Решение по дело №1085/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 766

гр.Пловдив, 13.06.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в закрито заседание в следния състав :

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова

                                       ЧЛЕНОВЕ: Екатерина Мандалиева

                                                                    Иван Анастасов

като разгледа ч.гр.д.№1085/2019 г. по описа на ПОС, докладвано от съдия ИВАНОВА, за се произнесе, съобрази:

            Жалбоподателят Т.С.М., ЕГН:********** ***– длъжник по ИД, с жалба вх.№15541/20.05.2019 г. по описа на ПОС, обжалва действията на ЧСИ Константин Павлов, рег.№824 с район на действие -ПОС по ИД №03360/2013 г. –разпореждане от 01.03.2019 г. за отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК. Жалбоподателят твърди, че отказът на ЧСИ е незаконосъобразен поради това, че съгласно ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на ИД, т.н.“перемпция“, настъпва по силата на закона, т.к. взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години за периода от 15.11.2013 до 12.08.2016 г. Моли да се отмени отказа на ЧСИ и да се прекрати ИД.

Останалите длъжници– не вземат становище.

Взискателят ЕВН България Топлофикация ЕАД, ЕИК ********* , адрес –гр.Пловдив, ул.Хр.Г.Данов 37 -не взема становище.

           ЧСИ е изложил мотиви по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащо на обжалване действие, а по същество – неоснователна, т.к. в периода от 15.11.2013 до 12.08.2016 г. – на 22.07.2015 г. е постъпила молба от взискателя за насочване на изпълнението върху получаваната от длъжника пенсия и върху притежаваните от длъжника недвижими имоти и движими вещи; на 30.09.2015 г. е насрочил опис на движими вещи /л.21 от ИД/, а на 12.08.2016 г. е постъпила молба от взискателя за предприемане на ИД.          Относно допустимостта на подадената жалба ПОС констатира следното:

         С постановление от 01.03.2019 г. ЧСИ /л.100 от ИД/ е отказал да прекрати ИД поради твърдяното неизвършване на ИД на осн.чл.433, ал.1,т.8 ГПК.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения 1-седмичен срок - на 30.04.2019 г.,а съобщението е получено на 23.04.2019 г. По същество:

Жалбоподателят счита, че съгл.чл.433, ал.1,т.8 от ГПК ИД се прекратява, когато взискателят не е поиска 2 години извършване на ИД.

ПОС намира, че доводите в жалбата са основателни, съображения:

С молба от 22.07.2013 г. /л.22 от и.д./взискателят е поискал от ЧСИ да извърши справка в НАП и КАТ за регистрирани на името на длъжника трудови договори, респ.МПС и да предприеме И

Д, вкл. чрез изпълнение върху притежавани от длъжника движими и недвижими вещи, да се наложи запор на ТВ.

ЧСИ/без дата на разпореждането/ е разпоредил насрочване на опис на движими вещи на длъжника за 30.09.2015 г.

Следващата молба на взискателя по ИД е от 12.8.2016 г.

Съгласно ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г., т.10 на ОСГТК на ВКС когато взискател не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години без значение дали изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1,т.8 ГПК или не, ИД се прекратява по силата на закона; не са изпълнителни действия образуването на ИД, изпращането и връчването на ПДИ, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експериза за определяне непогасения остатък от дълга, извършване на разпределение, плащането въз основа на него и др. ТР е издадено преди изтичане на 2-годишния исков период, поради което СИ е следвало да се съобрази с него.

Съгласно ТР 2/26.6.2015 г. на ВКС, ОСГТК -  давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определенен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на  ЧСИ изпълнително действие.

От цит.ТР е видно, че молбата на взискателя от 22.07.2015 г., с която той е поискал от ЧСИ извършване на справки  и предприемане на ИД– не прекъсват давността, тъй като въз основа на тази молба не е не е предприето никакво изпълнително действие.

Разпореждането на ЧСИ /без дата/, с което е разпоредено насрочване на опис на движими вещи на длъжника за 30.09.2015 г. също не съставлява такова действие, тъй като няма данни по ИД да е изпратена ППИ до длъжника  за насрочен опис в дома на длъжника за 30.09.2015 г., нито съобщения/призовки за този опис на другите страни, както и няма данни, че описа е неуспешно проведен, поради което не може да се приеме, че такова изпълнително действие въобще е било насрочено.

 Горното налага извода, че в продължение на повече от 2 години /03.07.2013 г.-21.07.2015 г./ взискателят не е поискал извършване на изпълнителин действия, поради което изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона.

Като не е прекратил ИД на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК, ЧСИ е постановил незаконосъобразен отказ. Ето защо ПОС намира, че оплакванията в жалбата  в тази връзка са основателни, извършеното отказ на ЧСИ следва да се отмени и делото следва да върне на ЧСИ за прекратяване на ИД съобразно мотивите на съда, дадени в настоящето решение.

По изложените съображения жалбата е основателна и следва да се уважи.

Водим от горното съдът

 

                                      Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ действието на Константин Павлов, рег.№824 с район на действие -ПОС по ИД №03360/2013 г. –разпореждане от 01.03.2019 г. за отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК.

ВРЪЩА делото на ЧСИ Константин Павлов, рег.№824 с район на действие -ПОС за извършване на действия по прекратяване на ИД №03360/2013 г.

Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: