РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1488
Град Пловдив, 07 август
2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., ХІV
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесетата
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА,
като разгледа докладваното от Съдията адм. д. № 9 по описа
на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 от АПК във връзка с чл.54, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър
/ЗКИР/.
Постъпила е жалба
от Министерството на земеделието храните и горите чрез директора на Регионална
дирекция по горите – Пловдив, против заповед № 18-13223
от 16.12.2019 г. на началника на СГКК – Пловдив, съгласно описаното в
заповедта, и с която се нанася нови обекти, собственост на Д.К.Д., както и се
променя начинът на трайно ползване от „Друг вид дървопроизводителна
гора“ в „за друг вид застрояване“.
В жалбата се поддържа, че заповедта е незаконосъобразна поради нарушение
на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че съгласно действащия
лесоустройствен проект от 2009 г. на ТП ДГС“Пловдив“, имот с идентификатор
43671.33.686, обект на процесната заповед, попада в отдел 342, подотдел „б2“,
представляващ иглолистна гора от смърч на възраст 100 години, собственост на
държавен горски фонд. Посочва се, че в преходния лесоустройствен проект от 1999
г. имотът, обект на процесната заповед, също е попадал в отдел 342, подотдел
„м“, представляващ иглолистна гора от смърч на възраст 90 години,
представляваща държавни горски земи. Посочва се също, че заповедта е незаконосъобразна,
защото с нея е извършена промяна на начина на трайно ползване от „Друг вид дървопроизводителна гора“ в „за друг вид застрояване“,
поради което не е спазена процедурата за промяна на предназначението на
поземлени имоти в горски територии, уредена в чл.73 и сл. от ЗГ. Нещо повече –
в заповедта и в скицата-проект, неразделна част от нея, не е посочен видът на
трайно предназначение на новообразувания имот № 43671.33.686. Твърди се също,
че при издаването на заповедта не е спазена формата, както и са налице липсата
на мотиви. Чрез процесуалния си представител юрк. Г.И.,
иска отмяна на процесната заповед, както и се претендират разноски. Прави се
възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.
Ответникът – началник на СГКК - Пловдив, в нарочно становище намира
жалбата за неоснователна, като счита, че заповедта е правилна и
законосъобразна. Твърди, че са неоснователни доводите на жалбоподателя относно
неспазването на процедурата по чл.73 и сл. от Закона за горите, тъй като ал.4
от сочената разпоредба била категорична. Моли да се потвърди издадената
заповед. Прави възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК, както и
прави искане за присъждане на направените по делото разноски на изпълнителния
директор на АГКК – София.
Заинтересованата страна Д.К.Д., чрез процесуалния си представител адв.Н.Д.,
намира жалбата за неоснователна и моли да се остави в сила заповедта. Представя
писмена защита. Претендира направените по делото разноски за адвокатска защита.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото
доказателства и наведените от страните
доводи, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
за която процесният административен акт е неблагоприятен, имаща правен интерес
от оспорването. Същата е постъпила на 02.01.2020 г. в деловодството на съда. Видно от
представените по делото данни, заповедта е връчена на жалбоподателя
Министерство на земеделието, храните и горите на 18.12.2019 г., поради което съдът
намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, което я прави
процесуално допустима.
Предмет на
процесното оспорване е заповед № 18-13223 от 16.12.2019 г. на началника на
СГКК – Пловдив, с която е одобрено изменение в кадастрална карта и регистри на с.
Лилково, ЕКАТТЕ 43671, общ.Родопи, одобрена със заповед № РД-18-60/ 30.06.2017
г. на ИД на АГКК и съгласно скица- проект № 15-1146840/ 16.12.2019 г., състоящо
се в:
Нанасяне на нови обекти в КККР:
Поземлен имот с индетификатор 43671.33.686 с площ 580 кв.м. с НТП: За
друг вид застрояване, собственост на Д.К.Д. въз основа на документ: нотариален
акт № 96, том 10, per. 2999 дело 2183 от 14.02. 2005
г., издаден от Служба по вписванията - гр. Пловдив.;
Поземлен имот с
идентификатор 43671.33.687 с площ 71091 кв.м., НТП: Друг вид дървопроизводителна гора, собственост на МЗГ - ДЛ/ ДДС
въз основа на документ: Решение по чл. 13, ал.5 от ЗВСГЗГФ № Г 00404 от 10.10.2003 г., издаден от ОСЗГ – Родопи;
Сграда с
идентификатор 43671.33.686.1, площ 43 кв.м., предназначение: вилна сграда -
еднофамилна, собственост на Д.К.Д. въз основа на документ: нотариален акт № 96,
том 10, per. 2999 дело 2183 от 14.02.2005 г., издаден
от Служба по вписванията - гр. Пловдив.
Поземлен имот с идентификатор 43671.33.685, площ: 71 672 кв.м. с НТП Друг
вид дървопроизводителна гора, собственост на МЗГ
- ДЛ/ДДС въз основа на документ: Решение по чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ № Г00404 от
10.10.2003 на ОСЗГ, се заличава като обект от КККР.
Производството е било образувано по повод на постъпило заявление от Д.Д. ***-453239 от 09.10.2019 г. и съответно заявените услуги
за нанасяне на собствеността на лицето в кадастралната карта и регистри, които
не били отразени в имота.
От събраните по делото доказателства по делото безспорно се установява
собствеността на поземлен имот с идентификатор 43671.33.685, площ: 71 672 кв.м.
с НТП Друг вид дървопроизводителна гора, собственост
на МЗГ - ДЛ/ДДС, както и тази на Д.К.Д.
върху площ от 580 кв.м., съставляващо парцел кад.№
/нов/ 1 – първи в квартал 5- пети, в местността „Каличина
вода“ в землището на с. Лилково, Пловдивско, ведно с намиращата се в същото
дворно място масивна вилна сграда с РЗП 42 кв.м.
Относно твърдяната незаконосъобразност, съдът намира възраженията на
жалбоподателя за основателни.
Съгласно чл. 51, ал.1, т.2 от ЗКИР Кадастралната карта и кадастралните
регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на
непълноти или грешки. В случая административният орган е провел именно такава
процедура, с която на практика не се извършва отстраняване на непълноти и
грешки, изразяващо се само в нанасяне на нови обекти.
От представените доказателства се установява застъпване на имотите, тъй
като са налице противопоставими документи за
собственост.
На второ място, съдът намира, че по делото не са представени
доказателства от административния орган за спазването на процедурата по
издаването на заповедта относно промяната на предназначението на новонанесения имот, при указана тежест на доказване за
спазване на законовите изисквания по издаването на административния акт, в
частност на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от ЗГ във вр.
с чл. 73, ал. 1, т. 3 и т. 4 от същия закон.
Съгласно чл. 73, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗГ, промяна на предназначението
на поземлени имоти в горски територии се допуска за: т. 3. създаване на нови
или разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани територии в
случаите, когато има действащи общи устройствени
планове на общините или за части от тях, в които се намират имотите и т. 4.
създаване или разширяване на отделни урегулирани поземлени имоти, за които има
влязъл в сила: а/ подробен устройствен план - за реализиране на проекти за предоставяне
на социални услуги - резидентен тип, и социални
услуги от специализираните институции; б/ общ устройствен план - в останалите
случаи.
Съгласно ал. 4 на същата разпоредба, промяна на предназначението на
поземлени имоти в горски територии по ал. 1, т. 3 и т. 4, буква "б"
се извършва, след като заявителят е придобил правото на собственост върху
имота.
Цитираните норми са императивни и всяко отклонение от правилото им е
основание по чл. 146, т. 4 от АПК за оспорване и отмяна на акта за промяна на предназначението
на земята от горска територия.
В случая по делото нито са представени доказателства, от които да е
видно, че се касае за урбанизирана територия, нито се твърди подобно
обстоятелство. Напротив от събраните по делото доказателства се установява, че
имотът се намира в землището на с.Лилково, но процесната територия не е
урбанизирана – няма нито издаден ОУП, нито влязъл в сила подробен устройствен
план, за да се приеме, че процедурата по чл.73 от Закона за горите е била
спазена.
Липсата на възражения в проведената процедура от страна на МЗХГ, въпреки
нейното уведомяване, не изключва възможността за оспорване на заповедта при
наличие на основания за нейната незаконосъобразност.
Предвид казаното, заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Предвид изхода от спора на жалбоподателя следва да бъде присъдено
възнаграждение за юрисконсултска защита в размер на
100 лева.
Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ХІV състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № 18-13223 от 16.12.2019 г. на началника на СГКК – Пловдив.
ОСЪЖДА Агенция по картография и кадастър да заплати на Министерството на
земеделието, храните и горите сумата от 100 /сто/ лева разноски за юрисконсултска защита.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадеседневен срок от съобщението с препис за
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: