Мотиви по Присъда № 2 от 06.02.2020 г. по НОХД № 153/2019 г. по описа на Военен съд – Пловдив.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства приема за установено следното:
Подсъдимият *** П.Н.М.
е постъпил на служба в БА на 12.02.2001 г. Към момента служи във в.ф. *** – ***,
като заемал длъжността „***”.
По време на службата
си умеел да работи в екип. Изпълнявал служебните си задължения в пълен обем.
Награждаван бил два
пъти с „***”, веднъж с „***”.
НЕ е ОСЪЖДАН.
ПО
ВРЕМЕ НА СЛУЖБАТА СИ ПОДСЪДИМИЯТ ИЗВЪРШИЛ СЛЕДНОТО:
В началото на 2017 г. подсъдимият
*** М., заживял под наем на адрес ***. Когато наел квартирата, собственикът на
жилището и наемодател на подсъдимия *** М.
– св. С. В. Г., отказала да го регистрира в *** на този адрес. За да се
картотекира на подсъдимия *** М. му
трябвало да представи пред командира и жилищната комисия на военното
формирование удостоверение за настоящ адрес, за който имал сключен договор за
наем с наемодателката. Тъй като наемодателката отказвала да му съдейства за
регистрация, защото се притеснила,
когато подс. М. й предложил да доведе нотариус, за да се извърши заверката пред
нотариус и подсъдимият не можел да получи заверката и съответно не можел да
получи удостоверение за настоящ адрес, той решил да се регистрира на друг адрес
в същата община, и след като получи документа от там, да преправи съдържанието
му, като промени улицата, от тази на която е регистриран в общината на тази в
която живее под наем – ул. „***.
За целта се обадил на негов
приятел – св. Н. М., който имал собствен имот на адрес гр. ***, ул. „***., с
молба за регистрация на този адрес. Подсъдимият *** М., заедно със св. Н. М.,
отишли в ***, район *** и след представяне на изискуемите документи подсъдимият
*** М. бил регистриран на настоящ в гр. ***, ул. „***. от служителката в
общината – св. С. Н Я.. От ***, район *** му било издадено удостоверение за
настоящ адрес с изх. № 1600-6581/15.02.2017 г. След като получил
удостоверението за настоящ адрес, подсъдимият *** М. снимал същото с мобилния
си телефон и с кабел прехвърлил снимката от телефона на личния си преносим
компютър марка ***.
В края на месец февруари 2017 г.
в гр. **, подсъдимият *** М., след като качил снимката на това удостоверение за
настоящ адрес на компютъра, използвал програма от компютъра за редакция -
„фотошоп“, с която променил регистрационните данни в удостоверение за настоящ
адрес с изх. №1600-6581/15.02.2017 г., като изтрил адреса в удостоверението ул.
„***. и написал със същия шрифт нов адрес – ул. „***. Всички други
регистрационни данни останали същите. След като преправил по този начин
удостоверение за настоящ адрес с изх. №1600-6581/15.02.2017, подсъдимият *** М.
качил този файл от компютъра на преносима памет и разпечатал няколкократно
преправеното вече удостоверение за настоящ адрес с изх. №1600-6581/15.02.2017 г., на печатащо устройство, принтер/ксерокс с
една и съща черна тонер касета/. Така преправеното удостоверение за настоящ адрес,
подсъдимият *** М. приложил на четири пъти към заявленията-декларации за пълно
картотекиране (приложение № 1 към чл. 7, ал. 2, т. 1) на дати 03.03.2017 г.,
06.03.2017 г., 12.09.2017 г., 07.09.2018 г., които подал до жилищната комисия и
командира на в.ф. *** – Пловдив.
В хода на разследването била
назначена техническа експертиза за изследване на документи, която установила,
че четирите броя удостоверения за настоящ адрес с изх. № 1600-6581 от
15.02.2017 г., приложени съответно към заявления-декларации от дати 03.03.2017 г.,
06.03.2017 г., 12.09.2017 г. и 07.09.2018 г. са идентични помежду им по
съдържание на текстовете, реквизитите, печата и тяхното взаимно положение,
изготвени са с компютърна програма, на един файл и са отпечатани на едно и също
печатащо устройство – един лазерен принтер/ксерокс с черна тонер касета. Също
се установило, че четирите броя удостоверения за настоящ адрес са сканирани,
обработени, изготвени на компютърна програма – с един първообраз и отпечатани
на едно печатащо устройство, един принтер/ксерокс, с една и съща черна тонер
касета, от оригинала на удостоверение за настоящ адрес с изх. №1600-6581 от
15.02.2017 г., представен от *** М., в намален мащаб 1:0,95 и с променено
съдържание на допълнителните печатни текстове на ред 16, а именно от ул. „. в
оригинала на удостоверението на ул. „*** в четирите броя копия на удостоверения
за настоящ адрес.
По този начин подсъдимият *** М.,
в края на месец февруари 2017 г., в гр. ***, преправил съдържанието на
официален документ, удостоверяващ регистрационни данни – удостоверение за
настоящ адрес с изходящ № 1600-6581/15.02.2017 г., на ***, район ***, като
променил настоящия адрес от ул. „***, с цел да бъде използван пред командването
и жилищната комисия на в.ф. *** – ***.
Разпитан в качеството на подсъдим
*** М. се признава за виновен, осъзнава вината си и съжалява за стореното, дава
подробни обяснения като изразява съжаление за стореното, но не виждал друг
начин за регистрация. Желае да продължи да служи в редовете на БА.
Горната фактическа обстановка се
потвърждава по безспорен и категоричен начин от всички събрани в хода на
разследването писмени, гласни и веществени доказателства, които бяха приобщени
по съответния процесуален ред.
Горното, извършено
от подсъдимия, попада в хипотезата на чл. 93, т. 9 НК – „маловажен случай” с
оглед липсата на вредни последици, както и с оглед на смекчаващите
обстоятелства – чистото му съдебно минало към момента на извършване на
деянието, направените самопризнания, с които е съдействал за разкриване на
обективната истина, добрите характеристични данни, критичното отношение към
извършеното, мотивите, поради които е извършил деянието. В съответствие с
константната практика на ВКС, изразена в ТР №3/15.02.1971 г. по н.д. № 32/70г.
на ОСНК, в което изрично е подчертано, че извършването на отделните деяния
включени в продължаваното престъпление не следва да се оценяват като проява на
упоритост за неговото извършване. Наличните характеристични данни за
подсъдимия, които са изцяло положителни –отсъствието на предишни осъждания,
професионалното му развитие като военнослужещ, за което е бил поощряван,
осъзнатата противоправност и укоримост на извършеното деяние, нееднократно
изказаното съжаление и критично отношение, както и обстоятелството, че
понастоящем продължава службата си като военнослужещ, разкриват една значително по-ниска от
типичните случаи на документни престъпения степен на обществена опасност,
предопределяща маловажността на случая на извършеното престъпление. В този
смисъл са Решение № 481/07.12.2010 г. на ВКС по н.д. № 341/2009 г., І н.о. НК и
Решение № 8/02.12.2013 г. по въззивно анд № 8/2013 г. по описа на
Военно-апелативен съд гр. София. Деянието в конкретния случай е с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от този вид.
ПРИЧИНИ:
Ниско правно съзнание.
МОТИВИ:
Користни.
С обвинителния
акт подсъдимият *** М.
осъществил състав на престъпление по чл. 308, ал. 2, предл. последно, вр. ал.
1, алт. 2 от НК. Съдът след като съобрази горните фактически обстоятелства,
както и становищата на страните, намира че извършеното престъпление от
подсъдимия се обхваща от хипотезата на чл. 308,
ал. 4, т. 2, във вр. ал. 2 предл. последно, във вр. ал. 1, алт. 2 от НК, като
подсъдимият ще следва да бъде признат за невинен и опразван по обвинението му
посочено в обвинителния акт.
Съдът
като взе предвид, че подсъдимия е пълнолетно лице, че е извършил умишлено
престъпление, което се наказва с лишаване от свобода до две години, както и
обстоятелствата, че не е бил осъждан за престъпление от общ характер и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV на Глава VІІІ от
НК и, че причинените имуществени вреди са били възстановени и не са налице
законовите забрани, предвидени в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 НК, поради
което намира че в случая следва да се
приложи чл. 78а от НК.
Подсъдимият
следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи
административно наказание глоба, която съдът съобрази с: чистото му съдебно минало, обстоятелството,
че продължава да служи на кадрова военна
служба, добрите характеристични данни за същия като военнослужещ, направените
самопризнания, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина,
критичното отношение към извършеното, както и
имущественото му състояние. В конкретния случай съдът намира, че на
подсъдимия следва да бъде наложено административно наказание глоба при
значителен превес на смекчаващите обстоятелства в размер на 1 000.00 (хиляда)
лева.
По
отношение на приложеното по делото веществено доказателство: 1 (един) брой
преносим компютър марка ***, черен на цвят, на основание чл. 53, ал. 1, б. А от НК следва се ОТНЕМЕ в полза на държавата.
На основание
чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати направените
по делото разноски в размер на 160.00 лева за техническа експертиза, изготвена
в хода на досъдебното производство по сметка на РС „Военна полиция“ – ***.
Водим
от гореизложеното, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, съдът постанови
присъдата си.
11.02.2020 г., ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Гр.Пловдив