Определение по дело №139/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и,за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството пред съда е въззивно, по реда чл.341,ал.2 НПК във връзка с чл.243,ал.6 и 7 НПК и е образувано въз основа на частен протест на прокурор от РП –Г. Д., срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8/04.01.2010г по чнд № 5/2010г по описа на РС –Г. Д..

С атакуваното определение първоинстанционния съд е отменил постановление от 24.11.2009г на прокурор от РП –Г. Д. за прекратяване ,поради недоказаност на обвинението, на наказателното производство по ДП № 2378/2008г по описа на РП –Г. Д. (№ 416/2009г по описа на РУ на МВР –Г. Д.) и върнал делото на РП –Г. Д. за продължаване на производството.

В частният протест се твърди, че първоинстанционното определение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано ,като се излагат съображения ,че единствено в правомощията на прокурора е да прецени какви процесуално следствени действия да бъдат извършени в хода на досъдебното производство.В тази връзка твърди, че на досъдебното производство са изчерпани всички възможности за събиране на доказателства, като са разпитани като свидетели всички лица, които действително са запознати с обстоятелствата, имащи значение за изясняване на обективната истина,приложени са съответните документи и са извършени съответните експертизи. Поради това се сочи, че постановлението за прекратяване (отменено от районната инстанция) е било обосновано и постановено след задълбочена преценка на събраните доказателства.

Ето защо се иска от въззивния съд да отмени атакуваното определение и вместо това да постанови ново определение, с което да потвърди постановлението от 24.11.2009г за прекратяване на наказателното производство.

Лицето, привлечено като обвиняем, както и лицето, по чиято жалба е инициирано наказателното производство ,не са взели становище по протеста, въпреки, че преписи от същия са им били връчени.

Приложено е ДП № 416/2009г по описа на РУ на МВР –Г. Д. .

След като се запозна с материалите по ДП ,въззивния съд установи следното :

Досъдебното производство е образувано с постановление на прокурор от РП –Г. Д. от 16.06.2009г , срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ, за престъпление по чл.319,предл.2 НК ,за това, че на 17.06.2008г в гр.Г. Д. , е скрил чужд документ (копие от акт за узаконяване на тавански етаж в сграда в УПИ V, кв.154 по плана на гр.Г. Д., обявен с обратна разписка № *173 на Е. А. Р.) с цел да причини вреда на Е. А. Р..

По това ДП са събрани писмени доказателства , разпитани са в качеството на свидетели лицата Е. Р. и С. А. Ш., назначена и изпълнена е графическа експертиза , а с постановление от 01.10.2009г лицето С. А. Ш. е привлечена като обвиняема по делото и е разпитана в това й качество. На 21.10.2009г разследването е предявено на обвиняемата, а на 22.10.2009г разследващия полицай е приключил ДП с мнение за прекратяване на основание чл.24,ал.1,т.1 НПК - поради липса на престъпление. На 24.11.2009г наблюдаващия прокурор с постановление е прекратил наказателното производство, като е приел, че обвинението не е доказано – основание по чл.243,ал.1,т.2 НПК. Същевременно в обстоятелствената част на постановлението е прието,че деянието не е и престъпление (основание за прекратяване по чл.24,ал.1,т.1 НПК във връзка с чл.243,ал.1,т.1 НПК), тъй като предмета на престъплението (копие от акт за узаконяване) не съставлявал документ по смисъла на чл.319 НК.

Това постановление е било обжалвано от пострадалата Е. Р. и с атакуваното определение първоинстанционния съд го е отменил и е върнал делото на прокурора. В мотивите на определението районната инстанция е приела, че разследването не е пълно и всестранно, че не са изяснени всички обстоятелства, имащи значение по делото. В тази насока са дадени указания за провеждане на разпити като свидетели на лицата А. Р. и Н. М.; за изясняване на обстоятелствотоколко лица живеят в къщата ,както и на въпроса на коя дата самата С. Ш. и нейния съпруг Р. Ш. са получили акта за узаконяване на етажа.

От доказателствата по делото се установява и следното :

Св.Е. Р., обвиняемата С. Ш. и съпряга на последната Р. Ш. са съсобственици на двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ V, кв.154 по плана на гр.Г. Д., като по силата на договор за доброволна делба (приложен неколкократно - лист 22-23; лист 35-36 и лист 43-44 от ДП) св.Р. е собственик на първия жилищен етаж ,прилежащите идеални части от общите части на сградата и на гаража, изграден в североизточната част на сградата. Обвиняемата С. Ш. и съпруга й Р. Ш. са собственици на втория жилищен етаж, прилежащите идеални части от общите части на сградата и на гаража, построен в югозападната част на сградата. Установено е, че макар и да са роднини (св.Р. е сестра на Р.Ш.) отношенията между съсобствениците били влошени. От дълги години св.Р. живее и работи в П., като се е завръщала за кратко (по за около месец) през 2001; 2004, 2007г и последно през м.септември 2008г. В този период от време нейния син А.Р. живеел в стая от сградата. През неустановен със сигурност период от време (но най-вероятно през 2003г) Р.Ш. построил ,без съгласието на съсобственицата си, трети етаж от сградата, като с молба от 26.01.2004г (лист 40 от ДП) е поискал същия да бъде узаконен. Видно от писмо № ГД 427-02-748/12.11.2008г на РДНСК –Б. (лист 14 от ДП) през 2007г св.Р. подала жалба срещу построения незаконно етаж (копие от същата не е приложена по делото). Съгласно същото писмо, по тази жалба е съставен констативен протокол (приложен по делото) и констативен акт за започване на производство по премахване на строежа. Впоследствие на 30.05.2008г Р. Ш. е депозирал отново искане за заснемане и узаконяване на таванския етаж (лист 39 от ДП) Въз основа на това искане е издаден акт за узаконяване № 2/13.06.2008г (лист 33 от ДП). Съобщение за изготвянето на този акт , с изходящ № 94-00-2440/16.06.2008г е изпратено от Община Г. Д. на св.Р. с препоръчано писмо с обратна разписка № *173. Това писмо (което е с получател Е. Р.) е било получено от обвиняемата С. Ш. на 17.06.2008г . Този факт никога не е бил спорен в производството- същия се признава от обвиняемата Ш. в нейните обяснения, но същевременно се потвърждава от писмо № 1663/14.11.2008г на РПС –Г. Д., подписа върху обратната разписка и графическата експертиза на този подпис. В обясненията си обвиняемата твърди, че това писмо, след като го е получила, го е пъхнала под вратата на стаята, обитавана от А.Р. Последният обаче не е разпитан като свидетел в ДП. Същевременно св.Р. в показанията си твърди, че обвиняемата не е връчила писмото на сина й , а го е укрила с цел таванския етаж да бъде узаконен без те (св.Р. и нейния съпруг ) да узнаят за това.

Именно това са фактите по делото, установени до момента ,като тази фактическа обстановка е възприета и от първата инстанция в атакуваното определение.

Въз основа на тези факти, въззивния съд приема от правна страна следното:

Протестът е подаден от надлежно лице, в установения срок и до компетентния съд, поради което е допустим. Разгледан по същество същия е неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл.243ал.1 НПК прокурора може да прекрати образувано наказателно производство когато са налице някоя от предпоставките по чл.24,ал.1 НПК или когато не е доказано участието на обвиняемия в извършване на инкриминираното деяние. Това постановление подлежи на обжалване пред съответния първоинстанционен съд ,който се произнася по законосъобразността и обосноваността на прокурорския акт. Безспорно е ,че за да извърши преценка на обосноваността на прокурорския акт съдът следва да прецени доколко изводите в акта съответстват на доказателствата по делото. В хода на тази преценка съдът е компетентен да преценява и необходимостта от извършване на допълнителни следствени действия ,а също и правилността на правната квалификация на деянието, дадена от прокурора.

В този смисъл изводите на първоинстанционния съд ,че не са проведени всички необходими процесуално следствени действия е правилен и законосъобразен. Действително е наложително да бъде разпитан като свидетел лицето А. Ш., доколкото обвиняемата твърди, че е пъхнала писмото под вратата на стаята, която последния обитавал. В тази връзка е необходимо да бъде изяснено в посочения период от време действително ли А. Ш. е живял в къщата, коя стая е обитавал (доколкото има данни, че същия не е живял в етажа на родителите си, а в друга стая) , намирал ли е писмо , пъхнато под вратата и адресирано до неговата майка,бил ли е на инкриминираната дата в дома си. Наложителен е и разпита на лицето Н. М. (пощенски разносвач) , който е връчил писмото на С. Ш. с цел изясняване на причините, поради които е връчил писмото , адресирано до Р. на обвиняемата Ш. , а не на друго лице от домакинството на Р.. Наложително е да се съберат доказателства и относно това кога самата Ш. или нейния съпруг са получили сходното съобщение за издаване на акт за узаконяване, тъй като горното обстоятелство би могло евентуално да послужи като косвено доказателство относно наличието или липсата на умисъл и относно наличието или липсата на специалната цел (за престъплението по чл.319 НК) у обвиняемата.

В постановлението си прокурора е приел ,че деянието е и несъставомерно, тъй като документа , за който се твърди ,че е бил укрит (копие от акт за узаконяване) не бил документ по смисъла на чл.319 НК. Този извод на прокурора , при наличните до момента доказателства е необоснован. На първо място – неясно защо в хода на цялото производство е било прието, че в писмото, изпратено до Р. се е съдържало копие от акт за узаконяване. Напротив от данните по делото категорично се установява, че посоченото писмо е съдържало единствено и само съобщение № 94-00-2440/16.06.2008г , с което Община Г. Д. уведомява Р., че е издаден акт за узаконяване. В това съобщение няма отбелязване към същото да е приложено копие от акта, поради което неясно е за настоящата инстанция по какви съображения е било прието, че писмото е съдържало копие от акт за узаконяване и че именно това копие представлява “укрития “ документ.

На второ място – следва отново да бъде преценено кой е предмета на евентуалното престъпление – дали се касае за евентуално укриване на съдържанието на писмото или на самото писмо. В тази връзка прокурора следва да прецени както разпоредбата на чл.171 НК , а така също да има предвид и съображенията в т.14 от ППВС № 3/1982г относно съдържанието на понятието “чужд документ” по смисъла на чл.319 НК . Във връзка с последното следва да бъде изяснено (чрез разпита на Н.М. и на св.Р.) дали изобщо обвиняемата Ш. е имала право (по реда на Закона за пощенските услуги и Общите условия на “Български пощи” ЕАД) да получава писмото ,адресирано до Р..

С оглед изложеното атакуваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.243,ал.7 НПК във връзка с чл.345,ал.2 НПК ОС

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8/04.01.2010г по ЧНХД № 5/2010г по описа на РС –Г. Д., с което е отменено Постановление от 24.11.2009г на РП –Г. Д. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 2378/2008г по описа на РП –Г. Д. (ДП № 416/2009г по описа на РУ на МВР –Г. Д.) и делото е върнато на прокурора .

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.