб. №
*******, за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД законна лихва за забава в размер на 40.60 лв. за периода 15.09.2018 г. –
04.12.2020 г., и на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 5.76 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.11.2017 г. - 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху двете
главници от датата на подаване на исковата молба – 15.12.2020 г., до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Н. Н. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ******* вх.
4
******* ап. 16, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, на
основание чл. 78 ГПК сумата 380.00 лв. (триста и осемдесет лева),
представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Н. Н. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ******* вх.
******* ап. 16, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на
основание чл. 77 ГПК сумата 75.00 лв. (седемдесет и пет лева),
представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
В необжалваните части решението по гр.д. № 62946/2020 г. на
Софийски районен съд, 179 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5