Р Е Ш Е Н И Е
№338 17.10.2023г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
втори октомври 2023г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №376 по описа за 2023г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.128 и
сл от АПК, образувано по жалбата на Д.Б.П. против Отказ 50-УП-497/25.05.2023г
на Заместник министъра на здравеопазването за издаване на Удостоверение за
придобита професионална квалификация „лекар“ и специалист „Пневмология и
фтизиатрия“ с правно основание чл.25 от Директива 2005/26 ЕО на Европейския
парламент и на Съвета относно
признаването на професионалните квалификации и на Директива 2013/55/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. за изменение на
Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации и на
Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством
Информационната система за вътрешния пазар ("Регламент за ИСВП") (ОВ,
L 354/132 от 28.12.2013 г./ Директивата/.
Отказът е формиран по Заявление от
12.05.2023г, с което жалбоподателя е поискал Удостоверение по чл.25 от
Директивата за придобита професионална квалификация и специалност в РБ с цел
упражняване на медицинска професия на територията на държави-членки на ЕС /
стр.235 и 228/. Към Заявлението е
приложено писмено изявление, изходящо от заявителя, относно обстоятелствата и
повода, по който се иска издаване на Удостоверение с правно основание чл.25 от
Директивата, въпреки издаденото през 2014г. Удостоверение №Л/Д-14-29 от 25.06.2014г
за придобита професионална квалификация „лекар“, на 23.11.1993г, след преминат
пълен курс на обучение, което съответства на минималните изисквания на чл.24 от
Директивата за признаването на професионални квалификации; За притежавано
свидетелство за призната специалност „Вътрешни болести“ от 26.01.2004г, в
резултат на проведен пълен курс на обучение от четири години, съгласно
българското законодателство в сила към момента на придобиване на специалността,
за което следва да бъде приложена Общата система аз признаване на доказателства
за обучение съгласно Глава І Дял ІІІ от Директивата за признаването на
професионални квалификации; За притежавано свидетелство за призната специалност
„Пневмология и фтизиатрия“, издадено от Тракийски университет гр. Стара Загора
на 22.01.2007г. Работил е действително и законосъобразно на територията на РБ
като лекар специалист по „Пневмология и фитзиатрия“ повече от три
последователни години през последните пет години, предшестващи издаването на
удостоверението и може да ползва правата по чл.23 ал.1 от Директива 2005/56 ЕО
тоест правата на лекар специалист „Пневмология и фтизиатрия“ се считат
придобити при изпълнение на условията на чл.23 от Директивата.
В писменото изявление /стр.232/ е
посочено, че Удостоверение за специализирано обучение по медицина по чл.25
пар.4 от Директивата се изисква от Департаментен съвет на колегията на медиците
– Република Франция / стр.23 и стр.69/, тъй като издаденото през 2014г
Удостоверение / стр.224/ не съответствало нито на чл.25, нито на чл.23 ал.1 от
Директива 2005/26/ЕО. Изисква се постоянно удостоверение, издадено от
Министерство на здравеопазването, което да удостоверява, че българската титла
за специализирано медицинско обучение по пулмология, притежавана от този лекар,
потвърждава обучение в съответствие с разпоредбите на чл.25 от Директива
2005/36/ЕО и съответства на българската титла за основно медицинско обучение,
посочено в допълнение V, точки 5.1.2 и 5.1.3 от Директивата. Или Ново
удостоверение, издадено от българското Министерство на здравеопазването,
удостоверяващо, че съответното лице е упражнявало ефективно и законосъобразно
дейността на лекар специалист по пулмология в България, най-малко три
последователни години от последните пет, предхождащи издаването на
удостоверение, в съответствие с чл.23.1 от консолидираната Директива
2005/36/ЕО. Удостоверението ще бъде валидно само две години от датата на издаване.
Заявителят е уточнил, че Удостоверението
му е необходимо за упражняване на професията лекар в условията на изпълнение на
трудов договор в Република Франция. Посочва се в изявлението и се твърди и в
хода на съдебното производство, че жалбоподателя работи без прекъсване във
Франция и Белгия от 09.09.2014г до датата на подаване на заявлението, като е
придобил и допълнителни квалификации в този период, но му е необходимо
единствено Удостоверение по чл.25 от Директивата, не и по чл.23 от същата,
защото Удостоверението за придобити права има временно действие. Иска се и от
административния орган и от съда да приеме, че посочената продължителност на
обучение за специалност „Пулмология“ в Приложение V т.5.1.3 от Директивата от 4
години е удовлетворено условие за издаване на Удостоверение за специализирано
обучение по медицина по чл.25 от същата, защото жалбоподателя е специализирал
Вътрешни болести в продължение на 4години, след което профилната към
2004г-2007г специалност „Пулмология“, което означава обучение по втората
специалност от общо шест години.
Преди подаване на последното заявление
от 12.05.2023г, жалбоподателя е искал, включително и на 03.04.2023г / стр.110
по делото/ да му бъде издадено Удостоверение по чл.25 пар.4 от Директивата – за
специализирано обучение по медицина, съгласно изискванията за продължителността
му по Приложение V т.5.1.3 от Директивата. На 10.04.2023г Заместник министъра
на здравеопазването уведомява заявителя, че съгласно чл.9 ал.1 от Наредбата за
условията и реда за издаване на удостоверения, свързани с придобита
професионална квалификация на територията на РБ, необходими за достъп или за
упражняване на регулирана професия на територията на друга държава-членка /
Наредбата/ и в случай, че желае издаване на актуално удостоверение следва да
представи конкретно посочени документи, сред които и такива за положен стаж по специалност „Пневмология и фтизиатрия“.
В случай, че през три от последните пет години е положен стаж по специалността в държава членка, без прекъсване за повече от
три месеца, са изискани - документ, удостоверяващ призната професионална
квалификация „лекар“ и специалност Пневмология и фтизиатрия, издаден от
съответния компетентен орган на държавата-членка, признала квалификацията; документ
за професионален стаж по специалността Пневмология и фтизиатрия за последните
пет години в държавата-членка, признала професионалната квалификация, в който
задължително следва да се съдържа информация и за това дали е използван отпуск
с продължителност повече от три месеца, а ако не е ползван отпуск или
последователни отпуски с продължителност повече от три месеца, това изрично
следва да е отбелязано. Тези документи се изискват с оглед доказване на
условието, че през три последователни години от последните пет години, в които
няма прекъсване за повече от три месеца, заявителя е упражнявал професията
лекар-специалист Пневмология и фтизиатрия – условие по чл.23 от Директивата,
имащо за последица придобиване на права, поради професионален стаж по
специалност, която е придобита с продължителност на обучението по-малко от
посоченото в изискванията на чл.25 вр. с Приложение V т.5.1.3 от Директивата
или преди референтната дата, която за България е 01.01.2007г и случаят е именно
такъв. Ако професионалния стаж е реализиран в РБ, също е посочено кои точно
удостоверителни документи се изискват за неговото доказване.
Документи, доказващи професионален стаж
по специалност Пневмология и Фтизиатрия за три последователни години от
последните пет преди 2023г, не са представени от заявителя и жалбоподател в
настоящото производство, а вместо това са представени заверени копия на
документи, доказващи членство в Лекарски съюз във Франция и Белгия, от
09.2014г., както и Междууниверситетска диплома по белодробна онкология за
учебната 2020-2021г, издадена от Университет Страсбург, Франция и както и съответното писмо на Френски лекарски
съюз – Департамент Париж, с което от доктор П. се изисква Удостоверение за
придобити права по чл.23 или Удостоверение за преминало специализирано обучение
с продължителност по Приложение V т.5.1.3.
След отправяне на изискване за
представяне на посочените документи, с което органът изпълнява задължението си
по Наредбата да укаже изрично и ясно необходимите за удовлетворяване на
искането доказателства, и на 12.05.2023г заявителя подава поредното искане за
Удостоверение само и единствено за специализирано обучение в държавата по произход
Република България, което е съответно на чл.25 и Приложение V т.5.1.3 от
Директивата.
На 26.05.2023г Заместник министъра на
здравеопазването издава Удостоверение №Л/Д-23-20, в което са удостоверени
идентични факти относно придобита професионална квалификация „лекар“ и
специалност в системата на здравеопазването „Вътрешни болести“, но за специалност „Пулмология“ е посочено, че
Свидетелството за призната специалност Серия ТрУ-2007, №1727, Рег. №012007,
издадено от Тракийски университет Стара Загора на 22.01.2007г дава право на
упражняване на дейности на лекар специалист по „Пневмология и фтизиатрия“ на
територията на Република България. Предходното от 2014г е удостоверявало
придобити права по чл.23.1 от Директивата по специалност „Пневмология и
фтизиатрия“, поради упражняване в период от три непрекъснати години от
последните пет, на посочената специалност ефективно и законосъобразно на
територията на Република България.
Жалбата е подадена на 12.06.2023г, от
лице с правен интерес, поради което е допустима. Приложими са удължените
срокове за обжалване, тъй като писмения Отказ от 25.05.2023г на Заместник
министъра на здравеопазването не съдържа указания за срока и органа, пред който
може да бъде обжалван. Настоящия състав счита, че е налице изричен, а не
мълчалив отказ за издаване на Удостоверение за специализирано обучение по
медицина, съответно за придобити права по специалност „Пневмология и
фтизиатрия“, тъй като на 25.05.2023г, ден преди да бъде издадено Удостоверение
№Л/Д-23-20/26.05.20203г, компетентния административен орган се е произнесъл
изрично за основанията, поради които не може да бъде удовлетворено заявлението.
Жалбоподателя иска от съда да бъде
отменен отказът на Заместник-министъра на здравеопазването като постановен при неправилно приложение на
материалния закон. Счита, че е провел специализирано обучение по медицинска
специалност „Пулмология и фтизиатрия“, но освен това и от представените
заверени преводи на удостоверения за членство в съсловните лекарски организации
на Република Франция и на Белгия се установява упражняване на специалността от
2014г до настоящия момент в тези държави-членки на ЕС, които са признали
Свидетелството за придобита специалност по „Пневмология и фтизиатрия“ въз
основа на Удостоверението от 2014г, с което българското Министерство на
здравеопазването удостоверява придобити права по тази медицинска специалност,
съгласно изискванията на чл.23 от Директивата. За упражняване на медицинската
специалност органите във Франция изискват постоянно Удостоверение от
българското Министерство на здравеопазването, с което да се удостоверят фактите
по чл.25 от Директивата. Позовава се на изискването на българското
законодателство, действало към момента на придобиване на Свидетелското за
специалност „Пулмология“ – Наредба №31/28.01.2001г за след дипломно обучение в
системата на здравеопазването, според която и в Приложение 1 е посечено, че
обучението е със срок от две години, но за неговото провеждане е задължително
да е преминато обучение по основната специалност „Вътрешни болести“.
Оспорва довода на административния
орган, че съгласно писмото на Департаментен съвет на колегията на медиците, от
жалбоподателя се изисква Удостоверение за придобити права по чл.23 пар.1 или
Удостоверение за специализирано обучение по медицина по чл.25 от Директивата, а
не само последното. Поддържа, че не е възможно българското Министерство на
здравеопазването да издаде Удостоверение за придобити права по чл.23 пар.1 от
Директивата, защото в периода 2014г-2023г не е работил в България, а във
Франция и Белгия, но освен това не е налице и хипотезата на чл.23 от
Директивата, а само тази на чл.25 от същата, защото преминатия курс на обучение
по основната специалност „Вътрешни болести“ трябва да се сумира с преминатия
курс на обучение по специалност „Пулмология“.
Претендира разноските по делото – държавна такса и възнаграждение за
един адвокат.
Ответника Заместник министъра на
здравеопазването иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Основава се на чл.25 вр. с Приложение V,
т.5.3.1 от Директивата и изискването държавите-членки да потвърдят срока на
специализираното обучение по медицина, който в настоящия случай е 2години при
изискуеми четири. Тази продължителност не се променя от обстоятелството, че към
момента на придобиване на специалността „Пулмология“ е било задължително,
съгласно българското законодателство, да бъде преминат курс на обучение по
основна специалност „Вътрешни болести“. Въпросът с профилните специалности е
обсъден с Европейската комисия в процеса на присъединяване на България към ЕС и
в резултат се е наложило системата на специализация да бъде променена като
всички специалности, които до присъединяването са били профилни, станат с
минимален срок на обучение ,посочен в точка 5.1.3 от Приложение V на
Директивата, за да бъдат автоматично признавани в държавите-членки. В случаите,
когато обучението на заявителя не съответства на минималните изисквания на
директивата, но той е упражнявал действително и законосъобразно съответните
дейности поне три последователни години, без прекъсване, от последните пет,
предхождащи издаване на удостоверението, се прилагат така наречените придобити
права по чл.23 ал.1 от Директивата. Именно в тази връзка в хода на
производството са изисквани документи, потвърждаващи професионалния опит на
заявителя по специалност Пневмология и Фтизиатрия през последните пет години.
Поради това, че не са представени посочените документи, МЗ е издало
удостоверение на база на наличните към момента на издаването му документи, съобразно
действащата нормативна уредба, а именно за признаване на придобитата
специалност Пневмология трябва да бъде приложена Общата система за признаване
на доказателства за обучение, съгласно Глава І, дял ІІІ от Директивата.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбоподателя притежава Диплома за
висше образование по специалност „Медицина“, издадена от Висш медицински
институт Стара Загора на 23.11.1003г под №1009, както и Свидетелства за
признати специалности по „Вътрешни болести“ от 26.01.2004г, серия ТрУ-2004
№008767, и по „Пневмология и Фтизиатрия“ от 22.01.2007г, серия ТрУ-2007 №012007,
издадени от Тракийски университет – Медицински факултет, гр. Стара Загора, /
Дубликат от 16.06.2023г, съгласно Справка от Медицински факултет на ТрУ Стара
Загора/; Свидетелство за професионална квалификация за високоспециализирана
дейност – Бронхоскопия- Конвенционална бронхоскопия, издадено от Ректора на
Медицински университет гр. Варна на 28.05.2014г; Между университетска диплома
по Белодробна онкология, издадена на 21.06.2021г в град Страсбург, Сертификат
от 22.12.2020г, издаден от Професорите Корей и Дюисин при Катедра по Медицина,
Отделение по Пневмология, Университетска болница гр. Лиеж, Белгия, за
осъществено теоретично и практическо обучение по Бронхиална ехоендоскопия през
месец декември 2020г, Удостоверение от Департаментен съвет на Лекарската
колегия при департамент Буш Дю Рон, Марсилия от 06.07.20201г за това, че доктор
П. е редовно вписан в регистъра на Лекарската колегия като специалист по
пулмология от 09.09.2014г, Удостоверение от 08.07.2020г за това, че е вписан в
регистъра на Департаментния съвет на Лекарската колегия на департамента Сен-Маритим
от 11.03.2020г.; Удостоверение, издадено от Заместник Главен Секретар на
Национален съвет на Колегия на лекарите, че доктор П. притежава квалификация по
основна медицина, българското звание на специалист по пулмология и е вписан в
регистъра на Лекарската колегия на 09 септември 2014г., а в регистъра на
Департаментния съвет на лекарската колегия на Сен Маритим на 11.03.2020г. и не
е бил обект на никакви санкции под юрисдикцията на Лекарската колегия на
Франция. Притежава Министерско
постановление, издадено от Генералния
директор на Главна дирекция за висше образувание, учене през целия живот и
научни изследвания, по пълномощие от Министъра по лицензирането и квотите за
професиите в здравеопазването – Френска общност в Белгия, за признаване на професионална
квалификация специалист по „Пневмология“, на което звание е титуляр от Удостоверение за призната медицинска
специалност, получено на 01.01.2007г, и издадено от Вис медицински институт
Стара Загора.
Доктор П. представя на Националния съвет на
Лекарската колегия Удостоверение № Л/Д-14-29/26.06.2014г, издадено от
Министерството на здравеопазването в България, според което притежава права на
лекар –специалист по медицинска специалност „Пулмология“, при условията на
чл.23 от Директивата след като притежава Свидетелско от 22.01.2007гза призната
специалност „Пневмология и фтизиатрия“, която е упражнявал ефективно и
законосъобразно на територията на Република България в продължение и
непрекъснато на повече от три години, предшестващи последните пет години преди
издаване на Удостоверението от 2014г. В
отговор, Административния секретар на Департаментен съвет на колегията на
медиците СЕн Маритим, Франция, че е необходимо ново Удостоверение за
специализирано обучение по медицинската специалност или за придобити права за
нейното упражняване, като последното по чл.23.1 от Директивата ще бъде валидно
само две години от датата на издаване тоест представеното Удостоверение от
2014г не е прието за валиден удостоверителен документ, поради изтеклите повече
от две години от датата на издаването му . Като се има предвид липсата на
представени доказателства за упражняване на права на лекар специалист по
специалност Пулмология за период от 09.септември 2014г до настоящия момент,
въпреки изричното им изискване от страна на административния орган и
постъпилото в отговор ново Заявление от 12.05.2023г, по което е формиран и
настоящия оспорен отказ на Заместник министъра да издаде Удостоверение за
специализирано обучение по медицинска специалност, се налага извод, че доктор П.
не е упражнявал специалността Пулмология във Франция и Белгия, или поне няма
доказателства за този факт, на който той и не желае да се позовава. Иска от
съда и административния орган да бъде прието, че след като членува в Лекарските
организации на Белгия и Република Франция, както и от факта, че в Белгия е
признато специализираното обучение по специалност „Пулмология“, то се касае за
една формалност, която българското Министерство на здравеопазването не желае да
изпълни, за да удовлетвори изискването на Република Франция, в която той работи
от 2014г до 2020г и след 2021г отново, но точно за настоящия трудов договор се
изисква от него само и единствено Удостоверение по чл.25 от Директивата. Не се
касае за формалност, а за достъп до упражняване на същата регламентирана
професия, за която е придобита квалификация в държавата по произход, в случая
България. Република Франция –Департаментен съвет на колегията на медиците
изисква от жалбоподателя да представи удостоверение за професионална квалификация
на лекар-специалист, което отговаря на минималните квалификационни изисквания
предвидени в чл.24 и чл.25, издадено от компетентния орган на държавата-членка
по произход, където е придобита професионалната квалификация, за да има това
удостоверение същото действие като издадените от приемащата държава-членка за
целите на достъпа до професионалната дейност и нейното упражняване – принцип на
автоматично признаване. Той се състои накратко в следното: когато базовото
обучение по медицина и специализираното обучение по медицина са проведени при
условията на посочените разпоредби от Директивата, тогава издадените в уверения
на тези изисквания удостоверителни документи ще осигурят достъп на техния
носител до упражняване на професионалната дейност на територията на приемащата
държава-членка така, както ако обучението и специализираното обучение бяха
проведени и квалификациите придобити на нейна територия. Удостоверенията следва
да са придружени от свидетелствата, посочени в Приложение V тоест българското
министерство на здравеопазването не може нито да сборува продължителността на
отделните специализирани обучения по медицина, нито да удостовери в документ от
значение за упражняване на професията на територията на друга държава-членка,
че са изпълнени условията на чл.25 от Директивата, защото това би било
нарушение на Договорите, не само на Директивата. Съгласно чл. 21.6 от
Директивата, Изискването на Националния съвет на колегията на медиците на
Република Франция е изцяло в унисон с чл.21.6 от Директивата. Съгласно тази
разпоредба всяка държава-членка предоставя достъп и право на упражняване на
професиите „лекар", „медицинска сестра с общ профил", „лекар по
дентална медицина", „ветеринарен лекар", „акушерка" и
„фармацевт" само на лица, които притежават удостоверения за професионални
квалификации, посочени съответно в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.1.4, 5.2.2, 5.3.2,
5.3.3, 5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от приложение V, удостоверяващи, че съответният
специалист е придобил през периода на своето обучение знанията, уменията и
компетентностите, предвидени в член 24, параграф 3, член 31, параграфи 6 и 7,
член 34, параграф 3, член 38, параграф 3, член 40, параграф 3 и член 44,
параграф 3, в зависимост от случая.
Когато удостоверенията за професионални
квалификации „лекар“, даващи право на
достъп до професионалните дейности на
лекар с базово образование и лекар-специалист не отговарят на всички
квалификационни изисквания по членове 24, 25, 31, 34, 35, 38, 40 и 44, всяка
държава-членка признава като достатъчно доказателство удостоверения за
професионални квалификации, издадени от тези държави-членки, доколкото такива
удостоверения удостоверяват успешно завършване на обучение, което е започнало
преди референтните дати, предвидени в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3,
5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от Приложение V, и са придружени със свидетелство, в което
се посочва, че титулярите са упражнявали действително и законосъобразно
съответните дейности в продължение на не по-малко от три последователни години
през последните пет години, предшестващи издаването на свидетелството. Правната норма, изводима от този текст е следната: когато обучението е
започнало преди референта дата – за България това е 01.01.2007г и кумулативно
не изпълнява условията на чл.24 и чл.25 / приложим към казуса/, тогава успешното
завършване на обучението, посочено в удостоверение за професионална
квалификация, заедно със свидетелство за
законно и реално упражняване на професията в посочения период от време,
представлява доказателство за придобити права на упражняване на базовата и
специализираната медицинска дейност. В
случай, че обучението е започнало след референтните дати за съответната
държава-членка по произход, тогава разпоредбата на чл.23 от Директивата не
намира приложение.
В настоящия случай жалбоподателя
притежава Удостоверение – свидетелство за това, че преди 2014г в периода на
повече от три години, предхождащи 2014г, е упражнявал законно и реално
професионална дейност като лекар – специалист „Пулмолог“, което няма срок на
валидност от две години, определен от Директивата. На този период от време
обаче, не може да се позове към настоящия момент Заместник министъра на
здравеопазването, защото от 2014г до 2023г са изминали девет години за които
жалбоподателя не представя доказателства да е упражнявал специалността си на
лекар „Пулмолог“, независимо дали в България или в друга държава-членка.
Директивата не поставя ограничение за
ефективно и законно упражняване на специализираната медицинска дейност / или на
базовата/ непременно в държавата, в която е проведен и курса на обучение.
Изисква се държавата, в която е проведен курса на обучение да удостовери и
изпълнението на условието по чл.23.1 от Директивата, поради което и в интерес
изцяло на жалбоподателя, настоящия административен орган е изискал от него да
представи доказателства за това, че в три последователни и непрекъснати за
повече от три месеца години от последните пет, преди 2023г, е упражнявал
дейност като специалист Пулмолог .Доказателствата, че членува в лекарски съюзи
в Белгия и Франция не доказва упражняване на дейността, нито след дипломните
квалификации, защото членството в съсловните организации не е предпоставено от
непременното упражняване на дейността на територията на държавата-членка. Настояването само за Удостоверение по чл.25
от Директивата тоест за период на специализирано обучение по медицина, което е
съответно по продължителност на посоченото в Приложение V за Пулмология, а
именно 4г, ведно с изискването на Франция да се представят документи по чл.23
или чл.25 от Директивата сочи на извод, че за този девет годишен период не е
упражнявана дейността във Франция. Ако е упражнявана – дейността на специалист
„Пулмолог“, тогава жалбоподателя е с признати права по смисъла на чл.23.1 от
Директивата, съгласно издаденото му Удостоверение от 2014г, в което изрично
Заместник министъра на здравеопазването се позовава на чл.23.1 от Директивата,
противно на посоченото в писмото на административния секретар на Департаментния
съвет колегията на медиците – Франция.
Удостоверение по чл.25 от Директивата няма
основание да бъде издадено, защото България не се е възползвала от чл.25 §3а от
Директивата, според който Държавите-членки могат в конкретни случаи да
предвидят в своето национално законодателство частично освобождаване от части
от курсовете за специализирано обучение по медицина, посочени в точка 5.1.3 на
приложение V, ако тази част от обучението вече е премината в друг курс за
специализирано обучение, посочен в точка 5.1.3 от приложение V, за който
специалистът вече е придобил професионална квалификация в държава- членка.
Държавите-членки гарантират, че предоставеното освобождаване обхваща не повече
от половината от минималната продължителност на съответния курс за
специализирано обучение по медицина. За това изключение държавите членки обаче
уведомяват Комисията, но освен това е приложимо и занапред, не и за приключили
към референтната дата специализирани обучения. Няма спор, че две години е
периодът на обучение по специалността „Пулмология“, а това че базовата
специалност „Вътрешни болести“ е била условия за обучение и по профилната, не
означава изпълнение на изискванията на чл.25 от Директивата. Това е така,
защото освен продължителността на обучението, главното е същностното изискване
за неговото съдържание, посочен в чл.25 §3 от Директивата - участие в пълния
набор медицински дейности в отделението, в което се осъществява обучението,
включително дежурства, по такъв начин, че специализиращият лекар да посвети
цялата си професионална дейност на своето практическо и теоретично обучение
през цялата работна седмица и през цялата година, в съответствие с процедурите,
предвидени от компетентните органи. Съответно, за изпълнението на тези
задължения, се заплаща подходящо трудово възнаграждение. Следователно изисква
се през тези четири години работа в съответното отделение по Пулмология и
Фтизиатрия, където на практика да се усвои специалността, чрез упражняването й.
По тази причина е предвидено и условието по чл.23.1 от Директивата за
упражняване на специалността през три последователни години от последните пет,
преди издаване на свидетелството за положен професионален стаж по
специалността. Указанията за Заместник министъра на здравеопазването за това,
че Удостоверението от 2014г по чл.23.1 от Директивата относно придобити права
по специалност „Пулмология“ не може да има срок на валидност от две години и
след това да е необходимо ново, са законосъобразни. Свидетелствата не са
временни или постоянни, а за придобити права или за специализирано обучение,
като няма основание да се счита, че ще бъдат валидни само две години, считано
от момента на издаването им. Удостоверителните документи по чл. 1 буква г,д и е
от Приложение VІІ, съгласно чл.50.1 от Директивата не трябва да са издадени
преди повече от три месеца спрямо датата, на която се представят, но те установяват
факти, подлежащи на промяна, а придобитите въз основа на професионален стаж
права са минало свършено събитие, което не може да бъде отречено за разлика от
добрата репутация и наложените наказания.
Отказът е издаден от
компетентен орган – чл.4 ал.2 Закон за признаване на професионални квалификации
допуска делегация. На заместник министъра на здравеопазването са делегирани
законосъобразно правомощията на министъра.
При този изход от спора на жалбоподателя
не се следват разноските по делото, а ответника не е поискал възнаграждение за
юрисконсулт.
Мотивиран от горното, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Б.П.
против Отказ №50-УП-497/25.05.2023г на Заместник министъра на здравеопазването
да издаде удостоверение за специализирано медицинско обучение по специалност
„Пулмология“, придобито след обучение от четири години, по заявление от
12.05.2023г.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните. Да се връчи
препис на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: