Решение по дело №1284/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 995
Дата: 26 октомври 2023 г. (в сила от 26 октомври 2023 г.)
Съдия: Димитър Христов Гальов
Дело: 20237040701284
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

995

Бургас, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XVI-ти тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

Членове:

МАРИНА НИКОЛОВА
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

При секретар ДЕСИСЛАВА ФОТЕВА и с участието на прокурора МИРОСЛАВ ИЛИЕВ ИЛИЕВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР ГАЛЬОВ кнахд № 20237040601284 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Заместник-директор на ТД на НАП гр.Бургас против решение № 524 от 26.05.2023 г. постановено по АНД4990/202. по описа на Районен съд Бургас. Съдебното решение се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Не споделя мотивите на съда с които е отменено наказателното постановление, като излага доводи за съставянето на АУАН в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът – „Пи Ай Си Консулт ООД, редовно уведомен, не се представлява в съдебното заседание. В писмена молба, чрез процесуален представител се иска да бъде потвърдено съдебното решение, като правилно и законосъобразно.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на обжалваното съдебно решение.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, в настоящият състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е отменил наказателно постановление № 1828-F656973/28.06.2022г., издадено от Зам.Директора на ТД НАП- гр.Бургас, с което на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството на дружеството Пи Ай Си Консулт ООД е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството. При постановяване на решението съдът е приел, че не е спазен тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, предвид това, че нарушението е осъществено с бездействието на нарушителя към датата следваща последната фиксирана от закона - 01.10.2021г.в, случая първия работен ден след законоустановения срок, като е прието, че това е първият момент, когато контролният орган е имал възможност да констатира нарушението и да установи по несъмнен начин неговия автор, респективно срокът е изтекъл на 01.01.2022г., а процесният АУАН е съставен на 19.05.2022 г. Според решаващият състав в хода на АНП са нарушени и разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН относно описание на нарушението, тъй като липсва посочване на мястото, където е извършено, освен това никъде в НП не е посочена датата, на която се твърди да е извършено деянието. При тези констатации, първоинстанционният съд е отменил изцяло наказателното постановление.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е ПРАВИЛНО, а възраженията на касатора са неоснователни.

С наказателно постановление № 1828-F656973/28.06.2022г., на основание чл.74, ал.1 от ЗСч., посоченото дружество е санкционирано за това, че в качеството си на задължено лице, съгласно чл.38, ал.1 от ЗСч, не е изпълнило задължението си да публикува годишен финансов отчет за 2020г. в Агенцията по вписванията, в законоустановения срок до 30.09.2021г.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, поради съставяне на АУАН след изтичане на предвидения законен срок за това действие.

Отговорността на ответника по касация е ангажирана в противоречие с нормата на чл.34, ал.1, изр.второ, предл.първо от ЗАНН, според която не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

Идеята на законодателя с въвеждането на давностни срокове за образуване на административнонаказателни производства, е да се стимулира активността на наказващия орган, като за всяко едно административно нарушение бъде наложено съответно наказание и то в разумен от извършването му срок. В цитираната норма са предвидени два срока, тъй като установяването на нарушението може да е както при неговото извършване, така и в един последващ момент. След като нарушителят бъде открит, ако не е изтекла една година от извършване на нарушението, административнонаказателното производство следва да бъде образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение в тримесечен срок. Изтичането на който и да е от тези два срока е пречка за съставянето на АУАН, а в случай, че бъде съставен такъв, то издавеното въз основа на него наказателно постановление е незаконосъобразно.

Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., „откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е момента, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав“.

В случаят, дружеството е било длъжно да подадена ГФО за 2020 г. до 30.09.2021 г. и като не е сторило това, с бездействието си е извършило вмененото му нарушение на нормата на датата чл.38, ал.1 от ЗСч., като към момента на съставяне на АУАН - 19.05.2022г., не е изтекъл едногодишния давностен срок. Същевременно, всички обстоятелства, от значение за ангажиране отговорността на нарушителя, са могли да станат известни на проверяващите органи още на следващия ден – 01.10.2021г., посредством извършването на проверка в Търговския регистър, който е публичен, без за това да е необходимо от други органи и лица да се извършват определени действия и да се събират допълнителни доказателства. Ето защо, тримесечния срок за съставяне на АУАН започва да тече на 01.10.2021 г. и изтича на 03.01.2022г. /първият присъствен ден за тази календарна година/. АУАН е съставен на 19.05.2022 г., т.е. след изтичане на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Констатираното бездействие на съответния компетентен орган повече от три месеца от откриването на нарушителя изключва отговорността на дружеството и е пречка за съставяне на акт за установяване на адм. нарушение.

Тезата на касатора, че срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН, започва да тече от момента на получаване на списъците по чл.38, ал.13 от ЗСч. не би могла да доведе до извод различен от изложения.

Съгласно чл.38, ал.13, т.1 от ЗСч, Агенцията по вписванията предоставя в електронен вид на НАП списъци с предприятията, които не са заявили за обявяване годишните си финансови отчети за предходната година в сроковете по ал.1 и 2, като списъкът се предоставя в срок до 31 октомври на текущата година, като съгласно ал.14, тези списъци следва да съдържат единствено наименованието на предприятието и неговото ЕИК. Съответно, съгласно чл.38, ал.15 от ЗСч. в двумесечен срок от получаване на списъците по ал.13, НАП предприема необходимите мерки за извършването на проверки и установяване на нарушения по ал. 1 – 12.

Видно от цитираните норми АВ е следвало да представи списъка на предприятията неподали ГФО в срок до 31.10.2021 г., а НАП да извърши проверка и да установи нарушението в двумесечен срок, тоест до 03.01.2022г. – първият присъствен ден. Така предвидената законова регламентация в ЗСч., по своята същност възпроизвежда нормата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, като разпределя тримесечния срок между АВ, която в едномесечен срок от изтичане на срока за подаване на ГФО, следва да представи списъците на съответните предприятия, и срока на органите на НАП да установят нарушенията е съкратен на два месеца, като сумарно отново нарушението следва да бъде установено в 3-месечен срок от неговото извършване, тоест не е налице разминаване на сроковете за установяване на административното нарушение по двата закона.

Давностния срок за съставяне на АУАН е недопустимо да се удължава, посредством представяне на списъка от АВ в един по-късен момент, от който евентуално да тече тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, както счита касатора, тъй като няма пречка нарушението да бъде установено от контролните органи и без да им е предоставен списък от АВ, тъй като списъкът не е определящ за техните правомощия и не съдържа информация, която да не е достъпна в Търговския регистър. Тази теза е в противоречие и с разума на закона, тъй като по този начин би се предоставила възможност неоправдано дълго контролните органи да бездействат, въпреки че биха могли да извършат изискващата се проверка. Установяване на нарушението и нарушителя не е обусловени от нищо друго, освен от собствената инициатива и организация на дейността на контролните органи и от бездействието си последните не могат да черпят права.

В допълнение на изложеното следва да се има в предвид и че в случая АУАН е съставен и след двумесечния срок предвиден в нормата на чл.38, ал.15 от ЗСч., тъй като списъкът по чл.13 по данни и на самият касатор е получен на 24.02.2022 г., а АУАН е съставен на 19.05.2022г. По този начин, недопустимо за начало на срока за установяване на нарушението касаторът счита момента на получаване на списъка по чл.38, ал.13 от ЗСч., а за срока за установяване на нарушението се позовава на общата разпоредба относно срока за съставяне на АУАН предвиден в ЗАНН.

По изложените съображения, касационният съд намира, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, от което произтича оставянето му в сила.

Разноски не се претендират от ответника по касация и не се присъждат.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.218 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 524 от 26.05.2023 г. постановено по АНД4990 от 202. по описа на Районен съд – гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател:

Членове: