Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1889
гр. Пловдив, 05.11.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТРОВ
при участието на секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа
докладваното от съдията АНД №6189/2018 г. по
описа на ПРС, XVI нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление №18-0273-000418/02.07.2018г., издадено от Началник на
РУП-Хисар с което на И.И.Д. с ЕГН: **********
от гр.Х. за извършено от него нарушение по чл.103 ЗДвП е било наложено
административно наказание ,,глоба’’ в размер от 150/сто и петдесет/ лева и
,,лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца’’ на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДВП, както и за извършено от него нарушение по чл. 100,
ал. 1, т. 1 ЗДвП било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от
10/десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДВП.
Жалбоподателя Д., обжалва изцяло цитираното наказателно постановление, като
намира същото за неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата
отмяна. В съдебно заседание, чрез си процесуалния представител адв.К. подържа
жалбата, като изтъква доводи, че не става ясно къде е било извършено
нарушението.
Въззиваемата страна редовно уведомена за делото, не изпрати представител и
не изрази становище по съществото на спора.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този
извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателя Д. е бил санкциониран за това, че на 17.06.2018г.
около 00:25 часа в гр.Хисар на кръстовището на ул.Васил Петрович и ул.Илин
Паунов не спрял на подаден сигнал със стоп палка и по-късно на ул.Петко
Каравелов не спрял на светлинен сигнал и звуков сигнал на служебно МПС.На
цитираните две места Д. не носил свидетелство за управление на МПС и контролен
талон към него.
Така описаните нарушения били установени от актосъставителя П.Г. по
докладни от свои колеги и издал АУАН за нарушения по чл.103 от ЗДВП и чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДВП.
В проведеното
съдебно заседание беше не разпитан актосъставителят, тъй като не е пряк
свидетел на извършеноте нарушения и поради факта, че жалбоподателя сочи основно
нарушения на процесуалните правила.
Фактическата
обстановка се потвърждава от писмените доказателства по делото, а именно АУАН,
оправомощителна Заповед ,справка за нарушител, докладна записка.Съдът кредитира
събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по
предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от
производството, същите не са били оспорени от страните по делото.Съда не
кредитира фактическата обстановка, че жалбподателя не спрял на светлинен сигнал
пред дома си, тъй като очевидно е спрял за да се прибере.Това е напълно
нормална житейска логика и незнайно защо му в вменено, че не бил спрял пред
дома си.Отделно от това съда следва да отбележи и че макар доказателствената
сила на АУАН, досежно не спирането на стоп-палка да не бе оборена с
доказателства тези въпроси няма да бъдат изследвани по същество тъй като са
налице тежки пороци в съставените АУАН и НП.
Относно
вмененото нарушение по чл.103 от ЗДВП.
Преди
всичко съда следва да отблежи, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
но норушението по чл.103 фактически е описано двусмислено и на практика са
посочени две нарушения извършения на различни места, осъществили различни форми
на състава на нарушение по чл.103 от ЗДВП.От издадените АУАН и НП става ясно,
че нарушителя е наказан за едно нарушение, което е извършено на различни места
в гр.Хисар по различен начин.Първо е вменено нарушението да е извършено на кръстовището
на ул.Васил Петрович и ул.Илин Паунов и по-късно на ул.Петко Каравелов.Като на
кръстовището е описано не спиране на подаден сигнал със стоп-палка, а на Петко
Каравелов не спиране на подаден светлинен и звуков сигнал.Това да две различни
изпълнителни деяние на нарушението по чл.103 от ЗДВП.Съгласно чл.42, т.3 ЗАНН
мястото на нарушението е съществен реквизит от АУАН, а съгласно чл.57, ал.1 ,
т.5 от ЗАНН от наказателното постановление.От гореописаното става ясно, че не
може да се определи къде е извършено нарушението ако се приеме че е едно, тъй
като е издаден само един АУАН, в нарушение на гореописаните разпоредби от ЗАНН.
Фактически са описани две различни форми на един състав на нарушение, а е
издаден само един АУАН, с което се е стигнало и до нарушение на чл.18 от ЗАНН,
тъй като за всяко нарушение следва да се наложат отделни санкции.
Относно
вмененото нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Тази
разпоредба предвижда задължение за водача на МПС да носи свидетелство за управление
на моторното превозно средство и контролен талон към него.
За това нарушение
се предвижда административно наказание ,,глоба'' в размер от 10 лева, съгласно
санкционната разпоредба в чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП.Тоест
санкцията е за неносене на който и да е от двата документа.В случая се касае за
неносене и на СУМПС и на Контролен талон, тоест налице са две нарушения, за
който е следвало да се наложат две отделни наказания.Като не са наложени две
отделни санкции за липсата на СУМПС и за липсата на Контролен талон с
наказателното постановление се е стигнало до нарушение до чл.18 от ЗАНН,
съгласно който, когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
Ето защо
само заради нарушение разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, наказателното
постановление, следва изцяло бъде отменено.
Отделно от
това както съда вече отбеляза не става ясно къде е извършено нарушението, което
важи и за непредставянето на СУМПС и конторлния талон и за нарушението по
чл.103 от ЗДВП.На кръстовището на ул.Васил Петрович и ул.Илин Паунов или пред
дома на жалбоподателя на ул.Петко Каравелов.
Предвид
всичко гореизложено, подадената от И.Д. жалба, следва да бъде уважена, а
атакуваното наказателно постановление отменено като незаконосъобразно.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XVI н. с.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18-0273-000418/02.07.2018г., издадено от Началник на
РУП-Хисар с което на И.И.Д. с ЕГН: **********
от гр.Х. за извършено от него нарушение по чл.103 ЗДвП е било наложено
административно наказание ,,глоба’’ в размер от 150/сто и петдесет/ лева и
,,лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца’’ на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДВП, както и за извършено от него нарушение по чл. 100,
ал. 1, т. 1 ЗДвП било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от
10/десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДВП.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.