РЕШЕНИЕ
гр.
Ловеч, 8.01.2021 година
в ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав
в публично заседание на осми
декември през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
2.ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като
разгледа докладваното от съдия ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА в.гр. д. № 345 по описа за 2020 година и за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.258 и сл.
от ГПК.
Постановено е съдебно
решение №64/13.03.20 г. по гр.д.№874/19 г. по описа на Тетевенски районен съд,
с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Н.Н.Н. ***, с посочен
съдебен адрес ***, чрез адвокат А.В.-САК против С.М.И. ***, иск по чл.266,ал.1 от ЗЗД-за заплащане на сумата от 2 813.30 лева, представляваща стойността на вложени медикаменти и положени
ветеринарни услуги в периода 06.06.2014 г до 10.06.2014 г върху
животни на ответника,заедно със законната лихва върху тази сума от момента на
завеждане на исковата молба,до окончателното изплащане на сумата и е осъден на основание чл.78,ал.3 от ГПК, Н.Н.Н. ***,с посочен съдебен адрес ***,чрез
адвокат А.В.-САК, да заплати на С.М.И. ***, сумата от 700 лева,представляваща сторени разноски в
производството.
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба вх.№1622/3.04.2020 г. подадена от Н.Н.Н. чрез адвокат А.В.-*** срещу решение по гр.д.№874/2019 Г. по
описа на РС-ТЕТЕВЕН.,
Моли
съда, да постанови решение, с което да отмени решението на PC-
Тетевен,
като незаконосъобразно, необосновано и неправилно и вместо него да уважи
предявеният иск, като осъди ответника да му заплати претендираната цена за
лечение на животни, ведно с законната лихва от датата на предявяване на иска.
Сочи,
че в мотивите на Съда, се приема, че ответника е имал определен брой животни,
които обаче същият не можел да докаже, поради обстоятелства, че не ги е
декларирал, както и ако е имал чужди за лечение, то съответно за тях няма данни
нито доказателства от къде ги е докарал и дали животните са здрави или не.
Сочи,
че по принцип това негово поведение е в изключителен разрез въобще с Закона за
ветеринарната дейност, както и с редица други Закони за отглеждане на животни,
опазването на същите да са здрави и всички действия които следва да се
реализират с оглед тяхното отглеждане и регистрация като земеделски
производител. Твърди, че в хода на делото, било доказано, че ответника по
никакъв начин не спазвал всички Законови препоръки относно за отглеждането на
животните, извършването на тяхната паша, както и че следва да се съблюдават
всички действия с оглед здравословното състояние на същите, тъй като те се
отглеждат преди всичко да се консумира мляко и месо от хората.
Твърди,
че това поведение на ответника, се установило по категоричен начин и от разпитаните
свидетели, които били доведени от него, тъй като те твърдели че ответника си е
лекувал сам животните и това негово поведение е абсурдно, но въпреки това Съда
приема неговата теза за вярна, независимо от това, че той и неговите свидетели
твърдят че с оглед на това поведение, той умишлено застрашава живота както на
животните така и на хората.
Сочи,
че приложените докладни записки, които са направени от него, са правилни и
верни, тъй като е длъжен по Закона за ветеринарната медицинска дейност да даде
сигнал незабавно след като се установи едно такова заболяване, поради факта, че
същото е изключително опасно за животните, от където и за хората. Твърди, че
тези изнесени данни са за това, че ветеринарният лекар е длъжен да даде сигнал
за заболяването наречено „Агалаксия". Сочи, че в тези докладни формално не
следва да се отразява броя на заразените животни, тъй като следва цялото стадо
да се лекува, поради заразата която касае всички овце и кози и макар че
ответника се е опитал да ги отдели, това на практика няма как да стане, тъй
като вече са с категорични признаци за това, част от стадото. Твърди, че в този
вариант, следва да се лекува цялото стадо и няма как да има 160 броя овце, а да
са болни само част от тях, както и да се лекуват само част от тях. Изтъква, че
това неминуемо ще донесе до заболяване на цялото стадо, ако не се предприемат
действия. Твърди, че е факт след като той ги е лекувал четири последователни
дни и предприел изцяло поставяне както на инжекции така и на други лекарства е
овладял състоянието на стадото, макар че ответника твърди, че са лекувани само
няколко овце и за тях той е заплатил сумата от 300 лева. Сочи, че по твърдените
данни сами по себе си, се доказва че животните са лекувани, след като те
остават живи, както и че са лекувани цялото стадо, макар че разпитаните
свидетели, твърдят че няколко овце са били болни и за тях са слагани инжекции.
Изтъква, че след като част от стадото са били вече толкова много болни, на
които да им се сложат инжекции няколко дена както сам твърди ответника, както и
че той сам е долекувал животните, това няма как да се служи без да бъде
третирано цялото стадо с всички животни, както е направил и доктора. До тук
намира, за доказано по безспорен и категоричен начин, че стадото е било болно и
след като е било болно от Агалаксия, както заявил и ветеринарният доктор, който
изготвил и съдебно-ветеринарната експертиза, че при това заболяване следна да
се третира цялото стадо и по никакъв начин не може да се лекува от животновъда,
т.е. от ответника. Излага, че това противоправно поведение на ответника, не би
могло да се толерира и да се приеме от Съда, че същият е лекувал само
определени бройки животни, за които на всичкото отгоре си е и платил на
доктора.
Сочи,
че с оглед квалификацията на спора, т.е. че е налице договор за услуга, който
договор е неформален е сключен на практика между ищеца и ответника, поради
това, че доктора и ищец е лекувал стадото, което не се отрича по никакъв начин
от ответника. Излага, че той навежда доводи, че за това е заплатил на доктора ищец
и не счита, че е реализирал договора.Сочи, че това на практика, обаче не е
така, с оглед на това, че на първо място никой не оспорва че няма договор за
услуга. Счита, че след като е налице договор за услуга, който е неформален
както и както се установи по делото, че се касае за заболяване по животните
наречено Агалаксия, то следва ли да може да се третира част от стадото, това не
се коментира в решението.Изтъква, че след като стадото е останало живо, значи е
имало лечение на стадото, не се съгласява с твърденията на ответника, че той
сам е могъл да си излекува стадото, тъй като няма как нито да се снабди с броя
на лекарствата, нито да може сам да си ги постави тези инжекции на животните,
от където става ясно, че лечение е имало, но той не е заплатил за което.
Твърди, че ако ответника е твърдял, че няма лечение, че доктора не е реагирал и
не е отишъл е едно, но той твърди, че доктора е ходил два -три дни, като е
лекувал част от животните, това заявил и разпитаният свидетел по делото - св. Д.,
от където става ясно, че фактическият спор е за заплащане на сумата. Сочи, че
ответника твърди че е заплатил услугата, а доктора твърди, че услугата не му е
заплатена.
Счита,
че Съда не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както от първата
инстанция, така и от втора-първа инстанция, като не е направил задълбочен
анализ на доказателствата, които са в кориците на делото.
Не
счита, че твърденията на ответника се доказват по категоричен и безспорен
начин, за да се приеме неговата теза за правилна и доказана, тъй като при един
договор за услуга, се знае каква е доказателствената тежест на страните. Счита,
че всички твърдения на ответника не били доказани и обосновани, за да реши Съда
да постанови своето решения с което да отхвърли предявеният иск.
Ето
защо счита, че Втората инстанция, след правилна преценка на всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, следва да отмени решението на РС-Тетевен
и вместо него да постанови своя съдебен акт като уважи изцяло предявеният иск,
както и да възложи и всички направени съдебните разноски отстрана на
доверителят й
В
срок е подаден отговор на въззивната жалба от С.М.И. ***,махала ***,област
Ловеч чрез пълномощник адв.П.К.
Твърди,
че с решение от 13.03.2020г. постановено по гр.д.874/2019г. ТРС е отхвърлил
изцяло, като като неоснователен и недоказан предявеният иск от Н.Н.Н. против С.М.И.
-иск квалифициран по чл. 266 ал. 1 от ЗЗД,за заплащане на сумата от 2 813.30лв.
представляваща стойността на вложени медикаменти и положени ветеринарни услуги
в период от 06.06.2014г. до 10.06.2014г. върху животни на ответника,заедно със
законната лихва върху тази сума от момента на завеждане на исковата молба до
окончателното плащане на сумата и на основание чл. 78 ал.З от ГПК, е присъдил и
направените от С.И. разноски в процеса.
Сочи,
че против решението е постъпила въззивна жалба от ищеца по първоначалния иск,
като навежда съображения за отмяна на решението за
незаконосъобразност,необоснованост и неправилност
Твърди,
че в съображенията изложени във въззивната жалба се описва и се прави оценка на
поведение от страна на С.М.И. като животновъд са в разрез със Закона за
ветеринарната дейност, но в жалбата няма конкретно посочен порок на атакуваното
решение.
Счита,
че съдът като се е съобразил с посоченото в отменителното решение по
в.гр.д.425/2019г. на Окръжен съд Ловеч ,че се касае за отношения по чл. 266 от ЗЗД, поръчващия следва да заплати възнаграждение за приетата работа.
Твърди,
че каква работа е извършил ищеца,в качеството си на ветеринарен лекар за четири
дни-от 06.06.2014г. до 10.06.2014г. се установява от свидетелите,а именно,че са
извършени манипулации върху няколко животни от 6 до 12 на брой.
Сочи,
че това е признанието на ответника и това са действителните отношения между
страните, като за извършената работа-услуга ответникът е заплатил сума в размер
на 300лв. и този извод за ветеринарни услуги върху 6 до 12 животни се налага и
съобразно докладните записки на самия ищец д-р Н.Н. до висшите инстанции за
констатирано заболяване .
Твърди,
че в конкретния случай между страните няма договор за ветеринарно обслужване.
Сочи,
че е налице едно инцидентно повикване от страна на ответника С.И. на вет. лекар
Н.Н., поради неразположение на няколко животни-до 12 на брой.
Твърди,
че за посещението на вет. лекар и манипулациите върху тези животни услугата е
платена-300лв, като долекуването на животните е извършил самия животновъд или
поръчката от страна на С.И. за ветеринарната услуга не е изпълнена, няма
резултат и работата не е приета.
Твърди,
че „Н.Л"ЕООД,гр.*** удостоверява размера на исканата сума с амбулаторен
дневник, в който са
вписани манипулации на 160 бр овце,собственост на ответника
на четири дати-06.06.2014г.,
07.06.2014г., 08.06.2014. и 10.06.2014
г.
Сочи,
че представените писмени доказателства са оспорени, тъй като амбулаторният
дневник е на юридическото лице „Н.Л"ЕООД гр.***,не на физическото лице
ищеца Н.Н..
Излага,
че представеният амбулаторен дневник не е актуален съобразно одобрения образец
за амбулаторен дневник-КВМП-43, където има изисквания за опис на животните като
номер на всяко прегледано и лекувано животно, амбулаторен номер при
първоначален преглед, като същия се запазва и вписва всеки път до приключване
на лечението, посочват се животновъден обект ,вид на животно,порода,пол
,възраст,посочват се идентификационния номер на животното,отличителни белези и
др.,вписва се наименованието,дозата и начина на прилагане на ВМП,извършени
манипулации и др.,вписват се карентните срокове и се дават подробни указания на
стопаните за спазването им, вписват се и други обстоятелства свързани с
лечението.
Сочи,
че в представения дневник на юридическото лице липсват каквато и да е
конкретика в горния смисъл, а също така по писменните данни в този обект към
06.06.2014година няма такъв брой регистрирани животни овце-те са 109 на
брой,както се описва и в решението.
Счита,
че са правилни изложените от съда съображения,че при тези доказателства не може
да се приеме,че иска е основателен и доказан .
Твърди,
че назначената експертиза, която назначена като ветеринарна експертиза е
депозирана като счетоводна такава и съдът правилно не я е приел като
доказателство и тя е очевидно некомпетентна.
Твърди,
че в съдебно заседания експерта-ветеринарен лекар изрично на зададен въпрос
отговаря, че както животните,така и извършеното лечение и вложени
медикаменти,следва да се отрази дневника,съответно с опис на животни и конкретни
манипулации.
Възразява,
че предявената претенция е погасена по давност,изминали са вече повече от шест
години и това възражение е правено отначало и към този момент.
Моли
съда да потвърди атакуваното решение и се присъдят и направените разноски за
тази инстанция.
В съдебно заседание за въззивника не се
явява и не изпраща представител.
Въззиваемият се явява лично и с адв.К.,
която поддържа отговора на възивната жалба и моли съда да потвърди решението на ТРС като правилно и
законосъобразно като претендира разноските за въззивното производство.
От събраните по гр.д.№874/19 г. на
ТРС доказателства, от правка с вх.№261210/14.10.20 г. от Директор на
ОДБХ-Ловеч, от заключението на съдебно-ветеринарна експертиза изготвена от вещо
лице д-р В., от обясненията на страните в съдебно заседание от всички тези
доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Решението на съда е съобщено на 18.03.2020
г, а въззивната жалба е подадена на 3.04.2020 г., т.е. в законоустановения
срок, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът констатира, че е постановено
валидно и допустимо съдебно решение от 13.03.2020г. на ТРС по гр.д.№874/19 г. и
при това положение следва да се обсъди неговата правилност в какъвто смисъл са
и оплакванията във въззивната жалба.
Съгласно
справка от ТР на л.67 от гр.д.№1006/18 г. ищецът Н.Н.Н. е регистрирал „Н.Л“ЕООД
с предмет на дейност, измежду който е и ветеринарно-медицинска дейност.
Представено по същото дело е и извлечение
от амбулаторен дневник
на „Н.Л“-ЕООД-град *** за периода от 2010 г. до 2017 г.,в
който са вписани извършени манипулации на 160 броя овце, собственост на ответника, на дати
06.06.2014 г,07.06.204 г,08.06.2014 г и на 10.06.2014 г.Посочено е, че те са с диагноза „агалаксия“, като са описани и
изразходваните лекарства и материали на обща стойност 2 813,30 лв.
От представената справка от БАБХ-интегрирана информационна
система-„справка за животни в обект по категории“,за ответника С.М.И. съдът установява, че той като собственик на животновъден обект №**********/стар
5753-0019/ в населено място-с.***.,към дата 25.02.2014 г има
регистрирани общо 159 овце,в т.ч. млечни-107 овце,както и 8 броя кози. От представената на л.90 справка
съдът установява, че към дата
06.06.2014 г. са били регистрирани
общо 109 овце,в т.ч. млечни 107 овце,както и общо 11 броя кози,от които
кози-майки 3 броя и други 8 броя.
Ищецът е представил докладни записки от негово име до официалния ветеринарен лекар в град ***
от дати 07.06.2014 г и от 27.06.2014 г./стр.5 и 6 от делото/, които
са приобщени към доказателствения материал по делото.В първата докладна записка
ищецът е описал лечение на общо 12 броя овце на ответника. Във втората докладна записка не е отразено какво точно лечение е
провеждано, но е посочено, че козите и овцете са потенциално заразни, а така
също е посочено, че той е установил, че на 27.06.2014 г. след него във фермата
са ходили някакви специалисти от гр.Луковит, , които са извършили лчение и
профилактика на животните. Според него те не са имали право да извършват тази
дейност.
Настоящата инстанция във връзка с
оспорване от страна на ответника на тези докладни записки е изискала от ОВЛ-д-р
К.Т. справка, като е получена такава от БАБХ-Областна дирекция по безопасност
на храните с изх.№2932/12.10.20 г. От справката се установява, че д-р Т. в качеството
си на официален ветеринарен лекар на община Тетевен е заявил, че не е получавал
докладни записки от д-р Н.Н.Н., като е изготвена и официална справка за датите
7.06.2014 и 27.06.14 г., където няма постъпили докладни записки или уведомления
от д-р Н.Н.Н.. От справката се установява, че на С.М.И. с ЕГН ********** в
качеството му на собствеик на животновъден обект не е извършвана проверка през
2014 г. от д-р К.Т., а през този преиод официален ветиринарен лекар на Община
Ябланице а д-р П. А., който е починал през м.ноември 2014 г. Посочено е, че не
са постъпвали уведомления за заболяване на животни в обекта и в тази връзка не
са предпремани мерки от страна на ОДБХ-Ловеч.
За правилно решаване на спора
съдът е допуснал до разпит
свидетелите М. З., Д. И., П. М. и П. Д. В.. Свидетелката З. заявява, че е транспортирала д-р Н. до
с.***, където той е лекувал болното стадо на С.. Тя твърди, че докторът й е
казал, че лекува 106 овце, но тя не е влизала при стадото, а е чакала отвън.
От показанията на св.Д. И., съпруга
на ответника, чиито показания съдът следва да цени при условията на чл.172 от ГПК се установява, че ищецът е лекувал 12 овце и е поискал 300 лв, като тя му
ги е дала. Тя твърди, че по-късно отново са търсили Н., но той не вдигал
телефона и те са се омърнали към П., за да ги доизлекува. Заявява, че са викали
за лечение на живтоните друг лекар от гр. Луковит и той е излекувал животните.
Твърди, че е платила лечението на 12 овце на д-р Н., но след 3 месеца той
отново дошъл да иска още 700 лв.
Свидетелят П. М. заявява, че е
живеел по това време на кошарите и е видял, че Д. е броила 300 лв на ищеца, за
да лекува гивотните и той си заминал. Твърди, че болните животни били около 10,
като след това С. сам си купувал инжекциите и лекувал отстаналите животни от
стадото.
Свидетелят П. Д. В. заявява, че са
лекувани 12 овце от стадото на С.. Той твърди, че С. сам си е лекувал
впоследствие овцете и е купувал инжекции с фактура, като заявява, че знае от
хората, че С. е дал на доктора 300 лв., а след това сам си е долекувал животните.
За правилно решаване на спора
съдът е допуснал назначаване на съдебно-ветеринарна експертиза. От заключението
на вещо лице д-р В. съдът установява, че за лечение на заболяването „заразна
агалаксия“ по овцете и козите е необходимо едновременно лечение с подходящи
антибиотици на цялото стадо. Сочи, че в случая и според амбулаторния дневник
при лечението са използвани паралелно два антибиотика „тилозин“ и
„окситетрациклин“, като първият антибиотик е прилаган последователно 3 дни, при
препоръчвани минимум пет последователни дни, като двукратно приложение на
втория антибиотик е минимум 6 последователни дни и е напълно достатъчен да
унищожи причинителите на заболяването. Според вещото лице проведеното лечение
на стадото отговаря на стандартите, но отразяването му в амбулаторния дневник
не е пълно, тъй като не може да се установи за всяко конкретно животно какво
точно количество от медикаментите са употребява. В съдебно заседание вещото
лице пояснява, че е налице и още един пропуск, не са отбелязани номерата на
съответнте животни от стадото. Пред първата инстанция д-р В. е депозирал
заключение, че стойността на извършените манипулации и лечение на овцете според
отразеното в амбулаторния дневник възлиза на сумата 2 755,36 лв за 160
овце.
С оглед гореизложеното и
съобразно дадената правна квалификация на иска в решение №235/24.10.2019 г. постановено по
в.гр.д.№425/19 г. по описа на ЛОС настоящата инстанция намира, че е предявен
иск с правно основание чл.266 ал.1 от ЗЗД, а именно договор за изработка от страна
на ищеца Н.Н.Н. в качеството му на ветеринарен лекар против С.М.И. ***
качеството му на собственик на животновъден обект за заплащане на сумата
2 813,30 лв, съставляваща стойността на вложени медикаменти и положени
ветеринарни услуги в периода от 6.06.14 г. до 10.06.2014 г. върху 160 бр.животни/овце/
на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от момента на завеждане
на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. За да бъде уважен този
иск ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на твърденията си, че в
процесния период от 6.06.14 г. до 10.06.2014
г. е провел лечение на 160 броя овце собственост на С.И., че е закупил
необходимите медикаменти, че ги е вложил в лечението на 160 броя овце, заболени
от „агалаксия“ и, че ответника И. не е заплатил исковата сума 2 813,30 лв,
съставляваща стойността на вложени медикаменти и положени ветеринарни услуги. С
оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства обаче, тези твърдения
на ищеца остават недоказани. На първо място се установи, че действително Н. е
лекувал животни, собственост на ответника, който от своя страна не отрича този
факт, но се събраха гласни доказателства, че това са били само 12 броя овце.
Този факт се потвърждава не само от разпитаните в съдебно заседание свидетели,
а и от така наречената „докладна записка“, която представя ищеца от дата
7.06.2014 г. В нея той сам отразява, че е лекувал 12 броя овце на С.М..
Установи се от разпита на свидетелите, че М. е заплатил 300 лв. на ищеца, за
лечението на тези овце и повече не е търсил услугите на д-р Н.. Този факт също
се потвърждава от втората така наречена „докладна записка“ изготвена лично от
д-р Н. от дата 27.06.2014 г. В нея той посочва, че С.М. не е търсил повече
неговите услуги, а е повикал във фермата специалисти от гр.Луковит, които са
извършвали лечение и/или профилактика на животните. Установи се и от събраните
по делото писмени доказателства, че в процесния период през м.юни 2014 г. С.М.
е притежавал 109 овце и 11 кози, а не както се твърди от ищеца 160 броя овце.
Не на последно място и от заключението на вещото лице В. се установява, че в
качеството си на ветеринарен лекар д-р Н. не е попълнил надлежно амбулаторния
дневник досежно броя на животните, които е лекувал, не е нанесъл техните
идентификационни номера, не е посочил каква доза от медикаментите е употребена
за всяко животно, защото се установява, че дозировката зависи от килограмите на
съответната овца. Следователно и по тези съображения предявеният иск се явява
изцяло неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадение на правните
изводи на Ловешки окръжен съд с тази, изложени в атакуваното решение №64/13.03.2020
г. постановено по гр.д.№874/19 г. на Тетевенски районен съд същото следва да
бъде потвърдено като правилно.
При
този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемия на основание чл.78 ал.3 от ГПК
сторените разноски за въззивната инстанция в размер на 200 лв. за адвокатско
възнаграждение по договор за правна
помощ от 23.06.2020 г./л.13/ от делото. В този смисъл претенцията за заплащане
на 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в списъка по чл.80 от ГПК
остава недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно
решение №64/13.03.2020 г. постановено по гр.д.№874/19 г. на Тетевенски районен
съд.
ОСЪЖДА Н.Н.Н. с ЕГН **********
*** заплти на С.М.И. с ЕГН ********** *** 200 лв. разноски по делото като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на разноски до пълния размер от 400 лв. като
неоснователна и недоказана.
Решението е
окончателно на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.