№ 187
гр. Стара Загора, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20225500500299 по описа за 2022 година
Производството се води по реда на чл.435, ал.2 т.6 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по жалба на А.Ц.И. от гр.К., действаща чрез адв. А.Т. –
длъжник в производството по изп.д.№ 20128650400753 на ЧСИ М.Д., с рег.№
865 в регистъра на КЧСИ и район на действие при Старозагорския окръжен
съд, срещу постановление от 04.03.2022 г. за отказ на съдебния изпълнител за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1 т.8
от ГПК.
Твърди се, че отказът е незаконосъобразен, т.к. е налице хипотезата на
чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, предвид че взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в рамките на предвидения в закона двугодишен срок,
считано от 04.06.2012 г., а липсвало и възлагане от страна на взискателя по
реда на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ на правомощието за определяне на начина на
изпълнението.
Претендира се отмяна на обжалваният отказ за прекратяване на
изпълнителното производство.
Насрещната страна – взискателят „Е.“ ЕАД-в несъстоятелност, е
депозирал писмено възражение в законоустановения срок, с което е оспорил
жалбата като неоснователна.
Изложил е доводи, че не е налице основанието по чл.433, ал.1 т.8 от
ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, т.к. периодично по
1
делото са били извършвани действия на принудително изпълнение.
Претендира оставяне на жалбата без уважение
В депозираните от ЧСИ М.Д. мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК се изразява
становище за неоснователност на жалбата. Излагат се съображения, че в хода
на изпълнителното производство са били извършвани изпълнителни действия
преди изтичането на двугодишен срок от извършването на предходното
действие, поради което не е налице основание за прекратяване на
изпълнителното производство по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК.
Старозагорският окръжен съд, след като обсъди изложените в
жалбата и възражението твърдения на страните и провери обжалваното
действие на ЧСИ по изп.д.№ 20128650400753 на ЧСИ М.Д., с рег.№ 865 в
регистъра на КЧСИ и район на действие при Старозагорския окръжен
съд, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 16.09.2010 г. е било образувано изп.дело № 20108670400260 на ЧСИ
Д.Д. по молба на взискателя „Е.“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от
10.02.2010 г., издаден по ч.гр.д.№ 456/2010 г. по описа на Казанлъшкия
районен съд, с който е разпоредено А.Ц.И. да заплати на „Е.“ ЕАД сумата от
467,36 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.01.2010 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 125 лв. - разноски.
С молбата на взискателя за образуване на изпълнителното дело е
поискано насрочването на опис на движими вещи на длъжника.
На 17.05.2011 г. взискателят е поискал извършването на справка за
наличието на банкови сметки на длъжника и налагането на запор върху тях.
На 14.11.2011 г. взискателят е поискал налагане на запор върху
банковата сметка на А.Ц.И. в „Б.Д.“ ЕАД.
На 23.05.2012 г. взискателят е поискал изпълнителното дело да бъде
преместено при ЧСИ М.Д., при която е било образувано като изп.д.№
20128650400753.
С молба от 04.06.2012 г. взискателят е поискал налагане на запор върху
банковата сметка на А.Ц.И. в „Б.Д.“ ЕАД.
Запорът е бил наложен и за периода до 06.08.2014 г. в изпълнение на
запорното съобщение „Б.Д.“ ЕАД е извършвала частични плащания по
сметката на съдебния изпълнител.
След преустановяване на постъпленията по изпълнителното дело
съдебният изпълнител е извършил следните действия на принудително
изпълнение, а именно: на 10.02.2015 г. е наложил запор на банковите сметки
на длъжника в „Общинска банка“ АД и ТБ „Инвестбанк“ АД, като запорите
не са били отразени от банките, т.к. А.Ц.И. не е имала банкови сметки в тези
банки; на 12.10.2016 г. е наложил запор на банковите сметки в „Обединена
българска банка“ АД; на 12.04.2017 г. е наложил запор на банкови сметки в
„Централна кооперативна банка“ АД и „Банка Пиреос България“ АД, като
2
запорите са били отразени, но не са били изпълнени поради липсата на
наличности по сметките на длъжника; на 12.03.2019 г. е наложен запор на
банкови сметки в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, като запорът е бил
отразен, но не е бил изпълнен липсата на наличност по сметката на длъжника;
на 18.02.2020 г. е наложен запор върху пенсията на А.Ц.И., но не е бил
изпълнен поради несеквестируемост; на 19.1.2022 г. е наложен запор върху
банкови сметки в „Българо-американска кредитна банка“ АД и е насрочен
опис на движими вещи в жилището на длъжника. Запорът не е бил отразен
т.к. А.Ц.И. не е имала банкови сметки в банката, а описът не е извършен, т.к.
взискателят не е заплатил дължимите авансови такси.
Всички извършени в периода 10.02.2015 г. – 19.01.2022 г. действия на
принудително изпълнение не са били поискани взискателя, а са били
извършвани от съдебния изпълнител по негово усмотрение.
В материалите по изпълнителното дело липсва изявление на „Е.“ ЕАД
за овластяването по реда на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ на частния съдебен
изпълнител да определя начина на изпълнение.
На 04.03.2022 г. длъжницата И., чрез пълномощник-адвокат, е подала в
канцеларията на ЧСИ М.Д. молба с искане за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК.
С обжалваното постановление от 04.03.2022 г. ЧСИ е отказал да
прекрати производството по делото.
Постановлението е било съобщено на А.И. на 24.03.2022 г., а на
30.03.2021 г. е депозирана жалбата, предмет на разглеждане в настоящото
производство.
Съдът намира, че жалбата е допустима, т.к. е подадена срещу подлежащ
на съдебен контрол отказ на частния съдебен изпълнител, от процесуално-
легитимирана страна, в предвидения законов срок за обжалване.
Разгледана по същество жалбата се преценява за основателна по
следните съображения:
Разпоредбата на чл.433, ал.1 т.8 от ГПК предвижда, че изпълнителното
производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години.
В този случай прекратяването настъпва ipso iure (по силата на закона) и
постановлението на съдебния изпълнител, с което прекратява производството
само констатира настъпването на юридическият факт.
Вложената от законодателя в тази норма идея представлява израз на
хипотезата, при която взискателят се е дезинтересирал от образуваното по
негов почин изпълнително производство, което като динамичен фактически
състав също се развива по негова воля.
За да е налице тази законова хипотеза следва взискателят да не е
поискал извършването на действия на принудително изпълнение за период от
3
време по-дълъг от две години.
Този период от време представлява процесуален преклузивен срок,
който има значение единствено за прекратяване на образуваното и висящо
изпълнително производство, т.е. се отнася до възникналите процесуални
правовоотношения, но не погасява материалното право на взискателя и след
изтичането му може да бъде образувано ново изпълнително производство.
Процесуалният преклузивен срок не тече в хипотезата, когато по искане
на взискателя е приложен способ на принудително изпълнение, който се
реализира в продължителен период от време и води до реалното събиране на
вземането му.
В настоящият случай посоченото основание за прекратяване на
изпълнителното производство е налице, т.к. видно от хода на производството
и предприетите по делото изпълнителни действия е налице изтекъл
двугодишен срок между последното поискано на 04.06.2012 г. от „Е.“ ЕАД
изпълнително действие по налагане на запор върху банковата сметка на А.И.
в „Б.Д.“ ЕАД, което се е реализирало до 06.08.2014 г.
След тази дата взискателят не е искал извършването на никакви
действия на принудително изпълнение, поради което към 07.08.2016 г.
основанието за прекратяване на изпълнителното производство е настъпило по
силата на закона.
Ирелевантни за настъпването на юридическият факт, представляващ
основанието по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, се явяват извършените от частния
съдебен изпълнител преди и след 07.08.2016 г. действия на принудително
изпълнение, т.к. тяхното извършване не е поискано от взискателя, а той от
своя страна не е овластил съдебния изпълнител с правомощието по чл.18, ал.1
от ЗЧСИ да определя начина на изпълнение.
По изложените мотиви жалбата на А.Ц.И. срещу постановлението от
04.03.2022 г. за отказ да се прекрати изпълнителното производство се
преценява за основателна, поради което следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Относно разноските:
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателката, но
такива не й се присъждат поради липсата на отправено искане в тази насока.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.437, ал.4 от ГПК
Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановление от 04.03.2022 г. за
отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,
ал.1 т.8 от ГПК, постановено по изп.д.№ 20128650400753 на ЧСИ М.Д., с рег.
4
№ 865 в регистъра на КЧСИ и район на действие при Старозагорския окръжен
съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-
горестоящ съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5