РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Велико Търново, 29.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При участието на секретаря М.Н.и прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура - Донка Мачева, разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно АНД
№ 10 101/2020 г. по описа на съда и
за да се произнесе съобрази:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч.
2-ро от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение
№ 424/31.03.2020 г., постановено по АНД № 544/2019 г., с което състав на
Районен съд – Горна Оряховица е потвърдил Наказателно постановление №18-0268-000662/15.05.2018г.
на Началник сектор към ОДМВР - Велико Търново, РУ Горна Оряховица, с което на Г.М.Г.
с ЕГН **********, за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от същия закон, е наложено административно
наказание глоба в размер на 200,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца.
Така постановеното Решение е обжалвано в
законния срок с касационна жалба, подадена от името на Г.М.Г., чрез упълномощения
***. Според касатора решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение
на материалния закон и съществени нарушения на процесуалния закон, водещи до
нарушаване на правото на защита. Твърди се несъответствие между описанието на
нарушението и приложената санкционна разпоредба. Развива съображения за
приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли настоящата инстанция да
отмени оспореното решение и потвърденото с него НП.
Ответникът по касационната жалба – РУ –
Горна Оряховица, уведомен за оспорването, не представя отговор и не взема
становище.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната
жалба. Счита че няма основания за отмяна на съдебния акт и предлага да бъде
оставен в сила.
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира
като такива за неправилно приложение на закона и нарушение на процесуалните
правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във
връзка с чл. 348, ал. 2 и ал.3 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН.
Съдът, в качеството на касационна
инстанция, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебно провери валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени
оплакванията в жалбата, във връзка с доказателствата по делото, запозна се с доводите
на страните, съдържанието и реквизитите на проверявания съдебен акт, касационната
инстанция приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от
надлежна страна, участвала в производството пред РС, за която решението е
неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, пред местно
компетентния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От фактическа страна по делото е прието за
установено, че на 07.05.2018г., около 18:10 часа, на път ПП I – 5 при км 93+700, в посока
град Русе, Г.М.Г. управлявал нерегистриран лек автомобил ***, собственост на Н.
Р.В., което било с издадено разрешение за временно движение №*********, валидно
до 16.03.2018г. Съставен е АУАН №697/07.05.2018г., връчен лично на касатора и
подписан от него без възражения. Въз основа на съставения АУАН
административнонаказващия орган издал оспорваното пред районния съд НП№ 18-0268-000662
от 15.05.2018г., връчено лично на Г. на 28.06.2019г. Деянието е
квалифицирано като нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Нормата в приложимата
редакция има следното съдържание, в относимата част: „По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. …..“
Приложена е санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, която предвижда
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Въззивният съд извършил дължимата служебна
проверка за законосъобразност, като установил, че АУАН и НП са
издадени от компетентен орган и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН. По същество е приел, че нарушението е безспорно доказано от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Посочено е, че описаното в НП
деяние съответства на приложената материално правна разпоредба, а наложеното
административно наказанието е правилно индивидуализирано по вид, в предвидения
от закона минимален размер. Изложил е мотиви за неприложимост на чл.28 от ЗАНН.
Направен е окончателен извод за законосъобразност на обжалваното пред него
наказателно постановление.
При касационния контрол се установи, че
решението на РС е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на
задълбочен и всестранен анализ на събраните доказателства, при изложени
подробни мотиви. Констатациите съответстват на събраните по предвидения
процесуален ред писмени и гласни доказателства,
а изводите на въззивния съд са правно издържани. Настоящият касационен съдебен
състав възприема за вярна установената от районния съд фактическа обстановка и
споделя решаващия правен извод на състава на Районен съд – Горна Оряховица. В
тази връзка, на основание чл.221, ал. 2 от АПК, прерпаща към мотивите на
въззивния съд.
АСВТ намира, че не са допуснати съдопроизводствени нарушения
и законът е приложен правилно. Съдът намира, че констатираното нарушение е
изчерпателно описано по начин, позволяващ на санкционираното лице да разбере
всички съставомерни елементи на деянието, за извършването на което му е
наложено административно наказание. АУАН и НП са надлежно връчени с оглед
гарантиране на неговите права във всички фази на административнонаказателния
процес. В съдебното производство, образувано пред районния съд във връзка с
оспореното наказателно постановление, жалбоподателят е реализирал процесуалните
си права в пълен обем, в съдебно заседание е представляван от упълномощен
защитник, съдът е уважавал всички негови доказателствени искания и т.н. Предвид
изложеното, настоящият състав приема, че не е накърнена възможността на касатора
да разбере за какво точно нарушение е ангажирана административнонаказателната
му отговорност, още по-малко е била препятствана възможността му да реализира
правото си на защита в пълен обем.
Деянието е безспорно доказано и съдържа от
обективна и субективна страна признаците на административно нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред. Приложена е съответната санкционна разпоредба на чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП, а наложеното наказание е в предвидения от закона минимален размер. Поради
изложеното, изводите по фактите и правото не следва да се преповтарят по
аргумент от чл. 221, ал. 2 от АПК. За яснота ще бъде посочено следното:
Единственото конкретно оплакване, наведено
от касатора за маловажност на случая, настоящата касационна инстанция намира за
неоснователно. Преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол,
съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2007 г., ОСНК. В
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за „маловажни случаи” на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на
нормата на чл.28 от ЗАНН следва да се съобразят същността и целите на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид
и субсидиарното приложение на НК. При препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН,
субсидиарно приложение следва да намери
чл.93, т.9 от ДР на НК, а именно: "Маловажен случай" е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
В
ЗАНН не е предвиден законов критерий за маловажни случаи на административни
нарушения, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на
конкретните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, при които е
извършено нарушението, като определяща е ролята на степента на обществена
опасност на конкретното деяние, стойността на вредата/респ. липсата или
наличието на такава/, кръгът на засегнатите интереси, значимостта на конкретно
увредените обществени отношения и др.
В
конкретния случай, обосновано е прието от РС, че не са налице основания за
прилагане на чл.28 от ЗАНН и случаят не е маловажен. В този смисъл са изложени
подробни мотиви от въззивния съд, приемайки нарушителят разкрива профил на
упорито незачитане на нормите на ЗДвП. Независимо че нарушението е формално и
не изисква настъпването на вредни последици, то е типично за вида си и не
осъществява по-ниска степен на обществена опасност. Нарушението е свързано с обществените
отношения, които са предмет на правна уредба от ЗДвП и целта е да се осигури
законосъобразно движение по пътищата на страната. По време на проверката на
водача е установено, че той не е изпълнил задължение, вменено с императивна
правна норма, а за извършването на това нарушение е предвиден значителен размер
на глобата и временно лишаване от права,
т.е. законодателят е преценил, че обществената опасност на нарушения, като
процесното, е много сериозна. Изложеното обосновава извода, че конкретно
описаното в НП административно нарушение не разкрива по - ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушенията от този
вид. Като е постановил решение в този смисъл, РС е приложил правилно
материалния закон.
В заключение, по изложените мотиви, настоящата инстанция не намери
основания за касиране на решението. Касационните оплаквания не са подкрепени с
доказателства, а служебната проверка на постановеното от РС решение сочи, че
същото е валиден, допустим и правилен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изреч. 2-ро от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 424/31.03.2020 г.,
постановено по АНД № 544/2019 г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: