Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260015, 23.03.2021 год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия
районен съд, шести състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Стела Йорданова,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 636
по описа за 2020 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени иска, с правно основание чл.422 от ГПК
във вр. с чл.415 от ГПК , за сумата от 240,68 лв.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че между
ответника и трето лице „Теленор България“ ЕАД е имало
сключен договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер
********* от 18.09.2017 год., по които мобилния оператор бил изпълнил
задълженията си да предостави далекосъобщителните услуги, но ответника не
заплащал редовно фактурираната стойност
на услуги, поради което сключения договор бил прекратен предсрочно едностранно
от мобилния оператор, като съгласно договореното между страните при предсрочно
прекратяване на договора по вина на клиента се начислил неустойка. Твърди се в
молбата, че ответника останал задължен със сумата от 240,68 лв.,
представляваща сбор от неплатена цена на потребени
и незаплатени далекосъобщителни услуги по договора в размер на 178,22 лв.,
неустойка дължима при предсрочно прекратяване на договора в размер на 62,46 лв.
– трикратния размер на месечната абонаментна такса, като поради забава дължал и
мораторна лихва в размер на 43,52 лв. Ищеца твърди,
че вземането срещу ответника е прехвърлено от кредитора на „Иновативни финанси“
ООД, което дружество го е прехвърлило на ищеца с приложение към рамков договор
за цесия от 29.11.2019 г., като прехвърлянето на вземането е съобщено на
ответника. Предвид липсата на изпълнение ищеца се снабдил със заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за
сумата в общ размер на 240,68 лв., но същата била връчена на ответника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на ищеца били дадени указания да предяви
иск за установяване на вземането си. За това и в изпълнение указанията на
заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на
вземането за което е издадена заповед за изпълнение. Претендира разноски в
исковото и заповедното производство. В съдебно заседание редовно призован ищеца не се
явява, но чрез депозирано писмено становище е заявил, че поддържа иска.
В дадения месечен срок ответника, чрез
назначения от съда особен представител е упражнил правото да представи писмен
отговор на исковата молба. В отговора ответника оспорва изцяло предявения иск,
като твърди, че не е на лице валидно възникнала облигационна връзка между
ответника и мобилния оператор, тъй като договора, сочен като основание за
възникване на вземането е недействителен при липса на валидно изразена воля,
поради това, че към момента на сключването му ответника е бил непълнолетен и не
е било на лице съгласие на родител, или
настойник. Поради това и договора не е произвел действие, обстоятелство
обуславящо неоснователност на претенцията. Навежда и доводи за погасяване на
вземането по давност, както и твърдения, че след като цесията не е съобщена на
ответника същата не е породила действие и ищеца няма вземане към него. В
условията на евентуалност оспорва претенцията за неустойка, като твърди, че не
са представени доказателства за възникване на основания за начисляване на
такава. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска. В съдебно
заседание поддържа наведените в отговора доводи.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 2233/2019 год. на РСТ ищеца
е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение против
длъжника, искането е било уважено и ТРС е издал заповед за изпълнение за сумата
от 240,68лв., представляваща непогасена главница по Договор за мобилни услуги
от 18.09.2017г., сключен между длъжника и „Теленор България“ ЕАД, ЕИК130460283, гр.София, цедирано на „Иновативни Финанси“ ЕООД, ЕИК *********, който
на свой ред е цедирал на заявителя вземането, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2019год., до
окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на
43,52лв. за периода от 24.02.2018г. до 06.12.2019г. Заповедта за изпълнение
била връчена на длъжника по реда на чл.47
от ГПК, поради което на ищеца били дадени указания от съда да установи
претенциите си по исков ред. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия
иск, с правно осн. чл.422 от ГПК. След предявяване на
иска ищецът се е отказал от претенцията си за мораторна
лихва, като исковия съд е прекратил производството в тази част и е обезсилил
заповедта за изпълнение, поради което предмет на установяване в настоящото
производство е единствено сумата от 240,
68 лв.
По отношение претенциите за
съществуване на вземане в размер на 240,68 лв., за която сума в исковата молба
ищеца е уточнил, че представлява сбор от главница за потребени
и неплатени далекосъобщителни услуги в размер на 178,22 лв. и неустойка по договора
за мобилни услуги в размер на 62,46 лв. съдът счита следното: Безспорно е, че между ответника и „Теленор
България“ ЕАД са съществували облигационни отношения, възникнали въз основа на
сключен договор за мобилни услуги от 18.09.2017 год. за ползването на мобилен номер
**********, по силата на които „Теленор България“ ЕАД
е предоставил на ответника мобилни услуги, при избран тарифен план Тотал, с месечна абонаментна такса 24,99 лв.
С ДДС за срок от 24 месеца, а ответника се е задължил да заплаща стойност на предоставените му услуги. Ответника,
чрез особения представител е оспорил възникването на облигационна връзка, като твръди, че договора е недействителен поради липса на воля,
тъй като към момента на сключването му ответника е бил недееспособен, а липсвало
съгласие от родител и законен представител на ответника. Тези възражения на
ответника съдът счита за неоснователни. Действително към момента на сключване
на договора септември 2017 год. ответника е бил непълнолетен – 17 годишен, но
видно от приложената по делото на л.17 декларация за съгласие за подписване на
документи от непълнолетно лице към момента на подписване на договора от
ответника 18.09.2017 год. е било на лице съгласие на родител и законен
представител за сключването на договора, което обуславя и неоснователността на
възраженията за недействителност на договора.
Видно от приложените по делото фактури,
издадени в периода септември 2017 год. – декември 2017 год., за предоставени и
фактурирани услуги от „Теленор България“ ЕАД ответника е ползвал услуги в периода октомври
2017 год. – декември 2017 год., на обща
стойност от 178,22 лв. Падежите по съответните фактури за периода
октомври 2017 год.
– декември 2017 год. са
изтекли съответно на
20.10.2017 год., 20.11.2017 год. и 20.12.2017 год., като
ответника не е оспорил наличието
на задължението, нито е
навел твърдения, че е погасил същото.
Не се спори по делото, че поради
неизпълнението на ответника
мобилния оператор е прекратил предсрочно
правоотношенията, считано от 20.01.2018 год. При така установеното
съдът счита възражението на ответника за изтекла погасителна давност за неоснователно, доколкото от възникване на задължението до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с което давността е прекъсната са изминали две години и този срок не е достатъчен за да се приеме, че вземанията
са погасени по давност. По делото няма представени доказателства ответникът да е
погасил задълженията си към
ищеца, или стария кредитор изцяло, или частично до приключване
на устните състезания по делото.
Видно от приложените договори за цесия се
установи, че «Теленор България
« ЕАД е прехвърлило вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договор, извадка
от което, касаеща вземането срещу ответника е
приложена на л.28 от делото на ”Иновативни
Финанси” ООД, което
дружество е прехвърлило същите
вземания на ищеца, с
договор за прехвърляне на вземания от 29.11.2019 г., в това число и вземането към ответника, като по този
начин ищеца е встъпил в правата на кредиторите. С оглед представените по делото
доказателства съдът счита, че цесията е породила своето действие спрямо
ответника, а възраженията на последния в посока, че цесията не му е съобщена по
съответния ред, до момента на получаване на препис от исковата молба, към която
е било приложено и уведомлението, поради което и цесията не е породила действие
спрямо него са неоснователни. По делото са представени доказателства, че „Иновативни
финанси“ като цесионер е бил надлежно оправомощен от стария кредитор „Теленор
България“ ЕАД да уведоми длъжника за извършената цесия, а в качеството си на цедент е уведомил ответника и за прехвърлянето на вземането
в патримониума на ищеца. Доколкото цесионерът действа като пълномощник на цедента,
а не от свое име, няма законова пречка последният да упълномощи друго лице, в
това число и самия цесионер, да извърши
уведомяването. При изпълнение на посоченото условие трябва да се приеме, че е
било спазено изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД, по следните съображения: Трайно
установената съдебна практика, обективирана в решение
№ 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78
от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др., приема, че
уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.3, пр.първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника
за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание
чл.235, ал.З ГПК. Допустимо е, както и в настоящият случай, цедентът
да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия
на длъжника /в т.см. решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014
г, III г. о., ГК, решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г,
II т. о., ТК и др./.
Безспорно препис от исковата молба и доказателствата, към нея, в това
число и уведомлението са връчени на ответника, чрез особения представител. Този
факт, настъпил в хода на производството, следва да бъде съобразен с оглед
разпоредбата на чл.253, ал.3 ГПК. Освен това съобщаването на цесията на
длъжника има за цел да защити последния при изпълнение на задължението, за да
изпълни на лицето, което е носител на вземането и поради това длъжникът може да
възрази успешно за липса на уведомяване, само ако твърди, че е изпълнил на
стария кредитор, каквито твърдения от страна на ответника са направени, но
същите не бяха подкрепени с доказателства и както беше посочено по-горе не се
установи по делото ответника да е извършвал погасяване на задължението си. Предвид
горното, съдът приема, че цесията е породила действие спрямо ответника, поради
което ищецът е установил активната си материално правна легитимация по иска и
възражението на ответната страна в този аспект е неоснователно.
С оглед всичко изложено съдът счита
предявения иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуване на вземането за
сумата от 178,22 лв., представляваща потребени и
незаплатени услуги по договор за мобилни услуги, за което има издадена заповед
за изпълнение е доказан и по основание и по размер, като в останалата част и до
пълния размер от 240,68 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение вземането на ищеца за сумата
от 62,46 лв., неустойка за предсрочно прекратяване на договора съдът счита иска
за неоснователен по следните съображения : Предмет на иска по чл.422 от ГПК е
установяване съществуване на вземането, заявено от кредитора в заповедното
производство и като основание на възникването и като размер. Видно от
приложеното дело на РСТ по издаване на заповедта за изпълнение заявителя - ищец
е посочил, че сумата от 240,68 лв. представлява незаплатени суми за ползвани
услуги по договора между ответника и „Теленор България“
ЕАД, като никъде в заявлението не е посочено различно основание за възникване
на това вземане в неговата цялост, или на част от същото. Едва в исковата молба
ищецът е уточнил, че част от общата сума представлява не стойността на ползвани
мобилни услуги и абонаментни такси, а неустойка, дължима при предсрочно
прекратяване на договора в размер на 62,46 лв. Вземане в този размер, и на
заявеното в исковата молба основание – неустойка не е било предмет на
разглеждане в заповедното производство, за него няма издадена заповед за
изпълнение и същото не може да бъде предмет на иск по чл.422 от ГПК. По
изложените съображения иска за установяване съществуване на вземане в размер на
62,46 лв., представляващо неустойка по договора следва да се отхвърли като
неоснователен.
Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
исковото и заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част от
иска, а именно 285.01 лв. разноски в заповедното производство и разноски в
исковото производство в размер на 433,18 лв., на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК. Ответника не е направил искане за присъждане на разноски, а
и по делото не са представени доказателства за реално направени такива.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул.”България ”,
№ 81, вх.В, ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц.,
действащ чрез адв.В.П.Г. от САК, със съдебен адрес ***
против Д.Г.И.,
ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес *** съществува вземане в размер на 178,22
лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане стойността на
ползвани услуги по цедиран Договор за мобилни услуги от
18.09.2017 год., сключен между Д.И. и „Теленор България“
ЕАД, ЕИК130460283, ведно със
законната лихва, считано от 16.12.2019 год. до окончателното плащане на
главницата, за което вземане има издадена Заповед за изпълнение № 1157 / 17.12.2019
г. по ч.гр.д. № 2233 / 2019 г. на ТРС, на
осн. чл.422 от ГПК., като отхвърля иска в
останалата му част и до пълния размер от 240,68 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Триадица“, бул.”България ”, № 81, вх.В, ет.8,
представлявано от Ю.Б.Ц., действащ чрез адв.В.П.Г.
от САК, със съдебен адрес *** против Д.Г.И.,
ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес *** иск, с правно осн.
чл.422 от ГПК за установяване съществуване на вземане в размер на 62,46 лв., представляващо неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 18.09.2017 год., за което има издадена Заповед за изпълнение № 1157 /
17.12.2019 г. по ч.гр.д. № 2233 / 2019 г. на ТРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Г.И., ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес *** да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул.”България ”, №
81, вх.В, ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц.,
действащ чрез пълномощник адв.В. П. Г. от САК, със съдебен адрес *** направените по
делото разноски, съразмерно на уважената част от иска, в размер на 433,18 лв. и
разноски в заповедното производство в размер на 285.01 лв., на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :