Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Нова Загора, 09.04.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД в
публичното заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Валентина Колева
и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия
ЙОРДАНОВ гр. дело № 1475 по описа за
2019 г. на Районен съд – Нова Загора и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл.357 и сл. от КТ във вр. с чл.128 от КТ и във вр. с чл.224, чл.1 от КТ, както и акцесорни искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът Д.Х.Б., с ЕГН **********, чрез
пълномощника си адв. Х.А. *** твърди, че работил в ответното търговско
дружество „ЕВРО ТРАНС”ЕООД, с ЕИК ********* по трудов договор за периода от
03.02.2017 г. до 17.06.2019 г., като изпълнявал длъжността шофьор на товарен
автомобил международни превози на пълно работно време – 8 часа. Посочва, че
основното му месечно възнаграждение е било определено в размер на минималната
работна заплата за страната, която към датата на сключване на договора била 460
лв. и впоследствие е била променяна при увеличение на МРЗ.
Сочи, че съгласно посоченото в
трудовия договор, полагащото му се месечно възнаграждение е следвало да бъде
изплащано еднократно след изтичане на отработения месец. Твърди, че това не се
било случило за целия период от време, въпреки обещанията на работодателя, като
по този начин към дата на прекратяване на трудовия договор – 17.06.2019 г.
ответника му останал задължен със следните суми:
I. Неизплатено трудово задължение:
1.
За месец февруари 2017 г. – 460.00 лв., заедно със 120.62 лв. лихва за забава върху
тази главница, считано от 01.03.2017 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда;
2.
За месец март 2017 г. - 460.00 лв., заедно със 116.66 лв. лихва за забава върху
тази главница, считано от 01.04.2017 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда;
3.
За месец април 2017 г. - 460.00 лв., заедно със 112.82 лв. лихва за забава върху тази
главница, считано от 01.05.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в
съда;
4.
За месец май 2017 г. - 460.00 лв., заедно със 108.86 лв. лихва за забава върху
тази главница, считано от 01.06.2017 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда;
5.
За месец юни 2017 г. - 460.00 лв., заедно със 105.03 лв. лихва за забава върху
тази главница, считано от 01.07.2017 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда;
6.
За месец юли 2017 г. - 460.00 лв., заедно със 101.07 лв. лихва за забава върху
тази главница, считано от 01.08.2017 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда;
7.
За месец август 2017 г. - 460.00 лв., заедно със 97.11 лв. лихва за забава върху
тази главница, считано от 01.09.2017 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда;
8. За месец септември 2017 г. - 460.00 лв., заедно със 93.28 лв. лихва за забава върху
тази главница, считано от 01.10.2017 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда;
9. За месец
октомври 2017 г. - 460.00
лв., заедно със 89.31 лв. лихва за забава върху тази главница, считано от
01.11.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда;
10. За месец
ноември 2017 г. - 460.00 лв., заедно със 85.48
лв. лихва за забава върху тази главница, считано от 01.12.2017 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда;
11. За месец декември 2017 г. - 460.00 лв., заедно със 81.52 лв. лихва за забава върху
тази главница, считано от 01.01.2018 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда;
12. За месец януари 2018 г. - 510.00 лв., заедно със 86.00 лв. лихва за забава върху
тази главница, считано от 01.02.2018 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда;
13. За месец февруари 2018 г. – 510.00 лв., заедно със 82.03 лв. лихва за забава върху
тази главница, считано от 01.03.2018 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда;
14. За месец март
2018 г. – 510.00 лв., заедно със 77.64
лв. лихва за забава върху тази главница, считано от 01.04.2018 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда;
15. За месец април 2018 г. – 510.00 лв., заедно със 73.39 лв. лихва за забава върху
тази главница, считано от 01.05.2018 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда;
16. За месец май 2018 г. – 510.00 лв., заедно със 69.00 лв. лихва за забава върху
тази главница, считано от 01.06.2018 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда;
17. За месец юни 2018 г. – 510.00 лв., заедно със 64.75 лв. лихва за забава върху
тази главница, считано от 01.07.2018 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда;
18. За месец юли 2018 г. – 510.00 лв., заедно със 60.36 лв. лихва за забава върху
тази главница, считано от 01.08.2018 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда;
19. За месец август 2018 г. – 510.00 лв., заедно със 55.96 лв. лихва за забава върху
тази главница, считано от 01.09.2018 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда;
20. За месец септември 2018 г. – 510.00 лв., заедно със 51.71 лв. лихва за забава върху
тази главница, считано от 01.10.2018 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда;
21. За месец октомври 2018 г. – 510.00 лв., заедно със 47.32 лв. лихва за забава върху
тази главница, считано от 01.11.2018 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда;
22. За месец ноември 2018 г. – 510.00 лв., заедно със 43.07 лв. лихва за забава върху
тази главница, считано от 01.12.2018 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда;
23. За месец декември 2018 г. – 510.00 лв., заедно със 38.68 лв. лихва за забава върху
тази главница, считано от 01.01.2019 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда;
24. За месец януари 2019 г. – 560.00 лв., заедно със 37.64 лв. лихва за забава върху
тази главница, считано от 01.02.2019 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда;
25. За месец февруари 2019 г. – 560.00 лв., заедно със 33.29 лв. лихва за забава върху
тази главница, считано от 01.03.2019 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда;
26. За месец март 2019 г. – 560.00 лв., заедно със 28.47 лв. лихва за забава върху
тази главница, считано от 01.04.2019 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда;
27. За месец април 2019 г. – 560.00 лв., заедно със 23.80 лв. лихва за забава върху
тази главница, считано от 01.05.2019 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда;
28. За месец май 2019 г. – 560.00 лв., заедно със 18.98 лв. лихва за забава върху
тази главница, считано от 01.06.2019 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда;
29. От 01.06 до 16.06.2019 г. – 280.00 лв., заедно със 7.16 лв. лихва за забава върху
тази главница, считано от 01.07.2019 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда;
Или
общия сбор посочен от ищеца за отделните главници бил 14260.00 лв., а общия
сбор от лихвите за забава от датата на падежа на всяко неплатено трудово
възнаграждение до завеждането на исковата молба в съда били 2011.00 лв.
II. Полагаем платен годишен отпуск.
По отношение на отпуска ищеца твърди, че въпреки, че му се
дължат при прекратяване на трудовия договор, не му били изплатени обезщетенията за неползван такъв за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. по причина на работодателя.
Сочи, че от приложения трудов договор, платеният му годишен отпуск следвало да
бъде с продължителност 26 работни дни и по този начин ищеца определя дължащото
му се неизплатено обезщетение било както следва:
За 2017 г. – 543.64 лв; За 2018 г. – 602.73 лв.; За 2019 г. –
330.90 лв., или общо 1477.20 лв., заедно със законната лихва върху тази
главница в размер на 43.50 лв., считано от 17.06.2019 г.- датата на
прекратяване на трудовия договор, до датата на подаване на исковата молба в
съда.
Предвид
гореизложеното, моли съдът да постанови решение, с което да осъди „ЕВРО ТРАНС
88”ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Нова Загора, ул.„П. Бакалов” № 15, ет.2, ап.4, представлявано от управителя му С.Д.К. с
ЕГН **********, да му заплати претендираните суми:
Сумата
14260.00 лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от
време от 03.02.2017 г. до 16.06.2019 г., заедно с общо 2011.00 лв. законна
лихва за забава за тези трудови възнаграждения от датата на падежа на всяко
едно от тях до датата на завеждане на исковата молба в съда. Сумата 1477.27 лв., представляваща неплатено обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., заедно с
43.50 лв. законна лихва за забава върху тази главница за времето от датата на
прекратяване на трудовия ми договор - 17.06.2019 г. до датата на завеждане на
исковата молба в съда; Сумата, представляваща законната лихва върху главницата
14260.00 лв. от деня на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
заплащане на това задължение; Сумата, представляваща законната лихва върху
главницата 1477.27 лв. от деня на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на това задължение;
Претендират се и направените
деловодни разноски.
В писмения си отговор по чл.131 от ГПК
ответното дружество, чрез процесуалния си представител адв. М.Н. *** заявява,
че счита предявените искове за допустими.
Относно иска за заплащане на трудови възнаграждения за периода от 03.02.2017 г. до 16.06.2019 г.
в размер общо на 14260.00 лв. е посочила, че счита същият за неоснователен,
както по основание, така и по размер.
Твърди, че ищецът като страна по
трудовия договор недобросъвестно, възползвайки се от доверието на ответника и
от небрежността на счетоводството му, си бил получил всички трудови
възнаграждения и обезщетения, но очевидно умишлено бил пропуснал да подпише,
както ведомостите, така и какъвто и да е документ за изплатените суми. Изтъква,
че в случая се претендират суми не за месец-два, а за период от две години и
половина, в който период се твърди, че бил полаган труд, без за този труд да е
платена и стотинка!? Сочи също, че за това сериозно нарушение на трудовото
законодателство не била уведомявана Инспекция по труда. Посочва, че трудовият
договор освен това бил прекратен „по взаимно съгласие” на страните, въпреки че
ищеца бил имал възможност да стори това едностранно още на третия месец от
началото на изпълнение на договора, като в този случай би му се дължало
допълнително обезщетение от работодателя, а също и че при прекратяване на
трудовият договор по взаимно съгласие обезщетението за безработица, съгласно
текста на чл.54б, ал.З от КСО безработните лица, чиито правоотношения са били
прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им
поведение, на основание чл.325, т.1 и 2, чл.326 и 330 от Кодекса на труда,
получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4
месеца. Излага предположение, че алтернативно при регистрация в агенция по
заетостта и прекратяване на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, ищеца би получил
обезщетение за безработица за осем месеца. Сочи, че ищецът обаче се бил лишил
доброволно и от това изгодно за него обстоятелство и напуснал без възражения,
без оплаквания и по взаимно съгласие. Твърди, че с този иск Б. имал за цел да
извлече изгодни правни последици от собственото си недобросъвестно поведение.
Независимо от горното, от представените, ведно с исковата
молба доказателства било видно, че трудово правоотношение между ищеца и
ответника съществувало от 03.02.2017 г. / датата посочена в трудовия договор /
до 09.03.2019 г., когато със Заповед № 1/09.03.2019 г. било прекратено „По
взаимно съгласие”. Адв. Н. посочва, че представената заповед за прекратяване на
трудово правоотношение е с издател друг работодател и става въпрос за друго
трудово правоотношение, което се доказвало от приложеното копие от трудова
книжка на ищеца. Т.е. за месец март 2019 г. би се дължало брутно трудово
възнаграждение за отработените 5 работни дни от 01.03.2019 г. до 08.03.2019 г.
включително, а именно 140.00 лв., а не 560.00 лв., колкото се претендирали от
ищеца, а за месеците 04, 05 и 06.2019 г. трудово възнаграждение не се дължи от
ответника, тъй като трудовото правоотношение било прекратено.
Конкретизира, че от друга страна трудовият договор с ищеца
бил започнал действието си на 03.02.2019 г. и възнаграждение се дължало само за
отработените дни от месеца, а не за целия месец, като така дължимото брутно
трудово възнаграждение за м.02.2017 г. би било в размер на 414.00 лв., а не
460.00лв., колкото претендирал ищеца.
Твърди също, че за м.01.2018 г. ищеца
ползвал 8 дни болничен и му бил изплатено обезщетение за това, поради което би
му се дължало брутно трудово възнаграждение за отработените дни от месеца, а
именно 373.21 лв., а не 510.00 лв., колкото претендирал ищеца.
Въз основа на гореизложеното посочва, че общата сума на
дължими брутни трудови възнаграждения би възлизала на 12257.21 лв., а не
14260.00 лв., колкото претендирал ищеца.
Относно иска за заплащане на законна лихва за забава за изплащането на претендираните
трудови възнаграждения, по смисъла на чл.86 от ЗЗД, счита същия за изцяло
неоснователен, поради акцесорния му характер по отношение на основният иск по
чл.128 от КТ.
Независимо от горното, ако иска за
неизплатени възнаграждения би бил частично основателен, то дължимите лихви за
забава за заплащане на трудовото възнаграждение на ищеца биха били както
следва:
-
За
м.02.2017 г. при нетно трудово възнаграждение в размер на 322.58 лв. лихва за
периода 01.03.2017 г. до 01.09.2019 г. - 82.10 лв.;
-
За
м.03.2017 г. при нетно трудово възнаграждение в размер на 358.42 лв. лихва за
периода 01.04.2017 г. до 01.09.2019 г. - 87.92 лв.;
-
За
м.04.2017 г. при нетно трудово възнаграждение в размер на 358.42 лв. лихва за
периода 01.05.2017 г. до 01.09.2019 г. - 84.93 лв.;
-
За
м.05.2017 г. при нетно трудово възнаграждение в размер на 358.42 лв. лихва за
периода 01.06.2017 г. до 01.09.2019 г. - 81.85 лв.;
-
За
м.06.2017 г. при нетно трудово възнаграждение в размер на 358.42 лв. лихва за
периода 01.07.2017 г. до 01.09.2019 г. - 78.87 лв.;
-
За
м.07.2017 г. при нетно трудово възнаграждение в размер на 358.42 лв. лихва за
периода 01.08.2017 г. до 01.09.2019 г. - 75.78 лв.;
-
За
м.08.2017 г. при нетно трудово възнаграждение в размер на 358.42 лв. лихва за
периода 01.09.2017 г. до 01.09.2019 г. - 72.90 лв.;
-
За
м.09.2017 г. при нетно трудово възнаграждение в размер на 358.42 лв. лихва за
периода 01.10.2017 г. до 01.09.2019 г. - 69.91 лв.;
-
За м.
10.2017 г. при нетно трудово възнаграждение в размер на 358.42 лв. лихва за
периода 01.11.2017 г. до 01.09.2019 г. - 66.82 лв.;
-
За
м.11.2017 г. при нетно трудово възнаграждение в размер на 358.42 лв. лихва за
периода 01.12.2017 г. до 01.09.2019 г. - 63.83 лв.;
-
За
м.12.2017 г. при нетно трудово възнаграждение в размер на 358.42 лв. лихва за
периода 01.01.2018 г. до 01.09.2019 г. - 60.74 лв.;
-
За
м.01.2018 г. при нетно трудово възнаграждение в размер на 295.96 лв. лихва за
периода 01.02.2018 г. до 01.09.2019 г. -47.53 лв.;
-
За
м.02.2018 г. при нетно трудово възнаграждение в размер на 395.75 лв. лихва за
периода 01.03.2018 г. до 01.09.2019 г. - 60.50 лв.;
-
За
м.03.2018 г. при нетно трудово възнаграждение в размер на 395.75 лв. лихва за
периода 01.04.2018 г. до 01.09.2019 г. - 57.09 лв.;
-
За
м.04.2018 г. при нетно трудово възнаграждение в размер на 395.75 лв. лихва за периода
01.05.2018 г. до 01.09.2019 г. - 53.79 лв.;
-
За
м.05.2018 г. при нетно трудово възнаграждение в размер на 395.75 лв. лихва за
периода 01.06.2018 г. до 01.09.2019 г. - 50.38 лв.;
-
За
м.06.2018 г. при нетно трудово възнаграждение в размер на 395.75 лв. лихва за
периода 01.07.2018 г. до 01.09.2019 г. - 47.08 лв.;
-
За
м.07.2018 г. при нетно трудово възнаграждение в размер на 395.75 лв. лихва за
периода 01.08.2018 г. до 01.09.2019 г. - 43.67 лв.;
-
За
м.08.2018 г. при нетно трудово възнаграждение в размер на 395.75 лв. лихва за
периода 01.09.2018 г. до 01.09.2019 г. - 40.26 лв.;
-
За
м.09.2018 г. при нетно трудово възнаграждение в размер на 395.75 лв. лихва за
периода 01.10.2018 г. до 01.09.2019 г. - 36.96 лв.;
-
За
м.10.2018 г. при нетно трудово възнаграждение в размер на 395.75 лв. лихва за
периода 01.11.2018 г. до 01.09.2019 г. - 33.55 лв.;
-
За
м.11.2018 г. при нетно трудово възнаграждение в размер на 395.75 лв. лихва за
периода 01.12.2018 г. до 01.09.2019 г. - 30.25 лв.;
-
За
м.12.2018 г. при нетно трудово възнаграждение в размер на 395.75 лв. лихва за
периода 01.01.2019 г. до 01.09.2019 г. - 26.84 лв.;
-
За
м.01.2019 г. при нетно трудово възнаграждение в размер на 434.55 лв. лихва за
периода 01.02.2019 г. до 01.09.2019 г. - 25.74 лв.;
-
За
м.02.2019 г. при нетно трудово възнаграждение в размер на 434.55 лв. лихва за
периода 01.03.2019 г. до 01.09.2019 г. - 22.30 лв.;
-
За
м.03.2019 г. при нетно трудово възнаграждение в размер на 140.00 лв. лихва за
периода 01.04.2019 г. до 01.09.2019 г. - 5.99 лв.
Общата сума на дължимата лихва за забава
за неизплатеното трудово възнаграждение би била в размер на 1407.58 лв.
Относно иска за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
процесуалния представител на ответника счита същият за основателен за 2017 г. и
2018 г., но неоснователен по размер за 2019 г. Претендира се сума в размер на
330.90 лв. при положение, че отработени през тази година били два месеца и пет
дни. Твърди, че за периода до прекратяване на трудовото правоотношение -
09.03.2019 г. се дължало обезщетение за неползван отпуск за 4 дни, а именно 113.34 лв., което било начислено и отразено и в заповедта
за прекратяване на трудовия договор.
Относно иска за заплащане
на мораторна лихва по смисъла на чл.86 от ЗЗД за неизплатените обезщетения за
неползван отпуск, също счита че е неоснователен, поради следните съображения:
Твърди, че задължението за обезщетение е парично и поради
договорния характер на отговорността на работодателя и липса на уредба в
Кодекса на труда относно началната дата, от която се дължи лихва върху
обезщетението, се прилагали общите правилата на ЗЗД, относно неизпълнение на
задълженията. При безсрочните задължения длъжникът изпадал в забава, след като
бъде поканен от кредитора. Според адв. Н. за вземането за обезщетение, в случая
по чл.224, ал.1 от КТ, макар да ставало изискуемо от деня на прекратяване на
трудовото правоотношение, с оглед неговия характер - парично и безсрочно в
рамките на една договорна отговорност, съгласно чл. 84, ал. 2
от ЗЗД била нужна покана от кредитора, а когато липсвала покана,
лихвата се дължала от деня, в който е предявен искът. Посочва, че в този смисъл
било Тълкувателно решение № 3/19.03.1996 г. по гр. д. № 3/95 г. на ОСГК на ВС. Тъй като в случая нямало писмена покана
преди искът за получаването на сумите, то те станали изискуеми с исковата молба
и мораторна лихва за времето преди това, не се дължало.
Ответната страна моли съдът при отхвърляне на исковете като
частично неоснователни за сумите над посочените от нея, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да й бъдат
присъдени съразмерно с отхвърлената част разноски във връзка с настоящото дело.
Не оспорва представените от ищеца доказателства, с
изключение на представената заповед за прекратяване на трудово правоотношение с
работодател „Бул транс 65”ЕООД, което нямало отношение към трудовото
правоотношение, което е предмет на спора.
Представя и моля съдът да приеме, като
доказателства по делото заверени копия от документи - Заповед № 1/09.03.2019 г.
за прекратяване на трудовия договор между „ЕВРО ТРАНС 88”ЕООД и Д.Х.Б.; Справка
за суми по ведомост на Д.Х.Б.; Справки по месеци за дължими лихви върху
неизплатени трудови възнаграждения.
С молбата представена в откритото
съдебно заседание на 11.12.2019 г. ищеца, чрез адв. Х.А. пояснява, че двете
дружества „ЕВРО ТРАНС 88”ЕООД и „Бул транс 65”ЕООД имат за собственик на
капитала и управител едно и също лице, така че без връчване на съответните
документи ищеца не би могъл да знае, че е преминал на работа в друго
предприятие. Посочва, че в частност представената с писмения отговор Заповед № 1/09.03.2019
г. за прекратяване на трудовото правоотношение с „ЕВРО ТРАНС 88”ЕООД не е била връчвана на ищеца до предявяване на иска, поради което
се налагал извода, че „ЕВРО
ТРАНС 88”ЕООД не бил надлежния ответник за времето след 08.03.2019 г.
Заявява, че не оспорва
представената Заповед № 1/09.03.2019 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение и моли да се приеме, като доказателство по делото и същевременно
моли да се изключи като такова, представената с исковата молба Заповед за
прекратяване на трудово правоотношение № 1/17.06.2019 г., издадена от „Бул
транс 65”ЕООД.
Ищецът декларира, че на основание чл.232 от ГПК, оттегля
предявените против „ЕВРО
ТРАНС 88”ЕООД с ЕИК ********* искове за неизплатено трудово възнаграждение /
посочени в петитума в т. I. Т.26 - за времето след 08.03.2019 г., в т.27 - за
месец април 2019 г., в т.28 - за месец май 2019 г., в т.29 - за месец юни 2019
г. /, като моли да се счита, че исковете за неплатено трудово възнаграждение са
предявени за времето до 09.03.2019 г., когато е прекратен трудовия договор
между страните.
Оттегля и иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за 2019 г. за времето след 08.03.2019 г., като моли същият да се счита предявен
за времето до 09.03.2019 г. вкл., когато бил прекратен трудовия договор между
страните.
На следващо място в молбата процесуалния представител на ищеца
оспорва изчисленията в писмения отговор и представената разпечатка за лихви,
тъй като било налице разминаване в главниците, посочени в писмения отговор и
главниците, подложени на изчисление в разпечатките за лихва, а също и поради
факта, че изчисленията били направени не до датата на предявяване на иска -
01.10.2019 г., а до 01.09.2019 г., което накърнявало правата на ищеца.
Оспорва и моли съда да не приема като доказателство, представената
от ответника справка за суми по ведомост, тъй като била издадена от страна по
делото, която се позовавала на записване в собствените си счетоводни книги, за
които било неясно дали са редовно водени / чл.182 от ГПК /. Отделно от това
самата справка била нередовна, тъй като годината 2018 била посочена два пъти.
Възразява против изложеното в писмения отговор относно датата, от
която се дължат лихви върху неизплатени обезщетения като счита, че цитираното TP № 3/19.03.1996 г. по гр.д. № 3/1995 г. на ОСГК на ВС не е
неотносимо, поради изричната разпоредба на чл.228, ал.3 от КТ, в сила от
22.12.2017 г., според която „Обезщетенията
по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се
изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е
договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи
обезщетението заедно със законната лихва.”Т.е. - ако трудовият
договор бил прекратен, считано от 09.03.2019 г., то лихвата върху обезщетенията
за неползван отпуск била дължима считано от 01.05.2019 г.
Във връзка с доказване на твърденията моли съдът да назначи
съдебно-счетоводна експертиза, с предложени от ищцовата страна въпроси, като
посочва, че след представяне на заключението на вещото лице по нея възнамерява
да направи съответното измененние на иска.
Съдът е назначил за вещо лице С.К.С. по съдебно-счетоводна експертиза
с цел изясняване на спора, заключението по която е депозирано на 06.01.2020 г.
С нарочна молба ищцовата страна е посочила, че е възприела изцяло
заключението на вещото лице, относно размера на дължимите суми и моли съдът да
допусне изменение на иска, съгласно чл.214 от ГПК, както следва: Цена на
изменения иск – 12643.31 лв., в т.ч. главница 11075.32 лв. и лихва за забава
1567.99 лв.
Моли съдът да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми:
Неизплатено
трудово възнаграждение за периода време от 03.02.2017 г. до 08.03.2019 г. – 9698.00 лв., заедно 1509.07 лв. законна лихва за забава за
тези трудови възнаграждения от датата на падежа на всяко едно от тях до датата
на завеждане на исковата молба в съда, конкретизирани както следва:
1. За месец февруари
2017 г. – 322.58 лв., заедно със 84.68 лв. лихва за забава върху тази главница,
считано от 01.03.2017 г. до датата на подаване на исковата молба;
2. За месец март 2017 г.
– 358.42 лв., заедно с 91.01 лв. лихва за забава върху тази главница, считано
от 01.04.2017 г. до датата на подаване на исковата молба;
3. За месец април 2017
г. – 358.42 лв., заедно с 88.02 лв. лихва за забава върху тази главница,
считано от 01.05.2017 г. до датата на подаване на исковата молба;
4. За месец май 2017 г.
– 358.42 лв., заедно с 84.93 лв. лихва за забава върху тази главница, считано
от 01.06.2017г до датата на подаване на исковата молба;
5. За месец юни 2017 г.
– 358.42 лв., заедно с 81.95 лв. лихва за забава върху тази главница, считано
от 01.07.2017 г. до датата на подаване на исковата молба;
6. За месец юли 2017 г.
– 358.42 лв., заедно със 78.86 лв. лихва за забава върху тази главница, считано
от 01.08.2017 г. до датата на подаване на исковата молба;
7. За месец август 2017
г. – 358.42 лв., заедно със 75.77лв лихва за забава върху тази главница,
считано от 01.09.2017 г. до датата на подаване на исковата молба;
8. За месец септември
2017 г. - 358.42 лв., заедно със 72.78 лв. лихва за забава върху тази главница,
считано от 01.10.2017 г. до датата на подаване на исковата молба;
9.
За месец октомври 2017 г. – 358.42 лв., заедно с 69.70 лв. лихва
за забава върху тази главница, считано от 01.11.2017 г. до датата на подаване
на исковата молба;
10. За месец ноември 2017
г. – 358.42 лв., заедно с 66.71 лв. лихва за забава върху тази главница,
считано от 01.12.2017 г. до датата на подаване на исковата молба;
11. За месец декември
2017 г. – 358.42 лв., заедно с 63.62 лв. лихва за забава върху тази главница,
считано от 01.01.2018 г. до датата на подаване на исковата молба;
12. За месец януари 2018
г. – 398.11 лв., заедно с 67.24 лв. лихва за забава върху тази главница,
считано от 01.02.2018 г. до датата на подаване на исковата молба;
13. За месец февруари
2018 г. – 398.11 лв, заедно с 64.15 лв. лихва за забава върху тази главница,
считано от 01.03.2018 г. до датата на подаване на исковата молба;
14. За месец март 2018 г.
– 400.49 лв., заедно с 61.08 лв. лихва за забава върху тази главница, считано
от 01.04.2018 г. до датата на подаване на исковата молба;
15. За месец април 2018
г. – 400.49 лв., заедно с 57.74 лв. лихва за забава върху тази главница,
считано от 01.05.2018 г. до датата на подаване на исковата молба;
16. За месец май 2018 г.
- 400.49 лв., заедно с 54.29 лв. лихва за забава върху тази главница, считано
от 01.06.2018 г. до датата на подаване на исковата молба;
17. За месец юни 2018 г.
- 400.49 лв., заедно с 50.96 лв. лихва за забава върху тази главница, считано
от 01.07.2018 г. до датата на подаване на исковата молба;
18. За месец юли 2018 г.
- 400.49 лв., заедно с 47.51 лв. лихва за забава върху тази главница, считано
от 01.08.2018 г. до датата на подаване на исковата молба;
19. За месец август 2018
г. – 400.49 лв. заедно с 44.06 лв. лихва за забава върху тази главница, считано
от 01.09.2018 г. до датата на подаване на исковата молба;
20. За месец септември
2018 г. – 400.49 лв., заедно с 40.72 лв. лихва за забава върху тази главница,
считано от 01.10.2018 г. до датата на подаване на исковата молба:
21. За месец октомври
2018 г. – 400.49 лв., заедно с 37.27 лв. лихва за забава върху тази главница,
считано от 01.11.2018 г. до датата на подаване на исковата молба;
22. За месец ноември 2018
г. – 400.49 лв., заедно с 33.93 лв. лихва за забава върху тази главница,
считано от 01.12.2018 г. до датата на подаване на исковата молба;
23. За месец декември
2018 г. – 400.49 лв., заедно с 30.48 лв. лихва за забава върху тази главница,
считано от 01.01.2019 г. до датата на подаване на исковата молба;
24. За месец януари 2019
г. – 439.76 лв. заедно с 29.69 лв. лихва за забава върху тази главница, считано
от 01.02.2019 г. до датата на подаване на исковата молба;
25. За месец февруари
2019 г. – 439.76 лв., заедно с 26.27 лв. лихва за забава върху тази главница,
считано от 01.03.2019 г. до датата на подаване на исковата молба;
26. За месец март 2019 г.
- 110.58 лв., заедно с 5.65 лв. лихва за забава върху тази главница, считано от
01.04.2019 г. до датата на подаване на исковата молба.
Ищцовата страна моли съдът да осъди ответника да й заплати сумата 1377.32 лв., представляваща неплатено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., заедно с 58.92 лв. законна лихва за забава върху тази главница за времето от
01.05.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда, конкретизирани
по години: За 2017 г. – 612.14 лв., заедно с 26.19 лв. лихва за забава върху
тази главница, считано от 01.05.2019 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда; За 2018 г. – 663.16 лв., заедно с 28.37 лв. лихва за забава върху тази
главница, считано от 01.05.2019 г. до датата на подаване на исковата молба в
съда; За 2019 г. – 102.02 лв., заедно с 4.36 лв. лихва за забава върху тази
главница, считано от 01.05.2019 г. до датата на подаване на исковата молба в
съда.
Моли съдът да осъди ответника да заплати законната лихва върху
главницата 9698.00 лв. от деня на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното заплащане на това задължение, както и законната лихва върху
главницата 1377.32 лв. от деня на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на това задължение.
В откритото съдебно заседание вещото лице в разпита си посочва, че
има разминаване за месец януари 2018 г., относно неотразени във ведомостта
болнични. Във връзка с това му бе дадена допълнителна задача.
С молба, представена в съдебно заседание ищеца на основание чл.214
от ГПК прави изменение на иска, като цената му е вече – 12518.51 лв., от които главница
общо:10968.55 лв. и Лихви за забава – 1549.96 лв, като разликата произтича от
неотразените болнични и е съответно:
12. За месец януари 2018 г. – 398.11 лв., заедно с 67.24 лв. лихва
за забава върху тази главница, считано от 01.02.2018 г. до датата на подаване
на исковата молба;
13. За месец февруари 2018 г. – 398.11 лв, заедно с 64.15 лв.
лихва за забава върху тази главница, считано от 01.03.2018 г. до датата на
подаване на исковата молба;
В същото съдебно заседание съдът е уважил
молбата на адв. Н. ищеца да отговори на въпроса – През целия период на трудовия
договор получавал ли е някакви суми от ответника, какъв е размера на тези суми,
и на какво основание ги е получавал, като задължи ищеца на основание чл.176 от ГПК да отговори на поставените въпроси лично в съдебно заседание или в писмен
вид.
В откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е
представил обяснение от ищеца в писмен вид.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съдът е приел писмените доказателства по делото: Копие от трудова книжка, Копие от трудов договор № Н17/ 02.02.2017 г.,
Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 1/09.03.2019 г.,
адвокатско пълномощно, Разпечатка от ТРРЮЛНЦ, Справка за суми по ведомост на Д.Х.Б.
и справка по месеци за дължими лихви, Искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице № П-02002019168189-040-001 / 08.10.2019 г.
от НАП-ТД-Бургас, Отговор на искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице № П-02002019168189-040-001 / 08.10.2019 г.,
Болничен лист № Е20176487760, Справка за приети и върнати документи, представени
с придружително писмо вх.№ Р14-19-000-00-**********/18-1-2018 г. в ТП на НОИ
или по електронен път.
Видно от доказателствата, страните по делото сключили
трудов договор № 17 от 02.02.2017 г. за срок от 6 месеца. Ищецът Д.Х.Б., с ЕГН **********
е назначен в ответното дружество „ЕВРО ТРАНС”ЕООД, с ЕИК ********* на длъжност
шофьор на товарен автомобил международни превози на пълно работно време – 8
часа с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 460.00 лева. Работел
в ответното дружество от 02.02.2017 г. до 08.03.2019 г. От 09.03.2019 г. със Заповед № 1, страните са прекратили трудовия договор на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. От същата дата
ищеца е назначен в друго търговско дружество „Бул транс 65”ЕООД, с което впоследствие на 17.06.2019 г. със Заповед №
1 са прекратени трудовите им правоотношения, видно от копие на
трудовата книжка на ищеца. Второто дружество било собственост както ответното,
на едно и също лице.
Видно от Справка
за суми по ведомост за срока на съществуване на ТПО между
страните, на ищеца му е начислявано трудовото възнаграждение за съответния
месец, като ведомостите не съдържат подписите на ищеца.
Във връзка с механизма на изплащане на
заплатите в ответното дружество ищеца посочва, че съгласно сключения трудов договор
е следвало трудовото възнаграждение да му бъде изплащано еднократно след
изтичане на отработения месец, което обаче не се случило за дълъг период от
време, въпреки обещанията на работодателя. Сочи, също че ответника му дължи
обезщетения за неползван по причина на работодателя платен годишен отпуск за
2017 г., 2018 г. и 2019 г.
В писмения си отговор ответната страна
оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер. Твърди, че
като страна по трудовия договор ищеца се възползвал недобросъвестно от
доверието на ответника и небрежността на счетоводството му. Счита за частично
основателен предявения иск за заплащане
на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Във връзка с твърденията на страните бе
назначена съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава. Вещото лице С.К.С.,
в чиято компетентност и безпристрастност съда не се съмнява, даде следното
заключение по поставените задачи, което се прие от страните и съда:
1. Какво е било дължимото на ищеца трудово
възнаграждение за целия период от действие на трудовия договор - от 03.02.2017 г. до 08.03.2019 г. вкл. - за всеки месец
поотделно? Какъв е общият му размер?
1. Дължимото на ищеца Б. трудово
възнаграждение за процесния период - 03.02.2017 г. - 08.03.2019 г. и следуемата
се законова лихва забава от датата на възникване на задължението до датата на
подаване на исковата молба в PC Нова Загора -
01.10.2019 г. е както следва:
За
2017 г.:
-
Брутно трудово възнаграждение – 5014.00 лв.
-
Нетно трудово възнаграждение – 3906.78 лв.
-
Законна лихва за забава – 858.03 лв.
За
2018 г.:
-
Брутно трудово възнаграждение – 3187.32 лв.
-
Нетно трудово възнаграждение – 4801.12 лв.
-
Законна лихва за забава – 589.43 лв.
За
2019 г.:
-
Брутно трудово възнаграждение – 1275.94 лв.
-
Нетно трудово възнаграждение – 990.10 лв.
-
Законна лихва за забава – 61.61 лв.
ОБЩО
ЗА ПРОЦЕСНИЯ ПЕРИОД:
-
Брутно трудово възнаграждение – 12477.26 лв.
-
Нетно трудово възнаграждение – 9698.00 лв.
-
Законна лихва за забава – 1509.07 лв.
2. Изплащано ли е трудовото възнаграждение на Ищеца и по какъв начин - по ведомости, разписки или нареждане за банкови преводи по сметка на Ищеца?
2. При
извърщената от вещото
лице проверка в счетоводството
на ответника - „ЕВРО ТРАНС”ЕООД – гр. Нова
Загора не му били
представени подписани от ищеца Б. ведомости за
заплати, разходни касови ордери, преводни платежни нареждания или други
разходно оправдателни документи за получени от него трудови възнаграждения или
лихва за забава за процесния период.
3.
Каква
е лихвата за забава за всяко отделно неизплатено трудово възнаграждение от
деня, в който е дължимо до датата на подаване на исковата молба в съда -
01.10.2019 г.? Какъв е общия размер на така определената лихва за
забава?
3. Ответникът по делото - „ЕВРО ТРАНС”ЕООД дължи на ищеца по делото Б. обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за процесния период - 03.02.2017 г. - 08.03.2019 г.и
следуемата се законна лихва за забава от датата на възникване на задължението
до датата на подаване на исковата молба в Районен съд – Нова Загора –
01.10.2019 г. както следва:
За
2017 г.:
-
За 24 дни – Брутна сума – 680.16 лв.
-
Нетна сума – 612.14 лв.
-
Лихва за забава – 26.19 лв.
За
2018 г.:
-
За 26 дни – Брутна сума – 736.84 лв.
-
Нетна сума – 663.16 лв.
-
Лихва за забава – 28.37 лв.
За
2019 г.:
-
За 4 дни – Брутна сума – 113.36 лв.
-
Нетна сума – 102.02 лв.
-
Лихва за забава – 4.36 лв.
ОБЩО
ЗА ПРОЦЕСНИЯ ПЕРИОД:
-
За 54 дни – Брутна сума – 1530.36 лв.
-
Нетна сума – 1377.32 лв.
-
Лихва за забава – 58.92 лв.
4. Ползвал ли е ищецът годишен
отпуск, а ако не е - какви са размерите на дължимите му обезщетения за
неизползван платен годишен отпуск за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.
?
4.
При извършената от проверка в
счетоводството на тветника „ЕВРО ТРАНС”ЕООД на вещото лице не му били предоставени подписани от ищеца
Б. ведомости, разходни касови ордери, преводни платежни нареждания и други
разходно оправдателни документи за изплатени обезщетения за неползван от него
платен годишен отпуск и лихвите по него.
1.Да се провери каква сума е получил Б. по болничен лист № Е20176487760 за временна нетрудоспособност за периода от 08.01.2018 г. до 17.01.2018 г.
1. Във връзка с допълнително представения по
делото болничен лист на Б. заключението по
първоначално изготвената от мен съдебно-счетоводна експертиза следва да се
направят следните промени:
-Брутното трудово втзнаграждение / БТВ / на Б. за м.януари 2018 г. следва
да се намали с 137.61 лв. Става – 375.45 лв. Нетното трудово възнаграждение /
НТВ / за м.януари 2018 г. да се намали с 106.77 лв. Става – 291.34 лв. Лихвата
за забава за м.януари 2018 г. да се намали с 18.03 лв. Става – 49.21 лв.
- Общият размер на БТВ за 2018 г. става – 6049.71 лв.
- Общият размер на НТВ за 2018 г. става – 4694.35 лв.
- Общият размер на лихвата за забава – 571.40 лв.
- Общият размер на БТВ за целия процесен период – 12339.65 лв.
- Общият размер на НТВ за целия процесен период – 9591.23 лв.
- Общият размер на законната лихва за забава – 1491.04 лв.
Забележка: Горните промени са в резултат на намаляване на отработените дни
от Б. за месец януари 2018 г. от 22 бр. на 14 бр., а оттам и намаляване размера
на БТВ, НТВ и законната лихва за забава,
както и от прибавяне на заплащането на първите три дни от болничните.
2. Вещото лице заявява,че не може да изчисли сумата, която следва да се изплати
на Б. за 5 дни болнични месец януари 2018 г., която следва да се изплати от
НОИ, тъй като не разполага с необходимата информация – БТВ на Б. за 2016 г. и
м.януари 2017 г.
От така приетото за установено съдът прави
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С предявения иск се претендира от ищеца заплащане на дължимо трудово
възнаграждение, което не му е изплатено от
работодателя, за периода, през който е работил при него от 03.02.2017 г.
до 08.03.2019 г. Претендира се от ищеца и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 54 работни дни за времето на действие на трудовото
правоотношение / трудовия договор / между страните. Затова съдът е приел, че
са предявени два иска – с правно основание чл.128 от КТ и с правно основание
чл.224 от КТ.
По първия иск.
Съгласно чл.128 от КТ работодателят е
длъжен в установените срокове:
1.
Да
начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения от тях труд
2.
Да
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа
3.
Да
издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за
заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения.
Съгласно чл.270, ал.2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща
авансово или окончателно всеки месец на два пъти, ако не е уговорено друго.
Чл.270, ал.3
от КТ гласи, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или
служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или
служителя – на негови близки. По писмено искане на работника или служителя
трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочена от него банка.
Следва да се спомене и да се има предвид,
че в т.4 от сключения между страните трудов
договор, цитиран по-горе е записано, че за неуредените в настоящия трудов
договор условия се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда.
Следователно както КТ, така и самия договор
между страните, ги задължават да изпълняват и спазват нормите на трудовото
законодателство, които в частта за заплащане на труда, положен от работниците и
служители, имат императивен характер, за да се гарантира техния и на техните
семейства жизнен стандарт и за да се стимулира качеството на изпълнението на
техните служебни задължения.
С трудовия договор се уговаря, освен всичко друго и размера на трудовото
възнаграждение. В конкретния случай първоначално със сключването на
договора е уговорено основно
месечно трудово възнаграждение от 460
лева, а от 01.01.2018 г. е уговорено основно
трудово месечно възнаграждение от 510 лева и съответно от 01.01.2019 г. основно трудово месечно възнаграждение от 560 лева.
Съдът счита, че събраните писмени доказателства сочат, че на ищеца не са му били
изплатени дължимите трудови възнаграждения за целия период на договора. Следва
да се отбележи на първо място, че не се спори между страните, че ищеца през периода на договора е изпълнявал точно и в
пълен размер служебните си задължения с изключение на период от време, когато е
бил в болнични, но явно този период е относително малка част от
процесния период. Така, че
следва да се приеме, че от страна на ищеца е налице точно изпълнение на договорните задължения,
които е осъществявал, като шофьор на товарен автомобил международни превози на пълно
работно време – 8 часа.
Изхождайки от горепосочените законови норми
съдът счита, че в тежест на ответната страна е да докаже, че е изплатила
дължимото на ищеца трудово възнаграждение. Същата страна се
позова на Справка за
суми по ведомост, датирана 07.11.2019 г. на разпечатката на която се основава твърдението му, че е изплатил
на ищеца дължимото му
трудово възнаграждение. Съдът не приема това за годно и достатъчно
доказателство, тъй като то не отговаря
на изискванията на чл.180 от ГПК. Разпечатката
на ведомостта не
представлява убедително писмено доказателство. Липсват и каквито и да е подписи, доказващи
получаването на процесните суми от ищеца.
По делото бе назначено вещо лице, което
изготви съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение се прие от съда и от страните.
С оглед задълженията си на работодател
ответното дружеството е изпълнявало задълженията си да съставя справки за суми по ведомости, но същите не съдържат подписа на ищеца.
Съдебно-счетоводната експертиза сочи категорично, че на вещото лице не са му били представени доказателства за
заплащане на трудовите възнаграждения на ищеца, а именно, че в представените от ответното дружество ведомости за
заплати за процесния период / заверени от ответника / е видно, че в графите за
подпис срещу „сума за получаване” няма положени подписи за „поличил сумата”.
Вещото лице посочва също, че в
отговор на представеното от него искане не са му представени разходни касови
ордери, преводни платежни нареждания или други разходно оправдателни документи,
от които да е видно, че има изплатени суми от полагащото се трудово
възнаграждение на ищеца за процесния период.
Всички доказателства събрани по делото кореспондират помежду си и сочат в една
посока, и от тях се извежда единствения възможен извод, че ответното дружество
не е заплатило на ищеца дължимото му трудово възнаграждение за целия период на договора.
Следователно предявения иск е доказан по основание.В този смисъл е и решение на СлОС
по въззивно гражданско дело № 468/2017г.по описа на същия съд.
Искът е
доказан по размер. Установи се от заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, че ответното дружество е заплатило дължимите от ищеца осигуровки и данъци за целия процесен период. Следователно на ищеца се дължи само чистата сума от трудовото му възнаграждение. Тя е в размер на 9591.23 лева. За тази сума ответника следва да се осъди да му я заплати.
Следва да се уважи и иска по чл.86 от ЗЗД за присъждане на
мораторна лихва за забава. Определена е в размер на 1491.04 лева в ССЕ,който размер се приема и от съда.Същото важи и за
законната лихва,която се претендира върху главницата.
По предявения иск по чл.224, ал.1 от КТ.
Горните съждения,
относно заплащане на дължимото трудово възнаграждение в пълна степен са важащи
и относими и по отношение на
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. По този иск е налице частичното му признание от ответната страна. Затова съдът намира и този иск за доказан
по основание.
Съгласно заключението на вещото лице следва да се плати обезщетение за неползван
платен годишен отпуск общо за процесния период за 54 дни.
Претендира се обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 1377.32 лева. В експертизата е посочена нетна сума от 1377.32 лева. Следва ответника да се осъди да заплати на ищеца сумата от 1377.32
лева, която е чистата за получаване сума и до който размер да се уважи този иск.
Следователно, същия е основателен.
На основание чл.86 от ЗЗД и акцесорността
на иска следва да се присъди и мораторна лихва за забава върху иска в размер на
58.92 лева,
съобразно експертното заключение.Следва да се уважи искането и за присъждане на законната
лихва върху тази главница то посочената дата.
Ищцовата
страна претендира разноски. Съобразно разпоредбите на чл.78 от ГПК следва да се присъдят такива. От
претендираната като цяло сума-първоначално предявения иск от
17791.77 лева съдът уважава исковете в общ размер на 12518.51 лева,/въпреки наппавеното изменение на
същите/, което е 70,36 % от първоначалните искови
суми. Или ищецът е направил разноски в размер на 830.00 лева,като следва да се осъди
ответника да му заплати 70,36 % от тях, или 584.00 лева. Ответното
дружество не е претендирало разноски, поради което не следва да му се
присъждат такива.
Следва ответното дружество да се осъди да
заплати държавна такса от 4% върху предявените два иска по чл.128 от КТ и чл.224 от КТ в размер
съответно 461.28лева и 57.45лева и по 50лева за двата акцесорни иска по чл.86
от ЗЗД.Така общата държавна такса е в
размер на 618.73лева
Водим от горното съдът,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЕВРО ТРАНС”ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Нова Загора, ул.„Петър Бакалов” № 15, ет.2 ап.4,
представлявано от управителя С.Д.К., ДА заплати НА Д.Х.Б., с ЕГН ********** ***, СУМАТА в общ размер на 11532.27 лв. / единадесет хиляди петстотин тридесет
и два лева и двадесет
и седем стотинки /,
представляваща главница
за нетно трудово
възнаграждение в
размер на 9591.23 лв. / девет хиляди петстотин деветдесет и един лева и двадесет
и три стотинки / и мораторна
лихва в размер на 1491.04 лв. / хиляда четиристотин деветдесет
и един лева и четири стотинки /, ведно със законна лихва върху главницата, считано
от 01.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ЕВРО ТРАНС”ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Нова Загора, ул.„Петър Бакалов” № 15, ет.2 ап.4,
представлявано от управителя С.Д.К., ДА заплати на Д.Х.Б., с ЕГН ********** ***, СУМАТА в общ размер
на 1436.24 лв. / хиляда четиристотин тридесет и шест лева и двадесет
и четири стотинки /, представляваща главница за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 1377.32 лв. / хиляда
триста седемдесет и седем лева и тридесет и две стотинки / и мораторна
лихва за забава върху главницата в размер на 58.92 лв. / петдесет и осем
лева и деветдесет и две
стотинки /, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 01.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ЕВРО ТРАНС”ЕООД, с ЕИК
********* ДА заплати на Д.Х.Б., с ЕГН ********** РАЗНОСКИ
по делото в размер на 584.00 лв. / петстотин осемдесет и четири
лева /.
ОСЪЖДА „ЕВРО ТРАНС”ЕООД, с ЕИК
********* ДА заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд – Нова
Загора ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на 618.73 лв. / шестстотин и осемнадесет лева и седемдесет и три стотинки /.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд -
Сливен в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л: