Р Е Ш
Е Н И Е
№. . . . . . . . . . /05.2009 г.
град Велинград
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА *** по описа на ВРС за 2008 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.108 от Закона за
собствеността.Производството е по реда на §2, ал.1 от ПЗР на ГПК във вр. с ГПК
(отм.).
В исковата си молба п р о т и в ДЪРЖАВНА ДИВЕЧОВЪДНА СТАНЦИЯ „Ракитово“
гр.Ракитово, ул.“Александър Стамболийски“№2, ищецът „Компания за международен
ловен туризъм“АД, представлявано от изпълнителния директор „Балканска птицевъдна
компания“ЕООД чрез управителя му Н.Ж.Л., чрез п ъ л н о м о щ н и к а си адвокат Ч.П., твърди, че е собственик на Ловен дом -Чукурска поляна,
находящ се в м.“Чукурска поляна“, община Ракитово, обл.Пазарджик с площ от 187
кв.м. На 2 етажа, масивен, построен през 1992 г. в Горски фонд, отдел 291-1,
ведно с отстъпеното право на строеж и изградена инфраструктура към имота по
силата на решение №1875 от 14.11.2002 г. на ОС Пазарджик по ф.дело №731/2002
г. за увеличение на капитала с апортна
вноска от страна на „Сютка“АД- гр.Велинград, м.“Чехльово“, което било вписано в
Служба по вписванията при РС -Велинград. Имотът, ведно с прилежащия му инвентар
и изградена инфраструктура /електропровод, трансформатор, водопровод и др./
били заведени като активи на Дружеството по сметка 203 „Сгради“.Ответникът
държал и ползвал без основание имота им от момента на придобиването му, до
завеждането на исковата молба и отказвал да им предаде владение, което
пораждало интереса им от иска.
ИСКАНЕТО
е да се осъди ответника да им предаде
владението на следния недвижим имот:ЛОВЕН ДОМ – Чукурска поляна, находящ се в
м.“Чукурска поляна“, община Ракитово, област Пазарджик с площ от 187
кв.м., на два етажа, масивен, построен
плез 1992 г., в Горски фонд, отдел 291-1, заeдно с отстъпеното право на строеж и изградена
инфраструктура /електропровод, трансформатор, водопровод и други/, както ида им
заплати сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение – „..месечно за периода
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното освобождаване и
предаване“ на имота в тяхно владение, както и да им заплати направените
деловодни разноски.Сочат доказателства.
Ответникът – чрез процесуалните си
представители юриск.Г. и юриск.К.-Д., оспорват иска, като твърдят,
че ищеца не е собственик на процесния недвижим имот, тъй като и неговия
праводател не е бил собственик.Твърдят, че имотът е публична държавна
собственост и не е могъл да бъде предмет на сделката.Не оспорват, че ответника
владее имота, но твърдят, че това владение е на правно основание.
С определение от съдебно заседание на
08.04.2008 г. производството по делото в частта по искането за присъждане на сумата от 5000
лв., по пункт 2-ри от исковата молба е
п р е к р а т е н о.
В хода на делото и на основание § 6а, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 43 от
2008 г.) от Закона за лова и опазване на дивеча като ответник е конституирано
ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО РАКИТОВО, в което е преобразувана ДДС.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при спазване на
разпоредбата на чл.188 от ГПК /отм./, прие за установено от фактическа страна
следното:
Видно от удостоверение от 12.02.2007
г. по ф.дело №731/2002 г. на Пазарджишкия окръжен съд, ищцовото дружество
„Компания за международен ловен туризъм“АД -гр.Батак е вписано с решение №1488
от 11.09.2002 г. на ПОС От устава на
дружеството, вписан под вх.№971/15.11.2002 г.,
и решение №1875 от 14.11.2002 г.
по ф.д.№731/2002 г. за вписване на последващо увеличение на капитала и на
промени в устава, е видно, че капиталът
на дружеството се формира от непарични вноски на „Сютка“АД, „Баташки снежник“
АД и „Балканска птицевъдна компания“ЕООД, от недвижими имоти, в т.ч. „ЛОВЕН ДОМ
Чукурска поляна“ с площ от 187 кв.м. На 2 етажа, масивен построен през 1992 г.
в м.“Чукурска поляна, общ.Ракитово, обл.Пазарджик, квартал:Горски фонд“, парцел
№ Отдел 291-1 – с пазарна стойност 32
314 лв., Ловен дом-Чукурска поляна-отстъпено право на строеж с пазарна стойност
109 лв. и „Ловен дом Чукурска поляна“ -принадлежащ стопански инвентар и
изградена инфраструктура (електропровод, трансформатор, водопровод и др.) с
обща пазарна стойност 9 500 лв., описани в пункт 22, 23 и 24, и в таблица под
№1-141 вещи (в Устава – стр.15 от делото), съгласно Устав на вносителя „Сютка“АД,
вписан под вх.№451/08.07.2002 г. акт №87, том І, стр.940 на Служба по вписвания
Велинград.Видно от решение №608 от 28.03.2001 г. по ф.дело №473/1999 г. е
вписано увеличение на капитала на „Сютка“ АД м.“Чехльово“ на основание чл.193 и
чл.196 от ТЗ на 132 650 лв., чрез издаване на нови 76 обикновени поименни акции
на Министерство на земеделието и горите срещу непарична вноска „Ловен дом - Чукурска поляна“, ведно с правото на строеж
и инвентар, както съответни промени в §2 и §3 на Устава.От този Устав, вписан
под вх.№451/08.07.2002 г., е видно, че на основание решение на Съвета на
директорите от 28.03.2001 г. (протокол от решението е представен по делото,
л.90) е вписано увеличение на капитала на дружеството с непарична вноска Ловен
дом – Чукурска поляна, описан подробно, който е държавна собственост, съгласно
акт №1081/1995 г.Представена е Заповед
№РД-41-168 от 15.05.2001 г. на Министъра на земеделието и горите, с която на
основание чл.72, 73 и чл.193 и чл.196 от ТЗ и чл.10, ал.1 от ПРУПСДП, приет с
ПМС №7/1994 г. е дал съгласие за участие на Министерството на земеделието и
горите, като акционер в „Сютка“АД, за
увеличение на капитала на дружеството, като извърши непарична вноска:“Ловен дом
„Чукурска поляна“ в м.“Чукурска поляна“, общ.Ракитово, ведно с право на строеж
и инвентар и инфраструктура и задължил Държавно лесничейство гр.Ракитово да
предаде имота на „Сютка“АД, съгласно извлечение от баланса и да се състави
приемо-предавателен протокол.Представени са и заключение по Ч.търг.дело
№343/2001 г. на ПОС за оценка на непаричната вноска „Ловен дом-Чукурска поляна“
в „Сютка“АД и списък и оценка на инвентара и инфраструктурата, изградена в
имота.От същия акт- Акт за държавна собственост №1091 (съгласно номерацията,
посочена в самия акт) от 17.03.1995 г., представен по делото е видно, че Ловен дом – Чукурска поляна с
площ от 187 кв.м., масивен, застроен през 1992 г. в Горски фонд, отдел
291-1 в м.Чукурска поляна“ е актуван
като държавен на основание чл.77 от Наредбата за държавните имоти и предоставен
за оперативно управление на Горско
стопанство Ракитово.
По делото е представена кореспонденция писмо с вх.№481820.03.2008 г., писмо
54-05-14/2006 г. справка приложение №1
за недвижимите имоти на ДДС Ракитово – публична държавна собственост, Актове
№№5047/11.08.2006 г. и №506/12.09.2006 г
. за публична държавна собственост.В тях е не
е отбелязано, че имота е включен в
капитала на търговско дружество и кое е то, както и основанието за
това.Представени са и инвентаризационен опис за 2008 г., декларация по чл.17,
ал.1 ЗМДТ и удостоверения за данъчна оценка относно собствеността на имота,
както и счетоводни документи, описани в приложение към молба от ответниците от
16.06.2008 г., от които е видно, че ответникът е извършил и заприходил разходи
за ДМА, в т.ч. и процесния имот- за ремонт, СМР, бои, материали и услуги.
От проект от м.май 2001 г. е видно, че определената нормативно прилежаща
площ към Ловния дом е 3 054 кв.м., съгласно скица –проект за парцеларен
план, изготвена от ЕТ “Бучков-91 В.Б.” Велинград.От удостоверение
изх.№515 от 04.09.2008 г. и заключението на вещото лице по допусната
съдебно-техническа експертиза се установи, че имота, описан в исковата молба и
имота по скица №Ф01035 от 05.12.2207 г. е идентичен, като същият се намира в
отдел 291/2 заема западната част от 9, 782 дка от имот №258001 в м.”Ч.поляна”,
целият с площ от 43, 530 дка с начин на трайно ползване “Горска ливада”,
състояща се от поляна с площ от 33, 747 дка в отдел 290/2 и поляна от 9, 782
дка в отдел 291/2 (върху който е застроена и сградата)Също така се установява и
идентичността на сградите по различните актове за държавна собственост.От
показанията на свид.А. и свид.Р. се установява, че от години имотът се използва
от ответника, той го отдава под наем за отдих и го стопанисва.
От справка –извлечение към 30.09.2007 г. -2 бр., е видно, че Ловния дом и
правото на строеж са заведени по баланса на сметка 203-Сгради на ответника,
а водопровод, агрегат, електропровод,
плочи, сателитен комплект и Трансформатор- по сметка 204 –машини, съоръжения и
оборудване.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира предявеният иск за НЕОСНОВАТЕЛЕН.Касае се за ревандикационен иск, за
уважаването на който ищецът следва да докаже, че е собственик на процесия имот,
че същият се владее или държи без правно основание от ответника.Съдът намира,
че не е налице първата и основна предпоставка за уважаване на иска и ищецът не
е собственик на имота.Процесният имот е публична държавна собственост.Видно от
АДС 1091/1995 г., имотът
е предоставен за стопанисване и управление
на Горско стопанство Ракитово.Съгласно Закона за горите (отм. 1997 г.) всички
гори и земи на държавния горски фонд са общонародна собственост и съгласно
чл.12 от с.з. непосредственото управление на
държавния горски фонд се извършвало от горски
стопанства, които са местни органи на ведомството на горите. Бившите –вече ГОРСКИ СТОПАНСТВА,
съгласно този закон са били юридически лица,
които организират и осъществяват възпроизводството, стопанисването,
ползуването, опазването и охраната на земите от държавния горски фонд. В
случая, за да се приеме, че е осъществен фактическия състав на гражданско
правна сделка за прехвърляне на правото на собственост спрямо процесния имот в собственост на “Сютка”АД и
издадената от Министъра на земеделието и горите Заповед №РД 41-168/2001 г. да
е произвела правни последици, следва да
се има предвид дали имуществото е било собственост
на Държавата и то такова, което да не е
изключено от гражданския оборот и сделките с него са допустими.Първо – видно е, че заповедта е последваща преструктурирането на Горските
стопанства и отделянето на стопанската дейност по дърводобив и
дървопреработване в ЕАД и съставянето на разделителни протоколи, а не
съпътстваща.Очевидно към момента на преструктурирането собствеността върху
процесния имот не е преминала в имуществото на търговското дружество с държавно
участие, а и по делото не се представиха доказателства дали “Сютка” АД е
правоприемник на такова дружество.Съдът счита, че тази заповед не е издадена във връзка с преструктурирането на горскостопанската дейност и
разпореденото с нея предаване на имуществото не е в изпълнение на правомощията
му на министъра на МЗГ съгласно ПРУПСДП.Това предаване не е в резултат на имуществените
промени, настъпили с преструктурирането и съпътствуващата го разделителна
дейност на материалните активи и не е функция на правомощието на министъра,
дадено с § 5 от ПЗР на ЗГ.Следователно – към момента на издаването на заповедта
(2001 г.) по отношение на процесния имот е приложима именно разпоредбата
на §3, ал.2 от ЗГ, съгласно която разпореждането,
отдаването под наем и учредяването на ограничени вещни права върху имоти и
движими вещи, стопанисвани и управлявани от Националното управление по горите и
от неговите органи и поделения, се извършват от министъра на земеделието,
горите и аграрната реформа при условия и по ред, определени с правилника за
прилагането на ЗГ. §6 от ППЗГ и респ.Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост.Установи се по
делото, че тези предпоставки не са налице.Самото
вписване на извършената непарична вноска в “Сютка”АД не произвежда вещно
–правни последици,когато не са налице предпоставките на закона за прехвърляне
на това вещно право.Следователно и дружествата (в т.ч. и ищеца), в които тя е
апортирала имота като свой също не са могли да придобият право на собственост
върху него, след като праводателят им не е бил такъв.
Съгласно § 127 от ПЗР към Закона за
изменение и допълнение на Закона за горите (ДВ, бр. 16 от 2003 г.) –действащ, Държавните
дивечовъдни станции в определения им район на дейност, осъществяват дейностите, посочени в чл. 21 от с.закон (т.е
дейността на НУГ – до изм. 2000 г.) а след това на ДАГ), вкл. строителство в горския фонд и ловното стопанство
(редакция ДВ, бр. 78 от 2000 г.), при спазване изискванията на Закона за горите.Тоест имотът вече е
стопанисван и управляван от ответника, като правоприемник на ДДС по силата на
тази разпоредба. Процесният
имот е бил предоставен на ДДС именно в изпълнение на функциите й по ЗГ и поради
това е останал публична държавна собственост.Той не е свързан с дейността по
дърводобив и дървопреработване, липсват данни да е преминал при
преструктурирането в имуществото на търговско дружество с държавно участие,
винаги е използван за посочената дейност, което се установи и от гласните доказателства.В
изпълнение на правомощията му по ЗГ ДДС е застроявало, пристроявало и
ремонтирало имота.Той е вписан в счетоводните му баланси. Съгласно разпоредбата
на чл.7, ал.1 от ЗДС ( в редакция към момента на издаване на заповедта 02.01.2001
г.) имотите и вещите публична държавна собственост не могат да се включват в
имуществото на търговски дружества. Заповедта на МЗГ, и извършеното възоснова
на нея апортиране на имота в ТД не е произвело правни последици – (независимо
от това дали има характер на ИАА и дали
е нищожна или страда от други пороци)Установи се, че през 2006 г. на основание чл.68 от ЗДС, чл.2,
ал.2 т.3 от тогава действащата редакция и чл.7, ал.1 от ЗГ, са съставени и Акт
за публична държавна собственост №5060 и №5047 от 2006 г. за недвижимия имот – ловен
дом и агрегатно с трансформатор.В акт №5047/2006 г. е посочен и предходния акт
за държавна собственост №10 91/ 1081/ от 17.03.1995 г. и никъде не е посочено,
че имота е включен в капитала на търговско
дружество, дори и такова с държавно участие.Съгласно разпоредбата на чл.158,
ал.1 от ЗДС обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост
съставен по надлежния ред имат доказателствена сила до доказване на противното,
а в хода на настоящия процес такова доказване не бе проведено.Имотът не е
отписван от актовите книги и е заведен на ответника.Ето защо съдът намира, че имотът се владее на правно
основание от ответника – като правоприемник по силата на закона на ДДС
“Ракитово”, комуто е бил предоставен за управление
и това е отбелязано в актовете за публична държавна собственост.
Ето защо съдът намира, че искът е недоказан и неоснователен по изложените
съображения, поради което следва да се постанови решение, с което да бъда о т х
в ъ р л е н, като на основание чл. 64, ал.5 от ГПК (отм.) следва в тежест на
ищеца да се възложат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 481,
63 лв.
Водим от горното, Велинградският
районен съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Компания за международен ловен туризъм“АД, рег. с решение по
ф.дело №731/2002 г. на ОС гр.Пазарджик със седалище и адрес на управление
гр.батак, ул.”Партизанска”№1, представлявано от изпълнителния директор
„Балканска птицевъдна компания“ЕООД, чрез управителя му Н.Ж.Л.,
чрез п ъ л н о м о щ н и к а си адвокат Ч.П. против ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО „Ракитово“ гр.Ракитово, ул.“Александър
Стамболийски“№2, ИСК ПО ЧЛ.108 ОТ Закона за собствеността за приемане
за установено, че са собственици на ЛОВЕН ДОМ – Чукурска поляна,
находящ се в м.“Чукурска поляна“, община Ракитово, област Пазарджик с площ от
187 кв.м., на два етажа, масивен,
построен плез 1992 г., в Горски фонд, отдел 291-1, заeдно с отстъпеното право на строеж и изградена
инфраструктура /електропровод, трансформатор, водопровод и други/ и осъждането
му да предаде владението върху имота, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Компания за международен ловен
туризъм“АД, с посочено седалище, адрес
на управление и представител да заплати на ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО „Ракитово“
сумата от 481, 63 лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
окръжен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: