РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Павликени, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветомил Б. Горчев
при участието на секретаря Ирена Д. Илиева
като разгледа докладваното от Цветомил Б. Горчев Гражданско дело №
20224140100001 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е образувано по искова молба на Пенсионно осигурителна компания
„ДСК - Родина" АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ***, община
С., Район „***", бул. „***" № ***, представлявано от Н. И. М. - Главен *** и Р. Б. С. - ***,
чрез Т.М., юрисконсулт против В. П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул.
„***" № ***, в която излага че ответницата без правно основание и в противоречие с
нормите на ЗН получила 1722, 85 лева (хиляда седемстотин двадесет и два лева и осемдесет
и пет стотинки) повече от полагащото й се, съобразно наследствения дял от средства при
настъпил осигурителен случай от УПФ „***" на починалия наследодател - М. П. С., ЕГН
**********, починал на *** г., явяващ се осигурено лице. С твърдения въпреки покана
ответницата да не била върнала полученото в повече по реда на настоящото производство
претендира присъждането на горната сума, с която ответницата се била обогатила за сметка
на дружеството, ведно със законната лихва от датата на завеждане претенцията насетне до
окончателното изплащане и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, която оспорва
основателността на така предявеният иск, като се излагат подробни доводи и съображения.
В с.з., чрез пълномощника си поддържа отговора и търси отхвърляне на претенцията и
присъждане на разноски.
1
След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът прие за
установено следното:
Не е спорно по делото, че М. П. С., ЕГН **********, бивш жител на гр. С. е починал
на *** г. в гр. Р. и приживе е бил допълнително задължително осигурен в Универсален
пенсионен фонд “***”, учреден и управляван от ищцовото пенсионноосигурително
дружество - пенсионно осигурителна компания “ДСК - Родина” АД със седалище и адрес на
управление гр. С., община С., район „***“, бул. „***“ No ***. След смъртта си С. за
наследници по закона оставил едноутробна сестра – ответницата и роден брат – С. П. С..
Не е спорно по делото, че на 20.05.2021 г. ответницата подава до ищцовото
дружество молба при настъпил осигурителен случай за изплащане на средства от УПФ
„***" в качеството й на сестра на починало осигурено лице - М. П. С., ЕГН **********,
бивш жител на гр. С., починал на *** г. Към така подадената молба прилага, наред с
останалите изискуеми приложения и Удостоверение за наследници изх. № *** от 28.04.2021
г. на Община С. – приложено към исковата молба. Видно от молбата, в същата не е посочена
претендираната сума, както и съответния наследствен дял, който Д. счита да ѝ се полага.
Страните не спорят и че с преводно нареждане от 11.06.2021 г. на последната са
разпределени 16 от дяловете по индивидуалната партида на починалото осигурено лице, а
именно сума в размер на 5168.43 лв. (пет хиляди сто шестдесет и осем лева и четиридесет и
три стотинки), съобразно притежаваните от починалото осигурено лице, а именно:
2848.08956 (представляващи 1/2 от всички дялове) и стойността на един дял валидна за
10.06.2021 г. - *** лв.
Липсват по делото доказателства как точно са изчислени средствата по партидата на
наследодателя и дали това е станало по реда на чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията
и дейността на универсален пенсионен фонд “***” (заглавие изм. с реш. на ОС от
12.12.2003г.), одобрен с решение № 646-УПФ от 31.08.2021 г. на Комисията за финансов
надзор.
Липсват по делото данни дали другият наследник - С. П. С. е депозирал идентично
заявление и дали и каква сума му е била изплащана.
На ответницата е изпратена приложената нотариална покана – рег. № *** том 1, №
*** на Нотариус, връчена на 11.10.2021 година, с която последната е поканена в 14 - дневен
срок от получаване на поканата да върне надплатена сума в размер на 1722.85 лева. Не е
2
спорно по делото, че въпросната сума не е възстановена от Д. и понастоящем.
При така установеното от фактическа страна, безспорно според настоящия състав се
налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗН, когато починалият е оставил само братя и сестри, те
наследяват по равни части, а съгласно ал. 3 на същия член еднокръвни и едноутробни братя
и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри.
За уважаването на иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е необходимо доказването
на увеличение на имуществото на едно лице за сметка на намаляване на имуществото на
друго лице, като обедняването и обогатяването се намират във връзка на конекситет –
произтичат от един и същ факт или от обща група факти. При това неоснователно
обогатилият се за сметка на другиго дължи връщане на онова, с което се е обогатил
единствено до размера на обедняването.
В разглеждания случай ищецът не е осъществил при негова доказателствена тежест
при условията на пълно и главно доказване факта на обедняване, настъпило в неговия
патримониум, което да е за сметка на обогатяването на ответника – такова би било налице,
ако дружеството бе доказало да е изплатило на другия наследник С. П. С. сума в размер на
полагаемощото му се съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗН.
Ако на С. е изплатена сума, равна на тази изплатена на ответницата, то би било
налице неоснователно обогатяване на последната, но за сметка на сънаследника , тъй като
тя без съобразяване на наследствените му права се е обогатила без основание за негова
сметка, като получила сума в размер на исковата такава, при което имуществото се
увеличило с нея за сметка на това на С., което пък намаляло с полагащите му се средства
според наследствени му права от наследството на посочената им наследодателка (т. 1 ППВС
№ 1/1979 г.).
Ищцовото дружество, видно от материалите по делото обаче, не разполага с правната
възможност да предявява пред съда чужди права.
Извън това остава въпроса за начина на изчисляване, както е посочено по-горе, а
оттам и не може да се направи извода за доказаност на претенцията по размер.
Следва да се съобрази и че по съществото си претендираната сума има произхода си
3
от осигурително правоотношение, т.е. съставлява осигурително плащане, а в чл. 114, ал.1 от
КСО законът изрично въвежда недобросъвестността на лицата като предпоставка, която
трябва да е налице, за да се пристъпи към възстановяване на неоснователно получените
суми за осигурителни плащания. В чл. 114, ал.2 от КСО законът изрично регламентира, че
добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане.
Следователно, за да се пристъпи към възстановяване, не е достатъчно сумите за
осигурителни плащания да са неоснователно получени, едновременно с това законът
изисква лицата, които са ги получили да са били недобросъвестни. В КСО не се съдържа
законова дефиниция на понятието "добросъвестност". С оглед общите принципи на правото,
за добросъвестно получени суми следва да се считат тези, за които осигуреното лице,
респективно неговия наследник е имал съзнанието и субективното убеждение, че му се
дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или е предполагало, че няма право да
получи съответното плащане. Недобросъвестността на лицето, получило осигурителното
плащане, не се предполага, а следва да бъде доказана.
В случая според настоящия случай не може да се приеме ответницата да е
недобросъвестна. Същата е депозирала искането си и представила изискваните данни, а
преди изплащане на процесните суми ищеца не е изследвал всички факти и обстоятелства
от значение за случая, доколкото задължението за правилното изчисляване на размера на
плащането е върху съответния пенсионен фонд. По делото не се и твърди ответницата да е
укривала факти с правно значение относно дължимото ѝ.
По изложените съображения съдът намира главната претенция недоказана, което го
мотивира да я отхвърли.
По направеното от процесуалния представител на ответницата искане за присъждане
на разноски съдът намира, че предвид изхода на делото следва същото да бъде уважено и
ищцовото дружество да бъде осъдено да заплати на Д. направените по делото разноски в
общ размер на 400 лева - платено възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДСК - Родина" АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С., п.к. ***, община С., Район „***", бул. „***" № ***, представлявано от Н.
И. М. - Главен *** и Р. Б. С. - ***, чрез Т.М., юрисконсулт против В. П. Д., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. П., ул. „***" № *** иск за сумата от 1722, 85 лева (хиляда
седемстотин двадесет и два лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща получено без
4
основание повече от полагащото й се, съобразно наследствения дял от средства при
настъпил осигурителен случай от УПФ „***" на починалия наследодател - М. П. С., ЕГН
**********, починал на *** г., като НЕДОКАЗАН.
Осъжда „ДСК - Родина" АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., п.к.
***, община С., Район „***", бул. „***" № ***, представлявано от Н. И. М. - Главен *** и Р.
Б. С. - ***, чрез Т.М., юрисконсулт да заплати на В. П. Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. П., ул. „***" № *** сумата от 400 лева – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщението на
страните,че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
5