Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 82/19.4.2019г. гр.Ямбол
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ЯМБОЛ,Втори
административен състав
НА шестнадесети април 2019 год.
В открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ПЕТКОВА
Секретар Ст.Гюмлиева
като разгледа докладваното от съдия
Д.Петкова
адм. дело № 263 по описа на 2018 г.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на
чл.145 и сл АПК във вр. с чл.62 ал.2 АПК.
Образувано е по жалба от Н.Г.Ч. и Г.С.Ч. ***
срещу Заповед №ОД/02-00607/3.10.2018 год. та Гл.архитект на Община Ямбол.В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед
поради противоречието й с материалния закон.Твърди се, че по делото по никакъв
начин не е установено несъответствие между действителната воля на
административния орган и изразеното в административния акт.Иска се отмяна на
заповедта и присъждане на съдебни разноски.
В с.з жалбата се поддържа изцяло.
Ответната страна-Гл.архитект на Община
Ямбол оспорва изцяло основателността на жалбата.Както в представен по делото
писмен отговор, така и чрез процесуалният си представител в с.з. поддържа че
при първоначалното издаване на виза е допусната техническа грешка тъй като
административния орган се е ограничил само до приложението на чл.183 ал.1 и
ал.2 ЗУТ,вместо да изследва възможността и на ал.4 от същата разпоредба. Иска
се жалбата да бъде отхвърлена и на
административния орган да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованите страни Вл.В.,Ю.В. и П.В. чрез процесуалният си представител адв.Х. оспорват допустимостта на жалбата, като сочат че
жалбоподателите не попадат в кръга на заинтересованите лица по смисъла на
чл.131 ал.2 ЗУТ поради което и нямат правен интерес.На второ място оспорват и
основателността на жалбата.Претендират за съдебни разноски.
Заинтересованите страни Т.Г. и Ев.П. чрез процесуалният си представител адв.К. оспорват основателността на жалбата.Сочат,че от
изложеното в мотивите на оспорения административен акт не става ясно за
допусната техническа грешка. Напротив
изложените мотиви касаят същността на възникналия спор между страните. Претендират
съдебни разноски.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
По
молба на заинтересованата страна В.П.В.,*** е издал на 19.09.2018 год.
Скица-виза №155/14.09.2018 год. по чл.140 ал.3 във вр.
с чл.134 ал.6 ЗУТ за изготвяне на инвестиционен проект за обект “Пристройка за стълбищна клетка за достъп до третия етаж на съществуваща
жилищна сграда, с идентификатор 87374.540.158.1, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор 87374.540.158.1.3“. В същата е посочено да се спазват
условията на чл.183 ал.1 и ал.2 от ЗУТ и изискванията на Наредба №7 от
22.12.2003 год.С молба вх.№2801-16620/26.09.2018 год. Вл.В.
*** да заличи в издадената виза изречението “да се спазят условията на чл.183
ал.1 и ал.2 ЗУТ“, тъй като такива изисквания закона не предвижда, сочейки че
дворното място е в съсобственост между него и неговата майка Ю.В., а сградата
не е в режим на етажна собственост.Със Заповед №РД/02-00607/3.10.2018 год. Гл.
архитект на Община Ямбол е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в
издадената виза, като вместо“Да се спазят условията на чл.183 ал.1 и ал.2 ЗУТ“ да
се чете “Да се спазят условията на чл.183 ЗУТ“. В мотивите към административния
акт е посочено, че искането на Вл.В. е неоснователно,
тъй като се касае до сграда в съсобствен имот, която
е в режим на етажна собственост, но е приел че в издадената виза не следва да
се визират само хипотезите на ал.1 и ал.2 на чл.183 ЗУТ, тъй като по този начин
се ограничава правото на възложителя да се позове и докаже приложимостта на
конкретната хипотеза.Заповедта е изпратена на заинтересованите страни и е
получена от двамата жалбоподатели чрез Н.Ч. на 10.10.2018
год.Жалбата е подадена чрез административния орган до Адм.съд-Ямбол
на 18.10.2018 год.
По силата на нот.акт 162 нот.д.№132/2008 год. Вл. В. е собственик на 105/252 ид.части
от дворно място,съставляващо ПИ с идентификатор №87374.540.158 заедно с целия
таван над втория етаж от намиращата се в
имота жилищна сграда,съставляващ самостоятелен обект с идентификатор №87374.540.158.3,който
въз основа на заповед на началника на СК-Ямбол е нанесен в кадастралната
карта.По делото е представено и Удостоверение за търпимост от 7.07.2017 год изд. от Гл.архитект на Община-Ямбол с което на осн.чл.§127 ал.1 ПЗР към ЗИД на ЗУТ се удостоверява че преустройството и
промяната на предназначението на таванското помещение в жилище е търпим строеж
и не подлежи на забрана за ползване.
Жалбоподателите се легитимират като
собственици на двуетажната жилищна сграда, с идентификатор №87374.540.158.1, находяща се в имот с идентификатор №87374.540.158 на първия/сутеренен/
и жилище апартамент-втори етаж,с нот.акт №172,нот.д.№750/2007 год.
По делото са представени и приобщени
като доказателства нот.акт №126, нот.д.№457/2006
год. за 21/255 ид. части и нот.акт№55,
нот.д.№411/2018 год. за ½ ид.част
от поземления имот, придобити от заинтересованата страна Ю.В.. Представено е и
Удостоверение от 15.06.2017 год. на РС-Ямбол за направен от Т.И.Г. отказ от
наследството на Б.П.Д.-П.а.
От изложеното,съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима.Същата е
подадена в преклузивния 14-дневен срок, срещу
административен акт подлежащ на съдебен контрол по сила на чл.62 ал.2 изр.2 АПК, пред компетентния съд.Съдът приема че жалбата е подадена от лица надлежно
легитимирани да обжалват заповедта, като попадащи в кръга на лицата по чл.131
ал.2 във вр. с чл.140 ал.3 ЗУТ.За допустимостта на
подадената жалба съдът съобразява съществуващите материални права на
оспорващите към момента на издаване на
акта. Видно от представените нотариални актове, находящата
се в имот с идентификатор №87374.540.158 жилищна сграда с идентификатор
№87374.540.158.1 е такава в етажна собственост по смисъла на чл. 37 от Закона
за собствеността-етажи или отделни части от етажи са собственост на повече от
едно лице.В случая партерния/сутеренен/ етаж и втори етаж са собственост на
жалбоподателите, а таванските етаж –обособен като самостоятелен обект и
преустроен за жилищни нужди е собственост на Вл.В..Спорът
дали таванския етаж е самостоятелен такъв и дали е собственост на Вл.В. не е предмет на настоящото производство.По отношение
на имота в който е построена жилищната сграда е налице съсобственост между Вл.В. и заинтересованите страни.
Разгледана по същество същата е
основателна.
Предмет на съдебния контрол е
индивидуален административен акт издаден от Гл.архитект на Община Ямбол.При
това положение ,съгласно чл.168 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност
както на посочените от жалбоподателите основания,така и и на всички основания
по чл.146 АПК .
Съдът счита, че административния акт е
издаден от компетентния по чл.140 ал.7 ЗУТ административен орган, в рамките на
неговата териториална и материална компетентност, който е и издател на главния
административен акт.Заповедта отговаря на изисквания на чл.59 АПК за форма и
съдържание.
Съдът
обаче счита, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на закона.
Заповедта, предмет на настоящото
производство е издадена на осн.чл.62 ал.2 АПК.Съгласно сочената разпоредба очевидни
фактически грешки допуснати в административния акт, се поправят от органа, който
го е издал и след изтичане на срока за обжалване.Доколкото по своята дефиниция
административния акт е властово изявление, очевидната фактическа грешка е факт
на несъответствие между действителната и изразената воля на административния
орган.Действителната воля се извежда от правните и фактическите основания
на акта, а външно изразената воля е тази, която следва от буквалния му текст.Поправянето
на акта обаче не може да бъде повод за изменение на действителната воля.Затова
и издадения нов акт има акцесорен характер т.е.
втората заповед няма самостоятелно съществуване и значение, а се инкорпорира в
основната първа заповед.С акцесорния административен
акт не може да се изменя съдържанието както и правата и задълженията на
страните по главния акт.
В случая по делото не се установи
наличието на такава грешка,тъй като извършената промяна е съществена и може да
се квалифицира като нов административен акт. От изложените в оспорената заповед
мотиви става ясно , че поправката в скица-виза се допуска, тъй като не следва да се визират
само хипотезите на чл.183 ал.1 и ал.2 ЗУТ както изрично е отразено, защото по
този начин се ограничава правото на възложителя.Т.е. административния орган
издавайки оспорената заповед сам е посочил че главния акт е издаден без да са
изследвани възможностите на всички алинеи на чл.183 АПК и че ако административния
орган бе извършил това то скицата виза щеше да бъде издадена на осн.чл.140 ал.1 във вр. с чл.183 ЗУТ.В тази насока е изразеното от процесуалният представител на ответника
становище.Но обстоятелството че причината за издаване на главния акт в този му вид
е неизпълнение на задължението на административния орган по чл.35 АПК не
съставлява несъответствие между формираната истинска воля и нейното външно
изразяване в писмения текст на административния акт.Това,че административния орган
е формирал при издаването на първоначалния си акт воля, която не съответства на
обективната действителност не представлява очевидна фактическа грешка по
смисъла на чл.62 ал.2 АПК.
С оглед на изложеното, настоящият
съдебен състав намира че в случая по реда на поправката на очевидна фактическа
грешка е била подменена първоначалната, действителната воля на административния
орган. При това положение обжалваната в
настоящото производство заповед следва да бъде отменена като постановена, без
да са били налице материално-правните предпоставки за това.
Пред вид изхода на делото основателно е
искането на жалбоподателите за присъждане на направените разноски, поради което
Община Ямбол следва да бъде осъдена да заплати на Н.Ч. и Г.Ч. разноски в размер на 320 лв. от
които 20 лв. д.т. и 300 лв. договорено и изплатено адв.възнаграждение/стр.37/.
Искането на адв.К.
за присъждане на разноски не е от компетентността на настоящия съд.Видно от
Определения №15 и №16 и двете от
11.01.2019 год. постановени по делото, на заинтересованите страна Т.Г. и Ев.П. на осн.чл.26 ал.2 Закона за
правна помощ е назначен за особен
представител адв.Ст.К..При това положение размерът и
заплащането на осъществената от него дейност по процесуално представителство се
осъществява по реда на Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим
от горното,съдът
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Заповед № РД/02-00607/3.10.2018
год. изд. от Гл.архитект на Община Ямбол.
ОСЪЖДА Община Ямбол да заплати на Н.Г.Ч. и Г.С.Ч.,***, съд.адрес *** , к.409 , адв.Г.Г. разноски в размер на 320/триста
и двадесет/лева,от които 300/триста/ лева адв.възнаграждение
и 20/двадесет/ лева д.т.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от връчването му на страните по реда на чл.138 АПК.
АДМ.СЪДИЯ:/п/не се чете