Решение по дело №4395/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5471
Дата: 9 октомври 2024 г.
Съдия: Стилияна Григорова
Дело: 20231100104395
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5471
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20231100104395 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Д. П. В., с която срещу
Ф. Й. Б. са предявени искове за осъждането му да заплати сумата от 29 838
лева, частичен иск от 98 470 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - ексцес от получени на 17.07.2016 г. травматични
увреждания по вина на ответника, изразяващ се в локализирана епилепсия и
епилептични синдроми с комплексни парциални конвулсивни пристъпи,
преминаващи във вторични генерализирани пристъпи от получена през юли
2016 г. черепно-мозъчна травма, ведно със законната лихва от 28.11.2021 г. до
окончателното изплащане и 162 лева, частичен иск от 540 лева, обезщетение
за имуществени вреди, представляващи разходи за диагностициране на
епилепсията, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата
молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди в подадената от него искова молба, че с влязла в сила
присъда ответникът бил признат за виновен в извършено от него
престъпление на 17.07.2016 г. – причиняване на две средни телесни повреди
на В.. Б. бил осъден да заплати на ищеца 45 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди.
На 28.11.2021 г. през нощта ищецът получил епилептичен припадък.
Екип на „Бърза помощ“ го отвел в УМБАЛ „Света Анна“ АД, където му дали
диазепам. След проведените изследвания никой от лекарите не дал
заключение за наличие на епилептичен припадък.
На 26.03.2022 г. през нощта отново получил епилептичен припадък. По
препоръка на наблюдаващия невролог В. бил приет в „Клиника по неврология
1
и медицина на съня“ в УМБАЛ „Токуда“, където поставили диагнозата
„локализирана епилепсия“. Изписаните медикаменти пораждали силни
нежелани реакции и увреждания, но приемът им бил животоспасяващ.
Ищецът не можел да остава сам с дъщеря си, нито да шофира.
Пристъпите променили неблагоприятно живота на В.. Не можел да упражнява
професията си на футболист и треньор, нито да спортува. Вместо това винаги
трябвало да има придружител.
В медицински доклад от лекарска практика в Мюнхен потвърдили
диагнозата.
Появилото се влошаване на здравословното състояние на ищеца
представлявало ексцес и това обосновавало правото му на допълнителни
обезщетения за вреди от травматичните увреждания през 2016 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, в който се
излагат доводи за неоснователност на исковете. Не оспорва наличието на
влязла в сила присъда и уважената претенция на ищеца за заплащане на
обезщетение в размер на 45 000 лева за претърпените от В. неимуществени
вреди.
Оспорва, че влошаването на здравословното състояние на ищеца се
намира в причинно-следствена връзка с травматичните увреди от 17.07.2016 г.
и че представлява ексцес. Възможното влошаване на състоянието на
пострадалия било предвидено при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди с присъдата на наказателния съд.
Оспорва и че ищецът е развил посттравматична епилепсия и описаните
в исковата молба негативни последици за начина на живот на В..
Направено е възражението за изтекла погасителна давност и за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 45, ал.
1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В т. 10 от ППВС № 4/30.10.1975 г. са дадени указания за условията и
предпоставките, при които е допустимо пострадалият да получи
допълнително обезщетение. Такова се дължи при доказано влошаване на
здравословното състояние на увреденото лице в сравнение със състоянието,
при което е присъдено първоначалното обезщетение, ако влошаването се
намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и
причини.
2
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената
тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване на фактите, правопораждащи правото му на допълнително
обезщетение за вреди от извършено от делинквента противоправно деяние.
С решение от 16.05.2019 г. по гр.д. № 5057/2017 г. по описа на СГС Ф. Й.
Б. е осъден да заплати на Д. П. В. сумата от 45 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от
травматични увреждания, причинени му от Ф. Б. на 17.07.2016 г. в гр. София,
на ул. *******, пред заведение „PM“, ведно със законната лихва от датата на
деликта - 17.07.2016 г., до окончателното погасяване на задължението.
По делото е представена медицинска документация, която съдът не
обсъжда самостоятелно, доколкото въз основа на нея са изготвени две
съдебно-медицински експертизи. От заключенията им се установява, че в
резултат на инцидента през 2016 г. Д. В. е получил тежка черепно-мозъчна
травма, която е станала причина за поява на посттравматична епилепсия.
Диагнозата е поставена и след извършени образни и електрофизиологични
изследвания в „Аджибадем Сити Клиник болница Токуда“ през април 2022 г.
и в болнично заведение в Мюнхен през септември 2022 г. Първият пристъп –
през ноември 2021 г. се установява от фиш за спешна медицинска помощ от
28/29.11.2021 г. При получен втори гърч на 26.03.2022 г., отново е повикан
екип на ЦСМП. Развитието на фокална епилепсия при В. е усложнение,
представляващо късна проява на повтарящи се пристъпи вследствие
органични остатъчни лезии в мозъка – невронална смърт, некроза, кистични
формации, глиоза, хемосидероза. Усложнението се е развило на базата на
посттравматична енцефалопатия средна степен.
Всяко от двете заключения потвърждават диагностицираната при В.
локализирана симптоматична епилепсия и епилептични синдроми с
комплексни парциални конвулсивни пристъпи, преминаващи във вторично
генерализирани припадъци, както и генезисът на това усложнение –
претърпяната през 2016 г. черепно-мозъчна травма.
Противоречие между двете заключения на съдебно-медицинските
експертизи по делото не се открива.
От мотивната част на решение № 1356/26.06.2020 г. по в.гр.д. №
387/2019 г. по описа на САС, се установява, че е възможна поява на
3
усложнения, сред които и травматична епилепсия. До края на устните
състезания пред въззивната инстанция по присъждане на първоначалното
обезщетение за неимуществени вреди усложнение от вида на това, за което се
претендира допълнително обезщетение, не е настъпило. Травматичната
епилепсия е представлявала вероятна и допустима последица, която се е
проявила пет години след травмата.
На допълнително обезщетяване подлежат онези болки и страдания,
предизвикани от влошеното здравословно състояние на ищеца. Доколкото
трайните и негативни промени в качеството на живот на пострадалия –
невъзможността да се занимава с тежки физически спортове, да шофира, да
спазва определен хранителен режим, да избягва психическо и физическо
натоварване, са съобразени при присъждане на обезщетението по гр.д. №
5057/2017 г., в настоящото производство следва да се отчетат онези вреди,
които произтичат от нововъзникналото заболяване. Вещите лица са
акцентирали върху допълнителни ограничения в ежедневните дейности на
ищеца: забрана да работи на височини, в близост до вода, огън, електроуреди
и механично движещи се предмети. Епилептичните пристъпи са съпроводени
и от неприятни психо-соматични усещания, с дихателни и сърдечно-съдови
нарушения, възможност за допълнително нараняване и задушаване с фатален
за болния край. Епилептичните припадъци водели и до нарушения на съня,
страх от заспиване, натрапчиви мисли и отчуждение от близките.
Диагнозата е довела и до допълнителни ограничения в ежедневието на
цялото семейство на ищеца, което се установява от показанията на свидетеля
П., с която В. живее на съпружески начала. Непрекъснатият и задължителен
прием на медикаменти, местата за семейни почивки, хранителните навици и
режим на сън и бодърстване са причина за затруднения в живота на цялото
семейство. Изключително негативна последица е рискът от внезапен
епилептичен пристъп в присъствието на невръстната дъщеря на В.. Тази
опасност не позволява ищецът да остава сам с детето си и самостоятелно да се
грижи за него.
Вещите лица д-р Н. и д-р М. изразяват песимистични прогнози за
развитието на заболяването. Предотвратяването на пристъпите е
предпоставено от редовен и продължителен прием на медикаменти, а
негативните психо-соматични прояви изискват допълнителни терапии и
4
специализирано наблюдение.
Допълнителното обезщетение за нововъзникналото влошаване на
здравословното състояние на ищеца се определя според заложения в чл. 52 от
ЗЗД принцип на справедливост, като при определяне на неговия размер от
значение са дългосрочните перспективи, интензитетът на страданията и
отраженията им върху ежедневието на ищеца, неговата възраст и социално-
икономическата обстановка в страната. За 34-годишния мъж, който е с трайни
последици от травмата, включително с необратима загуба на обонянието,
нарушена концентрация, лесна уморяемост и проблеми със съня,
епилептичните припадъци са източник на допълнителни проблеми във
физически и психически план. Към трайно увреденото му общо състояние и
невъзможността да спортува и да води пълноценен начин на живот е
насложено ново и опасно за самия ищец и за околните заболяване, което се
изразява във временна безпомощност, неадекватност и неспособност за
ориентация във времето и пространството. Справедливият размер на
обезщетението изисква да се отчете и песимистичната прогноза за
окончателно и безвъзвратно елиминиране на епилептичните пристъпи, както и
икономическите условия към датата на възникването им – 2021 г. Съдът
намира, че дължимият на ищеца размер на обезщетението е 80 000 лева. В
настоящото производство искът е предявен като частичен – за сумата от
29 838 лева и до този размер следва да се присъди, ведно със законната лихва
от датата на проявата на усложнението – 28.11.2021 г. до окончателното
изплащане.
Установиха се и сторените разходи от 540 лева за диагностициране и
лечение на епилепсията, като от сумите от 130 лева, 80 лева, 100 лева и 230
лева се претендират съответно 39 лева, 24 лева, 30 лева и 69 лева, съгласно
уточнителна молба от 04.05.2023 г.
Неоснователни са възраженията за погасяване по давност на
претенциите за обезщетяване на заявените с исковата молба имуществени и
неимуществени вреди. Съгласно указанията по т. 4 от ТР № 1/23.12.2015 г. по
тълк.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, приложими и в настоящата хипотеза,
давността за заплащане на обезщетение при ексцес започва да тече от деня на
проявяване на вредата. Разходите за лечение са направени преди по-малко от
пет години от датата на завеждането на исковата молба на 11.04.2023 г., а
5
основанието за репариране на неимуществените вреди е възникнало на
28.11.2021 г.
В срока за отговор ответникът е направил възражения за съпричиняване
на вредите от ищеца. Твърди, че В. предизвикал разпра и инициирал
сбиването, а ударът не бил предназначен да го нарани, а самият ищец загубил
равновесие и паднал. Това възражение не подлежи на обсъждане, тъй като
същото е преклудирано. То е относимо към фактите, пораждащи правото на
пострадалия на обезщетение и е следвало да се релевира в производството по
първоначалното определяне на обезщетението. На разглеждане по същество
подлежи възражението, че фокалната епилепсия е настъпила и в резултат на
неспазена лекарствена терапия и хигиенно-двигателен режим и неполагане на
необходимата грижа за ограничаване на последиците от травмата. От
показанията на свидетеля П. се установи, че В. е спазвал лекарските
предписания. Не се е излагал на слънце, избягвал е не само спортуване, но и
прекомерна физическа активност, приемал предписаните му медикаменти и за
три-четири месеца е започнал да се движи. Успял е да намери и подходяща
работа. Посещавал е психолог за бързо възстановяване на емоционалната си
стабилност. Допълнително, всяко от вещите лица е заключило, че като късна
последица от черепно-мозъчната травма епилепсията не би била избегната и
при прием на подходящи медикаменти, стимулиращи мозъчната функция и
при спазване на щадящ двигателен и хранителен режим.
Предявените като частични искове са изцяло основателни и следва да
бъдат уважени.
С оглед изхода на спора, на ищеца се дължат сторените в производството
разноски в размер на 400 лева.
На процесуалните представители на Д. В., оказали му безплатна правна
помощ, съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на 3 200 лева.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, поради което Ф. Б.
дължи по сметка на СГС сумата от 1 243.52 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, Ф. Й. Б., ЕГН **********, с
6
адрес гр. София, ж.к. ******* да заплати на Д. П. В., ЕГН **********, с адрес
гр. София, ул. „******* сумата от 29 838 лева, частичен иск от 98 470 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ексцес вследствие
получени на 17.07.2016 г. травматични увреждания, изразяващ се в
локализирана епилепсия и епилептични синдроми с комплексни парциални
конвулсивни пристъпи, преминаващи във вторични генерализирани пристъпи
от получена през юли 2016 г. черепно-мозъчна травма, ведно със законната
лихва от 28.11.2021 г. до окончателното изплащане; сумата от 162 лева,
частичен иск от 540 лева, обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи за диагностициране на епилепсията, ведно със
законната лихва от датата на завеждането на исковата молба – 11.04.2023 г. до
окончателното изплащане; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 400 лева
разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв, Ф. Й. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ******* да заплати на
адв. А. В. Ч. и адв. Х. В. Т., с адрес гр. София, ул. ******* сумата от 3 200 лева
адвокатско възнаграждение за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Ф. Й. Б., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ж.к. ******* да заплати по сметка на СГС сумата от
1 243.52 лева държавна такса.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7