Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 25.07.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І
ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и шести май през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря С.А. като разгледа
докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 3359 по описа за 2015 год., за
да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са активно
субективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ във вр.
чл. 45 ЗЗД.
Ищците К.С.П. и П. К. П.
чрез адв. Б.Е. са предявили искове против ЗАД „А.” за сумите от по 200 000
лв. за всеки един от тях, представляващи парично обезщетение за търпени
неимуществени вреди – мъки и страдания, вследствие смъртта на сина им К. П., настъпила при пътно-транспортно произшествие на 07.11.2013
год., ведно със
законната лихва върху претендираната сума от датата на увреждането до
окончателното й изплащане.
Ищците твърдят, че вина
за настъпилото ПТП носи водачът на джип „Волво“, модел „ХЦ90“ с ДК № ***** – П.А.Т.
А. /португалски гражданин/, която е установена с влязла в сила присъда. Твърдят също, че за процесния автомобил е
имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
Ищците поддържат чрез
своя пълномощник предявения иск и претендират присъждане на направените по
делото разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.
ответникът ЗАД „А.“ оспорва
иска като неоснователен и недоказан. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение, но оспорва твърдените от ищците неимуществени вреди. При
условията на евентуалност, оспорва предявеният иск за неимуществени вреди като
прекомерно завишен и в противоречие с принципа на справедливостта, визиран в
чл. 52 от ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия поради това, че е пътувал в автомобила без поставен
предпазен колан, поради което счита, че обезщетението следва да бъде намалено. Оспорва
претенцията за лихва поради неоснователност на главния иск и прави възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на тази претенция. В съдебно
заседание ответникът, чрез процесуалния си представител заявява, че признава
претенцията за неимуществени вреди в размер на сумата от по 40 000 лв. за
всеки един от тях, без отчитане на съпричиняване, като оспорва претенцията само
за горницата над тази сума до претендирания й размер от по 200 000 лв. за
всеки един от ищците по делото. Претендира разноски, включително за адвокатско
възнаграждение.
Доказателствата са
гласни и писмени.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От представените по делото
Констативен протокол за ПТП № К 1051, Протокол за оглед на произшествие от 07.11.2013г.,
Скица и Присъда № 5 от 14.01.2015 г. на Софийски градски съд по НОХД № 5154 по
описа за 2014 г. се установява, че на 07.11.2013 г., около 18,30 ч. в гр. С., водачът
на лек автомобил „Волво“, модел „ХЦ 90“, с рег. № ***** – П.А.З.Т. А., при
управлението му по платното за движение на автомагистрала „Хемус“, в посока от
гр. С. към гр. Б. е нарушил правилата за движение по пътищата като е реализирал
ПТП с попътно движещия се по автомагистрала „Хемус“ лек автомобил „Рено“, модел
„Клио“, с рег. № ****, в резултат на което по непредпазливост е причинил
смъртта на возещия се като пътник в този автомобил К. П.П. – син на ищците по
делото.
По случая е образувано
наказателно производство, което е приключило с влязла в сила присъда № 5 от
14.01.2015 г. на СГС, НК 15 с-в по НОХД № 5154/2014 г., с която водачът П.А.З.Т.
А. е признат за виновен, в това, че на 07.11.2013 г. в гр. С. при управление на
лек автомобил „Волво“, модел „ХЦ 90“, с рег. № ***** по платното за движение на
автомагистрала „Хемус“, в посока от гр. С. към гр. Б. е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП - „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“ като е реализирал ПТП в
попътно движещия се по автомагистрала „Хемус“, лек автомобил „Рено“ модел „Клио“,
с peг. № **** и по непредпазливост е причинил смъртта на пътника в него - К. П.П.
както и средна телесна повреда на водача му Светослав Емилов Стоев, поради
което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, пр. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал.
1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири
години шест месеца, което на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. чл. 58а,
а. 1 от НК е намалено с 1/3 на срок от три години, като на основание чл. 66,
ал. 1 от НК е отложено изтърпяване на наказанието за срок от пет години.
Видно
от Препис – извлечение от акт за смърт К. П. е починал на 07.11.2013 г. От представените удостоверение за раждане и удостоверение за наследници изх. № ГР0105-221/02.12.2013
год. се установява, че К. П. е бил син на ищците К.С.П. и П. К. П..
По делото няма спор, поради което и на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за лек автомобил марка „Волво”,
модел ”ХЦ 90” с ДК № ***** е налице застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите при ответното дружество ЗАД „А.“ по полица № 11112002703601, със
срок на валидност от 03.12.2012 г. до 02.12.2013 г., т.е. към датата на
настъпване на процесното ПТП.
По делото е изслушана и приета комплексна съдебно
автотехническа експертиза, чието заключение съдът приема като обективно и
професионално и не е оспорено от страните по делото. От него се потвърждава
механизма на ПТП, пътната обстановка, скоростта на движение на автомобилите
участвали в ПТП-то - същото е настъпило на 07.11.2013г. около 18,30ч. на 5 км.
след магазин „Джъмбо”, при което е настъпил удар между лек автомобил „Волво ХС
90“, с peг. № ***** и лек автомобил „Рено Клио“, peг. № ****, при което е
загинал пътника на предна дясна седалка – К. П., а водачът е получил тежки
телесни увреждания. В експертизата е посочено, че пострадалият е бил пътник на
предна дясна седалка, като на предните места автомобилът „Рено“, модел „Клио“ е
бил оборудван с триточкови инерционни колани. Съгласно експертния извод предпазният
колан не би бил полезен в конкретния случай, с оглед механизма на настъпване на
процесното ПТП - удар на лек автомобил Рено отзад, при голяма разлика на
скоростите на двата автомобила - разлика от около 100 км/ч. ( при предварителни
пресмятания при дължина на спирачната следа на л.а. Волво 168 м. е установено,
че същият се е движил със скорост от
около 180 км/ч.) и напълно разрушаване целостта на лекия автомобил Рено.
На следващо място в заключението е прието, че
в конкретния случай, следва да се имат пред вид уврежданията на л.а. Рено от
удара с огромна кинетична енергия отзад, при което телата са политнали назад,
където срещат нахлуващата в купето задна част на автомобила, след което автомобилът
се е превъртал около напречната ос, при което пострадалият е изпаднал и се е
озовал под него, където е и намерен. Експертният извод е, че при този механизъм
на ПТП с поставен предпазен колан или не, пострадалият е щял да получи травмите
довели до леталния изход. Според вещите лица е практически невъзможно да се
определи какви увреждания би получил пътник, седящ на предна дясна седалка в
автомобил, който е блъснат отзад от друг по-тежък автомобил със скорост около
180 км. в час и настъпилите мачкания на купето по начина, по който е настъпило
процесното ПТП, но съгласно заключението им със сигурност е напълно възможно
уврежданията, които ще получи да бъдат смъртоносни - напр. класическите камшичести
счупвания, удари на главата в интериора на купето и др. В съдебно заседание
вещите лица са уточнили, че данните, че тялото на пострадалия се е намирало под
автомобила черпят от протокола за оглед.
От показанията на
разпитания свидетел по делото – В. Д. се установява, че същият е бил свидетел
на ПТП, движел се е по магистрала „Хемус“, по посока с. Я. като твърди, че са
се движили в колона, като на около 4-5 км. след започване на магистралата е
забелязал бял пушек, намалил е и е пуснал аварийни, след което е видял ударената
кола. Свидетелят твърди, че е спрял и се е обадил на телефон 112, не помни
марката на колата, която е била ударена, но помни, че е била ударена от джип
„Волво“, който е бил спрял малко по напред, на около 50 метра. Свидетелят
твърди, че се е приближил, за да види дали има жертви и е видял двама мъже в
колата, които са били изпаднали в несвяст. Колата се е била завъртяла успоредно
и е спряла отстрани, в канавката на пътя, а газовата уредба на автомобила е
била ударила предните две седалки.
Свидетелят твърди, че
в колата е имало двама човека - единият на предна дясна седалка, а другият на
шофьорското място както и че и двамата са били с поставени предпазни колани,
както и че към момента, в който е повикал линейките и двете момчета са имали
пулс. Шофьорът се е събудил и е започнал да мърда, но не е бил контактен и не е
знаел какво е станало, след това си е откопчал колана и се е опитал да отвори
вратата и да излезе, но не е могъл. Свидетелят сочи, че е проверявал пулса на другия
човек през няколко минути, но той е ставал все по - слаб, потекла му и кръв от
ушите, а когато е пристигнала Бърза помощ са констатирали смъртта му, същият е
бил починал в колата.
От показанията на
свидетелката Ц. С. Т. /сестра на ищцата К.П./ се установява, че племенникът й е
бил много добро дете и родителите му са се уповавали на него. Свидетелката сочи,
че сестра й е била в изключително близки отношения със сина си и след смъртта
му е станала друг човек. Затворила се е в къщи, претърпяла е сърдечен инцидент,
след това е лежала в болница. Няколко месеца е била в къщи, а тя е била
непрекъснато при нея, защото не е могла да спи, не е искала да се храни и да
вижда никой, включително и нея самата. Било й е много тежко, както и в момента.
Твърди, че ищецът П.П. е работел със сина си и по цял ден са били заедно, както
и че той също е преживял изключително тежко трагедията. Твърди, че синът на
ищците е подсигурявал работата в строителната фирма и е работел с момчето,
което е шофирало колата по време на инцидента. Твърди, че понастоящем баща му е
останал сам и му е много тежко, а ищцата отказва всякакви контакти, освен с нея
и семейството й. Твърди, че когато се вижда със сестра си, двете често си говорят
за племенника й, ищцата е изхвърлила
всичките си дрехи, които има и си е оставила само черни дрехи, като е казала,
че до края на живота си няма да облече други дрехи. Сочи, че ищците имат още
един син, който е 12 години по-малък от починалия им син, но те не могат да го
виждат често тъй като той учи и работи в Холандия и си идва, когато има
възможност. Свидетелката заявява, че починалият им син е бил семеен от 6-7
години, като в началото са живеели заедно с родителите си, а след това са
отишли да живеят отделно в с. Е..
От показанията на свидетелката
И. Л.Д. /съпруга на починалия К. П. и снаха на ищците по делото/ се установява,
че е в много добри отношения с ищците по делото. Твърди, че те са преживяли трагично инцидента
със сина си, било е много драматично тъй като това е първородният им син. Свидетелката
заявява, че за нея и дъщеря й също е голяма загубата и всички се чувстват много
зле от случилото се. Ищците по делото са живеели в Надежда, а те двамата с мъжа
й са живели в с. Е., където са имали къща. Твърди, че съпругът й се е виждал с
баща си всеки ден, защото са работели заедно, а семейно са се виждали два пъти
в месеца през почивните дни.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Според чл.
45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а
според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината
се предполага до доказване на противното.
За да се приеме, че е налице непозволено увреждане е
необходимо доказване наличието на предвидените и изброени в закона
предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка
между тях.
Съдът намира, че предвид изяснената фактическа обстановка
и при условията на чл. 300 ГПК с оглед Присъдата от 14.01.2015 г., постановена
по НОХД № 5154/2014 г. на СГС, НК, 15 с-в, влязла в законна сила на 30.01.2015
г. е установено, че вина за настъпването на ПТП има водачът на лек автомобил „Волво“, модел „ХЦ 90“, с рег. № ***** - П.А.З.Т.
А., който е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, изр. 1
от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“ като е шофирал
със скорост около 172 км.ч., в резултат на което е реализирал процесното ПТП с
попътно движещия се по автомагистрала „Хемус“ лек автомобил „Рено“, модел
„Клио“ и по непредпазливост е причинил смъртта на К. П. – син на ищците по
делото. В този смисъл е доказано, че е налице виновно и
противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил „Волво“, модел „ХЦ 90“ - П.А.З.Т. А..
Съдът намира, че по съществото на делото се установи, че
е налице непозволено увреждане. Доказани са предвидените и изброени в закона
предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка
между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат - смъртта на К. П. е настъпила като
пряко следствие на процесното ПТП, както и търпените мъки и страдания от страна
на ищците, които са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
деяние.
Установен е факта, че за лекия автомобил марка „Волво”, модел ”ХЦ 90” с ДК № *****
е налице застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното
дружество ЗАД „А.“ по полица № 11112002703601, със срок на валидност от
03.12.2012 г. до 02.12.2013 г., т.е. към датата на настъпване на процесното ПТП,
поради което ответникът е материално легитимиран да отговаря по исковете.
Пред вид изложеното съдът приема, че са налице всички
кумулативни елементите от фактическия състав на института на непозволеното увреждане
по чл. 45, ал.1 ЗЗД.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявените
искове за претърпени неимуществени вреди са ОСНОВАТЕЛНИ.
По техния размер:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД, а съгласно чл. 51,
ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл с поведението си за настъпването на
вредите, обезщетението може да бъде намалено.
В настоящото производство ответникът е признал за
основателни предявените искове за неимуществени вреди в размер на сумата от по 40 000 лв. за
всеки един от тях, без отчитане на съпричиняване, като е оспорил претенцията само за горницата над
тази сума до претендирания й размер от по 200 000 лв. за всеки един от
ищците по делото.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът
следва да вземе пред вид, че ищците са преживели най-тежката загуба за един
родител - смъртта на детето им. Загубата на дете,
едва на 36 години е голяма и тежка психическа травма, която е причинила на ищците мъки и страдания. Посредством
приетите свидетелски показания по делото се установи, че ищците са били в много
добри и топли отношения със сина си приживе, той им е помагал, грижил се е за
тях и е бил тяхна опора в живота. Установено е също така, че същите са понесли
много тежко смъртта му – ищцата се е самоизолирала, отказвала е всякакви контакти, с изключение
на най-близките си хора, не е могла да спи и да се храни, а ищецът също е преживял
изключително тежко трагедията от смъртта на сина си, той е работел със сина си и
са прекарвали времето си по цял ден заедно. След смъртта на сина им трагедията
в семейството е огромна и ще ги съпътства през целия им живот, тъй като няма
по-голяма загуба от загубата на дете в живота на човек и подобна загуба е
непреодолима.
Като взе всички тези
факти пред вид, както и установения в нормата чл. 52 ЗЗД принцип на
справедливостта, съдът намира, че искът за неимуществените вреди е основателен
за сумата от по 70 000 лв. – за всеки от ищците по делото ведно със законната
лихва върху присъдените главници, считано от датата на увреждането 07.11.2013
г. до окончателното изплащане на сумите.
Съдът намира този размер за
справедлив и обоснован с оглед търпените от тях мъки и страдания и отговаря на
принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в
страната. Над уважените размери
до претендираните такива от по 200 000 лв. – за всеки един от ищците исковете
за неимуществени вреди като неоснователни следва да бъде отхвърлени.
Ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване
от страна на пострадалия на вредоносния резултат поради това, че е пътувал в
автомобила без поставен предпазен колан.
С оглед заключението на приетата по делото експертиза,
съдът приема, че по делото няма данни и не е установено по категоричен начин, че
пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан по време на ПТП, в
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Нещо повече, разпитания свидетел по
делото, който е присъствал на мястото на процесното ПТП посочва, че в колата е
имало двама човека - единият на предна дясна седалка, а другият на шофьорското
място, както и че и двамата са били с поставени предпазни колани.
На следващо място, съдът намира, че дори и наличието на
това обстоятелство – непоставянето на предпазен колан, само по себе си не
съставлява достатъчно основание да се приеме, че с поведението си пострадалият е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Необходимо е освен това по
делото да е установено, че между противоправното (от гледна точка разпоредбата
на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП) поведение на пострадалия и последвалите травматични
увреждания е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. Предвид
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК това означава, че ответникът следва да е
провел доказване, че при правилно поставен предпазен колан в конкретния случай
не биха настъпили посочените травматични увреждания. Съдът намира, че доказване
в тази степен не е проведено, тъй като от заключението на експертизата по
делото се установи, че предпазният колан не би бил полезен при конкретния
механизъм на ПТП – удар отзад на лек автомобил „Рено“ от лекия автомобил „Волво“,
който се е движел със скорост на движение около 180 км/ч. и при тази голяма
разлика на скоростите на двата автомобила - от около 100 км/ч., както и предвид
пълното разрушаване целостта на лекия автомобил „Рено“ от този удар с огромна
кинетична енергия отзад, телата на пътниците са политнали назад, където са
срещнали нахлуващата в купето задна част на автомобила, след което автомобилът се е превъртал около напречната
ос, при което пострадалият е изпаднал от него и се е озовал под него.
Експертният извод е, че с поставен предпазен колан или не при този механизъм на
ПТП, пострадалият е щял да получи травмите, които са довели до леталния изход. Според
заключението от съдебно-медицинската експертиза е трудно да се прогнозира какви
травми би могъл да получи пътник, седящ на предна дясна седалка в автомобил,
който е блъснат отзад от друг по-тежък автомобил със скорост около 180 км. в
час и с оглед на настъпилите мачкания на
купето по начина, по който е станало процесното ПТП, но съгласно изводът на
вещите лица е напълно възможно уврежданията, които ще получи да бъдат
смъртоносни - напр. класическите камшичести счупвания, удари на главата в
интериора на купето и др. При така ангажираните доказателства съдът приема, че
ответникът не е провел доказване на това възражение, поради което не е налице
основание за приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
По разноските:
Съобразно този изход
на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищците - адв. Б.Е. адвокатско възнаграждение на основание чл.
38 от ЗА в общ размер /за двамата ищци/ от 5260 лв.
На основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответника направените по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 2948.40 лв.
На основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 5600 лв. и 10.50 лв. за депозит, за свидетел,
заплатен от бюджета на съда.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „А.”, ЕИК *****,
с адрес: гр. С., ул. „***** да заплати поотделно на К.С.П., ЕГН ********** и на
П. К. П., ЕГН **********, чрез адв. Б.Е., със съдебен адрес:***, офис * на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД по 70 000 лв. за
всеки един от тях, представляваща парично обезщетение за търпени неимуществени
вреди – мъки и страдания, вследствие смъртта на сина им К. П.П., настъпила при пътно - транспортно произшествие на 07.11.2013
год., ведно със
законната лихва върху тези суми от 07.11.2013
год. до окончателното им
изплащане, като отхвърля претенциите над уважените размери до претендираните
такива от по 200 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛни.
ОСЪЖДА ЗАД „А.”,
ЕИК *****, гр. С. да заплати на адв. Б.Е. на основание чл. 38 от ЗА адвокатско
възнаграждение в общ размер/за двамата ищци/ от 5260 лв., както и да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на СГС държавна такса в размер на 5600
лв. и 10,50 лв. - депозит за свидетел, заплатен от бюджета на съда.
ОСЪЖДА К.С.П., ЕГН ********** и П. К. П., ЕГН ********** да
заплатят на ЗАД „А.”, ЕИК ***** на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 2948,40 лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от
уведомяването им пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: