Р Е Ш
Е Н И Е
№ 08.03.2018г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско
дело № 568 по описа за 2017г. и
като обсъди:
Обективно съединени
искове с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС и
чл.109 от ЗС.
Ищецът твърди, че с ответника
притежават при равни права правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор №00702.526.62 по КККР на гр.
Асеновград, както и върху избеното помещение и тавана на построената имота
двуетажна жилищна сграда. Тъй като страните не могат да постигнат съгласие
относно разпределение на реалното ползване, моли да бъде постановено решение, с
което същото да бъде извършено. Освен това твърди, че ответникът му създава
пречки да упражнява правото си на собственост, тъй като ползва неговата входна
врата, водомерът му е поставен непосредствено до прозореца на първия етаж, не
му осигурява достъп до избеното и таванското помещение, поставил е климатика си
точна на стената откъм неговата част на спалното помещение, с което нарушава
спокойствието му. Ето защо моли да бъде осъден да преустанови ползването на
входната врата на ищеца, да му осигури достъп до избеното и таванското
помещение, да премести водомера си в неговата част от избеното помещение или от
дворното място, както и да премести климатика откъм неговите помещения.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е
постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове. Не оспорва,
че ищецът е собственик на първи етаж, а той – на втори от жилищна сграда,
разположена в ПИ №00702.526.62 по КККР на гр. Асеновград, като и двамата
притежават по ½ идеална част от дворното място и общите части. Твърди, че
ищецът не живее в процесния имот, като първият етаж, който е негова
собственост, се използва от баща му и жената, с която живее на съпружески
начала. Твърди, че съгласие за разпределение на ползването на дворното място е
постигнато от праводателите на страните. Бащата на ищеца е преградил избеното
помещение, като ежедневно преминава през половината, която ползва ответника, за
да достигне до своята. Таванското помещение представлява подпокривно
пространство, което не може да се използва от никой, а достъпът до него е през
капандура на стълбищната клетка, без да е монтирана стълба. Не оспорва, че
полза входната врата, която е обща за дворното място, както и твърденията
относно местонахождението на неговия водомер и климатик. Твърди обаче, че
водомерът е монтиран преди 50-60 години, заедно с построяване на сградата и
съгласно съответния проект, а климатикът не се използва. Ето защо моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото
разноски.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Не е спорно между
страните, че притежават по ½ идеална част от правото на собственост
върху ПИ №00702.526.62 по КККР на гр. Асеновград, както и че в него е
разположена двуетажна жилищна сграда, като ищецът е собственик на първи жилищен
етаж, а ответникът – на втори. Не е спорно също така, че същите притежават по
½ идеална част от избата и тавана, които са общи части на сградата. И
двамата желаят съдът да разпредели реалното ползване на съсобствените обекти,
поради наличието на спор между тях и липсата на възможност за доброволното му
уреждане. Съдът намира, че най-удачен е вариант първи от заключението на вещото
лице Р., тъй като същият предвижда по-малко площ за общо ползване, като
същевременно осигурява достъп на съсобствениците до общите части – избено
помещение и вход към дворното място. Видно от скиците, а и от събраните
свидетелски показания, към него съществува една входна врата. Действително,
преди около година, е направена втора, но тя води към сграда от допълващото
застрояване, през която е необходимо да се премине, за да се стигне до
стълбищна клетка, водеща към втория етаж. Поради това съдът приема, че това не
съставлява вход към дворно място, а към сградата, като освен това същият не
осигурява достъп до двора с автомобил. Разпределението на ползването на
избеното помещение, също следва да се извърши по вариант първи на вещото лице.
Действително той предвижда площи за общо ползване, което не е удачно предвид
влошените отношения между страните, но пък е необходимо, за да може ищецът да
достигне до ползваното и обособено от него помещение. Действително площите на
помещение 3 и 4 не са равни, което не съответства на правата на страните. Към
настоящия момент друг вариант обаче, не съществува. Той би бил възможен при
липса на вече изградена стена, която би могла да се разположи по друг начин,
доколкото от показанията на свидетеля Апостол Х. се установява, че първоначално
избата не е била преградена.
От заключението по съдебно-техническата
експертиза е видно, че таванът на жилищната сграда представлява подпокривно
пространство, достъпът до което се осъществява през капандура чрез подвижна
стълба. Според свидетелят Апостол Х. и вещото лице Р. конструкцията на сградата
не позволява използването му по друг начин, освен за извършване на необходимите
ремонтни дейности и ревизии. Ето защо искът за разпределение на ползването е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради това и поради обстоятелството,
че достъпът до него не се осъществява от обща част на сградата, тъй като
капандурата се намира в жилището на ответника, искът последният да бъде осъден
да осигури такъв също е неоснователен. Това се отнася и до искът за осъждането
му да осигури достъп до избеното помещение. Всички свидетели и вещото лице са
категорични, не само че ищецът има такъв, но и че използва реално тази част от
сградата. Подобно е ситуацията с входната врата, използвана от ищеца. От
показанията на свидетелите Демерджиева, Христозова и Апостол Х. се установява,
че ответникът не преминава през нея. Той разполага с друга, която е към сграда
3. За пълнота следва да се отбележи, че входните врати са общи части, поради
което могат да се използват от всички съсобственици. А и обратното разрешение
би противоречало на възприетия от настоящия състав вариант за разпределение на
реалното ползване. Поради това искът за преустановяване на действията, с които
ответникът използва входната врата на ищеца също е неоснователен.
Не е спорно между страните,
а и от показанията на свидетелите Демерджиева и Христозова се установява, че
над спалнята на първия етаж, на външната стена е монтиран климатик, собственост
на ответника. Ищецът не е установил, обаче, чрез пълно и пряко доказване, че с
това се нарушава спокойствието му, че не може да спи и почива. Свидетелите
посочват, че влагата от него е разрушила фасадата, но това не е въведено като
основание на предявения иск. Ето защо същият следва да бъде отхвърлен.
От заключението по
съдебно-техническата експертиза на вещото лице Б. се установява, че на около
два метра от уличната регулация е изградена водомерна шахта, в която са
разположени водомерите както на ищеца, така и на ответника. Без значение за
изхода на спора са констатациите, че тя не отговаря на нормативните изисквания,
тъй като основанието на иска за преместване на водомера е, че местонахождението
му създава предпоставки ищецът да бъде упрекван, че го е повредил или
използвал. Доказателства в подкрепа на тези твърдения не са събрани. Отделно от
това, подобни действия не са от естество да пречат на упражняване на право на
собственост по принцип. Ето защо и този иск следва да бъде отхвърлен.
По отношение на въпроса за разпределяне на разноските в
производството по чл. 32, ал.2 от ЗС е постановено Решение №275 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г. на Върховен касационен съд, според което страните
трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и
възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на
размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните
възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема
в който са направени. Това разрешение следва от характера на производството по чл.32, ал.2
ЗС, представляващо спорна
съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат
съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта.
Съдебното решение ползва и двете страни и затова в първоинстанционното
производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както
са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят
според правата в съсобствеността. Ето защо и поради това, че както ищецът е заплатил държавна такса в размер
на 50 лева, то ответникът следва да бъде осъден да му заплати половината от тях
или 25 лева. Страните са внесли еднакъв депозит за възнаграждение на вещо лице Р.,
поради което не дължат една на друга направените в производството разноски.
Разноските по предявените обективно съединени искове с
правно основание чл. 109 от ЗС се разпределят по общите правила на чл. 78 от ГПК. Или след като претенциите са отхвърлени ответникът има право на такива. От
общо заплатеното от него адвокатско възнаграждение от 500 лева, съдът приема,
че половината е за защита по негаторните искова, поради което ищецът дължи
сумата от 250 лева, а след компенсация със сумата от 25 лева, следва да бъде
осъден да му заплати 225 лева, направени по производството разноски.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе, съдът
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ РЕАЛНОТО ПОЛЗВАНЕ между Г.Д.Ш., ЕГН
********** *** и И.А.Х., ЕГН ********** *** върху следния недвижим имот: дворно място, представляващо ПИ №00702.526.62
по КККР на гр. Асеновград, адрес: гр. Асеновград, ул.“Цар И. Асен ІІ“ №77,
площ: 531 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер
по предходен план: 4307, кв. 297, парцел Х-4307, съседи: 00702.526.63, 00702.526.142,
00702.526.64, 00702.526.58, 00702.526.59, 00702.526.60, 00702.526.61, и избено
помещение, намиращо се в построената в него сграда 00702.526.61.1, застроена
площ 76 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, както следва:
В ДЯЛ на Г.Д.Ш., ЕГН ********** *** се разпределя за ползване
място между букви Е-Д-Г-В-Н-Ж-З-О-П-Е с площ от 208,30 кв.м. от ПИ №00702.526.62 по КККР на гр.
Асеновград, оцветено в червен цвят на скица за вариант първи към
заключението на вещото лице Р. и помещение №4 от избения етаж от жилищна сграда
№ 00702.526.62.1 по
КККР гр. Асеновград, означени с тези цифри на схема за вариант първи към
заключението на вещото лице Р.;
В ДЯЛ на И.А.Х., ЕГН ********** *** се разпределя за ползване място
между букви Р-С-Т-У-Ф-О-З-И-Х-Ц-Ч-Ш-Щ-Ю-Р с площ от 208,30 кв.м. от ПИ №00702.526.62 по КККР на гр.
Асеновград, оцветено в син цвят на скица за вариант първи към
заключението на вещото лице Р. и помещение №3 от избения етаж от жилищна сграда
№ 00702.526.62.1 по
КККР гр. Асеновград, означени с тези цифри на схема за вариант първи към
заключението на вещото лице Р.;
ЗА ОБЩО ПОЛЗВАНЕ между Г.Д.Ш., ЕГН ********** *** и И.А.Х.,
ЕГН ********** *** се разпределя място между букви А-Б-В-Г-Д-Е-А и между букви
Ж-З-И-К-Л-М-Ж с площ от общо 22 кв.м. от ПИ №00702.526.62 по КККР на гр. Асеновград, оцветено в жълт
цвят на скица за вариант първи към заключението на вещото лице Р. и помещения №1 и 2 от избения етаж от жилищна сграда
№ 00702.526.62.1 по
КККР гр. Асеновград, означени с тези цифри на схема за вариант първи към
заключението на вещото лице Р.;
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разпределяне на реалното ползване на тавана
на същата жилищна сграда.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Г.Д.Ш., ЕГН ********** *** против И.А.Х.,
ЕГН ********** *** за преустановяване на ползването на входна врата към ПИ №00702.526.62 по КККР на гр.
Асеновград, служеща за достъп до гаража и до жилището на ищеца, за осигуряване
на достъп до избеното и таванското помещение на жилищна сграда, построена в
същия поземлен имот, за изместване на водомера в частта от избено помещение или
дворно място, ползвани от ответника, както и за преместване на климатик,
разположен над спалнята на жилището на първи етаж от същата жилищна сграда.
ОСЪЖДА Г.Д.Ш., ЕГН ********** *** да заплати
на И.А.Х., ЕГН ********** *** сумата от 225 лева (двеста двадесет и пет лева),
направени по производството разноски.
СКИЦА за вариант първи и схема към заключението на вещото лице
Р. да се считат неразделна част от решението.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: