№ 92
гр. Гълъбово, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радка Г. Стоянова
при участието на секретаря Белослава П. К.
като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело №
20255550100262 по описа за 2025 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124 ГПК.
Ищецът Р. Г. К. е предявил иск срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД за признаване на
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1674 лева,
представляваща незаплатени задължения по договор за кредит от 29.02.2016 г. като погасена
по давност. Ищецът твърди, че през м. Февруари 2025 г. се снабдил със справка от БНБ-ЦКР
гр. София, от която установил, че имал задължения към ответното дружество към дата
31.01.2025 г. в размер на 1674 лв. по разрешен кредит от 29.02.2016 г. Твърди, че изпратил
писмено възражение до ответното дружество, в което се позовал на изтекла погасителна
давност за вземането. Твърди, че получил отговор от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че давността
била от компетенцията на съда. Твърди, че се свързал с представители на ответника, които
му предложили споразумение за заплащане на половината от горепосочената сума и
отписване на задълженията му. Заявява, че сумата от 1674 лв. не е дължима от него, тъй като
е погасена по давност, като не били предприети никакви изпълнителни действия от страна
на ответника, които да прекъсвали тази давност.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, в който взема становище за недопустимост на иска, поради липса на
правен интерес от водене на процеса. Излага съображения, че за процесното вземане не са
предприети действия по процесуална принуда чрез снабдяване с изпълнителен лист и
образуване на изпълнително дело. По отношение на основателността на исковата претенция
излага съображения, че същият е неоснователен, тъй като дори и за вземането да е изтекла
предвидената от закона давност, за дружеството не отпада задължението по чл.10 от нар.22
на БНБ за подаване на информация за кредити и настъпили изменения по кредити. Сочи, че
се касае за вземания спрямо ищеца Р. Г. К., произтичащи от Договор за кредит от 23.02.2007
1
г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. На 28.04.2009 г. с договор за цесия,
ЕОС Файнънс“ ООД е придобило вземането от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. По
силата на договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.02.2016 г. ответното дружество е
вече кредитор. Излага съображения за института на погасителната давност, като сочи
същата не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително
изпълнено. Вземането продължавало да съществува като естествено. Не оспорва размера на
задължението по кредита. Иска да бъде отхвърлена исковата претенция. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Между страните по делото се установи, че е сключен Договор за кредит от 23.02.2007
г., между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. На 28.04.2009 г. с договор за
цесия, ЕОС Файнънс“ ООД е придобило вземането от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД. По силата на договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.02.2016 г. ответното
дружество е придобило вземането. Съгласно чл.10 от нар.22 на БНБ институциите по чл.4,
ал.1 са длъжни да събират и подават към Централния кредитен регистър информация в
електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези
кредити до окончателното им погасяване. За процесното задължение не е налице издаден
изпълнителен лист, респ. не е образувано изпълнително производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на производството: Неоснователно е направеното от
ответника възражение за недопустимост на настоящото исково производство. По
настоящото дело спорното право (вземане) има облигационен характер и поради това може
да бъде погасено по давност, а ищецът има правен интерес от предявяване на такъв иск.
Действително ответникът не е предявил вземането си по съдебен ред, но това не изключва
възможността за позоваване на изтекла давност. Според Решение № 331 от 27.03.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 298/2011 г., II г. о., ГК нуждата от защита чрез установителен иск се свързва
с наличието на спор – оспорване на претендираното от ищеца право или претендиране на
отричано от ищеца право. В процесния случай правният интерес от завеждане на настоящия
установителен иск следва от включване на процесното вземане в Централния кредитен
регистър и съществуването на вземане в размер на 1674 лв., преминало върху цесионера –
ответното дружество с прехвърлянето на процесното вземане /чл.99, ал.2, предл. 2 ЗЗД/),
които дават възможност на кредитора по всяко време да се удовлетвори извънсъдебно от
имуществото на ищеца, а следователно и са предпоставка ищецът да заведе иск за
установяване на погасяването по давност на процесното вземане. С разрешаването на спора,
със сила на пресъдено нещо се внася яснота и определеност в материалноправните
отношения между страните и се признава или изключва възможността за бъдеща защита на
правото на кредитора пред правозащитни органи.
По същество на спора съдът намира следното:
2
Задълженията по договор за кредит, макар и разсрочени на погасителни вноски, не са
периодични вземания по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД, поради което се погасяват с 5-
годишна давност. Както бе установено и то от ответното дружество се касае за договор за
кредит от 2007 г., а ответното дружество е кредитор по силата на договора за цесия от 2016
г. Това налага извод, че вземанията по кредита са погасени по давност, считано от 29.02.2016
г.
Ответникът не оспорва, че за процесните вземания не е водено съдебно производство,
няма издаден изпълнителен лист и не е образувано изпълнително производство, както и не
са предприемани действия, които да спират или прекъсват давността. Двете страни по делото
не спорят, че кредиторът не е оспорвал извънсъдебно, че вземанията са погасени по давност.
Предвид посоченото, се налага извод, че оспорените вземания са погасени поради изтекъл
давностен срок, поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските: При този изход на спора, на осн. Чл.78, ал.1 ГПК право за присъждане
на разноски възниква за ищеца. Претендира се от ищеца заплащането на сумата от 500 лева,
представляващаплатено адв. възнаграждение. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на претендираната сума, което не е основателно. В Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и по конкретно, чл.7, ал.2, т.2 За
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над
1000 лв. В конкретния случай изчислено съгласно наредбата възнаграждението на
процесуалния представител излиза в размер на 467,40 лв., а същият претендира 500 лв.,
които видно от приложения договор за правна защита и съдействие са заплатени в брпй от
ищеца на адвоката. Процесуалният представител се яви в насроченото съдебно заседание,
предвид което съдът счита, че сумата от 500 лв. за адвокатскйо възнаграждение не е
прекомерна.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца сторените в
производството разноски, които се установиха в общ размер на 567 лв. /адв. възнаграждение
и платена дт за производтвото/, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на осн. Чл.124, ал.1 ГПК, че Р. Г. К.,
ЕГН **********, с адрес ********* не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1766, ул. „Рачо Петков Казанджията“,
сграда Матрикс Тауър, ет.6, в качеството му на частен правоприемник по договор за цесия
от 29.02.2016 г., сумата в размер на 1674,00лв. / хиляда шестстотин седемдесет и четири
лева/, дължима по договор за кредит от 23.02.2007 г. сключен между „БНП ПАРИБА
ФАЙНЪНС“ ЕАД и Р. Г. К., поради погасяването й по давност.
ОСЪЖДА на осн. Чл.78, ал.1 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1766, ул. „Рачо Петков Казанджията“, сграда
3
Матрикс Тауър, ет.6 да заплати на Р. Г. К., ЕГН **********, с адрес ********* сумата
от 567,00 лева разноски по делото
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
4