Решение по дело №1215/2020 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 260026
Дата: 18 февруари 2021 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия: Андрей Георгиев Андреев
Дело: 20205610101215
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

   Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1215                                                                 18.02.2021 г.                              гр.Димитровград

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

Димитровградският районен съд …………………………………… колегия в публичното заседание на седемнадесети февруари  …………………..………………….

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                  Районен съдия:  Андрей Андреев

                                                                         Съдебни заседатели:

                                                                                              Членове:

 

при секретаря Т.Д.………………...……………   и в присъствието на

прокурора    …………………………….………….………..  като разгледа докладваното

от съдия Андреев  ………………………….………….……...  гр. дело № 1215 по описа

за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                        Искът е за развод, с правно основание чл. 49, ал.1 от СК.

ИЩЕЦЪТ – Г.И.А. *** посочва, че с ответницата са съпрузи, като бракът им е сключен на 11.05.1980 г., от който брак страните имали родено едно дете – пълнолетно. Излага твърдения за протичането на семейния им живот. Напрежението в отношенията им възникнало през последните 10 години. От шест години живеели при пълна фактическа разделност. Ищецът бил този, който взел решение да напусне семейното жилище. Счита брака за дълбоко и непоправимо разстроен, лишен от необходимото по закон и морал съдържание, и не съществуват каквито изгледи за неговото заздравяване. Моли за прекратяване на брака, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Не претендира разноски.    

ОТВЕТНИКЪТ – М.П.А. *** – призована при условията на чл.47, ал.6 ГПК. Назначеният особен представител  подава отговор, като не взема становище по въпроса, дали съпругата желае развод. Не прави искане за предоставяне ползване на семейно жилище, не прави искане за произнасяне по въпроса за вината и не сочи доказателства. Ще се ползва от събраните по делото доказателства. 

Съдът след преценка на доказателствата поотделно и в съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от към фактическа страна следното:

                        Страните са сключили граждански брак на 11.05.1980 г. в гр.Пловдив, за който е бил съставен акт № 65.  След брака съпругата М.п. К. е приела фамилното име на съпруга – А..

                        Роденото от брака дете е пълнолетно.     

                        Свид. В.В.Р. установи, че познава страните, тъй като са семейни приятели. От около 5-6 години съпрузите не живеели заедно, а отношенията им били влошени от около 10-15 години. От 5-6 години били окончателно разделени, всеки живеел в отделен дом. Свидетелката знаела, че съпругата е в Америка, счита че не могат да бъдат семейство.

                        От показанията на свид. И.Д.Д.се установява, че познава страните от около 40 години, от 7-8 години нещата между двамата не вървели, а от пет години М. била в Америка – при дъщеря си. От тогава двамата не поддържали контакти. Всеки един съпрузите живеел в отделно жилище, като М. останала в семейното жилище. Счита, че страните не биха живели заедно отново.   

                        Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив и еднопосочен.

                        При така изложената фактическа обстановка съдът намира, че този брак е лишен от смисъл и съдържание. Страните са сключили граждански брак, като първоначално отношенията им се развивали нормално, родена е дъщеря им, сега пълнолетна. В последствие отношенията им охладнели, като страните от около 5-6 години са разделени. Не поддържат контакти. Всеки установил самостоятелен живот.

                        В случая е настъпило дълбоко разстройство на брачната връзка, тъй като е разкъсана общността между съпрузите, липсва взаимна любов, доверие, уважение, взаимопомощ и другарски отношения. Състоянието на брачната връзка е формално. Запазването на този брак не е в интерес нито на страните, нито за обществото. Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака и той ще следва да бъде прекратен, без съдът да се произнася по вината.

                        Съгласно разпоредбата на чл.53 СК, след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Доколкото това е една възможност, липсва изрично изявление от страна на съпругата, следва същата да запази и продължи да носи брачното си фамилно име. 

                        Разноските остават за страните така, както са ги направили. Неоснователно е искането на ищеца за заплащане от страна на ответника на заплатеното възнаграждение за особен представител.

                        Всяка от страните следва да заплати допълнителна ДТ в размер на по 10.00 лева.

                        Водим от горното, съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И :

 

                        ПРЕКРАТЯВА брака сключен на 11.05.1980 г. в гр.Пловдив между Г.И.А. ***, ЕГН ********** и М.П.А. ***, ЕГН **********, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

                        ПОСТАНОВЯВА  след развода жената да запази и продължи да носи брачното си фамилно име – А.. 

                        ОСЪЖДА Г.И.А. ***, ЕГН ********** да заплати  допълнителна ДТ - 10.00 лева, която сума да внесе по сметка на РС-Димитровград.

                         ОСЪЖДА М.П.А. ***, ЕГН ********** да заплати допълнителна ДТ - 10.00 лева, която сума да внесе по сметка на РС-Димитровград.

 

                        Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчване на страните.

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: